№ 81
гр. Разград, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Н. Р. Х.
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20223300500083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. С. Х. чрез пълномощник против Решение № 16/
03. 02. 2022 г. по гр. д. № 677/ 21 г. по описа на РС Кубрат, с което съдът е отказал да
допусне промяна на фамилното име на молителя от Х. на С.. Изложени са доводи, че
решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да
допусне поисканата промяна на фамилното име на въззивника.
Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор на жалбата.
Прокурорът счита, че жалбата е основателна и предлага да бъде оставена уважена.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
1
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че според
съставения му Акт за раждане № 9/ 03. 04. 1968 г.от Кметство с. Брестовене, молителят е
записан с имената М.С.ев Х.ев. В графа „бележки“ е отбелязано, че през 1986 г. имената му
са били променени на М. С. Х.. През 2006 г. имената му са били възстановени без наставка
„-ев“ и понастоящем носи имената М. С. Х.. Видно от удостоверението за сключен
граждански брак, на 16. 10. 1998 г. е сключил граждански брак с Г. Ъ. Ф., която е приела
фамилното име на съпруга си - Х.. Според приложените лични карти и извлечение от
регистъра на населението на Р Турция, молителят, съпругата му и двете им деца са
записани с фамилното име С..
Според показанията на разпитания по делото св. Б. К. Ф., фамилното име С. не е
името на техен прародител, а молителят си го избрал, когато отишъл в Турция. Появил се
проблем с различните фамилните имена, когато малкият син на молителя за почнал да учи в
Белгия и се налагало да представя документи за самоличност.
С оглед на това, въззивната инстанция споделя правния извод на районния съд, че не
са налице предпоставките на чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, допускащи
промяна на фамилното име на молителя. Разпоредбата предвижда, че промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Нито една от визираните предпоставки
в закона не е налице в конкретния случай. Не са налице важни обстоятелства, каквото
твърдение се излага от молителя, налагащи промяната . Няма спор, че молителят е с двойно
гражданство. Фамилното му име като български гражданин е формирано, според
изискванията на чл. 14 от ЗГР. Обстоятелството, че същият е пожелал да носи и е избрал
различно от рожденото си фамилно име С., с което той и членовете на неговото семейство
са записани в регистрите на населението на Р Турция, не може да се приеме, че е важно
обстоятелство по смисъла на закона, налагащо промяна на името му. От събраните писмени
доказателства се установява, че в Турция молителят, съпругата и децата му са записани с
фамилното име С., поради което липсват данни за съществуващи затруднения за
идентификацията им като семейство на територията на Р Турция. Не са налице
доказателства, че в гражданския оборот на територията на други държави молителят
изпитва неудобства, свързани с настоящото му фамилно име. Нормативната уредба,
свързана с имената на българските граждани, както обосновано е изложил районния съд,
цели обезпечаване на стабилност и сигурност, досежно индивидуализиращите признаци на
лицата, поради което законът допуска промяна в изключителни случаи при наличие на
определени предпоставки. В случая не се установява от събраните по делото доказателства
наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на закона – чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи
допускане на исканата промяна.
Предвид изложеното, Разградският окръжен съд приема, че обжалваното решение на
районния съд, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
2
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/ 03. 02. 2022 г. по гр. д. № 677/ 21 г. по описа на РС
Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3