№ 802
гр. ., 14.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110166532 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.” АД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответницата З. И. И. въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
ВиК услуги (доставена питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както
и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във
фактурите. Ето защо претендира сумата от 861,40 лв., представляваща
стойност на доставени водоснабдителни и канализационни (ВиК) услуги през
периода от 10.10.2020 г. до 10.10.2023 г. в обект, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ул.
„.“, № 1-3, бл. А, ет. 3, ап. 9, с договорна (съдебна) сметка ., създадена към
клиентския номер ., ведно със законната лихва върху сумата от 22.05.2024 г.
до окончателното й изплащане, както и за сумата от 167,23 лв., обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 18.12.2020
г. – 16.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2024 г. по гр.д. № 30656/2024 г. по описа
на СРС, 51 състав.
1
Ответницата З. И. И. оспорва исковете, като твърди, че потребила ВиК
услуги на претендираната стойност, както и навежда доводи за недоказаност
на качеството си на „потребител“, поради отсъствието на доказателства за
собственост или учредено вещно право на ползване на ответницата по
отношение имота, където ищецът твърди да е доставил услугите. Оспорва
доставката и количеството на ВиК услугите, цената на които се претендира от
ищеца. На последно място ответницата навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи,
че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните
облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и
К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза поне на претендираните суми. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните
вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите В и
К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост. Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу
заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една
обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност –
арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на
В и К услуги на територията на гр. . е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда
сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
2
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като за процесния
период приложение намират ОУ, одобрени с решение на КЕВР от 13.07.2016 г.
и влезли в сила на 28.08.2016 г. Следователно, за основателността на
предявената претенция на първо място ищецът следва да докаже, че
ответникът е собственик или носител на ограничено вещно право на ползване
върху процесния водоснабден имот през посочения период, на което
основание между страните би възникнало облигационно правоотношение по
неформален договор за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и съгласно приложимите към съответния период
Общи условия.
По делото е представена справка от 27.10.2023 г. от Агенцията по
вписванията, чрез отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице
за вписвания, отбелязвания и заличавания за ответницата З. И. И.. Горната
справка не е подписана и не е посочен неин автор, а в долния десен ъгъл е
отпечатан квалифициран електронен подпис от процесуалния представител на
ищеца. Документи, удостоверяващи притежавано право на собственост от
страна на ответницата на процесния имот не са представени от ищцовата
страна, въпреки изричното възражение на ответницата за това, направено в
отговора на исковата молба (л. 30 от делото). От изложеното е несъмнено, че
по делото не се доказва пълно и главно ответницата да е била собственик или
носител на вещно право на ползване върху процесното жилище. По силата на
посочените по-горе нормативни разпоредби подразбираните потребители на
ВиК услуги, с които възниква облигационно правоотношение при общи
условия, са собствениците и носителите на ограничено вещно право на
ползване върху водоснабдените обекти, като няма пречка потребители на ВиК
услуги да бъдат и други правни субекти, ако ползват водоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на ВиК услуги за този имот при публично известните общи
условия директно с водопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „потребител на ВиК услуги“ и като
страна по договора за доставка на ВиК услуги дължи цената им на ВиК
оператора. Договорът между това трето ползващо лице и водопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
3
откриването на индивидуална партида на ползвателя при водопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.
В този смисъл – приложимите по аналогия задължителни тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г. на ВКС, ОСГК.
В настоящия случай не се доказва сключване на договор между
ответницата и ищеца за доставка на В и К услуги в описания имот. На първо
място, липсват доказателства ответницата да е била собственик или вещен
ползвател на жилището през процесния период 2020-2023 г., доколкото от
ищеца не е представен препис от нотариален акт, по силата на който
ответницата да е придобила правото на собственост върху процесния
имот/учредено на последната вещно право на ползване върху този имот в
процесния период или други документи, доказващи дори косвено наличие на
някое от горните права, Ето защо по делото не може да се приеме, че
ответницата се явява страна по облигационно правоотношение със „.“ АД през
процесния период.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания
доказателствен материал съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на твърденията му за наличие на облигационно правоотношение
между страните, като при изричното оспорване на З. И. И. същата да е
потребител на ВиК услуги и собственик, респ. ползвател на процесния имот,
това обстоятелство остава недоказано в процеса. Изложеното предпостава за
съда извод, че главната искова претенция за заплащане на договорно
основание на стойността на потребените ВиК услуги в размер на 861,40 лева е
неоснователна и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид неоснователността на предявената главна претенция, не се
дължи и лихва за забава върху претендираната главница, поради което и
акцесорният иск следва да бъде отхвърлен.
Съдът, взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото
решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от
Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.),
във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли
2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари
2026 г., поради което всички суми следва са бъдат посочени и присъдени в
евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро.
По разноските:
4
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има
право на направените от нея разноски в производството. Ответницата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 102, 26 евро
(200 лева) в заповедното производство и 230,08 евро (450 лева) в исковото
производство, за които разноски са представени доказателства (лист 17 от
заповедното дело и лист 33 от настоящото производство). Ищецът
своевременно е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият
състав, като взе предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото, обстоятелството, че е разгледано само в едно съдебно заседание, както
и че възнаграждението, платено в заповедното производство е под
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените
съображения съдът намира, че следва да присъди на ответната страна по –
нисък размер на разноските само в исковото производство, като приема за
справедлив размер на адвокатското възнаграждение минималният такъв –
205,98 евро (402,86 лева), предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от споменатата по –
горе Наредба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. ., бул. „.“, № ., ет. 3, . „.“, срещу З. И. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. ., ж.к. „.“, бл. 44, вх. А, партер, искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 861,40 лв., представляваща стойност на доставени
водоснабдителни и канализационни (ВиК) услуги през периода от 10.10.2020
г. до 10.10.2023 г. в обект, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ул. „.“, № 1-3, бл. А, ет. 3,
ап. 9, с договорна (съдебна) сметка ., създадена към клиентския номер ., ведно
със законната лихва върху сумата от 22.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 167,23 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху горната главница, за периода 18.12.2020 г. – 16.11.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.06.2024 г. по гр.д. № 30656/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.
ОСЪЖДА „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., бул.
„.“, № ., ет. 3, . „.“ да заплати на З. И. И., ЕГН **********, със съдебен адрес в
гр. ., ж.к. „.“, бл. 44, вх. А, партер, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
102,26 евро, разноски в заповедното производство, както и сумата от 205,98
евро, разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6