Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 24.04.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 01.04.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Г.

 

при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Марчева, разгледа докладваното от съдия Г. гражданско дело № 728 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Таня Коцева – прокурор в С.о.п. срещу Д.Б.Р..

Ищецът твърди, че ответникът е роден на ***г. и е със 100% степен на увреждане с водеща диагноза: „Дълбока умствена изостаналост. ДЦП – ляв тип хемипареза. Вродена цитомегаловирусна инфекция, Арахноидална киста. Дезартикулация на дясна предмишница. Епилепсия.“ Сочи, че поради заболяването си, ответникът не е в състояние сам да се грижи за себе си и да защитава интересите си. През целия си живот до момента е бил настанен в социални институции. Роднините му нямат възможност да се грижат за него. Развитието му не съответства на биологичната му възраст. Не контролира действията си, не може да говори и да ходи. Моли съда да постави ответника под пълно запрещение. Представя писмени доказателства.

Преписи от исковата молба и от доказателствата са връчени на назначения особен представител на ответника – адв. К.. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за допустимост и основателност на иска. Особеният представител отправя искане по чл. 337, ал. 1 от ГПК. Изразява съгласие да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства, да се допуснат свидетели на ищеца, както и да бъде допусната поисканата от ищеца експертиза.

В открито съдебно заседание пред ОС- София, С.о.п. се представлява от прокурор Марчева, която поддържа исковата молба. Счита, че тежките психически и физически увреждания на ответника му пречат да се грижи сам за себе си и да защитава интересите си. Моли съда да го постави под пълно запрещение.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и се представлява от адв. К. – особен представител, който заявява, че доверителят му боледува от тежки, нелечими умствени увреждания, които го правят неспособен да се грижи за себе си, да отстоява правата си и да управлява имуществото си. Не може да се грижи за здравето си без подкрепа от заведението, в което е настанен. Счита, че в интерес на доверителя му е да бъде поставен под пълно запрещение и да му се назначи настойник.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане (л. 15 от делото) се установява, че ответникът Д.Р. е роден на ***г*** от майка Б. Р.Г. и баща - неизвестен.

На л. 16 и л. 49-50 от делото се открива Експертно решение № 0020 от 003/05.01.2017г. на ТЕЛК към „Център за психично здраве – София област“, с което на Р. е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради множество заболявания с водеща диагноза „Дълбока умствена изостаналост”.

Същите диагнози са отразени в Медицински протокол на ЛКК към „ДКЦ Св. Анна“ ЕООД № 552/16.12.2015г. и Амбулаторен лист № 002840/09.12.2015г., като в тези документи изрично е отбелязано, че самостоятелното придвижване и обслужване на лицето са невъзможни.  

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на Д.Б.Р. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК. Ответникът беше въведен в съдебната зала с инвалидна количка, в която остана в продължение на цялото заседание. Словесният контакт с него се оказа невъзможен, тъй като той не реагира на изказванията на съда и не концентрира вниманието си върху случващото се в съдебната зала.  

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Е.Г. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ответникът Р. страда от дълбока умствена изостаналост и не може да се обслужва сам. Към момента на прегледа е бил неконтактен и изцяло зависим от грижите на персонала. Експертът не е успял да установи словесен контакт с него. Констатирал е, че в представената медицинска документация са описани няколко негови диагнози, основната от които е дълбока умствена изостаналост. Направил е извод, че заболяването на ответника не му позволява да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

В открито съдебно заседание на 01.04.2019г. са разпитани свидетелите Д. и М..

Свидетелката Д. заявява, че от 2014 г. работи като психолог към Центъра за настаняване от семеен тип – гр. Б. . Въз основа на преките си наблюдения върху Д.Б.Р., изразява становище, че същият е в пълна невъзможност да се грижи за себе си и да защитава своите интереси, тъй като е с най- тежката форма на умствена изостаналост, поради която не може да говори, не може да се храни сам, не може да се самообслужва, както и има нужда от постоянна грижа от страна на други лица. Свидетелката твърди, че заболяването му изключва социализация, а битовите му навици съответстват на развитието на 2- годишно дете. В ежедневния живот всяка дейност за него представлява трудност. Не разпознава името си, а опитите му за общуване се свеждат до нечленоразделни звуци, хапане, щипане, като дори проявява склонност да се самонаранява.

Според св. М., управител на ЦНСТ „Д-р И. Ц.” – гр. Б. , ответникът е настанен в този център в началото на месец февруари 2015 г. Страда от детска церебрална парализа и дълбока умствена изостаналост. Впечатленията му от него са, че е почти неконтактен, лесно афектируем, с прояви на агресия и автоагресия. Свидетелят изразява категорично становище, че Д.Р. не може да се грижи сам за себе си, а роднините му не проявяват интерес към него. Сочи, че с Р. не може да се контактува вербално. Не реагира на името си. Описва организацията и финансирането на дейността на центъра, както и реда за разпореждане с получаваната от ответника пенсия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от прокурор, който е активно процесуално легитимиран в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота. Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на Д.Р. е изключително тежко. В наличните медицински документи е отразено, че същият страда от дълбока умствена изостаналост, детска церебрална парализа, вродена цитомегаловирусна инфекция, арахноидална киста, дезартикулация на дясна предмишница и епилепсия. При това, видно от ЕР на ТЕЛК, максималният процент неработоспособност му е признат дори само въз основа на данните за първото от горните заболявания, без да се обсъждат останалите такива. Тежкото засягане на здравето на Р. – до степен на невъзможност за самообслужване и невъзможност за установяване на словесен контакт – е констатирано и от в.л. Г. в хода на психиатричния преглед, извършен на 12.03.2019г. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание ответникът не беше в състояние да стои в изправено положение, не реагираше на зададените му въпроси и не успя да концентрира вниманието си. При тези данни следва да се приеме, че е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение.

Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като видът и степента на заболяванията на Р. са такива, че го лишават напълно от възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува по обичайния за хората начин, което налага извод, че не би могъл да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и изричното заключение на в.л. Г., според което ответникът не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да се грижи за своите работи.

На последно място, следва да се съобрази и допълнителна насока за преценка, която може да бъде извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата е неблагоприятна, тъй като, видно от ЕР на ТЕЛК, процентът неработоспособност на ответника е определен пожизнено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на Д.Б.Р. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен  да се справя сам със своите работи, като няма изгледи за подобрение. Поради това той следва да бъде поставен под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните действия на лица с увреждания.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал.2  от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране на адекватна собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, Р. следва да бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Б.  на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Д.Б.Р. с ЕГН ********** *** - Център за настаняване от семеен тип на деца и младежи с увреждания.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Б. , за учредяване на настойничество.

                                     

Окръжен съдия: