№ 3127
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509479 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 31.05.2021г., постановено по гр.д. № 44433/2019г. на СРС,
ГО, 74 състав, са уважени предявените от “*******” АД срещу Г. Б. Д. по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на вземане в размер на 907, 57 лева, представляваща
главница за доставени в апартамент № 3, находящ се в гр. София, жк ******
Делчев”, ул. “******* клиентски номер ********** услуги за водоснабдяване
и канализация за периода от 11.06.2013г. до 02.12.2018г., ведно със законната
лихва от 24.04.2019г. до окончателното изплащане и за съществуване на
вземане в размер на 272, 31 лева – обезщетение за забава в размер на
законната мораторна лихва върху главницата за периода от 12.07.2013г. до
02.12.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23485/2019г. по описа на СРС, ГО,
74 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника Г. Б. Д., в която са изложени оплаквания за
1
допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.
Конкретно се поддържа необоснованост на изводите относно съществуването
на облигационно правоотношение между страните по доставка на ВиК услуги
в процесния имот, както и че ответникът е доставил услуги в претендираните
количества. Излага, че по делото не са представени доказателства, че
ответникът е собственик или ползвател на недвижимия имот, както и че е
подавал заявление за откриване на партида. На следващо място, развити са
съображения, че ищцовото дружество е начислявало служебен разход на база
брой живущи на основание чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи. Счита, че посочената норма
допуска начисляването на изразходваното количество вода на база брой
потребители в имота само по изключение за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални
водомери. В процесния случай обаче по делото не са установени такива
обстоятелства, поради което доставеното количество ВиК услуги следва да се
определи по друг ред. Нещо повече, в периода от 21.12.2016г. до края на
процесния период в имота е извършван реален отчет, т.е. налице са
доказателства за монтиран индивидуален водомер. Дори и да се приеме, че
ищецът е начислявал количеството потребена вода в хипотеза на неосигурен
достъп от потребителя, то предвидената в чл 22, ал. 4 от Общите условия
процедура не е спазена. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове
да се отхвърлят.
Въззиваемата страна “*******” АД не е взела становище по въззивната
жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ вр.
с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
2
присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи за установяване съществуването на вземане в полза
на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена
вода за периода от 11.06.2013г. до 02.12.2018г. в имот, находящ се в гр.
София, ул. “******* *******, клиентски № **********, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 12.07.2013г. до 02.12.2018г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
23485/2019г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено
обстоятелството, че ответникът е потребител на В и К услуги по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от Наредба№ 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, предвид липсата на изрично
оспорване на това обстоятелство. Обемът и стойността на ползваните услуги
за процесния период е приет за установен въз основа на неоспореното от
страните заключение на комплексната съдебно-техническа и счетоводна
експертиза. Претенцията за главница и акцесорното вземане за обезщетение
за забава са уважени в пълните им предявени размери.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във
въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен
състав приема следното:
В правилно приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че
основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на
следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за
предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на
определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на
стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на
предоставените услуги от ответника.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
3
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване
и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и
експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2
от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на
ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от
нормата – това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен
орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.
Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от
14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква
единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни
права или концесионно право, като никакви други облигационни
правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в
съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект,
присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да
4
обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са
относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на
ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва
имота. Нормата на чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на
задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност
на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че
публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват
сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на
договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на
Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.
Настоящият съдебен състав счита, че релевираното във въззивната
жалба оспорване на титулярството в правото на собственост върху процесния
имот е преклудирано. В първоинстанционното производство ответникът е
оспорил предявената претенция единствено по възражения относно обема на
доставените в имота ВиК услуги. Независимо от изложеното следва да се
посочи, че в представената по делото декларация за материално и гражданско
състояние /в графа “други обстоятелства“/ ответникът е направил изрично
признание, че е собственик на процесното жилище. Следва да се има предвид,
че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради
което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне
на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на
предявения иск за реално изпълнение на договорно задължение. Направеното
в хода на процеса признание относно титулярството в правото на собственост
е достатъчно за формиране на извод относно възникването на облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника в качеството му на
собственик на водоснабдения имот по неформален договор за доставка на
ВиК услуги, сключен при публично известни Общи условия.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че процесният имот е
бил водоснабден чрез присъединяването му към водоснабдителната и
канализационна мрежа.
Количеството и стойността на доставените за исковия период вода и
ВиК услуги е установено въз основа на неоспореното от страните заключение
на комплексната съдебно-техническа и счетоводна експертиза, прието в
5
първоинстанционното производство. В заключението е посочено, че в
процесния период е извършвана доставка на ВиК услуги в имот,
представляваща ап. № 3, находящ се в гр. София, ул. “******* отчетени по
клиентска партида с № **********. Потребеното количество вода за
процесния период е 512, 782 куб.м. и е на стойност от 933, 94 лева с ДДС.
Уточнено е, че в периода от 01.05.2013г. до 20.12.2016г. отчитането е било на
месечна база за брой живущи – конкретно за едно лице, поради изтекъл срок
за метрологична проверка на водомерите. В периода от 21.12.2016г. до
26.10.2018г. отчитането е било извършвано въз основа на показанията на
водомери с номера 1755389 и 2302487, които са въведени в експлоатация с
талон за пломбиране на водомери № 2010971 от 21.12.2016г. В заключението
е посочено още, че размерът на незаплатеното задължение за главница по
процесните фактури, след отчетените плащания и прихващания, е в размер а
907, 57 лева с ДДС, а мораторната лихва за исковия период възлиза на сумата
от 272, 31 лева. Вещите лица са направили констатация, че по делото не са
налични данни за подлагане на метрологична проверка на старите водомери
след свалянето им, в резултат на която да е установено, че водомерите са
измервали правилно в периода, в който ВиК услугите са начислявани на база.
Според чл. 34а, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г.,
индивидуалните водомери в сгради-етажна собственост, се проверяват за
метрологична годност по искане и за сметка на потребителите, като при
установен непроверен водомер количеството изразходвана вода се начислява
по реда на чл. 39, ал. 6 от същата наредба. Нормата на чл. 34а, ал. 5
предвижда, че когато длъжностно лице на оператора установи потребители с
непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1, срокът за извършване на
проверка на водомерите е три месеца. В случай че след изтичането на този
срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството
изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Последната цитирана
разпоредба препраща към чл. 39, ал. 5 от Наредбата и по същество
предвижда, че при наличие на непроверен водомер, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода се начислява по 6 куб.м. при
топлофицирано жилище и по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, като до извършване на проверката посочените количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1 куб.м. за всеки обитател.
В конкретния случай е установено /при липса на оспорване на изводите
6
на вещото лице по комплексната експертиза/, че за част от процесния период
водомерът в жилището на ответника е бил извън установения срок на
метрологична проверка, но потребителят не е предприел нито действия по
неговата подмяна с нов /до м.12.2016г./, нито е организирал метрологична
проверка за презаверяването на годността на собствения му водомер. Eто
защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на
ангажирани доказателства, че поставения в имота водомер е бил подложен на
проверка, респективно, че е бил метрологично годен през посочената част от
процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните
предпостваки за служебно начисляване на потребление. Следва да се посочи,
че в нормата на чл. 23, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор “*******” АД, одобрени от ДКЕВР
на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение No ОУ-064 от 17.07.2006г., е
предвиден идентичен ред за определяне на количеството изразходвана
питейна вода при липса на индивидуални водомери или неизправни такива.
Посочено е, че в този случай месечното количество изразходвана питеина
вода се определя както следва: по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5
куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.
Наведените от въззивника доводи за неправилно определяне на
количеството доставени в имота ВиК услуги и конкретно – по приложението
на нормата на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредбата, са неоснователни. Както
нормативната уредба, така и общата рамка на обвързващи потребителя
договорни клаузи, ясно разграничават случаите на липсващ уред, неизправен
уред и уред, който е поставен в имота на ползвателя, но не е доказано, че
монтажът и пломбирането му при приемането за отчет от доставчика са в
рамките на първоначалната му проверка или след маркиране със знак за
последваща проверка по реда на чл. 84б, т. 5 от Наредба за средствата за
измерване, които подежат на метрологичен контрол. Дори и да не е изрично
уведомен, потребителят използващ свое измервателно средство не може да
черпи права от пасивното си поведение, несъобразено с изискванията на закон
/чл. 44, т. 4, вр. чл. 43, ал. 1 от Закона за измерванията/. Неоснователни са
релевираните във въззивната жалба оплаквания, че потребеното количество
ВиК услуги следва да се определи по реда, указан в чл. 46 от Общите
условия, тъй като не е налице хипотеза на отказ на потребителя да осигури
достъп на длъжностното лице на ВиК оператора за отчитане на показанията
7
на водомер. Както бе посочено, за част от исковия период изразходеното
количество вода е определено по реда на чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4
от 14.09.2014г. – поради изтекла метрологична проверка на водомера, а за
периода след м.12.2016г. – при извършен реален отчет по показанията на
пломбираните в имота водомери.
В този смисъл при установеното облигационно правоотношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на
стойността на доставените ВиК услуги, правилно СРС е приел, че исковете за
главници и обезщетение за забава са основателни до размерите и за
периодите, посочени в обжалваното решение.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу
правилността на решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на законната
мораторна лихва, поради което и с оглед липсата на нарушение на
императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в
тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Предметът на въззивното
производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив, по
отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от
посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния
съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото
за установено от фактическа страна досежно изпадането в забава за плащане
на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и
размера на вземането.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
предвид липсата на искане в този смисъл, такива не следва да се присъждат.
С оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените
искове и предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение
не подлежи на обжалване.
8
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20127842 от 31.05.2021г., постановено
по гр.д. № 44433/2019г. по описа на СРС, ГО, 74 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9