Решение по дело №222/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 329
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Борисов Бишуров
Дело: 20205220200222
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Пазарджик, 09.06.2020г.

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 

         ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІVІ състав, в публичното заседание на  04.06.2020 година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ

 

 

при секретаря И. Ч., като разгледа докладваното от съдия  Бишуров АНД № 222/2020 год. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  по реда на чл.59 и  сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В.против НП № 468114-F501150 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП-Пловдив, с което на основание чл.355 ал.1 от КСО и за нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО на дружеството е  наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.  /петстотин лева/.

Релевираните във въззивна жалба обстоятелства се свеждат до наличие на материална и процесуалноправна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Фактът на извършеното нарушение не се отрича, но се навеждат доводи за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява изпраща процесуален представител, който подържа жалбата, ангажира доказателства  и излага съображения  за  нейната  основателност.  Иска отмяна на НП основно с аргумент, че АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Не претендира присъждане на деловодни разноски.

АНО, чрез процесуалният си представител, пледира обобщено относно това, че против дружеството са издадени няколко НП за аналогични нарушения извършени в определен период от време. Сочи, че по някои от производствата действително АНП е започнато след изтичането на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, но по други не е. Иска потвърждаване на тези НП, по които производството е образувано в срока по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на осигурител не е подало в срок декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ” за м. ноември 2018г. Съгласно Наредба Н-8/29.12.2005г. декларацията е следвало да бъде подадена до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. Възнагражденията за мес. ноември 2018г. са били изплатени на 30.11.2018г. Информацията е следвало да бъде подадена не по-късно от 27.12.2018г. /първи присъствен ден след коледните празници, в които на 25-число е изтичал срокът – бел. моя/. Нарушението е било извършено на 28.12.2018г. в гр.Пазарджик.

Декларацията е била подадена по електронен път на 19.02.2019г., т.е. със закъснение от 1 месец и 23 дни.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО, поради което против жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№ F501150 от 22.07.2019 година. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя без той да е бил канен изрично за това действие.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което  било връчено на представител на дружеството на 16.01.2020 година, а жалбата против него била подадена по куриер чрез АНО на 23.01.2020 год., т.е в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя – св.К..

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Няма спор по делото, че дружеството е извършило вмененото му административно нарушение. Този факт не се отрича и в подадената въззивна жалба, а и в хода по съществото на спора пред въззивната инстанция.

В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, които драстично засягат правото на защита и са основание за отмяна на атакуваното НП.

Установи се безспорно по делото, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя и той никога не бил канен да се яви пред проверяващите органи за съставяне на акт за нарушение. Това категорично стана ясно от показанията на актосъставителя. Именно това според настоящия съдебен състав е драстично процесуално нарушение , т.к. са били нарушени императивните правила на чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Основният принцип визиран в ал.1 предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, в конкретния случай това е следвало да стане в присъствието на надлежен представител на дружеството. Изключение от това правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да се състави в отсъствие на нарушителя, но само когато не може да бъде намерен или след надлежна  покана не се яви за съставянето на акта. В настоящият случай няма спор, че АУАН е съставен без приетия като нарушител да канен за това действие на тази дата. На 26.07.2019г. актът е бил връчен /предявен и подписан/ от представител на дружеството.  Обстоятелството, че в крайна сметка АУАН е бил връчен на дружеството и то, чрез представителните си органи, се е запознало с неговото съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално нарушение. Както е известно  административнонаказателния процес е формален и неговото начало се поставя със съставянето на акта за установяване на конкретното нарушение. От съществена важност е актът и НП да са съставени и издадени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно. АНО, след като констатира изтичането на сроковете, следва със своя акт да прекрати административнонаказателното производство. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, щом той е известен. В поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час именно, за да му бъде съставен акт за нарушение, а не по друг повод. Само при наличието на такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Да се допусне безрезервно отклонение от тези императивни правила ще доведе до административен произвол, т.к. ще бъде възможно например актосъставителят, който е установил нарушението и нарушителя да съставя АУАН в отсъствие, с единствената цел да не изтече срока по чл.34 от ЗАНН /три месеца от откриване на нарушителя и една или две години-само за някои нарушения, от извършване на нарушението/, едва след което да предприема действия за предявяване на акта. Това е достатъчно основание за отмяна на НП.

Дори горепосоченото административно нарушение хипотетично да бъде игнорирано то е налице още едно процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП. Това е така, защото според съда административнонаказателното производство е започнало извън сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Тук е мястото да се посочи, че правилно  АНО е възприел, че неподаването на процесната декарация образец №6 в срок до 27.12.2018г. представлява извършване на нарушение, извършено на 28.12.2018г., но неправилно е приел, че нарушителят към този момент е неизвестен. Това е така, защото задълженото по Наредба Н-8 лице е винаги известно на ТД на НАП. Обстоятелството, че задълженото лице по наредбата става служебно известно на АНО непосредствено след изтичането на срока за изпълнение на задължението  следва от това, че служителите му – инспекторите по приходите, разполагат с достъп до водения регистър и базите данни на НАП с посочената информация. При това положение срокът за съставяне на АУАН е изтекъл на 28.03.2019 год., а АУАН в процесния случай е съставен на 22.07.2019 година. Казано с други думи, във всеки един момент след изтичането на законовоустановените срокове за изпълнение на задължението по чл.3 от Наредба Н-8, органът по приходите в съответната  ТД на НАП е могъл да установи кой осигурител не е изпълнил задължението си. Евентуалният пропуск на ТД на НАП да осъществи този контрол не може да удължи срока за установяване на допуснатите нарушения от осигурителите.

Дори да се приеме, че приходната администграция не е длъжна да следи служебно за това дали конкретен осигурител е подал процесната декларация след изтичането на законоустановения срок, то може да се направи извод, че конкретното нарушение и нарушител са станали известни на контролните органи в периода 26.02.2019г. – 21.03.2019г. Това е така, защото служител в дружеството е подал сигнал в ТД на НАП на 26.02.2019г., в който е посочил, че дружеството не е подало декларации за декември 2018г. и януари 2019г. Очевидно по този сигнал е предприета проверка, като е установено неподаване на декларации обр.1 и обр.6 от страна на дружеството. На 21.03.2019г. директорът на Офис-Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив е изпратил уведомително писмо до дружеството с изх. № 5832#1/21.03.2019г., с което го уведомява, че е констатирано неподаването на декларации обр.1 и обр.6 за м. 12/2018г. и м. 01/2019г., като е пояснено, че НАП няма да толерира подобни нарушения и разполага с достатъчно механизми за санкциониране на нарушителите. На 19.04.2019г. служител в НАП изпраща служебна бележка № 3257/19.0419г. до Дирекция „Контрол“, отдел „Селекция“ в ТД на НАП-Пловдив, Офис Пазарджик, в която сочи, че са констатирани нарушения свързани с неподаването на декларации обр.1 и обр.6 от страна на дружеството не само за м. 12/2018г. и м. 01/2019г., но и за следващи месеци, като иска предприемане на действия по компетентност. От всичко това следва, че контролните органи са били наясно с извършеното нарушение и неговият извършител със сигурност към 21.03.2019 година, когато уведомяват с това дружеството. При това положение тримесечният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН отново е изтекъл на 21.06.2019г., а АУАН е съставен на 22.07.2019 година. С оглед на всичко казано до тук не е вярно отразеното в АУАН и НП, че нарушението е било установено на 16.05.2019г., т.е при възлагане на проверка с резолюция за извършване на проверка /РИП/ № 16001319087725/16.05.19г.

Нормата на чл.34 от ЗАНН е императивна, а установените с нея давностни срокове от материалноправна гледна точка погасяват основанието за реализиране на административнонаказателна отговорност. От процесуалноправна гледна точка, изтеклият давностен срок е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за възбуждане на административнонаказетелно преследване чрез съставянето и връчването на акт за установяване на административно нарушение.

Действията по ангажирането на админстративнонаказателна отговорност, извършени след изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, са винаги незаконосъобразни, опорочаващи административнонаказателното производство и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Предвид горното и обстоятелството, че допуснатото нарушение не може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството то съдът прие, че същото представлява поредното самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.

При този изход от делото не може да бъде удовлетворено искането на процесуалният представител на АНО за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Право на присъждане на разноски в тази ситуация би имало дружеството жалбоподател, но не бе направено такова искане, поради което съдът служебно не би могъл да присъди такива.

По тези съображения и  основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТМЕНЯ  НП № 468114-F501150 от 09.10.2019г. на директор Офис-Пазарджик към ТД на НАП-Пловдив, с което на „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Велинград, представлявано от членовете на съвета на директорите - Х.К.Т., К.Х.Т. и М.П.В., на основание чл.355 ал.1 от КСО и за нарушение на чл.3 ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ, във вр. с чл.5 ал.4, т.2 от КСО е  наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.  /петстотин лева/.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: