№ 3400
гр. София, 23.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503563 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК, във вр. чл.248, ал.3 от ГПК,
образувано по Частна жалба вх.№348993/16.09.2021 г., подадена от Министерство на
финансите, представлявано на осн. чл.42, ал.3 от ЗА от министъра на финансите на РБ,
чрез юрк. В. Б., срещу Определение №272791/13.08.2021 г. по гр.д.№4709/2016 г. на
СГС – I-7 състав, с което се оставя без уважение молбата на Министерство на
финансите, за изменение в частта за разноските на постановеното Решение
№7579/08.11.2019 г., постановено по гр.д.№4709/2016 г. по гр.д.№4709/2016 г. на СГС
– I-7 състав. Релевирани са оплаквания за необоснованост и противоречие със закона.
С постановеното решение Държавата, представлявана на осн. чл.31,ал.1 от ГПК от
министъра на финансите, е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от
50 205,55 лв., представляваща заплатена продажна цена по „развален по право договор
за покупко-продажба“ от 25.08.2004 г., сключен по реда на чл.44 от ЗДС, както и да
заплати сумата от 4008,22 лв. за разноски по делото. Първоинстанционният съд
необосновано е приел, че присъждане на разноските е претендирано от ищеца, „макар
и непрецизно“. Макар по делото да са налице доказателства, че ищецът е извършил
присъдените му разноски, не се споделят изводите на съда, че същите са претендирани
своевременно. Неправилно съдът е приел, че в молба-уточнение от 18.06.2018 г.
ищецът, макар и непрецизно, бил заявил искане за разноски, с оглед на което такива
следвало да му се присъдят. Направеното със същата молба изявление не може да бъде
тълкувано като искане за присъждане на съдебни разноски по смисъла на чл.78 от
ГПК. Претенция за присъждане на разноски действително се съдържа в отговора на
ищеца, депозиран в качеството му на въззиваема страна, която е относима към
съдебните разноски за въззивното производство. Поради липсата на заявена от страна
1
на ищеца претенция в този смисъл, произнасянето на първостепенния съд за
присъждане на разноски в полза на ищеца, е свърхетитум. Настоява се за извършване
на служебна преценка на допустимостта и правилността на обжалвания съдебен акт,
като се отмени обжалваното определение, и вместо него се обезсили Решение
№7579/08.11.2019 г., постановено по гр.д.№4709/2016 г. по гр.д.№4709/2016 г. на СГС
– I-7 състав, в частта му за разноските, поради липса на заявена претенция в този
смисъл.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.62, ал.3 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно на л.10 от в.гр.д.
№734/2020 г. на САС, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в
съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК е постъпило Становище по частна жалба, с вх.№353718/07.10.2021 г.,
подадено от СД“Медичи – Т. СИЕ“, чрез адв. Н. С., редовно упълномощен за всички
инстанции, съгласно пълномощно на л.2 и изявление на ищеца на л.115 по делото на
СГС, с което се поддържа неоснователност на частната жалба. Липсата на списък по
чл.80 от ГПК не е условие за присъждане на поисканите от страната разноски, за които
е представила доказателства по делото. В конкретния случай се поддържа допустимост
и правилност на определението, тъй като ищецът бил направил искане за присъждане
на разноски с молбата-уточнение от 18.06.2018 г., и са представени доказателства за
направени разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, и 2008,22 лв. за
държавна такса. Настоява се за оставяне без уважение частната жалба, и
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е
постановен в изискуемата от закона форма, от компетентен съд в надлежен състав, и е
подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по депозирано в срок
допустимо искане за изменение в частта за разноските на постановеното
първоинстанционно решение, поради което е допустим.
По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:
Съдът констатира, че действително в нито един документ, депозиран по делото,
не се съдържа релевирано от ищеца искане за присъждане на разноски по делото.
Направеното от него изявление в Молба вх.№ 84312/18.06.2018 г. съставлява
становище по съществото на спора – относно обхвата на отговорността на продавача
при евикция, но не съдържа искане, насочено към съда, за осъждане на ответника да
му заплати разноските по делото. В проведеното единствено открито съдебно
заседание не се е явил процесуален представител на ищеца, нито е депозирано писмено
2
становище по съществото на спора и по разноските.
С оглед така констатираното фактическо положение, съдът намира, че
първостепенният съд се е произнесъл, без да е бил сезиран с надлежно искане за
присъждане на разноски, поради което решението, което в частта за разноските има
характер на определение, се явява недопустимо. Като е достигнал до различен извод,
първостепенният съд е постановил неправилно определение, което следва да се
отмени, и вместо него да се постанови ново определение, с което да се допусне
изменение на
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №272791/13.08.2021 г. по гр.д.№4709/2016 г. на СГС –
I-7 състав, с което се оставя без уважение молбата на Министерство на финансите, за
изменение по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските на постановеното Решение
№7579/08.11.2019 г., постановено по гр.д.№4709/2016 г. по гр.д.№4709/2016 г. на СГС
– I-7 състав, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на осн. чл.248 от ГПК, на Решение №7579/08.11.2019
г., постановено по гр.д.№4709/2016 г. по гр.д.№4709/2016 г. на СГС – I-7 състав, В
ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ, КАТО ОТМЕНЯ осъждането на Държавата,
представлявана от министъра на финансите, да заплати на СД“Медичи-Т. СИЕ“, с
ЕИК040194723, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 4008,22 лв. за съдебни разноски
пред СГС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3