МОТИВИ
към присъдата по
НОХД №296/2016 г. по опис на РС Девня, четвърти състав
Девненският
районен прокурор е възвел обвинителен акт срещу К.Я.С., ЕГН **********, за това, че:
На 07.10.2016 г. в с. Стефан Караджа, обл. Варна,
управлявал МПС – л. а. “Мазда 323”, рег.№ ТХ 4989 ТХ, без
съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му с НП №16-0280-000313 от 02.08.2016 г. от Началник РУ МВР
Каолиново, в сила от 16.08.2016 г. за управление на МПС без съответно
свидетелство – престъпление по чл.343в, ал.2 НК.
При
съдебното следствие подс. К. С. дава подробни обяснения като отрича да е
извършил процесното деяние и твърди, че е бил возен на предната дясна седалка в
процесния автомобил от свид. Е. Ю., с която живее на съпружески начала, но поради
тенденциозно отношение спрямо него от страна на проверяващите полицейски
служители, същите отразили недостоверно в съставения АУАН, че той е управлявал
превозното средство.
Прокурорът поддържа обвинението и счита същото
за безспорно доказано. Твърди, че подкрепящите обясненията на подсъдимия
показания на свидетелите Е. Ю. и Ю.А., са тенденциозно недостоверни като дадени
от лица измежду кръга на неговите близки, които се опровергават от показанията
на всеки един от тримата свидетели-очевидци – Й. Й., Б. Б. и С. Д. Моли съда,
да признае подс. К. С. за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото
наказание „лишаване от свобода“ за срок към максималния установен ведно с
наказанието „глоба“ в размер към средния предвиден.
Защитникът на подс. К. С. не приема
визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка
за установена по несъмнен начин и счита за достоверни наведените от подсъдимия
и потвърдени от свидетелите Е. Ю. и Ю. А. твърдения за управление на процесния
автомобил към момента на проверката от свид. Е. Ю.
След
преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Към м. октомври 2016 г. подс. К. С. имал
регистрирани предходни осъждания както следва: 1. по НОХД №21/2003 г. на РС Девня, в сила от 03.04.2003 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок шест месеца, отложено с изпитателен
срок три години, за престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.1 НК, извършено
на 18.05.2002 г.; 2. по НОХД №330/2002
г. на РС Нови Пазар, в сила от 19.06.2003 г., с наказание “лишаване от свобода”
за срок шест месеца, отложено с изпитателен срок две години, за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и пр.2, т.4, пр.2 и т.5, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК,
извършено на 09/10.07.2001 г.; 3. по
НОХД №107/2002 г. на РС Тервел, в сила от 05.07.2003 г., с наказание “лишаване
от свобода” срок една година, отложено с изпитателен срок три години, за
престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.3 НК,
извършено на 15.06.2001 г.; 4. по
НОХД №171/2007 г. на РС Дулово, в сила от 18.09.2007 г., с наказание “лишаване
от свобода” за срок една година, отложено с изпитателен срок три години, за
престъпление по чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК, извършено на 13.08.2007 г.; 5. по НОХД №492/2007 г. на РС Нови
Пазар, в сила от 07.12.2007 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок осем
месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 12.10.2005 г. до 01.04.2006 г.; 6. по НОХД №5/2008 г. на РС Девня, в сила от 26.04.2008 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок десет месеца, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 06/07.02.2007
г.; ; 7. по НОХД №505/2009 г. на РС Девня,
в сила от 11.03.2010 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок единадесет
месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено в периода от 25.11.2005 г. до 13.06.2006 г.; 8. по НОХД №66/2010 г. на РС Нови Пазар, в сила от 24.03.2010 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки “задължителна регистрация по
настоящ адрес” с периодичност три пъти седмично за срок три години,
“задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок три години, 320
часа годишно “безвъзмезден труд в полза на обществото” за срок три години, за престъпление
по чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 16.09.2009 г. до 19.11.2009
г.; 9. по НОХД №327/2009 г. на РС Нови
Пазар, в сила от 15.04.2010 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок единадесет
месеца, за престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК,
извършено в периода от 07.03.2007 г. до 12.02.2008 г.; 10. по НОХД №228/2010 г. на РС Девня, в сила от 19.10.2010 г., с
наказание “лишаване от свобода” за срок десет месеца, за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, пр.2, т.5 и т.7, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 06.02.2006
г. до 19.07.2006 г.; 11. по НОХД №126/2011
г. на РС Нови Пазар, в сила от 21.02.2011 г., с наказание “пробация” чрез
пробационни мерки “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два
пъти седмично за срок три години, “задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок три години, 320 часа годишно “безвъзмезден труд в полза на
обществото” за срок три години, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на
08.02.2011 г.; 12. по НОХД №583/2011
г. на РС Нови Пазар, в сила от 21.04.2012 г., с наказание “пробация” чрез
пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два
пъти седмично за срок две години, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок две години и 150 часа годишно безвъзмезден труд в полза на
обществото за срок две години, и наказание “глоба” в размер 100.00 лв, за
