Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр.
София, 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание осми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
Й.
При участието на секретаря Надежда
Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Й. гр. д. № 1055 по описа за 2020
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, с вх. № 10280/ 27.01.2020 г., с която „Ю.Б.“ АД със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, чрез процесуалния си представител,
е предявило против С.В.И. ***, с ЕГН **********, иск за осъждането му да
заплати следните парични суми: сумата от 50 361.36 евро, представляваща
неиздължена главница по Договор за потребителски кредит HL 29684 от 27.11.2007
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; сума в размер на 2
545,10 евро, представляваща възнаградителни лихви за периода
от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., сумата от 5 115,89 евро, представляваща мораторни лихви за
периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.; сумите от 193,74 евро и 145 лв.,
представляващи такси по договора за периода от 04.07.2018 г. до 19.01.2020 г.,
сума в размер на 151,44 евро, представляваща обезщетение за заплатени
застрахователни премии за периода от 15.12.2014 г. до 19.01.2020 г., както и
сумата от 78 лв. за платени нотариални такси за периода от 10.04.2019 г. до 19.01.2020
г. Претендирани са съдебно – деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, между страните бил сключен на 27.11.2007 г. договор
за потребителски кредит № HL296841, по силата на който ищецът, тогава с
наименование „Българска пощенска
банка“ АД е отпуснала на кредитополучателя
С.В.И. кредит в размер на
63 000 евро за срок от 264 месеца с дата на откриване на
заемната сметка 30.11.2007 г. Като обезпечение по договора за кредит между
страните била сключена с н. а. № 42, том
XII, per. № 26 250, дело № 2060/ 2007
г. на нотариус В.Б., вписана в НК под per. № 302,
с район на действие PC - гр. София, договорна ипоката. На 04.12.2007 г. ответникът усвоил заемната сума от
63 000 евро.
По силата на два договора за
цесия, от 09.04.2008 г. и от 26.11.2009 г., вземането на ищеца, произтичащо от процесния договор за кредит, било прехврълено
на „Б.Р.С.” АД, а в последствие на „Ю.Б.“ АД. Длъжникът бил надлежно уведомен
за всяка от извършените цесии.
Страните са сключили две
допълнителни споразумения към договора за кредит, от 17.03.2009 г. и от
28.03.2014 г., по силата на които главницата по кредита е преоформена,
като всички дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита,
включително просрочените главница, лихви и такси по договора бяха служебно преоформени от банката чрез натрупването им към редовната
усвоена и непогасена част от главница по първоначално предоставения кредит. В
резултат от това преоформяне главницата по договора
за кредит възлиза в общ размер на 66 611. 25 евро. По този начин е било
формирано едно ново по размер задължение, което е свързано с неизпълнение на
договореното. Налице е постигнато съгласие между страните за новия размер на
дълга, който, след като е преструктуриран, се дължи от ответника. Последният е
изпаднал трайно в просрочие към 02.04.2019 г.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от
Договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при
неизпълнение на което и да е задължение по договора за кредит, банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради непогасяване на
10 вноски за главница, съответно 10 вноски за лихва, считано от 04.06.2018 г.,
банката – ищец е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
за което ответникът е бил уведомен по реда на чл. 47 от ГПК с нотариална покана
на нотариус Ивайло Николов, вписан в НК под peг. № 040, с район на действие PC - гр. София. Предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 05.06.2019 г.
При настъпилата предсрочна
изискуемост на целия кредит, С.В.И. дължал главница в размер на 50 361. 36
евро и незаплатени възнаградителни лихви в размер на
2 545, 10 евро за периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., дължими на
основание чл. 3 ал. 1 от договора за кредит. На основание чл. 3 ал. 2 от
договора за кредит ответникът дължи на банката мораторни
лихви в размер на 5 115, 89 евро за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.
