РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Разлог, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Ваня Анг. Миланова
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200320 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от К.П.Н., с адрес: г.Р., у.„М.“4,
е.2 срещу НП №20-0331-000384 от 20.05.2020 г., издадено от Н-ка на РУП към ОДМВР-Б. –
РУ-Р., с което на жалбоподателя са наложени адм. наказания на основание чл.53 от ЗАНН,
чл.175 ал.3, пр.първо от ЗДвП – глоба 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП, като се иска
отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че
констатациите в НП не отговарят на действащото фактическо положение, тъй като
жалбоподателят не е осъществил описаното нарушение по ЗДвП. Счита, че при издаване на
обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от процесуален
представител в лицето на адвокат К., чрез който сочи доказателства в подкрепа на тезата си.
Административно-наказващият орган и РУ-Р. - редовно и своевременно призован, не
ангажират представители по делото, не ангажират допълнителни доказателства и становище
по жалбата.
РП-Р. - редовно и своевременно призовани, не изпращат представител и не ангажират
становище по жалбата.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона,
установи от фактическа страна на следното:
На 21.02.2021 г. около 11.30 часа свидетелите Ц.К. и А.В., двамата служители в РУ-Р.
извършили проверка на жалбоподателя К.П.Н. при която констатирали, че същият в г.Р. по
у.„Х.Б.“, в районна на кръстовище образувано от у.„Х.Б.“ и у.„Г.п.“, в посока за път II-84
управлява т.а. „Ф.Т.“, с рег. №*, което не е регистрирано по съответния ред пред органите
на КАТ. След направена справка с ОДЧ-Р. установили, че МПС е с прекратена
регистрация, тъй като не е спазен срока за прехвърляне на МПС след закупуване. На
мястото на проверката и с оглед констатираното свидетелят Ц.К. в присъствието на
свидетеля А.В. съставил на жалбоподателя АУАН бланков №979849 от 21.02.2020 г., в
който квалифицирал установеното нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
1
присъствие на нарушителя Б., който не е направил възражения.
Въз основа на така съставения акт на 20.05.2020 г., Н-к РУ към ОДМВР-Б., РУ-Р. издал
атакуваното НП №20-0331-000384 от 20.05.2020 г., с което на жалбоподателя К.П.Н. за
извършено адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП
наложил адм. наказание "Глоба” от 200.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 6 месеца.
С показанията на разпитаните по делото свидетели К. и В. установяват, че на процесната
дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул извършили
проверка на процесния автомобил, управляван от жалбоподателя в г.Р. по у.„Х.Б.“. След
справка с ОДЧ-Р. установили, че автомобила е с прекратена регистрация, тъй като не е бил
спазен срока след закупуване за пререгистрацията му. Автомобилът бил с рег. табели, като
жалбоподателя представил между останалите документи, които му били изискани по време
на проверката и договор за покупко-продажба, от който контролните органи установили, че
срокът за регистрация е изтекъл. На място съставили АУАН, който бил връчен на
жалбоподателя без възражения.
От представеното Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
19.03.2020 г. се установява, че за същия случай е отказано образуването на нак.
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от НК и е
прекратена преписката на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК като е прието, че се касае за
деяние и деец с явна незначителна степен на обществена опасност, което е основание да се
приложи по отношение на нарушителя правилото на чл.9, ал.2 от НК. Установено е също в
хода на проверката, че регистрацията на процесния т.а. е била служебно прекратена на
15.09.2019 г. на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Представена е справка относно регистрацията на т.а. „Ф.Т.“, с рег. №*, от която се
установява, че регистрацията на МПС е прекратена на 15.09.2019 г.
Приложените Заповед рег. №8121з-825/19.07.2019 г. на МВР и Заповед №244з-90 от
11.01.2021 г., удостоверяват материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на адм. нарушение и на издателя на обжалваното НП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и посредством приложените към административно-
наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 7-дневен срок от връчване на НП,
поради което е допустима, разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
В случая НП е издадено от компетентен орган, но при съставяне на АУАН, респ. НП не са
съобразени съвкупно събраните в хода на административното производство доказателства,
довело до неправилно приложение на материалния и процесуален закон. В преценката си
дали да издаде НП, администравтивно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на АУАН, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на
производството по налагане на адм. наказание се считат, за верни до доказване на
противното. От друга страна по силата на чл.16 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, в
съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена стойност. В
този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, чрез допустимите от закона
доказателства да установи, дали е извършено адм. нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. От ангажираните по делото гласни доказателства по категоричен начин се
установи, че жалбоподателят К.П.Н. е осъществил вмененото му адм. нарушение по 140,
ал.1 от ЗДвП. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че макар и формално на
процесната дата и на процесното място, жалбоподателят К.Н. е управлявал МПС, като е
управлявал т.а. „Ф.Т.“, с рег. №*, собственост на Ю.К.Н., който имал рег. табели, но не е
регистриран, поради служебно заличаване на регистрацията му. Самият жалбоподател също
2
не оспорва, че е извършил процесното действие, респ. процесното деяние, което е видно от
изразената защитна позиция. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с рег. номера, поставени на определените за това места. В случая
не е спорен факта, че управляваният от жалбоподателя автомобил към датата на проверката
е бил със служебно прекратена регистрация, поради което формално от обективна страна е
нарушена забраната по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Независимо от това обаче настоящия
съдебен състав намира, че и по силата на чл.11 от ЗАНН, следва да се приложи разпоредбата
на, до какъвто извод е достигнал и прокурора, материализиран в Постановление за отказ да
се образува нак. производство от 19.03.2020 г. Нарушението е извършено за първи път и
вследствие на него не е настъпил вредоносен резултат. Не е спорно за страните, че както
собственика на автомобила, така и неговият ползвател, в случая включително и
жалбоподателя не са били уведомявани и не са знаели, че регистрацията на процесния
автомобил е била прекратена служебно по адм. ред. Ето защо липсата на регистрация на
процесният автомобил, управляван от К.Н. към момента на проверката не се дължи на
пренебрежителното му отношение към установения в страната правов ред, а по-скоро на
незнание и обективно непознаване на фактите, че този автомобил е с прекратена
регистрация и подлежи на нова регистрация. Извършеното нарушение, макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. В чл.27, ал.2 от
ЗАНН е посочено, че при определяне на наказанието Административно-наказващият орган е
следвало да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване,
възражението на жалбоподателя, както и да обсъди всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на за маловажни случаи на адм. нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено адм. наказание.
ЗАНН не съдържа легално определение на понятието "маловажен случай", затова на
основание "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Ако беше съобразил и разпоредби
наказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен случай на адм. нарушение
и е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б."А" от ЗАНН - да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде
наложено адм. наказание. Настоящият съдебен състав приема, че "маловажен случай" ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя
незначителна или по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на адм. нарушения от съответния вид.
Фактическите обстоятелства, свързани с процесния казус указват именно на маловажност по
смисъла на, като по делото са установени данни за обстоятелства, които обуславят по-ниска
степен на обществена опасност, както на деянието, така и деец (в каквато насока са и
приетите от прокурора изводи в постановлението за прекратяване на нак. производство).
Доколкото при хипотезата на чл.28, б."А" от ЗАНН, е осъществен състав на адм. нарушение,
то предупреждението не означава оневиняване. Атакуваното НП е издадено от наказващия
орган в нарушение с чл.53, ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба задължава последния да
извърши задълбочена проверка за приложението на. Ето защо съдът намира, че следва да
отмени атакуваното НП относно вмененото на жалбоподателя адм. нарушение по чл.140, ал1
от ЗАНН, като незаконосъобразно.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че се явяват
основателни и възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че в случая
не се установи от събраният доказателствен материал, че жалбоподателят К.Н. е осъществил
3
от субективна страна разглежданото адм. нарушение, макар, че се прие по-горе, че същото
формално е осъществено от обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП - по пътищата отворени за обществено
ползване, се допускат само МПС, които са регистрирани и са с табели с рег. номера,
поставени на определените за това места. Тази норма разграничава два състава на адм.
нарушения - първият е, когато се управлява автомобил, който изобщо не е регистриран, а
вторият-когато се управлява регистриран автомобил, на когото обаче липсват, не са
поставени на съответните места табелите с рег. номера. Видно е от обстоятелствената част
на издаденото НП, че административно наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя като текстово е изписал нарушението по следния начин "управлява МПС,
като не е спазил срока за регистрация" т. е. отговорността е за първия предвиден в нормата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП състав.
Дори да се приеме, че собственикът е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване
на регистрацията, по делото не се приобщиха доказателства, че жалбоподателят е знаел това
обстоятелство предвид факта, че лекият автомобил е бил с поставени рег. табели, за което
свидетелстват и служителите на РУ-Р..
Съгласно чл.6 от ЗАНН, адм. нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с адм. наказание, налагано по адм. ред. Деянието, обявено за адм. нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо /чл.7, ал.1 от ЗАНН/. Според
приложимите субсидиарно разпоредби на НК, деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо,
когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислил да ги предотврати. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидени от закона случаи - аргумент чл.7, ал.2 ЗАНН.
По делото от страна на административно наказващия орган не са представени каквито и да
било доказателства, че жалбоподателят е бил наясно с извършената служебна дерегистрация
на управлявания от него автомобил /иззето свидетелството за регистрация или снети
регистрационните табели/, не може да се вмени във вина на трето лице /извън собственика/,
каквото се явява жалбоподателя, управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Санкционираното с обжалваното НП е формално такова, поради което е
възможно същото да бъде извършено единствено при форма на вината - умисъл. Незнанието
на част от обективните елементи на състава на нарушението, а именно – прекратяването на
регистрацията по служебен път, обуславя извод за липса на виновно поведение, доколкото
нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл.14 НК, вр.
чл.11 ЗАНН, която винаги изключва наличието на умисъл.
Предвид изхода на делото и направеното изрично искане на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени и сторените по делото разноски в размер на 200.00 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №20-0331-000384 от 20.05.2020 г. на Н-ка на
РУ-Р., с което на жалбоподателя К.П.Н., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„М.“4, е.2, за извършено адм.
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, наложил адм.
наказание "Глоба” от 200.00 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Б., да заплати на К.П.Н., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„М.“4, е.2, сумата от
4
200.00 лв., представляващи сторени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бл.АС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
5