престъпление по чл.234в, ал.1 НК, извършено в периода от 01.02.2011 г. до 17.03.2011
г.; 13. по НОХД №209/2013 г. на РС Девня,
в сила от 23.05.2013 г., с наказание “пробация” чрез пробационни мерки
“задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за
срок две години и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок две години, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 09.05.2013
г.; 14. по НОХД №153/2011 г. на РС
Девня, в сила от 06.06.2013 г., с наказание “лишаване от свобода” затри месеца,
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1, т.4, пр.2 и
т.5, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 05/06.07.2012 г.; 15. по НОХД №399/2013 г. на РС Девня, в сила от 11.09.2013 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност три пъти седмично за срок две години, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок две години и 320 часа годишно
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок две години, за престъпление по
чл.343в, ал.2 НК, извършено на 28.08.2013 г.; 16. по НОХД №477/2013 г. на РС Девня, в сила от 15.10.2013 г., с
наказание “пробация” чрез пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ
адрес с периодичност пет пъти седмично за срок три години, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок три години и 120 часа годишно
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок три години, за престъпление по
чл.343в, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК, извършено в периода от 03.10.2013 г. до
05.10.2013 г.; 17. по НОХД №482/2013
г. на РС Девня, в сила от 22.10.2013 г., с наказание “лишаване от свобода” за
срок четири месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 09.10.2013
г.; 18. по НОХД №456/2011 г. на РС Нови
Пазар, в сила от 31.10.2013 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок четири
месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 22.04.2013 г.; 19. по НОХД №539/2013 г. на РС Нови
Пазар, в сила от 13.11.2013 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок
четири месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 22.05.2013 г.;
20. по НОХД №58/2014 г. на РС Нови
Пазар, в сила от 01.04.2014 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок осем
месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 22.01.2014 г.; 21. по НОХД №1087/2015 г. на РС Добрич,
в сила от 26.08.2015 г., с наказание “лишаване от свобода” за срок четири
месеца, за престъпление по чл.343в, ал.2 НК, извършено на 23.08.2015 г.
Подсъдимият К. С. не
притежавал правоспособност като водач на моторно-превозно средство, но системно
управлявал леки автомобили като за периода от м. март 2010 г. до м. август 2015
г. спрямо него били регистрирани общо десет влезли в сила присъди за
престъпления по чл.343в, ал.2 НК, а през м. август 2016 г. влязло в сила и
поредно наказателно постановления за същото по вид деяние.
На 07.10.2016 г. около 13.10
ч. в с. Стефан Караджа, обл. Варна, при движение в посока към с. Радан войвода,
управляван от подс. К. С. л. а. “Мазда 323”, рег.№ ТХ 4989 ТХ, в който на предната дясна
седалка се возела живущата с него на съпружески начала свид. Е. Ю., а на
задната седалка пътували неговия племенник Я. Я., свид. Ю. А. и тяхното дете, бил
спрян за проверка от екип на служители при РУП Девня – свидетелите Й. Й., Б. Б.
и С. Д. и техния колега С.С. Всеки от тези трима свидетели възприел ясно още
преди спирането на движещия се срещу тях автомобил, че негов водач е именно
подс. К. С., когото много добре познавали визуално в качеството му на лице от
активния криминален контингент в региона. При извършване на проверката
подсъдимият настоявал пред свидетелите Й. Й. и С. Д., да не му съставят акт или
да впишат в акта като нарушител не него, а свид. Е. Ю., но това не било сторено
и именно подсъдимият бил посочен в съставения АУАН №188 от 07.10.2016 г. за
извършител на нарушение по чл.150 ЗДвП като от справка в масивите на КАТ Варна било
установено, че спрямо подс. К. С. от 16.08.2016 г. е влязло в сила и НП №16-0280-000313
от 02.08.2016 г. от Началник РУ МВР Каолиново за допуснато идентично нарушение
по чл.150 ЗДвП.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена след
анализ по отделно и в съвкупност на приобщените доказателства. Относно
обстоятелството, кой е управлявал л. а. „Мазда 323“ към момента на проверката,
съдът не кредитира обясненията на подс. К. С., както и подкрепящите ги
показания на всяка от свидетелите Е. Ю. и Ю. А. От една страна, за всяка от
двете свидетелки е налице сериозно основание за съпричастност към защитната
теза на подсъдимия при грозящата го опасност да търпи ефективно наказание лишаване
от свобода, доколкото първата е в съпружеско съжителство с него, а втората – с
негов близък родственик. А от друга страна, обясненията на подсъдимия и
показанията на двете свидетелки са категорично опровергани от показанията на
другите трима свидетели Й. Й., Б. Б. и С. Д., яваващи се безпристрастни
непосредствени очевидци, за които не са налице каквито и да е основания за тенденциозност
или заинтересованост от изхода на делото. Всеки от тези трима свидетели напълно
категорично, ясно и конкретно, посочва да е възприел именно подсъдимият като
водач на спряното за проверка превозно средство. При
това, тези свои твърдения всеки от съответните трима свидетели отстоява
неколебимо и при проведените очни ставки както с подсъдимия, така и с всяка от
свидетелите Е. Ю. и Ю. А. като именно при очната ставка със свид. Й. Й., подс.