На основание чл. 4 от договора за кредит и общите условия на банката за
предоставяне на кредити на физически лица, ответникът дължи на банката такси за
управление на кредита, като техният размер за периода от 04.07.2018 г. до
19.01.2020 г. е в размер на 193, 74 евро и 145, 00 лева. За периода от
15.12.2014 г. до 19.01.2020 г. ответникът дължи и на основание чл. 14 ал. 4 във
вр. ал. 3 от процесния
договор обезщетение за заплатени застрахователни премии в общ размер на 151, 44
евро. На основание чл. 78 ЗЗД ответникът дължи на банката 78 лв.,
представляващо обезщетение за заплатени от нея нотариални такси за връчването
на нотариални покани за обявяване на предсрочната изискуемост по процесния договор за банков кредит. Така посочените суми не
са заплатени от ответника и все още са дължими на банката – ищец. Настоява
ответника да бъде осъден да и заплати сумата от 50 361. 36 евро, представляваща
неиздължена главница по Договор за потребителски кредит HL29684 от 27.11.2007
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното и изплащане; сума в размер на 2 545,
10 евро, представляваща възнаградителни лихви за
периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., сумата от 5 115,89 евро,
представляваща мораторни лихви за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г.;
сумите от 193,74 евро и 145 лв., представляващи такси по договора за периода от
04.07.2018 г. до 19.01.2020 г., сума в размер на 151,44 евро, представляваща
обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 15.12.2014 г. до
19.01.2020 г., както и сумата от 78 лв. за платени нотариални такси за периода
от 10.04.2019 г. до 19.01.2020 г. Настоява исковете да бъдат удовлетворени
изцяло. Претендира съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът С.В.И. не е депозирал писмен отговор. В съдебно
заседание изразява становище, че признава задължението и изложените в исковата
молба твърдения. Неизпълнението на задължението по договора за банков кредит се
дължало на влошаване на финансовото му състояние, останал без работа, предвид
което моли, в случай на уважаване на исковата претенция, да договори
разсрочване на дълга.
С оглед релевираните
от страните доводи, съображения и възражения и ангажираните от тях
доказателства, Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.11.2007 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД, понастоящем с наименованието
„Ю.Б.“ АД и ответника С.В.И. бил сключен договор за потребителски кредит № НL
29684, по силата на който банката – кредитор е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 63
000 евро, от които 3 000 евро за рефинансиране на потребителски кредит към
същата банка и 60 000 евро за текущи нужди. Договорът е сключен за 264
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка на кредитополучателя.
Съгласно чл. 3 от договора, за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в евро, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс
договорна надбавка от 0.6 пункта, като към момента на сключване на договора той
възлиза на 6.35 %. Съгласно ал. 3 на чл. 3 от договора, при просрочие
на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължат лихви в размер на сбора от лихвата за редовна
главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита съгласно
предходния текст, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Чл. 4 от договора предвижда, че
кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита в размер на 1.5 %
върху размера на разрешения кредит еднократно, а в началото на всяка следваща
година, считано от датата на откриване на заемната сметка, заплаща на банката
годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената
главница. Съгласно ал. 5 на с. чл., базовият лихвен процент на банката не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя при изменение на неговия размер
чрез обявяването му на видно място в банковите салони, като договорените
надбавки не се променят. Чл. 6 от договора предвижда, че кредитополучателят
погасяват кредита при равни анюитетни месечни вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска от 466,42 евро, като
погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен. Съгласно
ал. 3 на с. чл., в случаи, че по време на действието на договора банката
промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните
вноски се променя автоматично в съответствие с промяната. По силата на чл. 13
ал. 1 от договора, за обезпечаване вземанията на банката кредитополучателят е
учредил договорна ипотека в полза на банката върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж. к. „*****.
Заемната сметка е била открита на 30.11.2017 г. Като доказателство по делото е
представен н. а. за договорна ипотека върху горния имот, № 42, т. XII, рег.
№ 26250, дело № 2060/ 2007 г. на нотариус с рег. № 302 на НК, с район на
действие СРС. Чл. 10 от договора, регламентиращ задълженията на
кредитополучателя, включва задължения да заплаща такси и комисиони съобразно
Тарифата на условията, лихвите и комисионите, които банката прилага по
операциите си, както и да направи и поддържа застраховка на недвижимия имот,
ипотекиран в полза на банката, покриваща целия период на издължаване на
кредита, като я прехвърли в полза на банката. Съгласно чл. 14 ал. 3, кредотополучателят се съгласява банката да застрахова от
негово име и за негова сметка недвижимия имот, служещ за обезпечение, като
банката плаща застрахователната премия от негово име и за негова сметка.
На 09.04.2008 г. между „Юробанк
И Еф Джи България“ АД и „Б.Р.С.“ АД бил сключен договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит на стойност 147 215 430,58 евро по
приложен списък, сред които е и процесния договор за
потребителски кредит.
На 26.11.2009 г. бил сключен
договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, по силата на който „Б.Р.С.“ АД като цедент
прехврълил на „Ю.Б.“ АД, в качеството и на цесионер, вземания по договор за кредит, между които и процесния.
