РЕШЕНИЕ
№ 11622
гр. София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110146428 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*****************“ ЕАД срещу М.
К. Т., А. К. В. и Ц. Б. Т., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 18457/2024 г. по описа на СРС, 69 състав:
1. от Ц. Б. Т.: 4/6 части от общо начислените вземания, а именно сумата от 884,23 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от
89,50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от
32,07 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата
от 6,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г.
2. от М. К. Т.: 1/6 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 221,06 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от
22,37 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от
1
8,02 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата
от 1,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г.
3. от А. К. В. - 1/6 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 221,06 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането; сумата от
22,37 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от
8,02 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на вземането, както и сумата
от 1,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
14.03.2024 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците в
качеството на собственици на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия,
като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по
изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на
етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва
от „************“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците
чрез процесуалните им представители адв. И. и адв. Б.. Ответниците оспорват да са
собственици или титуляри на вещно право на ползване за част или за целия процесен
топлоснабден имот. Считат и представените в тази насока доказателства за неотносими.
Оспорват акцесорните претенции. Релевират възражение за погасяване на вземанията по
давност. Считат, че по делото липсват доказателства, установяващи, че именно посоченото
трето лице помагач е извършвало услугата дялово разпределение, както и извършването
изобщо на услуги от което и да е дружество топлинен счетоводител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба
съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
ГПК по ч. гр. д. № 18457/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на
исковата претенция са дадени предвид постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК и
исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение при посочените
квоти за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността съгласно чл.
115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и
задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приетото по делото Удостоверение за наследници с изх. № 5537/06.04.2022 г. се
установява, че К. Д. Т., починал на 16.03.2022 г., е оставил за свои законни наследници
ответниците по делото – съпругата си Ц. Б. Т. и двете си деца А. К. В. и М. К. Т.. По силата
на чл. 9, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 ЗН ответниците са наследили общия си наследодател при равни
квоти – всеки от тях е придобил по 1/3 част от наследството. Съгласно изискания по реда на
чл. 186 ГПК и приобщен по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за метоприятия по ЗТСУ №
************* г., се установява, че на 16.01.1987 г. К. Д. Т. е признат за собственик на
недвижим имот, представляващ ап. № 15, със застроена площ от 88,15 кв. м., находящ се в
жилищна сграда - бл. № *********, построена върху държавна земя в кв. ***********.
Соченият нотариален акт е описан и в приетата по делото Данъчна декларация по чл. 14
ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, подадена от ответника М. К. Т., като
документ за собственост, по силата на който декларираният недвижим имот, представляващ
3
ап. № 15, находящ се в *****************, е придобит. Оттук следва, че за исковия период
правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците при равни квоти. При
горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР №
2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците се явяват клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество, поради което дължат заплащане на цената на
доставените услуги при посочените квоти – по 1/3 част за всеки от ответниците.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В
случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила,
доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и
няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите
условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се
установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение
между „*****************“ ЕАД и тримата ответници, възникнало по силата на договор за
покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между
страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „*****************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства -
протокол от проведено на 18.04.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр. *****************, в която се
намира процесният имот, ведно със списък на присъстващите етажни собственици, Договор
№ 2532/11.04.2002 г. между „************“ ЕООД и процесната ЕС и представените от
третото лице помагач документи за извършено дялово разпределение и за годишни отчети,
дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е
извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „************“
ЕООД. Ето защо неоснователно се явява възражението на ответниците, че посоченото трето
лице помагач не е извършвало услугата дялово разпределение в топлоснабдения имот.
Съгласно списъка с присъстващите на общото събрание етажни собственици за процесния
абонатен № ******** и за топлоснабдения имот – ап. № 15, се е подписал К. Д. Т. –
собственик на имота към онзи момент, който, както се установи по-горе, е наследодател на
ответниците. Ето защо съдът приема, че за процесния топлоснабден имот е налице валидно
сключен договор с фирма за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
4
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл.
145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Действащата през процесния период
нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10
равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за
сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая ответниците не оспорват факта на доставяне от ищеца на топлинна енергия
в имота в твърдените количества и обем, нито твърдят и доказват плащане на
претендираните задължения за процесния период.
Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за топлинна енергия за
топлоснабдения имот за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е този посочен от ищеца – 1
326,35 лв., като в случая следва да се вземат предвид установените по-горе обстоятелства,
че всеки от ответниците отговаря в качеството си на собственик за 1/3 от общия размер на
начислените вземания, или за сумата от по 442,12 лв.
Следва да бъдат разгледани релевираните и от тримата ответници възражения за
изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания за топлинна енергия.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Следователно, за всяко едно от претендираните от ищцовото
дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от
момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна
практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се
касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В настоящия случай
срокът е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 28.03.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
В настоящия случай процесният период е с начален момент от 01.05.2021 г., като
вземането за стойността на доставената топлинна енергия за м.05.2021 г. е станало
изискуемо на 15.07.2021 г. /след изтичането на посочения 45-дневен срок/. Изискуемостта на
вземането за м.05.2021 г. е настъпила на 15.07.2024 г., а с това и след подаването на
заявлението в съда на 28.03.2024 г. Ето защо съдът намира, че липсват вземания, които да са
станали изискуеми преди 28.03.2024 г., поради което възраженията на ответниците за
настъпила погасителна давност за вземанията на ищеца за топлинна енергия се явяват
неоснователни.
Доколкото претенцията на ищеца за главница за дължимата се от ответниците
топлинна енергия е заявена при различни от установените от съда части от общо
начислените вземания, съдът намира, че искът срещу Ц. Б. Т. е частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 442,12 лв. /за 1/3 част от общо начисленото вземане/ и да
5
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 884,23 лв., а исковете срещу М. К. Т.
и А. К. В. са изцяло основателни и следва да бъдат уважени за сумата от по 221,06 лв. Върху
всяка главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2024 г., до окончателното плащане.
Към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2
и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и чл. 10 от Общите условия на договорите между „*****************“
ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приетите по делото писмени доказателства - протокол от проведено на
18.04.2002 г. ОС на ЕС, Договор № 2532/11.04.2002 г. между „************“ ЕООД и
процесната ЕС и представените от третото лице помагач документи за извършено дялово
разпределение и за годишни отчети и Договор между „*****************“ ЕАД и
„************“ ЕООД от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия.
Ответниците не твърдят и не доказват плащане на претендираните такси за услуга
дялово разпределение за процесния период, поради което съдът намира, че общият размер на
дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е този
посочен от ищеца – 48,11 лв., като в случая следва да се вземат предвид установените по-
горе обстоятелства, че всеки от ответниците отговаря в качеството си на собственик за по
1/3 от общия размер на задължението, или за сумата от по 16,04 лв.
Следва да бъдат разгледани релевираните и от тримата ответници възражения за
изтекла погасителна давност на вземанията на ищеца за дялово разпределение.
Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването им /арг. чл.
114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за вземането за м.05.2021 г. е започнала да тече от
01.06.2021 г., поради което тригодишният давностен срок за вземанията за дялово
разпределение на ищеца към ответниците не следва да се счита за изтекъл преди подаване
на заявлението в съда – 28.03.2024 г.
Доколкото претенцията на ищеца за главница за дължимата се от ответниците сума за
дялово разпределение е заявена при различни от установените от съда части от общо
начислените вземания, съдът намира, че искът срещу Ц. Б. Т. е частично основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 16,04 лв. /за 1/3 част от общо начисленото вземане/ и да
се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 32,07 лв., а исковете срещу М. К. Т. и
А. К. В. са изцяло основателни и следва да бъдат уважени за сумата от по 8,02 лв. Върху
всяка главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда –
28.03.2024 г., до окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия,
респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от
ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
6
За процесния период от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. намират приложение Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/,
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от 2016 г. „*****************“ ЕАД
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2021 г. - м.04.2022 г. и за отчетния
период м.05.2022 г. – м.04.2023 г. са издадени общи фактури на 31.07.2022 г. и на 31.07.2023
г. Поради това върху дължимата се от Ц. Б. Т. главница за доставена топлинна енергия в
размер на 442,12 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. се дължи обезщетение за
забава, което възлиза на сума в размер от 80,83 лв., а върху дължимата се от ответника М. К.
Т. и А. К. В. главница за доставена топлинна енергия в размер на по 221,06 лв. за периода от
15.09.2022 г. до 14.03.2024 г. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на сума в размер
от по 40,41 лв., които суми са изчислени на основание чл. 162 ГПК чрез общодостъпен
интернет калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2
ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.
Доколкото претенцията на ищеца за обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия срещу Ц. Б. Т. е заявена за сума в по-висок от установения размер, то
предявеният иск следва да се уважи частично за сумата от 80,83 лв. и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 89,49 лв. като неоснователен. На основание чл. 6,
ал. 2 ГПК предявените срещу М. К. Т. и А. К. В. искове следва да се уважат за пълния
претендиран размер от по 22,37 лв. за всеки ответник.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправени покани от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което акцесорната
претенция за мораторна лихва срещу тримата ответници в общ размер на 9,64 лв. за периода
от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г. се явява изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и в
исковото производство.
