ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2430/5.12.2016г.
гр.
Ямбол, 05.12.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа
докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 1307/
Ответницата е подала молба от 02.11.2016
г., с която заявява, че поддържа направените искания за възлагане на недвижими
имоти в делбата и по сметките, както и е поискала приемане на увеличение на
претенцията й за обезщетение за лишаването й от ползване на недвижимите имоти
на ул.”Хан Тервел” за времето от 22.01.2014 г. до 07.11.2016 г. в размер на 350
лв. месечно, от които 200 лв. за апартамента, 100 лв. за зъболекарския кабинет
и 50 лв. за гаража, със законната лихва от последната дата до окончателното
плащане, като общия размер на претенцията е 11900 лв. за 34 месеца.
Ищецът е взел
становище по молбата, подадено на 01.12.2016 г., в което възразява срещу
исканията.
По
основателността на исканията за възлагане и по сметките съдът дължи произнасяне
с крайния съдебен акт, след събиране на всички допуснати доказателства.
По
направеното от ответницата искане за приемане на увеличение на претенцията по
сметките и за поставяне на допълнителни въпроси на вещото лице по назначената техническа
експертиза, съдът приема следното:
Искането
за присъждане на обезщетение за лишаването от ползване е направено още в
първата фаза на делбата и е прието тогава
в частта относно периода на обезщетение, обхващащ висящността
на производството, т.е. до окончателното приключване на делото, за поискания
размер на обезщетението, по-малък от посочения в настоящата молба. В първата
фаза обаче съдът не се е произнесъл по искането. В първото с.з. от втората фаза
на делбата искането е предявено отново с конкретизация на периода -до датата на
с.з. на 22.01.2014 г., с посочен размер на обезщетенията, равен на искания с
настоящата молба. Искането е прието от съда за този размер, както за периода от
14.11.2007 г. до 22.01.2009 г., така и след последната дата до 22.01.2014 г. (окончателно
с произнасяне на ЯОС). С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото
претенцията е приета в първата фаза с краен момент приключване на
производството по делото, не се касае за увеличение на същата, досежно срока за заплащане на обезщетение. Увеличение е
налице по отношение на размера на претенцията за периода след 22.01.2014 г.,
което следва да бъде прието, тъй като в същия размер е приетото искане за
предхождащия го период. Следва да бъде уважено искането за поставяне на
допълнителна задача на вещото лице, в тази връзка.
В
с.з. ищцовата страна е направила искане за поставяне
на допълнителна задача досежно размера на месечния
наем за ползвания само от ответницата недвижим имот на ул.”Търговска”, за
периода след постановяване на съдебното решение, с което тази претенция е
уважена, до настоящ момент, тъй като счита, че е налице увеличение на наемите
за този период.
Насрещната
страна намира искането за недопустимо, тъй като е налице влязло в сила решение
по претенцията на ищеца. Освен това намира вземането за погасено по давност.
Съдът
счита, че искането за допълнителна задача на експертизата е неоснователно. От
една страна то не е предшествано от искане за изменение на решението на съда
относно размера на присъденото обезщетение, за което е издаден и изпълнителен
лист. Събирането на доказателства се обуславя от съответна претенция, която
следва да се докаже с тях. От друга страна ищецът следва да обоснове и
евентуално искане за изменение на съдебното решение, предвид направените от
насрещната страна възражения за недопустимост и изтекла погасителна давност.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
Приема
направеното с Молба от 02.11.2016 г. от ответницата изменение на претенцията й
за заплащане на обезщетение от ищеца за лишаването й от ползване на недвижимите
имоти на ул.”Хан Тервел” за времето от 22.01.2014 г. до 07.11.2016 г. в размер
на 350 лв. месечно, от които 200 лв. за апартамента, 100 лв. за зъболекарския
кабинет и 50 лв. за гаража, със законната лихва от последната дата до
окончателното плащане, като общият размер на претенцията е 11900 лв. за 34
месеца.
Поставя
допълнителна задача на вещото лице Н.М., което да отговори и на въпроса относно
размера на наема за същите имоти за периода от 22.01.2014 г. до 07.11.2016 г. и
до датата на депозиране на заключението й; да отговори и дали претендираните от ответницата подобрения увеличават
стойността на делбените имоти към последната дата,
при депозит от 180 лв., вносим от ответницата в
тридневен срок.
Не уважава искането
на ищеца за поставяне на допълнителна задача на техническата експертиза.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: