№ 579
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IX ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андон Г. Миталов
при участието на секретаря И.ка П. Палашева
Сложи за разглеждане докладваното от Андон Г. Миталов Частно
наказателно дело № 20231800200485 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:59 часа се явиха:
Явява се старши разследващ полицай К. К. С..
Явява се лицето Д. С. В., чийто разпит се иска в качеството й на
свидетел по досъдебно производство № 131 / 2023 г. по описа на СОП, явява
се лично.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. П. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява а. А., от САК, упълномощен от днес за негов защитник.
СЪДЪТ приема и прилага по делото пълномощно за процесуално
представителство на обвиняемия И. П. П. от а. А., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова съпругата, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ С. И. П., приведен от следствения арест на НСлС, се
явява лично.
За него се явява упълномощеният му защитник а. Г., от САК.
Явява се и СТАНКА П.А, негова майка, конституирана като негов
защитник на основание чл.91 от НПК.
СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА ДЕЛОТО.
1
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА постъпило искане с вх. № 6538/08.08.2023 г. за разпит на
свидетеля Д. С. В. по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК по следствено дело
131/2023 г., пр.пр. 2163/2023 г. Към наказателна отговорност към настоящия
момент са привлечени обвиняемите И. П. П. и С. И. П., за престъпление,
извършено в съучастие, по чл.115 от НК - предумишлено убийство, като С. П.
е съучастник като непълнолетен.
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Водим разследване по чл.115 от НК срещу двамата
обвиняеми.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля:
Д. С. В., родена на 30.09.2004 г., в гр. София, българка, българска
гражданка, неомъжена, неосъждана, средно образование, без дела и родство
със страните по делото, безработна, постоянен адрес: с. Г. Е. П., ул. „Р. К.“, №
6, вх.А, ет.2, ап.4, ЕГН: **********.
Самоличността бе снета по лична карта.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която
носи по реда на чл. 290 от НК.
Разясни правата и задълженията му съгласно НПК.
СВИДЕТЕЛКАТА: Разбрах си правата и задълженията. Обещавам, да
кажа истината.
Производството е по реда на чл.223 от НПК. Делото не се предоставя на
съдията.
СЪДЪТ предоставя възможност на водещия разследването следовател
при ОСлО при СОП да проведе разпит на свидетеля.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. С. В.: На 08.07.2023 г. бяхме излезнали с
приятели, ходихме до София, на картинг. Бяхме И. М., К. Д. и И. П..
Върнахме се от София и отидохме на ресторант в Е. П.. Към 19,00 часа се
2
събрахме тази компания и решихме да отидем на картинг в София. Не мога да
кажа точно до колко часа бяхме в София, но мисля, че към 21,00 тръгнахме от
там, но объркахме пътя на връщане. За това в 21,40 часа бяхме в заведението.
В Е. П. бяхме около 1 час, вечеряхме и решихме да отидем на билярд в
„Червеното“, така се казва едно заведение. Но беше затворено и решихме да
се приберем. Към 23,00 часа бяхме вече в с. Г. Е. П.. Щяхме да минем през
денонощния магазин в Е. П., където е заведението „Червеното“, но си
сменихме мнението, защото имаме денонощен магазин и в нашето село, и за
това се прибрахме. Бяхме аз, приятелят ми И. П., Е. и И.. Оставихме колата
пред моя дом и изпратихме И.. Това е в село Г. Е. П.. Срещнахме се след това
със сестра ми Н. С. В., с К. С. и Т., не му знам цялото име. Срещнахме се пред
баничарница „Дани“, която е на същата улица, където е денонощния магазин.
След това сестра ми каза, че не желае да ходи към денонощния магазин,
защото там са С. и баща му на С.. Тя е минала от там с К. и Т.. Те са били в
парка, срещу самия магазин и са минали от там да си вземат сладолед и
слезнаха към нас. И Н. ми каза, че не желае да ходи до денонощния магазин,
защото там са С. и баща му, седнали на пейката. Тя не искаше да ходи, защото
тя видя, че бяха пияни. Мисля, че само баща му беше пиян, С. не беше.
Отидохме до денонощния магазин, аз и приятелят ми И. М.. С. и И. бяха още
там, вън от магазина, на една от пейките. С. беше с бял суйтчър, баща му с
риза с къси ръкави. Надолу С. беше с къси панталони, мисля, че бяха сиви, а
баща му - с дълги панталони, не помня цвят. Влезнахме в магазина, заедно с
И.. Аз не си купих нищо, приятелят ми си купи цигари и фанта. Докато бяхме
вътре, отвън чухме викове. Приятелят ми каза на магазинерката, че явно
отвън се карат. А тя каза: „Отново ли?“. Явно преди това е имало нещо.
Обърнах се и видях, че Р. беше хванал бащата на С. за яката. Когато
излезнахме от магазина, с И., вън бяха С., И., Р. и Н., мисля че се казва
другия. Викат му на Г.та „Р.“. Той също е от село Е. П. и му викат Р.. Не е
рижав, не знам защо така му казват. Бях в магазина и през прозореца на
магазина се виждаха пейките пред магазина. Осветено е и се виждаше добре.
Прозорецът има решетки и стелажи, но успях да видя, че има разправия
между Р. и бащата на С. – И.. Тогава видях, че Р. го държи за яката на ризата,
така изглеждаше. Викаха си, от магазина не се чуваше добре. С., от вътре от
магазина не го видях, видях го после, като излезнахме. Докато бяхме вътре,
не сме разговаряли с продавачката на магазина за тази разправия. От вътре,
3
от магазина, не се чуваше нищо, защото имаше пусната музика, не се чуваха
конкретни думи от разправията. В магазина сме били не повече от 2 мин. с
моя приятел. След това излезнахме навън. Те, като са чули разправията между
Р. и И., приятелите ни, са решили, че се разправят с нас. Това го разбрахме
по-късно. Те ни чакаха отвън. Мен и моя приятел И.. След като излезнахме от
магазина, те продължаваха да се карат. Нашата компания, когато са чули и са
помислили, че ние сме обект на разправията, са се приближили към магазина
и застанаха на около 7 м. от магазина, близо до фризьорския салон. През това
време ние излизаме от магазина. Видяхме, че продължават да се карат. Р.
каза: „Нали знаеш кой съм аз? Аз съм А.“. Караха се Р. и И.. С. казваше през
цялото време: „Хайде, да не се стига до тук. Хайде, стига до тук!“ Р. каза на
И.: „Нали знаеш кой съм аз, аз съм А.!“ Това е прякор на Р., не знам какво
означава. Това бяха думите, които чух аз. Не чух И. нещо да е отговорил на
тези думи. Когато излезхнахме и изрече тези думи, Р. вече го беше пуснал.
Ние бяхме с гръб към тях, отидохме към приятелите ни. Когато излезнахме
видяхме, че отвън е С. - синът на И.. Н. също беше там. Той просто беше до
Р., не съм го чула дори да казва нещо. Н. не се е карал с Р.. Н. само седеше.
Освен двамата обвиняеми И. и С., отвън беше Р., с който беше разправията и
в непосредствена близост до него беше Н. „Р.“. След това отидохме при
приятелите ни и се обърнахме да гледаме какво се случва. Ходехме си
нормално, не сме бързали. Те бяха на 7-8 м. от събитията, нашата компания.
След това се върнахме да видим какво се случва. Тогава видяхме, че С.
замахна към Р., който се предпази. И Р. се опита да удари С.. Аз лично видях,
че С. се опита да удари Р. с ръка, не видях как точно. В областта на главата.
Бяха лице с лице един към друг в този момент - С. и Р.. И. беше до С.. Р. се
предпази, вдигна ръка и спря удара. Тогава Р. замахна към С. и го удари
няколко пъти с ръка в областта на рамената, до колкото успях да видя. С. се
затича с подскоци към нас, явно за да избегне удари от Р., а Р. тръгна към С..
Тогава И. удари Р. в главата с ръка, в гръб. Р. се обърна да го удари и видях,
че С. си бърка в чантата за нещо, не знам за какво. Телефон не съм видяла.
Нещо си ровеше в чантата, беше с гръб към нас. Чантата му беше закачена
през врата, беше му отпред, бъркаше с ръце, но не видях да вади или слага
нещо конкретно. Точно след като С. си бръкна в чантата, удари Р. в гърба, той
се затича към масата, взе от там бутилки от бира, две, и пепелник. Взе всичко,
което имаше на масата. Хвърли пепелника по тях. Първо взе бутилките, една
4
по една, хвърли ги по тях - по С. и И.. Една след друга ги хвърли. И по
двамата - едната по посока на И., другата по посока на С.. Чух шум от
счупване на бутилка. При хвърлянето на бутилката чухме този шум. Накрая
хвърли пепелника по тях двамата. Бяха на около 3 м. едни от други. Те бяха
до банкомата – И., С. до ИзиПея, който е до денонощния. Разстоянието между
тримата беше около 3 м. След като вече нямаше какво да хвърля, явно Р.
искаше да се измъкне и реши да заобиколи масите от към неосветената част
на масите. Наредени са пейка - маса, пейка - маса, така са подредени.
Обиколи ги и тръгна в посока Н.сно, да бяга. Срещу мен, на дясно. По посока
на нашата компания беше Н.сно, ние бяхме с лице към входа на магазина.
Отиде в кР.та част на последните пейки. Там има храст, голям, беше тъмно, не
видяхме нищо. Там беше и Н.. Р. изчезна там, към борчетата, където се беше
подпрял Н.. Н. го видяхме последно, след като вече Р. беше паднал до
пейката. Р. не участваше в тази разправия, той се дръпна настрани. Р. се хвана
за пейката, явно от прободните рани, падна. Възприех, че не е успял да се
задържи, хвана се за пейката и падна на земята. По гръб беше Р., когато го
видяхме, че падна до пейката. След това аз видях И. и С. да ритат
многократно, вече падналия на земята Р.. С крака. С. го риташе в областта на
главата, а И. - ниско долу, в частта на слабините, в долната част на корема,
странично. След това К., един от приятелите ни, каза: „Взехте го много на
сериозно, прекалихте“. Каза го на И. и С.. Приближи се към тях, ние
тръгнахме с него. Чух К. да се обръща към двамата обвиняеми с думите:
„Айде стига, взехте се много на сериозно“. Р. имаше локва кръв около него.
Видях, както лежеше по гръб, около тялото на Р. имаше кръв. Не, не
говореше. Просто лежеше по гръб на земята. И., след забележката на К., се
обърна към нас с ножа и каза „Махайте се от тук, ще ви заколя“. Държеше
нож в дясната си ръка. Ножът беше като равнобедрен триъгълник. Не беше
сгъваем нож. Мисля, че беше от тези, които си имат калъф, където се
прибират. Не мога да определя колко беше дълъг. Успях да видя около 10 см.
острието на този нож от ръката на И., както го държеше. Триъгълен,
равнобедрен беше, насочен срещу нас. Мисля, че дръжката му беше черна, не
съм сигурна, защото беше тъмно. Посегна към нас с ножа, но аз успях да
дръпна приятеля ми и сестра ми към цялата компания. Срещу цялата
компания И. размахваше ножа, който държеше в дясната си ръка. Викаше:
„Махайте се, ще ви заколя, махайте се от тук“. Когато К. видя ножа и
5
падналия на земята Р., каза на нас, от компанията: „Сега отивам да извикам
сина на Р. – Симо“. Симеон се казва. Не знам на колко е години Симеон, може
би на 20-23 г. Р. не го познавам. Р. - Н. също не го познавам. На външен вид Р.
изглежда на около 50 г., според мен. Н., може би на 40-50 г. След това С.
хвана баща си И. за ръката и го дръпна назад, не с ръката, с която държеше
ножа, а с лявата, и му каза: „Стига толкова“. Обърнаха се и продължиха
надолу по улицата и не ги видях повече. Не улицата към баничарницата, а
тази към парка. Изтичахме до Р. да видим какво става и видяхме, че човека
очевидно е наръган. Бяхме посочени с нож, за това така мисля. Видяхме, че
нещо не е наред. Н. „Р.“ се обърна към нас с прободна рана на корема. На
около 50 см., а и по-малко разстояние от нас беше Р.. Беше си вдигнал
тениската и се видя, в областта на корема му, че е наръган с нещо, прободна
рана се видя. Той каза: “Моля ви, обадете се на полиция и на линейка“, Р. го
каза. Тогава казах на моя приятел И. М. да се обади на тел.112 да дойде
линейка. Той се обади, съобщи за случилото се, описа обстановката. Тогава К.
се върна със сина на Р., Симеон. Симеон се опита да помогне на баща си Р., да
се изправи, но човекът очевидно вече не дишаше, към този момент. Не
издаваше звуци, нищо, само му течеше кръв от устата. Обадих се на моя баща
от телефона на приятеля ми и му казах за случилото се: „Тате, тук има
наръган човек, който умира“. Той ме попита дали сме звъннали на линейка,
казах му „да“ и той ми каза: „Тогава се прибирайте“. Когато е дошла
линейката аз вече не бях там. Полицията я видяхме, че идва от моста, по
главната улица. Това беше преди да си тръгна, разминахме се. След това се
прибрахме в къщи, но по погрешка телефонът на приятеля ми остана в мен, а
моят - в него. Тогава ми се обадиха от тел.112, от линейката, че изпращат
екип. Това беше към 23,30 някъде. Ножът, за първи път, го видях, когато И.
го насочи към нас, когато отидохме да ги разтървем.
На въпрос на обвиняемият И. П., свидетелката отговори: Ние се бяхме
затичали, когато той ни посочи с ножа.
СТАНКА П.А: Нямам въпроси към свидетелката.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. А.: Също нямам въпроси към свидетелката.
На въпроси на ЗАЩИТНИКА адв. ГЕРОВ, свидетелката отговори: Р. и
Р. не бяха там, когато влезнахме в магазина да пазаруваме. Пред магазина има
пейки и маса, там бяха само двамата обвиняеми И. и С. П.и. Р. и Н. не сме ги
6
видели тогава при тях. Не познавах, до този момент, Р.. Той е нормално
висок, около 1,70 м., пълен, беше с чехли, къси панталони и тениска. Това
става към 23,00 часа на 08.07.2023 г. Р., когато ни каза, че е прободен, ни каза:
„Звъннете на линейка, защото съм наръган“. Каза: „Тия двамата ме наръгаха“,
но не казаха точно кой.
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА: Нищо не сте пропуснали да ме питате. Нямам какво
да добавя. Разноски за явяването си днес не претендирам.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да се запознаят със
съдържанието на протокола.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не желаем в момента да се възползваме от
предоставената ни възможност да се запознаем със съдържанието на
протокола.
Искания, бележки и възражения относно проведения разпит не
постъпиха.
ЗАЩИТНИКЪТ АДВ. ГЕРОВ: Не възразявам да бъде освободен и И.
Мариянов М., който разпитахме преди малко, заедно с току що разпитаната
свидетелка Д. С. В..
СЪДЪТ намира предмета на делото за изчерпан, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА с разпита на свидетелката Д. С. В..
ПРЕПИС от протокола, след неговото изготвяне, да се предостави на
защитниците и следователя.
Разпитът приключи в 12,43 часа.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7