Решение по адм. дело №714/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Образувано по жалба вх. № 3935/29.08.2025г., подадена от името на Ю. М. Х. от [населено място], общ. Велико Търново, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се като незаконосъобразна с искане да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1948913/10.08.2025г./ЗПАМ/, издадена от ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново. Съдържанието на ПАМ е прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „Порше Макан” с рег. № *** образец Великобритания за срок от 6 месеца.

Оспорващият намира издадената Заповед за незаконосъобразна и иска отмяната й. Твърди, че преди издаване на заповедта не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Навежда доводи, че органът не е съобразил, че след като положителната проба от техническо средства за употреба на наркотични вещества е оспорена, същата не може да послужи като годно правно основание за издаване на процесната ЗППАМ и определящ е резултатът от химичния анализ. Уточнява, че показанията на теста биха могли да бъдат взети предвид при преценка за наличие на нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП само в изрично предвидените в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози случаи, сред които обаче не попада процесния. Сочи, че доколкото към датата на издаване на заповедта резултат от изследването на дадената от него кръвна проба не е бил наличен, то не са били налице предпоставките за издаване на процесната ПАМ.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото молба, процесуалният му представител моли за даване ход на делото. Посочва, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания. Моли Заповедта да бъде отменена. Не претендира разноски.

Ответникът по жалбата, инспектор към Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В.Търново, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Намира заповедта за законосъобразна - издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни разпоредби. Моли за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

При преценка допустимостта на производството съдът намери, че Жалбата е подадена от лице, адресат на разпоредените със Заповедта правни последици. ЗПАМ е връчена на 10.08.2025г., съгласно разписката към същата, а жалбата е подадена чрез АО на 15.08.2025г., т.е. в преклузивния 14-дневен срок. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод на състава е, че Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Релевантните за спора факти се установяват само по писмени доказателствени средства, които не са оспорени.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил „Порше Макан“, с рег. № *** образец Великобритания, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а, буква ”б” от ЗДвП.

Според приложимите правила за разпределение на доказателствената тежест, указани на основание чл. 170, ал. 3 от АПК на страните с Разпореждане от 17.09.2025г., следва АО да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число получен резултат по протокол от лабораторно изследване за химическо или химико-токсикологично изследване за определяне на концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози.

От представените по делото доказателства се установява, че на 10.08.2025г., около 04:00 часа, в град В. Търново, по [улица]до № 62 в посока на движение към ЮПВ, Ю. М. Х. управлява собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № № *** образец Великобритания, като е спрян за проверка от полицейските органи. При проверката му е извършен тест с техническо средство Д. А. 5000 с фабр. № ARRС - 0077, взетата проба отчита положителен резултат на амфетамин. Издаден е талон за медицинско и химическо изследване с бл.№ 273178 от 10.08.2025г. и водачът е съпроводен до С. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В. Търново, където е дал кръвна проба и урина за химичен анализ с амб. № 17473 от 10.08.2025 година. За извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е съставен АУАН № 4266356/10.08.2025г. С писмо рег. № 366р-17871/11.08.2025 г. на ЗА директор на ОД на МВР В. Търново посочените проби са изпратени на МИ – МВР, като е възложено да се извърши химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози, на лице с висше образование, професионална квалификация „Химик“ в МИ при МВР. С писмото е определен и срок за изготвяне и представяне на експертното заключение, а именно до 05.09.2025 г. Междувременно въз основа на установеното с АУАН № 4266356/ 10.08.2025г., от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново е приложена и оспорената понастоящем принудителната административна мярка на основание чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП.

От страна на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Велико Търново по делото е представено писмо рег. №127500-17609/24.09.2025г. /вх. №4316/24.09.2025г. на съда/, съгласно което към момента на изпращането му сектора не разполага с резултат от предоставените за изследване от лицето Ю. М. Х. с [ЕГН] проби кръв и урина.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира следното:

Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед №GPAM-1948913/10.08.2025г./ЗПАМ/, издадена от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново. С тази Заповед е приложена принудителна административна мярка в хипотезата на чл. 171, т.2а, буква “б“ от ЗДвП. Поради което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. По своята правна същност ПАМ са вид индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим АПК, т.е. това е приложимият процесуален закон.

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият е управлявал собствения си лек автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози. За правно основание на издадената ЗПАМ е посочена нормата на чл.171, т.2а, буква ”б” от ЗДвП.

Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат ПАМ. Случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ, съгласно чл. 23 от ЗАНН. В случая специалният такъв закон се явява ЗДвП. Изхождайки от тази обща уредба на ПАМ, се налага изводът, че тези мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се от точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се онези принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. Казано с други думи АО действа в условията на обвързана компетентност. В конкретния случай е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца, считано от 10.08.2025г.

