РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 20.7.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5549 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца П.Б.Б. твърди, че на
02.08.2014г. е сключил договор за наем с ответника В.П.С. по силата на който му
предоставил собствения си недвижим имот- апартамент № 4 находящ се в гр. Русе,
ул. ********* с площ 94,11 кв.метра. Ответникът преустановил плащането на
наемната цена считано от 01.04.2018г. поради което договорът за наем бил
прекратен и имота бил върнат на наемодателя с приемопредавателен протокол от
07.04.2019г. Освен това ответникът не заплатил и разходите за ВиК услуги в
имота през посочения имот.
Ищцът се снабдил със заповед за
изпълнение за неизплатените задължения на ответника както следва:
-3000 лева наемна цена за периода
01.04.2018г. до 01.04.2019г. със законната лихва от 13.06.2019г. до
окончателното изплащане;
- 165,23 лева лихва за периода
01.04.2018г. до 06.04.2019г;
- 503,94 лева- цена на ВиК услуги в
имота със законната лихва от 15.05.2019г. до окончателното изплащане;
- 673,38 лева разноски в заповедното
производство.
В.П.С. депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което било образувано настоящото производство
за установяване на вземането на ищеца.
В настоящото производство В.П.С.
депозира отговор с които оспорва иска. Навежда неотносими доводи във връзка с
предизвестието.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане за което е издадена заповед за
изпълнение, а материалноправното основание на иска е по чл. 232 ал.2 от ЗЗД за
плащане по наемната цена по договор за наем и на разходите свързани с
ползването на имота. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание чл. 86
от ЗЗД.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На
04.07.2019г. е била издадена заповед за изпълнение в полза на П.Б.Б. срещу В.П.С.
за заплащане на сумата 3000 лева представляваща наемна цена за апартамент в гр.
Русе ул. „Константин Величков“, № 1, ет.2 за периода 01.04.2018г. до 01.04.2019г;
165,23 лева лихва за периода 01.04.2018г. до 06.04.2019г; 503,94 лева
незаплатени услуги по водоснабдяване и канализация заедно със законната лихва и
разноски в заповедното производство
В.П.С.
депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което
е образувано настоящото производство.
На
02.08.2014г. е бил сключен договор за наем на апартамент в гр. Русе ул. **********
между М* И* Б* и В.П.С. при наемна цена от 250 лева месечно. Ищецът твърди, че М*И*
Б* е сключила договора за наем от негово име като нармодател. В.С.
заявява в отговора на исковата молба, че предизвестието до него е отправено от
„нелигитимно лице“- М* И* Б*, както и че
„с лицето не съм сключвал договор за наем и нямам никакви
правоотношения… Същата няма каквато и да е представителна власт.“ От дадените
по делото обяснения се установява, че договорът е сключен на бланка
предоставена от агенция за недвижими имоти, с текст предложен от агенцията,
като волята на всички участници в сделката е била да се сключи договор за наем
между П.Б.Б. и В.С. и наемателят е бил представляван от М.И. Б.. В подкрепа на
този извод е и приложеният нотариален акт за собственост на имота и
пълномощното с което П.Б. упълномощава М. Б. да извършва от негово име действия
по управление и разпореждане с апартамента в гр. Русе ул. „*************. Същото
се потвърждава и от М.И. Б., разпитана в качеството й на свидетел.
Изхождайки
от изявленията на всички участвали в сделката- П.Б.Б., В.П.С., и М.И. Б., съдът
приема за установено, че действителната воля на всички е била договорът за наем
да се сключи между собственика на имота- П.Б.Б. и В.П.С., а М.И. Б. е действала
в случая като косвен представител на наемодателя.
Предявеният
иск е заплащане на наемната цена е основателен. Налице е валидно сключен
договор за наем, който е бил прекратен и имота е бил върнат на собственика на
07.04.2019г. (л.6). При липса на доказателства за заплащане на наемната цена за
процесния период, който е част от периода в който договорът е действал, следва
да се приеме, че наемателят я дължи.
Искът
за заплащане на разходи за водоснабдяване и канализация е частично основателен.
Според изрично заявеното в исковата молба сумите се претендират за услуги за
периода 01.04.2018г. до 01.04.2019г. Част от представените фактури за ВиК
услуги са за потребление преди посочения период, а за периода 01.04.2018г. до
01.04.2019г. задължението е в размер на 403,62 лева и в този размер вземането
съществува и следва да се уважи.
Разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.” Предвид изхода на настоящото
производство ответника следва да заплати на ищеца разноски по заповедното
производство в размер на 654,97 лева и разноски по настоящото дело в размер на 725,60
лева. Мотивиран така и на основание чл. 422 от ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
съществува вземането на П.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес *** срещу В.П.С. с ЕГН **********
с адрес ***, в размери както следва:
-3000 лева представляваща наемна цена
за периода 01.04.2018г. до 01.04.2019г. по договор за наем от 02.08.2014г. на апартамент
в гр. Русе ул. ***********, със законната лихва от 13.06.2019г. до изплащане на
вземането,
- 165,23 лева лихва за забава за
периода 01.04.2018г. до 06.04.2019г;
- 403,62 лева неплатени услуги за водоснабдяване и
канализация в наетия имот за периода 01.04.2018г. до 01.04.2019г., със
законната лихва върху тази сума за периода от 15.05.2019г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска над размера 403,62 лева,
за които суми е била издадена заповед
за изпълнение по ч.гр. дело № 3811/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.П.С. с ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на П.Б.Б. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 725,60 лева- разноски
по настоящото дело и 654,97 лева разноски по ч.гр.дело № 3811/2019г. на Русенски
районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/