Р Е Ш Е Н И Е
град София, 30.01.2020 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.:
РОСИ МИХАЙЛОВА
при
секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от
съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №15204 по
описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №114150 от 09.05.2017г., постановено по гр.д.№21132/2014г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че ответниците - Б.П.В. и А.М.М. дължат на ищеца - "Т.С." ЕАД при условията на солидарност следните суми: на основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 5081.90 лв., стойност на консумирана топлоенергия за топлоснабден имот, находящ се в град София, ул.”***********, за периода м.06.2011г. - м.04.2013г., заедно със законната лихва, считано от 27.12.2013г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 648.95 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.08.2011г. до 15.12.2013г., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК са осъдени ответниците - Б.П.В. и А.М.М. да заплатят на ищеца - "Т.С." ЕАД сумата от 1394.38 лв., разноски по делото, както и сумата от 426.55 лв., разноски, направени в заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците - Б.П.В. и
А.М.М., чрез назначен особен представител адв.Ст.Й., с която се обжалва изцяло постановеното първоинстанционно
решение №114150 от 09.05.2017г., постановено по гр.д.№21132/2014г. по описа на
СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав, като са инвокирани доводи за
незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение
на материалния закон. Твърди се, че изводите на СРС са обосновани въз основа на
частни документи, които не носят подписите на ответниците и нямат обвързваща
съда доказателствена сила. Оспорват се констатациите на съда досежно
установяване на реалното количество на доставена топлинна енергия в процесния
топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и ССчЕ
относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи реално
потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени изцяло обжалваното решение на СРС и да постанови друго решение, с
което да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна - „Т.С.” ЕАД,
не депозира писмен отговор, в представена молба от 16.10.2019г. се взема
становище относно неоснователността на въззивната жалба. Моли съда да постанови
съдебен акт с който да потвърди обжалваното решение
на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Трето лице-помагач - „Т.С.” ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Б.П.В. и
А.М.М. при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните
искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №22135/2013г.
по описа на СРС, ІІІ Г.О., 85 състав, въззиваемия-ищец- „Т.С.” ЕАД е подала заявление
за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 27.12.2013г.
и е постановена на 10.01.2014г. заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 от ГПК срещу Б.П.В. и А.М.М. за заплащане при условията на
солидарност на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени поотделно от длъжниците - Б.П.В. и
А.М.М. възражения, поради което
дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на
предявените в настоящото производство установителни искове.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани
страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно /не
е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/,
както и е допустимо /съдът е разгледал предявените искове като им е дал
правилна правна квалификация/.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са
уважени предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че вземанията,
предмет на предявените искове, са дължими поради проведено доказване на
количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, както и
че същите са изпаднали в забава, тъй като задължението им за заплащане на
цената на топлинната енергия е срочно. Въззивният състав споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени
с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, предвид доводите изложени в
жалбата досежно
незаконосъобразността на обжалваното решение следва
да се добави и следното:
Във връзка с твърденията
на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за
доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход
във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува
и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата
нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата,
както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. В случая
не е спорно обстоятелството, че между страните са възникналите договорни
отношения за доставка на топлинна енергия, респективно, че ответниците като
собственици на процесния топлоснабден имот за исковия период от врем, се явяват
потребители на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и е налице основание в закона за ангажиране на тяхната
договорна отговорност.
Неоснователни са възраженията на ответниците
за необоснованост на решението предвид недоказан обем и качествени показатели
на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. От събраните по делото
писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата
СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището на ответниците
е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна
собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При
кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че количеството
на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислено по формула,
съгласно приложението към чл.61, т.6.1. от Наредба №16-334. Следователно се
налага извода, че сумите за топлинна енергия за имота на ответниците са
начислени в съответствие с действащата за исковия период Наредба за
топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в
областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на
разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на
което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Заявените с въззивната жалба общи възражения съдът намира,
че не сочат необоснованост на заключението и като отчита че не са подкрепени от
събрани по делото доказателства, приема за неоснователни.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и изследване на счетоводните записвания при дружеството доставчик, а не се базира
единствено на известията за фактура, издавани от ищеца до абонатите на
топлофикационното предприятие. В този смисъл и правно обосновано СРС е
кредитирал заключението по приетата по делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и приел за
доказани количествата доставена на същия топлинна енергия.
Решението е постановено при
правилно приложение на материалния закон
и в частта, в която е уважен предявения иск за вземания по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Предвид разпоредбата на чл.32 от
ОУ към договора за доставка на топлинна енергия е определен срок за заплащане
на дължимата от купувача месечна цена на доставената топлинна енергия - 30 дни
от изтичането на периода, за който се отнася. В този смисъл и на основание чл.84, ал.1 ЗЗД, считано
от деня следващ последния ден от горния срок купувачът на топлинна енергия
изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на цената на
доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите по чл.86 ЗЗД, независимо че
избраният ред за начисляване на енергията е по прогнозни и една изравнителна
сметки. Първостепенният съд е изчислил размера на дължимото обезщетение за
забава върху размера на непогасената главница за исковия период от време като е
кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. В
тази връзка правилно СРС е уважил изцяло предявения иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата, за която е предявен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното
решение в обжалваните части, вкл. и в частта на разноските определени съобразно
изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивниците не се дължат разноски. По
отношение на заявената претенцията на въззиваемата страна за присъждане на направените
разноски, настоящият състав намира за неоснователна доколкото няма подаден
писмен отговор от същата, както и неин процесуален представител не се явява в
съдебно заседание. При това положение в полза на въззиваемата страна не се
дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О.,
ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №114150 от 09.05.2017г., постановено по гр.д.№21132/2014г.
по описа на СРС, ІІ Г.О., 73-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1./ 2./