РЕШЕНИЕ
№ 1249
гр. Пловдив , 03.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203132 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4705383
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Г.В. Й. с ЕГН **** на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата бланкетно се твърди незаконосъобразност на фиша. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява, не се представлява. Упълномощения
процесуален представител адв. Р., който представя писмено становище и прави искане
за разноски - взема отношение по същество, като посочва, че електронния фиш е
незаконосъобразен, тъй като не отговаря на чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като съдът намира, че жалбата е
подадена в предвидения законов срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ
на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 30.03.2021 г. в 19:57 ч. в гр. Пловдив, пътен възел Скобелева Майка, надлеза ,
южно платно , посока изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3
km/h МПС, лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ****** се е
движил със скорост от 67 km/h, като е превишил максимално допустимата със 17 km/h
и това е установено с АТСС АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е
издаден на жалбоподателя Г. В.Й., в качеството му на представител на собственика на
автомобила – Йота ООД.
1
Установява се, че автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1 №
11743са е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до
07.09.2027 г.. Същото е минало периодична техническа проверка на 28.09.2020 г., като
е издаден протокол от проверка № 65-С-ИСИС от същата дата.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4705383.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение от БИМ за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126,
ведно с приложеине, протокол за проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. на БИМ,
протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-9394/31.03.2021 г., разпечатка на фиш
серия К № 4705383, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 30.03.2021 г. в 19:57 ч. лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Аурис“, с рег. № ***** се е движил със скорост от 67 km/h, в рамките
на населено място гр. Пловдив, пътен възел Скобелева Майка, надлеза, южно платно,
посока изток, като е превишил максимално допустимата скорост със 17 km/h. Тази
скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде
грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
представител на дружеството собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от
правото си да посочи ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС със 17 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона межди 11 и 20 km/h. Размерът на глобата е
фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът споделя възражението изложено от процесуалния представител на
жалбоподателя. При издаването на електронния фиш е допуснат порок, който води до
отмяната му. Издаването на електронен фиш за налагане на глоба от 50 лв.
противоречи на императивната разпоредба на чл. 39, ал.4 ЗАНН, според която за
случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в
закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над
необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.
2
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече израза
„необжалваемия минимум“ не са достатъчно ясни, поради което за изясняване на
действителната воля на законодателя следва да се тълкуват нормите на чл. 39, ал.4
ЗАНН и на чл. 39, ал.1 ЗАНН, 39, ал.2 ЗАНН и чл. 186, ал.4 ЗАНН, от което се налагат
следните изводи:
За явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за
които се предвижда наказание глоба до 10 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.1 ЗАНН на място се издава квитанция за глоба до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева. Квитанцията
не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк съдебен
контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, за които
се предвижда наказание глоба от 10 до 50 лева, при липса на оспорване от страна на
нарушителя, на основание чл. 39, ал.2 ЗАНН на място се издава глоба с фиш до
размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 50 лева. Глобата с
фиш не е сред лимитативно изброените в чл. 59 ЗАНН актове подлежащи на пряк
съдебен контрол, поради което и същата се явява необжалваема. Правото на защита на
нарушителя и в този случай е гарантирано от разпоредбата на чл. 39, ал.3 ЗАНН
предвиждаща, че ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата-
му се издава АУАН, а въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия
ред.
За нарушения заснети с АТСС, когато предвижданото наказанието е до 50 лева
включително, на основание чл. 186, ал.4 ЗДВП, ако нарушителят не оспорва
нарушението и размера на наказанието, му се издава глоба с фиш, която не подлежи на
самостоятелно обжалване по силата на чл. 59 ЗАНН. В случай, че оспорва
нарушението или не е съгласен да заплати наложената глоба, на нарушителя се издава
АУАН и въз основа на него НП, което подлежи на обжалване по общия ред.
За нарушение, заснето с АТСС, когато предвижданото наказание е над 50 лева
на нарушителя може да се издаде ЕФ.
Тук следва да се има предвид, че последните изменения на чл. 39, ал.4 ЗАНН са
извършени с един и същи брой на държавен вестник, заедно с измененията на чл. 189,
ал.4 ЗДвП, с която разпоредба е въведен в позитивното ни право института на
електронния фиш. Тоест в случая се касае не за съотношение на общ закон към
специален, а за изрично изразена законодателна воля:
-електронен фиш да се издава само за нарушения, наказуеми с глоба над 50 лева,
-а за случаите, наказуеми с глоба до 50 лева включително санкцията да се налага
с необжалваем фиш на основание чл. 186, ал.4 ЗДвП при липса на оспорване и по
общия ред-с АУАН и НП при налично оспорване от нарушителя (така Решение № 239
от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2561 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив и др.).
Гореизложеното следва по един недвусмислен начин от разпоредбата на чл. 85а
ЗАНН, според която - "Доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо
средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за
движението по пътищата". Т.е. в случаи от категорията на процесния ЗАНН има
приоритет пред разпоредбите на ЗДвП.
3
В процесния случай, доколкото предвижданото в чл. 182, ал.1, т.2 ЗДвП
наказание е във фиксиран размер-50 лева, то за наказващия орган е съществувала
забрана да реализира отговорността на дееца с ЕФ, а е следвало да процедира по реда
уреден в чл. 186, ал.4 ЗДвП, вр. чл. 39, ал.3 ЗАНН, като издаде в зависимост от
процесуалната позиция на нарушителя или необжалваема глоба с фиш на стойност 50
лева или АУАН и НП по общия ред.
В процесния случай, в който глобата е на стойност до 50 лева, съществува
безусловна забрана за издаване на ЕФ, точно както е налице забрана за издаване на ЕФ,
по силата на :
-чл. 189, ал.4 ЗДвП, ако за конкретното нарушение предвидено и кумулативно
наказание лишаване от права, освен наказанието глоба;
-чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС във време на движение и др.
Доколкото процесния фиш се явява издаден без да е налице процесуалната
възможност за това, същият следва да бъде отменен.
По разноските:
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият не доказва направени такива. Доказват се
разноски сторени от Йота ООД по Договор за защита и съдействие от 20.04.2021 г.
сключен между Йота ООД и адв. Р., което дружество не е страна в производството, в
противен случай жалбата би била подадена от ненадлежна страна и би била
недопустима. Съдът е приел, че процесуалното представителство е редовно, тъй като
пълномощното е подписано от Г. В. Й.. В тази връзка съдът не дължи произнасяне за
разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4705383 издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на Г. В. Й. с ЕГН **** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4