С оглед изхода на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
двете производства, като в заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер
на 30,37 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисК.ско възнаграждение. От общия размер на
разноските – 80,37 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят
55,15 лв. В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 74,61 лв. за
7
държавна такса и 100 лв. за юрисК.ско възнаграждение /определено от съда в минималния
размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ/. От общия
размер на разноските – 174,61 лв., съразмерно на уважената част от исковете следва да му се
присъдят 119,82 лв.
С оглед установените по делото равни части от общо начислените вземания, за които
ответниците отговарят, всеки от тях следва да бъде осъден да заплати на ищеца по 1/3 от
дължимите се на ищеца съразмерно с уважената част от исковете разноски, а именно в
размер на по 18,38 лв. за заповедното производство и в размер на по 39,94 лв. за исковото
производство.
Ответниците са претендирали адвокатско възнаграждение в заповедното
производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
съгласно представените по делото договори за правна помощ и съдействие от 11.06.2024 г.
/лист 25, лист 32 и лист 39/. В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно,
затова в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения то е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника, в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. №
3074/2018 г.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от длъжника
чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към момента на сключване на договорите за правна помощ – ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г./, което е в размер на 200 лв. - в този смисъл Определение № 1821/23.08.2021 г. на
СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.
Ето защо съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът дължи на всеки от
осъществилите процесуално представителство адв. С. Й. Д., адв. В. Ф. С. и адв. М. Л. Л.
сумата от по 62,76 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
в заповедното производство.
Ответниците А. К. В. и Ц. Б. Т. са претендирали адвокатско възнаграждение в
исковото производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА съгласно представените по делото договори за правна помощ и съдействие от
25.10.2024 г. /лист 83 и лист 99/. Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата
редакция към момента на сключване на договорите за правна помощ – ДВ, бр. 88 от
4.11.2022 г./ адвокатско възнаграждение в размер на по 451,83 лв., или съразмерно с
уважената част от исковете ищецът дължи на осъществилите процесуално представителство
адвокатско съдружие „**********“ и адвокатско съдружие „Б. К.“ сумата от по 141,78 лв.
Ответникът М. К. Т. е претендирал адвокатско възнаграждение в исковото
производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, но
не представя по делото договор за правна помощ, от който да се установява наличието на
съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, поради което адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ в исковото производство не се
8
дължи на осъществилия процесуално представителство адв. Н. И..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Б. Т., ЕГН **********, М. К. Т., ЕГН **********, и А.
К. В., ЕГН **********, всички със съдебен адрес гр. ************, дължат
на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на управление гр.
*****************, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18457/2024 г.
по описа на СРС, 69 състав:
1. от Ц. Б. Т.: сумата от 442,12 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на
вземането; сумата от 80,83 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 16,04 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 442,12 лв. до пълния
предявен размер от 884,23 лв., частично иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за разликата над 80,83 лв. до пълния предявен размер от 89,49
лв. и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,43
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.
2. от М. К. Т.: сумата от 221,06 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на
вземането; сумата от 22,37 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 8,02 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на
9
вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 6,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.
3. от А. К. В. - сумата от 221,06 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. **************, с абонатен № ********, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.03.2024 г., до изплащане на
вземането; сумата от 22,37 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 14.03.2024 г.; сумата от 8,02 лв.,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.03.2024 г., до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 6,43 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 14.03.2024 г.
ОСЪЖДА Ц. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ************,
да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
18,38 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Ц. Б. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ************,
да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
39,94 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************,
с адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 18,38 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА М. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************,
с адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 39,94 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
************, да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************,
с адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 18,38 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А. К. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
10
************, да заплати на „*****************“ ЕАД, ЕИК ************,
с адрес на управление гр. *****************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 39,94 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, да заплати на адв. С. Й. Д., със служебен
адрес гр. ************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 62,76 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, да заплати на адв. *****************,
със служебен адрес гр. ************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от
62,76 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, да заплати на адв. М. Л. Л., със служебен
адрес гр. ************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 62,76 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, да заплати на адвокатско съдружие
„**********“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 141,78 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „*****************“ ЕАД, ЕИК ************, с адрес на
управление гр. *****************, да заплати на адвокатско съдружие „Б.
К.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ************,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 141,78 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„************“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11