ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 72
гр. Пловдив, 12.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Елена Й. Захова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20255000600049 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава 21-ва от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. А. Б., в качеството му на
повереник на частните обвинители Д. М. и И. М., срещу присъда №
61/18.09.2024 г. по НОХД № 1579/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив. С
присъдата подсъдимата В. Н. С. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл. 343 ал. 3 предл. последно б.„б“, предл.1, вр. ал. 1, б. „в“,
предл. 1 вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 НК, за което при условията на чл. 373, ал. 2
НПК вр. чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54, вр. чл. 2, ал. 1 НК е осъдена на две години
лишаване от свобода.
На осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с
изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата В. Н. С. е
лишена от право да управлява МПС за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
В жалбата на адв. Б. се излагат доводи за явна несправедливост на
наложените на подсъдимата наказания лишаване от свобода и лишаване от
право да управлява МПС. Заявява се, че същите е следвало да бъдат
1
определени при баланс на индивидуализиращите отговорността на подс. С.
обстоятелства, навеждат се неотчетени от първостепенния съд отегчаващи
такива. С тази аргументация е отправено искане за изменение на обжалваната
присъда, като наказанията бъдат увеличени по размер – до средния предвиден.
От съдържанието на жалбата, макар да не е изрично заявено, се извежда
оплакване и срещу приложението на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като
претендираният размер на наказанието лишаване от свобода е несъвместим с
института на условното осъждане.
Срещу жалбата е депозирано възражение от защитника на подсъдимата-
адв. Д., която при условията на алтернативност заявява, че въззивната жалба е:
1. недопустима и 2. Неоснователна.
Допустимостта на въззивната жалба е възприета противоречиво от два
предходни състава на Пловдивския апелативен съд.
С Определение № 401 от 11.11.2024г. по ВНОХД № 487/2024г. на ПАС е
прието, че жалбата неправилно е била администрирана до въззивния съд, при
неконстатиране от съдията- докладчик на окръжния съд, че присъдата е
постановена в съответствие с направените от частните обвинители и
повереника им искания, респ.- не може да се приеме, че са накърнени техните
права и законни интереси. Въззивното производство е било прекратено, а
делото върнато на ОС – Пловдив с указания съдията-докладчик да
предприеме действия по администриране на въззивната жалба, съобразявайки
изискванията на чл.318, ал.4 и чл.323, ал.1, т.3 от НПК.
В изпълнение на дадените му указания, с разпореждане №
1994/19.11.2024 г. съдията-докладчик е върнал въззивната жалба, депозирана
от адв. Б..
Връщането е било обжалвано от частните обвинители чрез повереника
им.
С определение №454/12.12.2024 г., постановено по ВЧНД№ 572/2024г.,
друг състав на апелативния съд е приел/за разлика от предходния/, че след
като частните обвинители в пренията пред окръжния съд не са посочили
фиксиран размер на претенцията си за определянето на справедливо
наказание, макар да са заявили единствено очакванията си то да е съобразено
с наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, не би могло да се
2
приеме, че съдът се е произнесъл в съгласие с направените от тях искания.
Това не препятства правото им на въззивна жалба с искане за ревизиране на
постановената присъда, поради нейната несправедливост. Върнал е делото на
първостепенния съд за последващото му администриране по реда на Глава 21
от НПК за образуване на производство пред въззивната инстанция.
В изпълнение на така указаното съдията-докладчик от окръжния съд
отново е изпратил по компетентност делото на ПАС, ведно с въззивната
жалба. Образувано е настоящето въззивно производство.
Настоящият състав на Пловдивския апелативен съд намира, че
въззивната жалба е недопустима.
Правото на жалбата е едно от процесуалните средства, чрез което
страните упражняват правото си на защита в случаите, когато считат, че са
накърнени техни права и законни интереси. Това накърняване е свързано с
направените от съответната страна искания, които отчасти или изцяло не са
удовлетворени.
В чл. 318, ал. 4 от НПК е установено ограничение в упражняването на
това право от частния обвинител и частния тъжител. Те могат да обжалват
присъдата само тогава, когато присъдата не е постановена „в съгласие с
направените от тях искания“, при което се приема накърняване на техните
права и законни интереси. Т.е., правото им на жалба е обвързано с изискване
за последователно процесуално поведение- могат да обжалват присъдата само
при заявени от тях и неудовлетворени от съда искания. Коментираната
регламентация обезпечава основни принципи на наказателния процес-за
състезателност и за равнопоставеност на страните.
В случая, от значение за преценката дали въззивната жалба е допустима,
са направените искания от частните обвинители в проведеното последно
съдебно заседание на 18.09.2024г. по НОХД № 1579/2024 г. на ОС-Пловдив,
когато страните са пледирали. Видно е от съдържанието на протокола за това
заседание, че:
Представителят на държавното обвинение е изразил становище за
наказанието, което да бъде наложено на подс. С.. Справедливо, според него,
би било наказание лишаване от свобода в минималния предвиден размер, без
да е необходимо то да да се изтърпи ефективно. Предложил е срока на
кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление да е
3
максимален.
Повереникът на частните обвинители - адв. Б., се е солидаризирал с
поддържаната от прокурора обвинителна теза, като е заявил: „Изложението
на прокуратурата във връзка с така повдигнатото обвинение е достатъчна
пълно и обосновано, и всяко едно допълнително от моя страна единствено ще
отнеме време.“.
С препратка към разглеждането на делото по диференцирана процедура
е заявил още, че моли искането на защитата за прилагане на дефиренцирана
процедура да бъде уважено/то вече е било уважено/.
По отношение на наказанието е поискал единствено съдът да постанови
присъда, „като съобразите установените по делото смекчаващи
отговорността обстоятелства“.
Съгласие с неговото становище е изразил всеки от тримата присъствали
в заседанието частни обвинители.
Анализирани внимателно в цялостния им смисъл и действително
съдържание, становищата на частните обвинители и повереника им сочат, че
пред първия съд не е заявено искане нито за конкретен размер на наказанията-
основно и кумулативно, нито за ефективно изтърпяване на основното
наказание. Акцентирано е само на смекчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства, които да бъдат съобразени при отреждане на
наказанието. Отегчаващи такива към онзи момент повереникът не е посочил,
т.е. не е поискал наказанието да бъде определено и при наличие на негативни
за подсъдимия обстоятелства.
Видно е от съдържанието на присъдата, че наказанията са определени по
реда на чл. 54 от НК, при „изключителен превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства“, след което с оглед начина на провеждане на
съдебното следствие е приложен и императивът на чл. 58а, ал.1 от НК за
основното наказание. На подс. С. е наложено наказание от две години
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено при условията на чл.
66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от три години.
Съпоставката между исканията на частните обвинители и съдържанието
на постановената присъда сочи, че не е налице противоречие между
4
изразеното от частните обвинители и повереника им виждане досежно
санкционирането на подс. С. и приетото от първостепенния съд. Присъдата е
съответна на направените от тях искания. Не може да се изведе пълно или
частично неудовлетворяване на същите, от което следва, че е отпаднала
възможността за оспорване на присъдата, при което жалбата, с която това е
сторено, не подлежи на разглеждане от въззивния съд.
Претенцията наказанията да са в размер около средния на предвиденото
за престъплението, като бъдат отредени при наличието и на отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, които са в баланс със смекчаващите
такива, е заявена за пръв път във въззивната жалба. Изводима от това е и
претенция за ефективното изтърпяване на основното наказание, която също за
пръв път е материализирана именно в жалбата.
В подадената жалба се изразява личното несъгласие на адв. Б. от
първоинстанционния съдебен акт в санкционната му част, в която е
постановен в пълно съгласие с направените пред първостепенния съд от
предходния повереник искания.
С оглед на констатацията, че въззивната жалба е недопустима, следва да
бъде отменено определенията на настоящия съд, постановени на 10.02.2025г.,
с което е даден ход на делото пред въззивната инстанция и на 27.01.2025 г., с
което делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.
При констатирания недостатък на въззивната жалбата същата следва да
се остави без разглеждане, а въззивното производство да бъде прекратено.
Воден от горното, Пловдивският апелативен съд, трети наказателен
състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 10.02.2025г., с което е даден ход на
въззивното съдебно заседание по ВНОХД №49/2025г. по описа на Апелативен
съд- Пловдив, както и определението от 27.01.2025 г., с което делото е внесено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на на частните обвинители Д.
Г. М. и И. Д. М., депозирана чрез повереника адв. А. Б., срещу присъда №
61/18.09.2024 г. по НОХД № 1579/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив.
5
ПРЕКРАТЯВА производството по ВНОХД №49/2025г. по описа на
Апелативен съд- Пловдив.
Определението подлежи на протест и обжалване пред Върховния
касационен съд в 15- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6