Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13737 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 13.07.2019 г. по гр.д. №55437/2018
г. на Софийския районен съд, 74 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу С.Г.В. кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 237,56 лв. - главница за доставена до имот – ап.**, находящ се в гр. София, жк.
„Люлин“, бл.******, и незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата – 17.08.2018 г. до окончателното заплащане, и
сумата от 1,26 лв. - мораторна лихва за периода
15.09.2015 г. - 07.03.2018 г., срещу Г.С.В. и А.С.В. за сумата от по 59,70 лв.
- главница за доставена до имот – ап.**, находящ се в
гр. София, жк. „Люлин“, бл.******, и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата –
17.08.2018 г. до окончателното заплащане, и сумата от по 0,31 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. - 07.03.2018 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответниците не са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на ЗЕ. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите С.Г.В., Г.С.В. и А.С.В. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат становище по жалбата. Не претендират разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на
решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно, допустимо и правилно, но по следните съображения:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г., както и изравнителна сметка, отразена в обща фактура №65010990/31.07.2015 г. за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2014 г., за имот, находящ се в гр. София, жк. „Люлин“, бл.******, ап.**, и съответната мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. - 07.03.2018 г.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което е доставял топлинна енергия на ответниците. В негова тежест е да докаже и че за процесния период ответниците са ползвали топлинна енергия в съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на плащането.
Настоящият съдебен състав намира за установен
факта, че за процесния период 01.05.2014 г. –
11.06.2014 г. ответникът С.Г.В. и наследодателя на ответниците
Л.В.В. от една страна, а от друга - ищецът, а за процесния период 12.06.2014 г. - 30.04.2015 г. страните, са
били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия. Договорът касае доставка на топлинна
енергия до обект апартамент №**, находящ се в гр.
София, жк. „Люлин“, бл.******,
с абонатен №163250, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответниците не само, че не са оспорили обстоятелството, че за една част от процесния период ответникът С.Г.В. и наследодателя на ответниците Л.В.В., а за друга част от процесния период ответниците, са били съсобственици на процесния имот, а и това обстоятелство се установява от представените и неоспорени писмо от СО, район „Люлин“, рег. №Р1418-ТД25-216/1/07.02.2018 г. и протокол от ОС на етажните собственици, ведно със списък на етажните собственици на бл.514, както и от служебно изготвената от СРС справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009 г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2015 г. начислените и дължими от ответниците суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ размер на 733,72 лв., в която сума не са включени стари задължения и корекции от предходни периоди.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която съдът
кредитира напълно, за процесния период мес.05.2014 г. – мес.04.2015 г.
дължимата от ответниците сума за топлинна енергия
възлиза на 733,72 лв., от която е заплатена сума в общ размер на 377,38, а
неплатената част е в общ размер на 356,34 лв. и е включена в обща фактура №65010990/31.07.2015 г.
Вещото лице сочи още, че общият размер на законната лихва върху сумите на
месечните главници за периода 15.09.2015 г. – 07.03.2018 г. възлиза на сумата
от 1,89 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се
установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения –
договор за продажба на топлинна енергия, възникнала по закон, като за 01.05.2014
г. – 11.06.2014 г. ответникът С.Г.В. и наследодателя на ответниците
Л.В.В., а за процесния
период 12.06.2014 г. - 30.04.2015 г. ответниците, не са заплатили потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от
733,72 лв., а незаплатената част – на 356,34 лв.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност обаче е
основателно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Т.” ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила от 14.03.2014 г., според които клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. С други думи, при тази уредба на отношенията, и с оглед момента на настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия, следва извод, че вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период се явяват погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до датата на депозиране на исковата молба – 17.08.2018 г. е изтекъл тригодишния срок по чл.111 б.„в“ ЗЗД. Обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по давност, като се позовава на обща фактура, издадена на 31.07.2015 г., и чрез включването им в тази фактури, е незаконосъобразно и граничи със злоупотреба с права, доколкото с това действие се цели избягване на евентуални възражения за давност от страна на клиентите на топлинна енергия.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск за главницата за доставената топлинна енергия е изцяло неоснователен.
Основателността
на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг и забава за
погасяването му. Доколкото съдът не достигна до извода
за липсата на главен дълг и с оглед разпоредбата на чл.119 ЗЗД, според която
вземанията за лихва за забава също са погасени по давност, то исковете за лихва
за забава също са неоснователни.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №165060/13.07.2019 г., постановено по гр.д. №55437/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
Решението е постановено при участие на
третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.