За да е законосъобразна приложената ПАМ, трябва да е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. За да издаде процесната заповед, издателят ѝ се е позовал на Заповед № УРИ:366з-2605-28.06.2022г. на Директора на ОДМВР - Велико Търново. С последната Директорът на ОД на МВР-Велико Търново на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е определил длъжностите лица от ОД на МВР - Велико Търново компетентни да издават принудителни административни мерки по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В т.1.7 от заповедта са посочени полицейските инспектори в Сектор „ПП“ към ОДМВР - В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и не е налице порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК, който да прави същата нищожна.

Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, от които се установява, че на посочената в заповедта дата и място собственото на жалбоподателя МПС е било управлявано от него самия като водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. Формулирана разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, в относимата й редакция, посочена като правно основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

Според обстоятелствената част на обжалваната заповед нарушението, за което се прилага процесната ПАМ е управлението от Ю. М. Х. на собственото му МПС след употреба на наркотично вещество – амфетамин, което е установено с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRC – 0077. Следователно правното основание за издаване на процесната заповед е управлението на МПС от собственика му след употреба на наркотично вещество, което следва да бъде доказано по предвидения за това ред.

В случая не се спори, че на посочената в заповедта дата и час жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил [Марка], с рег. № № *** образец Великобритания, когато е спрян за проверка от полицейските органи. Не е спорно и, че с техническо средство Д. Д. 5000 с фабричен номер ARRC – 0077, е установено наличие на амфетамин. Тези показания обаче са били оспорени от собственика и водач на МПС, което е наложило провеждане на процедурата по провеждане на химико-токсикологично изследване на биологичен материал. За такова медицинско изследване от органа е издадено съответно направление – талон за изследване /л.20 от делото/, като от съдържащите се в приложените по делото доказателства данни се установява, а и не се оспорва от страните, че биологичен материал – кръв и урина са били дадени от жалбоподателя на 10.08.2024г. в С. на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД В. Търново. Видно от приложеното по делото писмо рег. № 366р-17871/ 11.08.2025 г. на ЗА директора на ОД на МВР В. Търново /л.23 от делото/ е, че посочените биологични материали – кръв и урина са били изпратени на МИ - МВР за провеждане на химико-токсикологично изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози, от лице с професионална квалификация „Химик“ в Н. при МВР, като е бил определен срок за представяне на писмено експертно заключение до 05.09.2025 г. Визирания в посоченото писмо срок е изтекъл към датата на провеждане на откритото съдебно заседание, но въпреки това от страна на ответника не е представено такова доказателство. Представено е единствено писмо вх. №4316/24.09.2025г. на съда /л.39 от делото/, според което към момента на изпращане на писмото /според изходящия номер това е датата 24.09.2025г./ в Сектор ПП – В. Търново няма постъпили резултати от изследването. Следва да се отбележи обаче, че при наличието на оспорване на резултатите от дрегера, и вземане на биологични проби от кръв и урина, законодателят е предвидил именно резултатите от изследването на посочените биологични проби да са определящи - арг. от разпоредбата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, регулираща административната принуда (при същите обективни факти) по отношение на водача на МПС. В случая е безспорно, че такива резултати не са налични както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към датата на приключване на съдебното дирене. С оглед на това противоправното поведение на собственика и водач на МПС като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се явява недоказано. В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено с предвиденото от закона и избрано от жалбоподателя доказателствено средство – химико-токсикологично лабораторно изследване на дадените от него биологични проби от кръв и урина, поради което и съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП се явява фактически и доказателствено необосновано. След като законът дава възможност на водача на МПС да оспорва резултата от направения му тест с техническо средство, като даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване, и жалбоподателят се е възползвал от тази възможност, административният орган е бил длъжен да съобрази посоченото обстоятелство.

Предвид така установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че към датата на издаване на обжалваната заповед по отношение на жалбоподателя по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано съществуването на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, като законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничението. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Обжалваната заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до фактическа, правна и доказателствена необоснованост на направения от правоприлагащия орган извод за наличието на основание за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП по отношение на жалбоподателя. Преди постановяването на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, включително не е съобразено, че водачът е дал биологични проби (кръв и урина) за изследване, а именно резултатът от назначеното химико-токсикологично лабораторно изследване, по аргумент от законовата разпоредба и тази на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. на МЗ и МВР, е определящ за съществуването на материалноправната предпоставка за прилагането на процесната ПАМ.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл.171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността, че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая, освен че прилагането на обжалваната ПАМ е необосновано и недоказано от гледна точка наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, същата не се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел предвид липсата на доказано противоправно поведение на жалбоподателя.

С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е основателна. Оспорената ЗППАМ, като незаконосъобразна – постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и несъответстваща на целта на закона, следва да бъде отменена.

Въпреки изхода на спора, от жалбоподателя не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ю. М. Х. от [населено място], общ. Велико Търново, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1948913/10.08.2025г./ЗПАМ/, издадена от ПО на длъжност инспектор в Сектор „Пътна полиция“ В. Търново към ОДМВР - Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.