На 17.03.2009 г. страните са
сключили допълнително споразумение към договора за кредит, според който са се
съгласили, че размерът на задължението на ответника възлиза в размер на 62 802,95
евро, от които 178,64 евро просрочена главница; 881,64 евро – просрочена лихва;
61 552,63 евро редовна главница и 190,04 евро редовна лихва, като са се
споразумели за въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания. Кредитополучателят следва да внесе еднократно по посочената в
договора за кредит сметка сума в размер на 1 062 евро, като внасянето и е
основание за влизане в сила на настоящото допълнително споразумение. С
подписването на споразумението страните се съгласяват сумата, представляваща
разликата между погасената сума по т.ІІІ /0 евро/ и общия сбор на сумата по т. I.1 и т. I.2 да
бъде преоформена посредством натрупване към редовната
главница по т. I.3. Съгласно чл. 5, страните
се съгласяват, че кредитополучателят ще ползва 12-месечен период за облекчено
погасяване на общия дълг, считано от датата на влизане на споразумението, през
който период кредитополучателят погасява общия дълг на равни месечни вноски, като
конкретния им размер се определя в двустранно подписан погасителен план,
представляващ неразделна част от договора. След изтичане на фиксирания период
на облекчено погасяване, кредитополучателят ще погасяват общия дълг на равни
месечни анюитетни вноски, като размера им се определя
с погасителния план, посочен по - горе. Посочено е, че в случай, че кредитополучателят
не изплати две поредни месечни погасителни вноски, губи правото да се ползва от
облекчените условия по споразумението и следва да погасява задълженията си в
съгласие с правилата, регламентиращи погашенията след изтичане на периода за
облекчено погасяване, като в този случай банката едностранно и незабавно
изготвя нов погасителен план без да е необходимо каквото и да е волеизявление
на кредитополучателя, който и съобразно т. 7 от споразумението се задължава да
получи изготвения от нея погасителен план.
На 28.03.2014 г. е сключено
допълнително споразумение към договора за кредит, според който са се съгласили,
че размерът на задължението на ответника възлиза, както следва: 147,16 евро
просрочена главница; 168,87 евро – просрочена лихва; 4,82 евро – просрочени
такси; 58 786,03 евро редовна главница, като освен това дължи и редовната
лихва, която ще бъде начислявана за периода от датата на падежа, предхождаща
датата на допълнителното споразумение до датата на падежа, следващ датата на
допълнителното споразумение, която към датата на допълнителното споразумение
все още не е изискуема. Страните са се съгласили всички плащания по кредита да
се преоформят служебно от банката, като сумите по чл.
2 т. 1 – 4 се включат към редовната главница по първоначално предоставения
договор за кредит. Страните отново са договорили 12 – месечен период за облекчено
погасяване на дълга, след изтичането на който се натрупва начислената, но
непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
кредитополучателят дава своето съгласие и оправомощава
и възлага на банката. Според чл. 4 т. 3 от допълнителното споразумение, през
периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява годишна лихва в
размер, равен на сбора на действащия към същата дата Референтен лихвен процент
ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
надбавка в размер на 0,91 пункта, като през периода на облекчено погасяване
кредитополучателят погасява дълга на равни погасителни месечни вноски в размер
на 300 евро на месец. Съгласно чл. 5, след изтичане на периода на облекчено
погасяване, върху общия размер на дълга след натрупване на лихвата съгласно
предходния член, се начислява лихва в размер, равен на сбора на действащия към
същата дата Референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката за жилищни кредити в съответната
валута плюс договорна надбавка в размер на 3,78 пункта, като след изтичане на
периода на облекчено погасяване до окончателното погасяване на дълга и всички
други разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява дълга на равни
месечни вноски съгласно погасителен план. Посочено е, че Референтният лихвен
процент ПРАЙМ на банката за обезпечени
кредити в евро е в размер на 5,2 %. В чл. 11 от допълнителното споразумение е
посочено, че дължимите от кредитополучателя такси и комисиони, уговорени в
договора за кредит или последващи допълнителни
споразумения, остават непроменени и продължават да се дължат и през периода на
облекчено погасяване на кредита, така и след изтичането му до окончателното
погасяване на дълга
Поради просрочие
на повече от 10 погасителни вноски, включваща главница и лихва към 04.06.2019
г., банката – ищец е упражнила своето потестативно право по чл. 18, ал. 1 от договора за кредит да
обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила ответника чрез
нотариална покана, връчена чрез нотариус Ивайло Николов, с peг.
№ 040 на НК, с район на действие СPC, връчена по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 05.06.2019 г. За връчването
на нотариалната покана от нотариус И.Н.банката – ищец му превела с банково
бордеро от 10.04.2019 г. сумата от 78 лв. за нотариални такси.