К. С. потвърди както факта, че е отправял молби до проверяващите да той и
спътниците му да бъдат пуснати, без да се правят констатации за нарушение, така
и обстоятелството, че дори в хода на съдебното производство също е бил видян от
свид. Й. Й. да управлява автомобил в с. Пет могили. Това именно обстоятелство,
е особено показателно относно несъстоятелността на защитната теза на подсъдимия,
както да е предоставил управлението на автомобила на свид. Е. Ю. поради
множеството си предходни наказания, така и да е посочен недостоверно като водач
превозното средство поради тенденциозно негативно отношение от полицейските
служители, доколкото не само след всяко предходно наказване, но включително
и след образуване на настоящото съдебно производство, същият определено не е
имал никакви задръжки да управлява лично превозни средства като е вършил това
реално, а не по неправдоподобни твърдения на трети лица. И особено ярко
проявление за напълно пренебрежителното отношение на подс. К. С. към
противоправния и престъпен характер на това му системно поведение, е
отправената при очната ставка реплика към свид. Й. Й.: „Какво искаш ти, да не
се движа ли?“, която води до заключение, че същият възприема законоустановеното
изискване за придобита правоспособност при управление на моторно превозно
средство, едва ли не като форма на ограничение на личните си права.
Изцяло в
подкрепа на визираната фактическа обстановка са и приобщените по реда на чл.283 НПК документи: съобщение рег.№2108 от 07.10.2016 г.; АУАН №188 от 07.10.2016
г.; ; справка за нарушител/водач К. С.; НП №16-0280-000313 от 02.08.2016 г.;
справка за съдимост; характеристична справка за К. С.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема че подс. К. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.2 НК, за
това, че:
На 07.10.2016 г. в с. Стефан Караджа, обл. Варна, управлявал МПС – л. а. “М.
323”, рег.№ ТХ 4989 ТХ, без
съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в едногодишен срок от
наказването му с НП №16-0280-000313 от 02.08.2016 г. от Началник РУ МВР
Каолиново, в сила от 16.08.2016 г. за управление на МПС без съответно
свидетелство.
Деянието е осъществено
при пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без да притежава необходимата
правоспособност и преди да е изтекла една година от предходното негово
санкциониране по административен ред за същото деяние.
Причини за извършване на престъплението - незачитане от
подсъдимия на установения в страната правов ред и конкретно изискванията към
водачите при управление на превозни средства.
При
определяне вида и размера на наказанието за подс. К. С., съдът прецени степента на обществена
опасност на деянието като висока, предвид значителния ръст на този вид
престъпления и опасността, която
подобно поведения създава за всички участници в пътното движение. Всъщност,
именно високата степен на обществена опасност на този вид престъпление е
изрично отчетена от законодателя като с ДВ, бр.74 от 2015 г. наказанието е
съществено увеличено с прилагане на законоустановен минимален и завишен
максимален срок. Съдът прецени и степента
на обществена опасност на подсъдимия като съществено висока и съответно – като съществено отегчаващо
неговата отговорност обстоятелство, предвид изключително големия брой
предхождащи деянието осъждания – общо 21 пъти. Като допълнително отегчаващо
отговорността на подсъдимия за това деяние, съдът отчита и обстоятелството, че
общо десет от предходните негови осъждания са за същия вид престъпление, включително
с ефективно налагани наказания “лишаване от свобода”. Също като отегчаващо
отговорността, съдът прецени и обстоятелството, че видно от представената от
сектор КАТ при ОД МВР Варна справка, подс. К. С. има регистрирани общо 18 бр.
наказателни постановления за нарушения при управление на МПС, всички
осъществени при липсата на валидно издадено свидетелство за правоуправление. Визираните
констатации, сочат настойчиво и дръзко демонстрирано отявлено незачитане на
това основно изискване към водачите на МПС и пълна липса на поправително
въздействие от предходно налаганите санкции. Същевременно, смекчаващи
отговорността обстоятелства за подс. К. С. не са налице. Съобразно изтъкнатото,
при преценка за висока степен на обществена опасност на деянието и за съществено
висока степен на обществена опасност на подс. К. С., а също и за твърде значителна
тежест и множественост на констатираните отегчаващи отговорността обстоятелства
и липса на смекчаващи такива, съдът намира, че предвиденото наказание “лишаване
от свобода” следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 НК за срок към средния установен, а именно – две години,
което наказание, съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС, следва да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затвор. Също така, при значителния
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че по-лекото
по вид кумулативно предвидено наказание “глоба” от 500.00 лв до 1200.00 лв
следва да бъде наложено в размер към средния, а имено – осемстотин и петдесет
лева.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: