Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014 17.08.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на четвърти август две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.Г.
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия М.Б.Г.
административно наказателно дело № 421 по описа за 2020г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Д.С.М.“
ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от К.Д.В.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.П. от АК-София/ против Наказателно
постановление № 7393 от 16.04.2020г. на Заместник-министъра на културата, с
което на основание чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
административно нарушение на същата разпоредба от ЗАПСП. Моли се съдът да
отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на административно- производствените
правила.
В съдебно заседание, за
дружеството-жалбоподател се явява процесуалния им представител, който поддържа
жалбата от името на доверителя си. Представя писмени доказателства.
За
Министерството на културата в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че депозираната
жалба е процесуално допустима – подадена е пред надлежния орган, в
законоустановения срок, от правоимащо лице и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
Като
взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящият съдебен състав намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 09.08.2019г., инспектори в
дирекция „Авторско право и сродните му права” на Министерството на културата
извършили проверка по спазване на ЗАПСП в хотел „С.Б.П.“ в КК С.Б., стопанисван
от дружеството-жалбоподател. По време на проверката било установено, че в
музиката в хотела звучи от телевизионен приемник, закачен на стената и
позициониран на музикалната програма MTV Hits. На место било констатирано използването чрез публично
изпълнение на запис на звукозаписите: 1.Sucker – в изпълнение на Jonas Brothers, с носител на продуцентските права Universal, чрез лицензианта си за България - „Юнивърсал Мюзик
Румъния“ и 2.One Thing Right - в изпълнение на Marshmello & Kane Brown, с носител на продуцентските
права Sony, чрез лицензианта си за България
– „Вирджиния Рекърдс“ ЕООД. За констатиранит обстоятелства бил съставен
Констативен протокол № 7393 от 09.08.2019г., с който било дадено предписание на
управителя на дружеството, стопанисващо процесния хотел да предостави в
определен от контролните органи срок договори с продуцентите на констатираните
звукозаписи, въз основа на които са придобити правата за използване чрез
публично изпълнение на запис на горепосочените установени по време на
проверката звукозаписи в търговския обект. Във връзка с извършената проверка
било отправено и писмено запитване но Дружеството за колективно управление в
частна полза на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи
и на артистите изпълнители – ПРОФОН. С отправеното запитване се изисквало
информация, които са носителите на продуцентски права на горепосочените
звукозаписи и дали те са от представлявания от ПРОФОН репертоар, и на следващо
място – дали към датата на проверката /09.08.2019г./ ПРОФОН е отстъпило правата
за използване чрез публично изпълнение чрез запис на жалбоподателя. От
получения отговор се установило, че ПРОФОН представлява на територията на
РБългария носителите на продуцентските права на горепосочените два звукозаписа.
До приключване на проверката, от страна на жалбоподателя не били представени
договори, с които да е получено необходимото по закон съгласие за използване
чрез публично изпълнение на запис на горепосочените звукозаписи. За така
установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 7393 от
04.11.2019г., въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си излага възражения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради нарушение на материалния закон, като твърди, че липсва
осъществен състав на нарушението, за което е ангажирана отговорността им. Наред
с това заявява, че липсва подробно описание на нарушението, от което да се
установи по какъв начин жалбоподателят е организирал публичното изпълнение на
звукозаписите. Излага възражения за нарушаване на чл.18 от ЗАНН, липса на
яснота на мястото на установяване на нарушението, непосочване на точното време
на извършване на деянието, липса на вина у жалбоподателя, в случай, че се
приеме, че е извършено нарушение.
Съдът,
в контекста на правомощията си по съдебен контрол, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, за да се произнесе, настоящият
съдебен състав съобрази:
Законът изисква изложените в акта
и наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган. Описаната
фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на актосъставителя П.А., както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото. От
показанията на актосъставителя А., дадени в съдебно заседание, се установява,
че след извършване на проверката в Министерството на културата е постъпило заверено копие на договор с
„Кейбълтел-Прима“, който бил съотносим с препредаваните в хотела елевизионни
програми, но това било различно от улеждането на правата за публично изпълнение
на територията на обекта. Представен бил и договор с Профон, администриращо
продуцентските права на процесните два звукозаписа на територията на РБългария,
но без посочена дата на сключването му.
Предвид
гореизложеното съдът намира нарушението за съставомерно, а авторството му за
установено. „Използване“ по смисъла на ЗАПСП, глава 7, представлява правомерно
отстъпване на правото върху произведение, така че да могат да се черпят
всичките ползи от него – културни, икономически и др. Същевременно „публично
изпълнение“ е такова, което дава възможност това произведение да стигне до
неограничен кръг лица, каквото в действително е констатирано, доколкото са звучали
в целият хотел установените песни. Представеният договор за
използване с „Профон“ косвено потвърждава
липсата на такова правно основание у нарушителя към момента на констатиране на
нарушението. Доколкото нарушението е извършено от
юридическо лице въпросът за вината не следва да бъде коментиран, още повече че
отговорността на юридическите лица е обективна.
Съдът намира, че не са налице
основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. В настоящия
случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи отговорността обстоятелства, които
да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът е съставен изцяло в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изключително
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата
за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, за което е
представена и съответната заповед на Министъра на културата, в предвидената от
закона форма. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити. Нарушенията са описани надлежно в НП от фактическа
страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
нарушаване на правилата за регулиране и защита на авторските права и сродните
им права.
Независимо от горното обаче, съдът констатира нарушение на процедурата при
съставянето на АУАН и НП, което е съществено и опорочава
административнонаказателното производство, самите актове и нарушава правата на
дружеството-жалпободател.
Видно от текста на АУАН и НП те са издадени за допуснато нарушение на
чл.98, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗАПСП, като е посочено, че дружеството
жалбоподател без да е имало това право е използвало чрез публично изпълнение на
запис на звукозаписите на две песни. Самата норма на чл.97, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАПСП допуска различни нарушения, дори и извършени от едно лице, на всички
права, които са обект на закрила от ЗАПСП. Че са нарушени две самостоятелни
права е проследимо и от посочването в АУАН и НП на два обекта на авторско право
– песента „Sucker“ в изпълнение на Jonas Brothers, с носител на продуцентските
права Universal, чрез лицензианта си за България -
„Юнивърсал Мюзик Румъния“ и песента „One Thing Right - в изпълнение на Marshmello & Kane Brown, с носител на продуцентските
права Sony, чрез лицензианта си за България
– „Вирджиния Рекърдс“, и двете продуцентски компании
членове на „Профон“. Субектите на продуцентски права са две различни дружества,
а авторите им – две различни лица. След като са налице два обекта на закрила,
то и засягането на всеки един от тях ще представлява самостоятелно нарушение на
правата, гарантирани от ЗАПСП. За тези две самостоятелни нарушения, доколкото
са засегнати продуцентските права на различни лица, с НП е наложена една
санкция в размер на 2000 лева. Не е посочено изрично дали санкцията е наложена
само за едното от тях и кое е то. По този начин е нарушена императивната
разпоредба на чл.18 от ЗАНН, гласяща, че, когато с едно деяние са извършени
няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко
отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно
от тях. Следователно е следвало да бъдат наложени две самостоятелни наказания
за всяко от нарушенията. Действително по този начин наказаното лице се
поставя в по-благоприятно положение, защото вместо да му се наложат няколко
наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но подобна
възможност не е законово регламентирана, а напротив е законово изключена от чл.18
от ЗАНН, поради което и съставеното в този вид обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно, което е достатъчно основание за
отмяна на същото. В този смисъл Решение № 124 от 240.01.2015г. на
Административен съд-гр.Бургас по КАНД № 2248/2014г. по описа на съда.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 7393 от 16.04.2020г. на Заместник-министъра на културата, с
което на основание чл.97, ал.1, т.5, предл.3 от Закона за авторското право и
сродните му права /ЗАПСП/, на „Д.С.М.“ ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от К.Д.В., със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.П.
от АК-София/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за административно нарушение на същата
разпоредба от ЗАПСП.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: