№ 67
гр. Панагюрище, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря М. АП. БЕЛОМАЧЕВА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20235230100408 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по предявени от „Неткредит” ООД срещу М.
И. Р. обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сума от 2000 лв. –
главница по договор за кредит №202209231120330059 от 23.09.2022 г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 09.06.2023 г. до
окончателното плащане на сумата, 455,72 лева - възнаградителна лихва за
периода от 24.06.2023 г. до 24.03.2024 г.
Ищецът основава исковата си молба на следните фактически твърдения: на
23.09.2022г. дружеството- ищец е отпуснал на ответника сумата от 2
000,00лв., в качеството си на заемодател, която сумата е преведена на
ответника по посочена от нея банкова сметка. Твърди се, че Р. се е задължила
да погаси заемната сума, ведно с договорена възнаградителна лихва, на 18
броя анюитетни (равни) месечни вноски, всяка в размер на 150,00лв., през
периода 24.10.2022г. до 24.03.2024г. Твърди се, че е уговорен годишен лихвен
процент в размер на 40,44% и ГПР в размер на 48,84%,, като общата сума,
дължима сума по договора възлиза на 2 700,00лв., която сума включва
главница и възнаградителна лихва по кредита. Твърди се, че ответника не е
погасила нито една месечна погасителна вноска и към датата на предявяване
на исковата молба са просрочени 8 броя месечни погасителни вноски за
периода от 24.10.2022г. до 24.058.2023г. Моли да се постанови решение, с
което да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски.
В законоустановения месечен срок ответника М. И. Р. не представя писмен
отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с два обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Договор за
потребителски кредит № 202209231120330059 от 23.09.2022 г., сключен
между страните по делото, от които се установява, че на ответника е отпусната
сума в размер на 200 лева, която е следвало да върне в срок до 24.03.2024
година, ведно с уговорената между страните възнаградителна лихва. По
делото като доказателство е представено и прието платежно нареждане, от
което се установява, че на 23.09.2022г. ищецът е превел по сметка на
ответника сума в размер на 2000 лева, като основание е посочено- договор за
заем.
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се
установява, че след подаване на исковата молба изцяло са погасени
претендираните от ищеца вземания по договора за кредит с направени от
ответника седем плащания в общ размер на 2256 лева. В заключението е
посочено, че преди подаване на исковата молба не са били направени
плащания от ответника за погасяване на процесните суми. В проведеното по
делото открито съдебно заседание вещото лице изрично подчертава, че
ответника е направил плащания в общ размер на 2256 лева, като с тази сума е
погасена освен претендираната главница и лихва по процесния договор за
кредит, така и сумата внесена от ищеца за ДТ по делото в размер на 150 лева.
Ценена съобразно правилата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на
фактическите изводи, до които е достигало вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза.
В молба подадена от ищеца от 08.04.2025 г., изрично е посочено, че
вземането предмет на делото е заплатено от ответника в хода на процеса, като
е направено искане за присъждане на разноските. Това изявление на страната
представлява признание на неизгоден за нея факт по смисъла на чл. 175 ГПК.
Съгласно съдебната практика, изявлението на страната по делото, когато то
съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за спорното право, има характер
на признание и се явява важно доказателствено средство. Когато признанието
води до съвпадане на фактическите твърдения на двете спорещи страни това е
указание за тяхната истинност, така и в Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр.
д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай –
фактическите твърдения на двете страни съвпадат, като същите се подкрепят
от всички събрани по делото доказателства, вкл. и приетата без възражение на
страните съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът следва да ги
вземе предвид при постановяване на решението.
По делото се събраха доказателства, че в хода на настоящия процес са
погасени изцяло процесните вземания, което е признато и от ищеца.
Решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
2
по делото, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на
иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват. Преценката на съда за основателността на иска следва да
бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на иска), което
може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, както го задължава разпоредбата начл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства,
както и изявленията на страните по спора, които съвпадат, се установява че
към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ответникът изцяло е погасил задълженията претендирани от ищеца, който
факт на основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да се вземе предвид при
постановяване на решението.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за неоснователни и като такива следва
да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че когато ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. По аргумент на противното, когато
ответникът е станал повод за завеждане на делото, какъвто е настоящият
случай, предвид това, че преди подаване на исковата молба плащане от
ответника не е постъпило, то в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 Закона за правната помощ и съобразно
предвиденото в чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната помощ
възнаграждението следва да бъде определено в размер на 100 лв. В полза на
ищеца следва да се присъдят и разноски за заплатени депозити за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 380 лева, като не следва да се присъжда
сума за заплатена ДТ, доколкото от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумата за заплатена ДТ е
погасена вече от ответника. Ето защо в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното производство в общ размер на
480 лв. доколкото искането за присъждане на разноски е своевременно
направено и са представени доказателства, че същите са реално сторени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Неткредит” ООД ЕИК ********* срещу М. И.
Р. ЕГН: ********** обективно съединени искове с правна квалификация чл.
79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сума от
2000 лв. – главница по договор за кредит №202209231120330059 от 23.09.2022
3
г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба 09.06.2023
г. до окончателното плащане на сумата, 455,72 лева - възнаградителна лихва за
периода от 24.06.2023 г. до 24.03.2024 г. дължима по договор за кредит
№202209231120330059 от 23.09.2022 г.
ОСЪЖДА, М. И. Р. ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Панагюрище,
ул. „***“ № 11 да заплати на „Неткредит” ООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, район Изгрев, ул. “Лъчезар Станчев” № 3,
ет. 10 сума в размер на 480лв.- представляваща разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4