От обективно и компетентно
изготвеното заключение по ССЕ се установява, че на 04.12.2007 г. ищецът е
получил по разплащателна сметка, открита в банката – ищец, сумата от
63 000 евро по договора за кредит HL 29684/ 27.11.2007 г. Задължението
на ответника съобразно договора за кредит и допълнителните споразумение от
17.03.2009 г. и 28.03.2014 г. възлиза на 50 361,36 евро главница,
формирана като разлика между усвоената главница в размер на 66 611,25 евро
и погасената такава в размер на 16 249,89 евро; 2 545,10 евро общо
дължима възнаградителна лихва, формирана като разлика
между начислената лихва в размер на 49 108,39 евро и платената такава в
размер на 46 563,29 евро; мораторна лихва в
размер на 5 115,89 евро общо дължима мораторна
лихва, представляваща разлика между начислената мораторна
лихва в размер на 5 193,52 евро и платената такава в размер на 77,63 евро;
193,74 евро и 67 лв. такси по договора за кредит, от които
първата сума се формира като разлика между начислените такси в размер на 841,30
евро и платените в размер на 647,74 евро; 151,44
лв. общо дължими застраховки, представляваща разликата между начислените
такива в размер на 527,05 лв. и платени в размер на 375,61 лв.; както и сумата
от 78 лв. за платени нотариални такси във връзка с обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. Вещото лице е дало заключение за редовност
на воденото от банката – ищец счетоводство, а също и за размера на задължението
на ответника към датата на депозиране на исковата молба в съда, индивидуализирано
по главница, договорни лихви и мораторни лихви,
съобразно първоначалния договор за потребителски кредит, без да се взимат
предвид допълнителните споразумения от 17.03.2009 г. и 28.03.2014 г. В тази
връзка се установява, че от първоначално усвоената главница в размер на
63 000 евро е заплатена такава в размер на 16 249,89 евро, от общо
начислената договорна лихва в размер на 46 635,40 евро е заплатена такава
в размер на 46 563,29 евро, а от начислената мораторна
лихва в размер на 4 867,83 евро е заплатена такава в размер на 77,63 евро.
Според вещото лице дължимите суми по договора за кредит, без преизчисляване и
капитализиране на лихвата по допълнителните споразумения, възлизат в размер на 46 740,11 евро главница, 72,11 евро възнаградителна лихва и 4 790,20 евро мораторна лихва.
При така изложените фактически
данни Градският съд достига до следните правни изводи:
Предявеният от „Ю.Б.“ АД
против С.В.И. иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 430 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, е процесуално допустим.
Досежно основателността му съдът
намира следното:
Съгласно чл. 430 от ТЗ, с
договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно
в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по
главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от
ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по
договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските по кредита.
Съобразно твърденията на
ищеца, подкрепени от представените от него писмени доказателства и заключението
на вещото лице по ССЕ, на 27.11.2007 г. страните са сключили договор за кредит
за закупуване на имот, по силата на който ответникът е усвоил кредит в размер
на 63 000 евро, със срок на погасяване от 264 месеца. Договореният годишен лихвен
процент е базовия лихвен процент на банката в размер на 6.35 % и надбавка от 0.6
пункта. Договорът за кредит е бил преоформен с последващите допълнителни споразумения, сключени между
страните, които имат за своя съществена характеристика два кумулативно
предвидени елемента: ползване на облекчен период на погасяване на задължението
от страна на ответника, през който ще заплаща равни месечни вноски от
главницата, като редовната лихва, която е или ще бъде дължима за периода от
датата на падежа, предхождащ датата на допълнителното споразумение до датата на
падежа, следващ датата на допълнителното споразумение, определена в по – нисък
размер, няма да се погасява. Начислената, но непогасена през периода на
погасено облекчаване лихва ще се натрупа към дълга, като върху целия му размер,
включая посочената лихва, се начислява годишна лихва
в по – висок и посочен във всяко конкретно споразумение размер. Вън от горното,
при сключването на допълнителните споразумения е било предвидено годишната
лихва, която се дължи от ответниците след изтичане на
периода на облекчено издължаване на кредита, да се начислява върху целия дълг,
т. е. включително върху просрочените лихви, поради което настоящият съдебен
състав достига до извода, че с допълнителните споразумения се въвежда
капитализиране на лихвата.
Олихвяването на изтекли лихви
(анатоцизъм) е подчинено на специален правен режим,
като съгласно чл. 10, ал. 3 ЗЗД става съобразно наредбите на Българската
народна банка, т. е. е допустимо само доколкото законът изрично го допуска (чл.
143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, чл. 294, ал. 2 ТЗ и чл. 507 ТЗ) и по ред и условия,
определени в нормативен акт. Такава наредба досега в областта на гражданското
право няма обнародвана, поради което и е налице забрана за анатоцизъм.
Институтът на капитализация на
лихвите е уреден последователно в няколко наредби на БНБ, действали в периода
от 31.05.1993 г. до 11.04.2008 г. - Наредба № 9/31.05.1993 г. за класифициране
на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови
провизии) от банките, Наредба № 9/15.07.1997 г. за оценка на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за покриване на риска от
загуби, Наредба № 9/19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка (обн. ДВ, бр.
2/07.01.2003 г.; отм., бр. 38/11.04.2008 г., в сила от 11.04.2008 г.), Наредба
№ 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и
за установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн.
ДВ, бр. 38/11.04.2008 г., отм. ДВ, бр. 40/13.05.2014 г.).
С разпоредбите съответно на
чл. 15, чл. 17 и чл. 16 от първите три от посочените наредби, в периода от
31.05.1993 г. до 11.04.2008 г., капитализиране на лихвите е било разрешено при
спазване на нормативно установените изисквания. Според § 1, т. 5 от ДР на
Наредба № 9/15.07.1997 г., "Капитализиране" е увеличаването на
неизискуемата главница за сметка на прибавянето към нея на дължими, но
непросрочени лихви. Съгласно чл. 16 от Наредба № 9/15.07.1997 г., банките не
могат да начисляват лихви върху лихви, освен в случаите на капитализиране на
лихвите по реда на чл. 17. Разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от наредбата
предвиждат, че банките могат да договарят със своите клиенти капитализиране на
лихвите само ако са изпълнени едновременно следните условия: 1. длъжникът е в
състояние да плати своите задължения за сметка на постъпленията от дейността
си; 2. възможността за капитализирането е предвидена в първоначалния договор и
се основава на планиран временен недостиг на парични средства на длъжника; 3.
изплащането на цялото задължение, включително капитализираните лихви, се
основава на планирано и разумно преценено бъдещо събитие; 4. общата експозиция,
включително капитализираните лихви, е обезпечена; 5. не съществува непосредствен
риск от загуба по експозицията, включително за капитализираните лихви.
Изрично в ал. 2 на чл. 17 от
наредбата е предвидено, че банките не могат да капитализират просрочени лихви.
Напълно идентична е ал. 2 на чл. 16 от Наредба № 9/19.12.2002 г.
В периода от 11.04.2008 г. до
настоящия момент капитализацията на лихвата не е уредена нормативно в
подзаконови актове, издавани от БНБ, поради което по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗЗД е забранена. Отделно от това, дори и в периода, в който капитализацията е
била нормативно уредена възможност, тя е била забранена за просрочените лихви,
какъвто е процесния случай. Поради това съдът приема,
че уговорките за капитализиране на лихвата, постигнати с допълнителните
споразумения, доколкото представляват уговорка за анатоцизъм,
противоречат на закона и са нищожни. Ето защо, при преценка на дължимата и
непогасена главница, не следва да се вземат предвид
"капитализираните" лихви, присъединени към главницата.
Вън от горното съдът намира,
че при съобразяване размера на дължимото от страна на ответниците
следва да прецени действителността на тези клаузи от процесния
договор за кредит, даващи възможност на банката едностранно да увеличава
лихвения процент.
В постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 23/07.07.2016 д. по т. д. №
3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. №
2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и др., съобразявайки и задължителната практика
на СЕС (решенията по дело С-40/08, дело С-137/08, дело С-168/05, С-240/98, дело
С-243/08, дело С-244/98, дело С-397/11, дело С-415/11, дело С-472/11 дело
С-618/10, С-618/10, дело С-243/08, дело С-472/11, дело С-397/11), е прието, че
съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор и
когато ги констатира, съдът е длъжен, с оглед принципа за състезателност, да
уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те,
като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.
Клаузите, даващи възможност на
банката едностранно да променя възнаградителната
лихва, са нищожни, тъй като са неравноправни. Нормите, уреждащи нищожността на
сделките, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно.
Когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност от гледна точка на формалните основания за нищожност – форма,
предмет, и без да има позоваване на нищожност – в този смисъл изрично Решение №
384/02.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I ГО.
В тази връзка, на първо място следва да се изследва кои
са приложимите законови разпоредби към процесния
договор за кредит.
Същият е потребителски договор – страните по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., ) - ищецът е търговска
банка – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, а ответниците
са физически лица.
По отношение на банковите кредити, отпускани на
потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за
потребителския кредит, в сила от 01.10.2006 г. (отм. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г.),
който се прилага като закон, уреждащ правоотношението към датата на
възникването му. ЗПКр. – чл. 3, ал. 3, т. 5 и чл. 3,
ал. 5, т. 1, изрично изключват договори на стойност над 40 000 лева, какъвто е
и процесният договор, и които са обезпечени с ипотека
(с изключение на чл. 15), поради което разпоредбите на ЗПКр
(отм.); са неприложими.
От 01.01.2017 г. е в сила
Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн.,
ДВ, бр. 59/29.07.2016 г., § 4 от който, обаче, предвижда, че законът не се
прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени с потребители преди
датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 41 (касаещ
предсрочно погасяване на задълженията по кредита). Предвид изложеното
действителността на конкретния клаузи от процесният
договор следва да бъдат съобразени дали отговарят на изискманията
на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗКИ, банката може да
уговори промяна на лихвения процент по даден кредит. Тази възможност е
икономически обоснована и законодателно рационална – банковите кредити
обикновено имат дълъг срок на погасяване и естествените инфлационни процеси
могат в дългосрочен план да направят така, че банката да бъде поставена в силно
неизгодно положение, ако е уговорена фиксирана лихва. Така възможността за
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката е уредена в
обществен интерес – с цел гарантиране на банковата система и на правата на вложителите
в нея, които биха пострадали сериозно при завишен размер на рисковите кредити,
който би довел до системен риск и несъстоятелност на банки. Така предоставената
възможност на банките търпи ограничения, за да се запази справедливостта в
оборота – най-важната цел на частното право: на първо място това е изискването
за изрично и изчерпателно информиране на потребителя за механизма, по който се
изчислява изменената лихва (арг. от чл. 58, ал. 2
ЗКИ). Така е невъзможно договорът да препраща към дискрецията
на орган на банката, която би се проявила към бъдещ момент или да използва
многозначни термини при определяне на начина за погасяване на един кредит.
Задължително е освен това тези клаузи да са справедливи – да не поставят
потребителя в неравноправно положение (чл. 143 и сл. ЗЗП), а също така е
валидно и общоприложимото правило за забрана за
противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
По отношение на приложимостта на чл. 146 ал. 1, вр. чл. 143 от ЗЗП към процесните
клаузи следва да се има предвид, че са изпълнени условията за прилагане на
института на неравноправните клаузи.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от процесния
договор, за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва
в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в
евро, валиден за съответния периоз на начисляване на
лихва плюс договорна надбавка от 0.6 пункта, като съобразно ал. 5 на с. чл.
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателите за новия
му размер и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в
банковите салони. По делото липсват твърдения на ищеца, че тези разпоредби са
били договорени индивидуално, като кредитополучателите са имали възможност да
преговарят за съдържанието им, като и двете страни са изявили съвпадащи се
волеизявления.
Съдът намира, че не е приложимо изключението, че
правилата за неравноправните клаузи при определяне основния предмет на договора
са неприложими, тъй като договорът за банков кредит е особен вид договор за
заем. Характерната престация по него е за заемополучателя и се изразява в заместване на
предоставените му заместими вещи с други от същия
вид, количество и качество. Поради това следва да се приеме, че основното
съдържание на договора за банков кредит от гледна точка на заемополучателя
е задължението му да върне на банката предоставените му пари, като задължението
за лихва се явява допълнително.
При тези констатации настоящият съдебен състав следва да
разгледа действителността на клаузите на допълнителните споразумения, отчитайки
посочените по-горе три изисквания за ограничаване на дискрецията
на банките при едностранното изменение на лихвения процент.
При тълкуване на Директива 93/13/ЕИО, чиито разпоредби
ЗЗП въвежда в българското законодателство, Съдът на ЕС приема, че критериите за
промяна на лихвения процент следва да са достатъчно конкретни, за да може един
информиран потребител да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици (така дело Matei,
C-143/13, т. 74 и Kоsler, C-282/14, т. 73 и
др.).
С решение № 424/02.12.2015 г.
по гр. д. № 1899/2015 г., IV г. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за
приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 3 ЗЗП спрямо клаузи от
договора за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната
лихва. Според ВКС, при систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 143 и
чл. 144 от ЗЗП, отчитайки и целта на закона, следва извод, че е допустима
уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни
условия: 1/ обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата,
трябва изрично да са уговорени в договора или в общите условия; 2/ тези
обстоятелства следва да обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора -
тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;
3/ методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или
ОУ, т. е. да е ясен начина на формиране на лихвата; 4/ при настъпването на тези
обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално
уговорената лихва-ако е предвидена възможност само за повишаване, това
несъмнено води до "значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя" съгласно чл. 143 ЗЗП. Съгласно решение №
95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., методът на
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно
разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и
относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или
индикатори. Съобразно правната природа на договора за банков кредит, безспорна
е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите
съгласие за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя,
т. е. да е налице конкретна формула за определяне на възнаградителната
лихва – съществен елемент от съдържанието на този вид банкови сделки. Когато
потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за
начина, метода, по който кредитодателят може
едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и
когато методологията, създадена от банката – кредитор, например с нейни
вътрешни правила, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита
за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.
143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Предвидената
в договора за банков кредит възможност за едностранно изменение, включително
увеличение на базовия лихвен процент се основава на дискрационната
власт на банката – ищец. Не е
конкретизирано кои фактори обуславят евентуална промяна на цената на услугата.
В договора (приложимите към сключването му ОУ не са представени) липсва
посочване на обективните фактори, както условия, при които банката може да
извърши промяната, респ. не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които
базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за
обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на
стойностите на факторите, които са посочени като основание за промяната (в този
смисъл е и решение № 299/15.02.2019 г. по т. д. № 2023/2017 г. по описа на ВКС,
ІІ ТО, както и цитираните в него решение, постановени по реда на чл. 290 ГПК).
Това от своя страна създава възможност банката да определи абсолютно произволно
по какъв начин ще изчисли лихвен процент и така едностранно да определи съдържанието
на договора. Такава клауза за определяне на лихвата по банков кредит е
неравноправна: тя отговаря на всички посочени изисквания на ЗЗП – тя е във
вреда на потребителя (дава право на едностранно изменение на договора от страна
на банката), не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие във вреда на потребителя (поставя престациите
на страните в зависимост от волята на една от тях).
По този начин, икономически
по-силната страна в правоотношението е предвидила възможност да увеличи размера
на насрещната парична престация за използване на
заетия финансов ресурс и по този начин да прехвърли изцяло или отчасти
стопанския риск от търговската си дейност на потребителя на предоставяната
услуга, поради посочените клаузи са
уговорени в ущърб на потребителя – „в негова вреда“ по смисъла на ЗЗП. Това
води до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя и
затова тези уговорки противоречат на правилата на добросъвестността, поради
което същите несъмнено са неравноправни и следователно – нищожни на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Потребителят (потребителите) следва предварително да получи
достатъчно конкретна информация как търговецът може едностранно да промени
цената на услугата, за да може на свой ред да реагира по най-уместния начин
(решение на СЕС от 21.03.2013 г. по дело С-92/2011). При тези съображения
настоящият съдебен състав приема, че посочените клаузи от договора са
неравноправни и следователно нищожни. Страните
по договора са били обвързани с първоначално уговорените условия по договора –
годишен лихвен процент в размер на 6.95 %, формиран като сбор от базовия лихвен
процент 6.35 % и надбавка 0.6 пункта.
Първото от допълнителните споразумения предвижда
заплащането на дълга от страна на кредитополучателя съобразно нов погасителен
план, който е приложен. С него не е налице промяна в базовия лихвен процент, а
единствено капитализиране на лихвата, т. е. прибавяне на дължимите до този
момент лихви към размера на главницата, която се олихвява повторно, с оглед на
което е недействително съобразно гореизложените съображения.
В допълнителното споразумение от 28.03.2014 г. се съдържа
установителна част за размера на дълга, но така,
както той е определен от кредитора според нищожните договорни клаузи. През
периода на облекчено погасяване на кредита е посочено, че върху дълга /който е
определен посредством капитализиране на лихвата и прибавянето и към главното
парично задължение/ се начислява годишна лихва в размер на действащия
референтен лихвен прочент „ПРАЙМ“ на банката за
жилищни кредити, плюс договорна надбавка в размер на 0,91 пункта, а след
изтичане на периода на облекчено погасяване надбавката се увеличава в размер на
3,78 пункта. Референтният
лихвен процент ПРАЙМ на банката за
обезпечени кредити в евро към този момент е в размер на 5,2 %.
Посочените „нови размери“ на
лихвата са определените едностранно от банката лихвени проценти въз основа на
неравноправните клаузи в първоначалния договор. Сключването на споразуменията е
резултат на извънсъдебен спор за размера на дълга и редовното му погасяване,
поради което и същите имат характер на спогодба. С подписването на
споразуменията се цели задълженията, формирани по неравноправните клаузи на
първоначалния договор, да се приемат от кредитополучателите и същите да се считат
за индивидуално уговорени.
С решение № 146/01.11.2017 г.
по т. д. № 2615/2016 г. по описа на ВКС, І ТО е допусна касационно обжалване по
въпроса: „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит,
ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни
клаузи на първоначалния договор?". С решението е даден следния отговор на
поставения въпрос: "Допълнително споразумение, представляващо спогодба и
имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя
са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е
нищожно на основание чл. 366 ЗЗД“. След като размерът на задължението е
определен на база на нищожната договорна клауза, независимо от приемането му от
кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен
договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД. В решението е посочено още, че
нищожността на споразумението има за последица прилагане в отношенията между
страните на първоначалния договор, който може да бъде изпълняван без
неравноправните клаузи за едностранно изменение на възнаградителната
лихва. Първоначалният договор има действие между страните както относно размера
на възнаградителната лихва, така и в частта за
падежите на отделните погасителни вноски.
Следователно страните са
обвързани само с първоначално определената лихва по кредита в чл. 3 ал. 1 от
договора, предвиждащ БЛП към датата на сключване на договора, чиито размер е
точно и ясно посочен (6. 35 %), и надбавка 0. 6 пункта, а именно общо 6. 95 %
.Тази част от клаузата не е неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно
и не подлежи на промяна.
Съобразно заключението по ССЕ,
към датата на депозиране на исковата молба в съда ответникът дължи 46 740,11
евро главница и 72,11 евро възнаградителна лихва,
определени въз основа на първоначалния договор за кредит. Исковите претенции са
основателни до така посочените размери на главница и възнаградителна
лихва. Главното парично задължение е лихвоносно, поради което и на основание
чл. 86 от ЗЗД върху него се дължи и законовата лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 27.01.2020 г.
По отношение на претенцията за
сумата от 5 115,89 евро, която се иска от банката – ищец като мораторна лихва, то същата се основава на клаузата на чл. 3
ал. 3 от процесния договор за кредит, съобразно която
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, ответниците
дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния
период, плюс наказателна надбавка от десет пункта. Вещото лице е посочило в
своето заключение, че дължимата от ответника
мораторна лихва, при съобразяване на горните
съображения относно недействителност на допълнителните споразумения възлиза в
размер на 4 790,20 евро, поради което претенцията за мораторна
лихва следва да бъде уважена до този размер.
От заключението на вещото лице
по назначената ССЕ се установява, че размерът на дължимите такси е в размер на 193,74
евро и 67 лв., а размерът на дължимите застраховки по договора възлизат на 151,44
лв., поради което предявените искове за същите са основателни до така
предявените размери. Дължимите
нотариални такси възлизат в размер на 78 лв., предвид което претенцията е
основателна изцяло.
Съобразно изхода на спора и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
съразмерна на уважената част от исковете разноски в размер на 4 340,41 лв.
и 3 997,48 лв. адвокатско възнаграждение, доколкото не е направено
възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Ответникът не е претендирал
разноски, които да му се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.В.И. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „Ю.Б.“ АД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *****, следните
парични суми:
В размер на 46 740,11 евро /четиридесет
и шест хиляди седемстотин и четиридесет евро и единадесет евроцента/,
представляваща неиздължена главница по договор за потребителски кредит № HL 296841
от 27.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
от съда до предявения му размер от 50 361,36 евро /петдесет хиляди триста
шестдесет и едно евро и тридесет и шест евроцента/ като неоснователен;
В размер на 72,11 евро /седемдесет
и две евро и единадесет евроцента/, представляваща възнаградителна
лихва за
периода от 04.06.2018 г. до 05.06.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения от съда до предявения му размер от 2 545,10 евро /две хиляди петстотин
четиридесет и пет евро и десет евроцента/ като неоснователен;
В размер на 4 790,20 евро
/четири хиляди седемстотин и деветдесет евро и двадесет евроцента/,
представляваща мораторна
лихва за периода от 04.06.2018 г. до 19.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения от съда до предявения му размер от 5 115,89 евро /пет
хиляди сто и петнадесет евро и осемдесет и девет евроцента/;
В размер на 193,74 евро /сто деветдесет и три евро и
седемдесет и четири евроцента/ и 67 /шестдесет и седем/ лв. представляващи
такси по договора за периода от 04.07.2018 г. до 19.01.2020 г.;
В размер на 151,44 лв. /сто
петдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща
обезщетение за заплатени застрахователни премии за периода от 15.12.2014 г. до
19.01.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения от съда до предявения
му размер от 151,44 евро / сто петдесет и един евро и четиридесет и четири евроцента/
като неоснователен;
В размер на 78 /седемдесет и
осем/ лв., представляващи платени нотариални такси за периода от 10.04.2019 г.
до 19.01.2020 г.;
В размер на 4 340,41 лв.
/четири хиляди триста и четиридесет лева и четиридесет и една стотинки/,
представляващи съдебно – деловодни разноски и
В размер на 3 997,48 лв.
/три хиляди деветстотин деветдесет и седем и четиридесет и осем стотинки/,
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: