Решение по дело №17721/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3673
Дата: 29 ноември 2016 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20145330117721
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2014 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е  № 3673

 

29.11.2016 г., гр. Пловдив,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева,  като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 17721 по описа на същия съд за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

    Делото е стартирало по иск на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул.”Цар Борис ІІІ” №136, представлявано от *** Н.К.П., чрез пълномощника си адв. М.Д. против „АЛФА КОМФОРТ” ЕООД ЕИК 11588772, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ”Иван Гешев” №28, представлявано от *** Т.Д.Б., като се иска да се признае за установено по отношение на  ответника, че дължи на ищеца сумата от 16 946.26лв., представляваща обща стойност на неизпълнено задължение за наем по Договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „М.” в землището на с. М., обл. Кърджали, Договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „Н.”, Договор за наем от 30.07.2009г. за обект – Изравнител №3 на  „И.” на ГНК „Д.-И.” и Договор за наем от 07.07.2009г. за обект – Изравнител №4 на ГНК „Д.-И.”, неустойка за забавено плащане на годишните наемни цени, изчислена от първия ден на допуснатото просрочие до 20.08.2014г. в размер на 7 258.53лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 20.08.2014г. до изплащане на вземането. Ищеца излага твърдения, че по силата на общо четири броя договори за наем между страните, отдал процесните недвижими вещи на ответното дружество под наем, при уговорена цена , но част от наемните вноски останали неплатени, като стойността им била индексирана всяка година съобразно годишния инфлационен индекс на НСИ, както било уговорено в договора. Затова ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на това парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК , против която обаче ответника възразил в срок ; последното обстоятелство обуславяло предявяването на  иска като установителен.

   В срока по чл.131 от ГПК от ответника  е постъпил писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла давност по отношение на вземанията по посочените в отговора фактури, тази с номер *********/12.05.2011г. Възразява , че не е в забава да плати цената, тъй като не бил получавал уговорените в договорите фактури.    

    Вещото лице по проведената съдебно – счетоводна експертиза дава заключение , че  всички издадени в изпълнение на договорите фактури са осчетоводени при ищеца , включени са в месечните му дневници по ЗДДС и сумите по тях за данък „добавена стойност „ участват в разчетите по справката – декларация по ЗДДС. По част от фактурите има частични плащания ( но само по такива, издадени за наемите на обекти – яз. Н. и изравнителите на И.). При ответника също са осчетоводени задължения в този размер ( равен на стойностите по всички фактури ), тези суми са включени в месечните дневници за покупки по ЗДДС и участват в разчетите по справката по ЗДДС. Дължимите неустойки са правилно изчислени съобразно уговореното.

    Допустим установителен иск с основание в чл. 422 от ГПК , във връзка с чл.228 вр.чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазенН.   

    По същество, исковете са и частично основателни. Съществуването на облигационните  правоотношения между страните е безспорно, а и се доказва от приложените  на  л. 8 -13 , 17 – 23, 27- 30 , 31-36 и 39 копия от договорите. Подписите на законния представител на ответното дружество и негов управител не се оспорват, а самото ответно дружество не твърди или доказва плащане по тях. Всички издадени за изпълнението на договора фактури са осчетоводени надлежно и при двете страни, в който смисъл е и  заключението на вещото лице; съдът му дава вяра. В тази връзка , няма как да се сподели възражението на ответника , че фактурите не били получени от него ; нещо повече , без значение е дали има издаден „надлежен документ” за вземането , каквото задължение наемодателят има; неизпълнението на това му задължение обаче не е обвързано като последица с право на ответника да не плати цената.  Отделно, по делото фигурира и изходяща от ищеца частна документация – искания за потвърждение на счетоводни салда и хронологични  извлечения от сметки ( вкл. сметка „задължение на клиенти с партида на името на ответното дружество ), които съдът кредитира независимо от това , че са изходящи от страна частни документи – те са еднопосочни с договорите . По делото има и писмо ( л. 111 ) , изходящо от ответното дружество , с което задължението по фактурата с номер ********** ( наеми за изравнителите на аз Домлян ) е признато изрично да съществува.    

  Следователно за ответника има задължение да заплаща наемната цена по договорите , а в случай на неизпълнение – и неустойка , уговорена за всеки от дните на забавата като 0.1 % от стойността на наемната цена.

       Възраженията против иска :

    І. Съдът намира възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност за основателно.  Вземанията на ищеца по договора за наем на язовир М., от дата 12.05.2009г. , са за цената по договора за годините от 2011 г до 2014 г включително, която е уговорена при сключването да е 1000 лева годишно , без ДДС , или 1200 лева със дължимото по ЗДДС плащане. Уговорено е авансово плащане на първата вноска , т . е , за 2009 г , а останалите вноски се дължат „най- късно до 30 ( тридесето ) число на първия месец от новия едногодишен период, за който е дължим наема „ ( чл. 4 ал. 2 от договора) . Договорът е със срок от 10 години, до 12.05.2019г, тоест, наемната цена за процесната 2011 г е дължима най – късно до 30.05.2011г, а от следващия ден наемателят е в забава да я плати, независимо от датата на съставяне на фактурата, която предхожда датата на изпадането в забава. Тоест, погасителната давност за вземанията за наемна цена за 2011 г тече от дата 31.05.2011г. Заявлението за издаване на заповед за плащане на тези задължения за ответника е подадено в съда на дата 26.08.2014г; предвид периодичния характер на плащанията , материалното право на ищеца да ги получи се погасява с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност. Или погасени поради давност са всички дължими и изискуеми преди 26.08.2011г. плащания, вкл.  за акцесорното плащане за неустойка за период, предхождащ тази дата. В тази си част иска е неоснователен.

     По отношение на размер на исковете следва да се отбележи, че  във всички договори между страните има клауза според  която годишната наемна цена се актуализира всяка година съобразно годишния инфлационен индекс на националния статистически институт (л. 180 от делото ) , тоест размера на същата е различен за всяка календарна година и най- вече , не съвпада с уговорения между страните при първоначалното сключване на договорите размер на наемната цена.

      ІІ. По отношение на вземанията , произтичащи от договора за наем на язовир „Н.”, също  от дата  12.05.2009г, следва да се отбележи , че няма как да е вярно твърдението на ищеца, че фактурата с номер **********/ 26.03.2013 е съставена за вземането му за наем за процесната 2013г, тъй като тази фактура е издадена още през март същата година , тоест, доста преди изискуемостта на наемната цена ( 30.05.с.г ) в нея фигурира стойност на наема от общо 8095 лева, при уговорена цена от 2100 лева за година , и най- вече, защото по делото фигурира друга фактура с номер **********/ 26.06.2013г , в която годишната наемна цена за същата 2013г, изчислена след индексирането по чл. 4 ал. 5 от договора , е коректно записана. В исковата молба обаче единственото твърдение на ищеца е , че сумата от 4154.96 лева се дължи  като частично плащане – остатък за плащане на наемна цена за 2013г, за което е издадена фактурата с № **********/ 26.03.2013г., но в самата фактура, ако и осчетоводена при ответника, липсва посочване на годината, за която наем се дължи.  Тоест, остана недоказан размера на иска за наемна цена за 2013г над размер от 2824.48 лева по фактура  **********/ 26.06.2013г., и затова за вземанията по фактурата **********/26.03.2013 той следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

       Основателни са и исковете да се осъди ответника да заплати неустойка за неизпълнението , като по размера им следва да се отбележи , че търсеният размер е по – нисък от този , изчислен от вещото лице , и затова там, където главните искове са основателни , се уважават в пълен размер акцесорните за неустойка. Където главното вземане е погасено по давност или е останало недоказано , отхвърля се иска за неустойка.

       На основание чл. 78 от ГПК ал. 3  от ГПК разноските по делото се присъждат пропорционално на уважената и отхвърлената част на исковете, по списък според чл. 80 от ГПК. Няма как да се присъдят 2000 лева разноски за процесуално представителство на ищеца от юрисконсулт по частното дело с номер 12851 /14 , ПРС , тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение по това дело е подадено от друг пълномощник – адвокат , с нарочно пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение, няма данни юрисконсулт да е взел участие в заповедното производство. Това възнаграждение за адвокат  се взима предвид от съда при определяне на общия размер на разноските. Така общия размер на сторените от ищеца такива е 3088.78 лева и включва държавните такси по двете производства ( по 490.73 лева ), 200 лева възнаграждение на експерт , и общо 1907.32 лева хонорар на адв . Д. , против размера на който ответника не е възразил. При цена на иска от общо 24204.79 лева и уважаването му до размер от 15223.89 лева ,на ищеца се дължат разноски по съразмерност от 1942.72 лева . Няма данни за направени от ответното дружество разноски по делото.    

   Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

     Признава за установено в отношенията между страните , че „АЛФА КОМФОРТ” ЕООД ЕИК 11588772, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ”Иван Гешев” №28, представлявано от *** Т.Д.Б., дължи на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул.”Цар Борис ІІІ” №136, представлявано от *** Н.К.П., следните суми , за които е издадена заповед за изпълнение № 8053/ 28.08.2014г. по частното гражданско дело 12851 /14г., ПРС: 

   1271.04 лева неплатена наемна цена за 2012г по договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „М.” в землището на с. М., обл. Кърджали;

  984.25 лева неустойка за периода от 01.07.2012г до 20.08.2014г, начислена за късното плащане на тази цена, и двете - по фактура **********/14.06.2012г.;  

  1297.73 лева неплатена наемна цена за 2013г по договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „М.” в землището на с. М., обл. Кърджали;

  572 лева неустойка за периода от 01.06.2013г до 20.08.2014г, начислена за късното плащане на тази цена, и двете - по фактура **********/17.05.2013г.;  

   1297.73 лева неплатена наемна цена за 2014г по договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „М.” в землището на с. М., обл. Кърджали;

  104 лева неустойка за периода от 01.06.2013г до 20.08.2014г, начислена за късното плащане на тази цена, и двете суми - по фактура **********/22.05.2014г.;

   2824.48 лева неплатена наемна цена за 2013г по договор наем на  обект – язовир „Н.„ от 12.05.2009г , и

   1156.20  лева  неустойка за неизпълнение за периода от 01.07.2013г до 20.08.2014г , и двете  - по  фактура **********/ 26.06.2013г; 

   2542.68 лева наемна цена за 2014 на язовир „Н. „

   2203.20 лева неустойка за забава в плащането на цената за 2014г , начислена за периода от 01.06.2014 г до 20.08.2014г;   и двете  - по  фактура **********/ 12.05.2014г; 

    1223.69 лева наемна цена за 2011и 2012г за изравнителите на яз. Домлян по договор от дата 30.07.2009 г 

     431.88 лева неустойка за периода от 01.12.2012г до  20.08.2014г , и двете суми – по фактура **********/19.11.2012г.;

     662.74 лева наемна цена за 2013г за изравнител № 4 на яз. Домлян по договор от дата 30.07.2009 г 

     151.80  лева неустойка за периода от 01.01.2014г до  20.08.2014г , и двете суми – по фактура **********/05.12.2013г.;

     406.17 лева наемна цена за 2013г за изравнител № 3 на яз. Домлян по договор от дата 30.07.2009 г 

     94.30 лева неустойка за периода от 01.01.2014г до  20.08.2014г , и двете суми – по фактура **********/05.12.2013г.;

    ведно със законната лихва върху сбора на главниците ( 11526.26 лева ) от датата на подаването на исковата молба – 26.08.2014г до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в частта касателно следните суми:

    1265.04 лева неплатена наемна цена за 2011г по договор за наем от 12.05.2009г. за обект – Язовир „М.” в землището на с. М., обл. Кърджали;

   1485.90 лева неустойка за периода от 01.06.2011г до 20.08.2014г, начислена за късното плащане на тази цена, и двете – по фактура **********/12.05.2011г,

     4154.96 лева наемна цена за обект – язовир „Н.” за 2013г

     2075.00 лева неустойка за периода 01.04.2013г до 20.08.2014г  , и двете - по фактура  с номер **********/ 26.03.2013г по договор за наем от 12.05.2009г   

    като неоснователен.

  

     Осъжда „АЛФА КОМФОРТ” ЕООД ЕИК 11588772, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. ”Иван Гешев” №28, представлявано от *** Т.Д.Б., да заплати на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,  ул.”Цар Борис ІІІ” №136, представлявано от *** Н.К.П., 1942.72 лева разноски по делото, по съразмерност, вкл. и тези по частното гр. дело 12851/14 , ПРС.     

 

      Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.                                                  

 

                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала:

ВК