Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-121 Година 2017,
14.12. Град Бургас
БУРГАСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Трети въззивен граждански състав
На четиринадесети ноември, две хиляди и седемнадесета година
В отрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар: Жанета Граматикова
Като разгледа докладваното от съдия
Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1551 по описа
за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от Т.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес на призоваване и връчване на съобщения: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 90, ет. 1-2, чрез адвокат Е. Мосинов, против решение
№1091/21.07.2017 г., постановено по гр. дело № 4978/2016 г. по описа на БРС, с
което съдът е приел за установено по предявения от Д.В.А., ЕГН ********** от
гр. Б., ул. „Н.“ № * против Т.Й.
установителен иск по чл.422 от ГПК, че Т.Й. дължи на Д.А. сумата от 24000 лева,
представляваща неплатена главница по запис на заповед от 24.07.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. до окончателното
й изплащане, които вземания са предмет на заповед №1185/19.04.2016 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.дело № 2184/2016 г. по описа на БРС.
Недоволство от
така постановеното съдебно решение изразява въззивницата, която счита
обжалваното решение за изцяло неправилно. Излага съображения. Моли съда за
отмяна на решението и отхвърляне на претенцията по чл.422 от ГПК.
В срока
предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адвокат Цветелина
Петкова, пълномощник на Д. В. А., със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“
№ 79, ет.2, ап.5, с който счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно и справедливо. Моли съда да потвърди атакуваното решение.
Излага съображения.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК, от легитимирано лице и е
процесуално допустима.
Предявеният иск
пред районния съд е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Постановеното
от първоинстанционният съд решение е валидно и допустимо.
Производството по делото първоначално е
започнало по заявление, подадено от Д.А. против Т.Й., за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въз основа на запис на заповед. Със заповед
№ 1185/19.04.2016 г. по ч.гр.дело №2184/2016 г. по описа на БРС, БРС е
разпоредил длъжникът Т.Й. да заплати на кредитора Д.А. сумата от 24000 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г., както и
сумата от 1380 лева – разноски по делото, от които 480 лева – държавна такса
пред БРС и 900 лева – адвокатско възнаграждение.
Установено
е пред първата инстанция, че представеният запис на заповед от 24.07.2015 г., с
който издателят Т.Й. се е задължила безусловно и без протест да заплати на
поемателя Д.А. или на нейна заповед сумата от 24000 лева на 15.09.2015 г.,
съдържа изискуемите реквизите по смисъла на чл.535 от ТЗ и е редовен от външна
страна. Пред първата съдебна инстанция са ангажирани писмени и гласни
доказателства.
Наред
с цитирания запис на заповед, по делото са представени копия на други два
записа на заповед, издадени от въззивницата на 24.07.2015 г., като и двата
записа на заповед са за сумата от 30000 лева. Представени са още два записа на
заповед от 05.02.2013 г. съответно за сумите от 6000 и 12000 евро, по които
въззивницата се е задължила за заплащане на сумите в полза на Д.К., която е
дъщеря на въззиваемата.
Пред
първата съдебна инстанция последните два записа на заповед са оспорени досежно
издателя им и съдът е назначил единична и тройна съдебно-графологични
експертизи, от заключението на които става ясно, че лицето, издало записите на
заповед е въззивницата Т.Й.. Въззивницата е въвела с отговора на исковата молба
твърдения за унищожаемост на записа на заповед по смисъла на чл. 29 от ЗЗД,
обосновавайки въвеждане в заблуждение при подписване на ценната книга от страна
на въззиваемата.
Настоящата
съдебна инстанция намира постановеното от районния съд решение за правилно и
законосъобразно и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на същото.
В подадената въззивна жалба Т.Й. изразява оплакване от първоинстанционния акт,
досежно посочената в мотивите на акта недоказаност на твърдението за наличие на
основания по чл.29 от ЗЗД. В пет подточки страната е обосновала недоволството
си в тази връзка. Твърденията за измама по смисъла на чл. 29 от ЗЗД се
основават на свидетелските показания на свид. Дяков, присъствал при подписване
на процесния запис на заповед /на задната седалка на автомобил Мазда-5/, според
когото освен процесния запис за сумата от 24000 лв., на същата дата между
същите страни е подписан още един запис за същата сума, идентичен с първия.
Този факт не се установява по делото, от една страна, поради непредставяне на втория
запис, за който въззиваемата твърди, че не е съставян, от друга страна, поради
обстоятелството, че плащане по втория запис на заповед не е извършвано. В този
смисъл, твърдяната измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД не беше установена и от
втората съдебна инстанция.
Не
са налице и оплакванията, свързани с твърдяното във въззивната жалба каузално
правоотношение по повод на което е издадена ценната книга. В отговора на
исковата молба такова твърдение не е направено, поради което
първоинстанционният съд не е разгледал това възражение. Макар и приложен към
цитираният по-горе отговор, в отговора входиран на 07.09.2016г. по друго дело
между същите страни за издаден запис на заповед от 30000 лева действително е
направено възражение, касаещо каузалната сделка, но в това производство не са
събирани доказателства в тази връзка.
С
оглед на това, настоящата съдебна инстанция намира постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, което налага
потвърждаването му. По отношение на дължимите разноски от 1500 лева, съдът
намира, че минималния адвокатски хонорар е в размер на 1250 лева, а посочената
сума го надвишава с 250 лева, но с оглед фактическата и правна сложност
хонорарът не следва да бъде намалян.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 1091 от 21.07.2017 г., постановено по гр. дело № 4978/2016 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
ОСЪЖДА
Т.Д.Й.,
ЕГН **********, с адрес на призоваване и връчване на съобщения: гр. Бургас, ул.
„Оборище“ № 90, ет. 1-2, чрез адвокат Е. Мосинов, да заплати на Д.В.А., ЕГН **********
от гр. Б., ул. „Н.“ № *, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 79,
ет.2, ап.5 - адвокат Цветелина Петкова, сумата от 1500 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване препис от решението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.