Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018
гр. Русе 28.02.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІІ граждански състав в публично заседание на 03.02 през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Десислава Великова
при секретаря Светла Георгиева в присъствието на
прокурора……… като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д. № 4741 по описа за
2020 год. за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 441 от ГПК във вр. чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът Г.Й.М.
твърди, че ответникът ЧСИ В.М. не зачел
обстоятелството, че Окръжен съд – Русе с дело № 843/2016 г. обезсилил
изпълнителен лист по изп.дело № 2044/2016 г. по описа на СИС при РРС.
Иска да бъде
осъден ЧСИ В.М. да заплати сумата от 3148,50 лв., от които 1130 лева, представляваща заплатена от ищеца
сума по ИД № 157/2018 г., от които 625 лв. – главница и 505 лв. – разноски;
изплатен адвокатски хонорар по гр. дело № 3678/2017 г. по описа на Районен съд
– Русе и в.гр.дело № 8/2018 г. по описа на Окръжен съд – Русе, общо в размер на
725 лв., изплатени на адвокат В.; държавна такса за образуване на гр. дело №
3768/2017 г. по описа на Районен съд – Русе в размер на 50 лв. срещу ЧСИ В.М.;
разходи по ИД № 2044/2016 г. на СИС при РРС срещу Е.М. в размер на 409,50 лв.,
тъй като ЧСИ В.М. не приел искането за прихващане срещу сумата от 183 лв.,
която Е.М. му дължал; изплатена държавна такса за образуване на гр. дело №
7789/2019 г. по описа на Районен съд – Русе в размер на 50 лв.; изплатен
адвокатски хонорар на адвоката на ищеца по гр. дело № 7789/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе в размер на 400 лв., водено срещу ЧСИ В.М., което било
прекратено и преобразувано в гр. дело № 4741/2020 г. по описа на РРС; заплатени
текущи разходи по гр.дело № 7789/2019 г. по описа на Районен съд – Русе в
размер на 34 лв.; изплатен адвокатски хонорар на адвокат В. по гр. дело №
3574/2018 г. по описа на РРС, водено срещу Е.М. в размер на 300 лв., който иск
бил уважен и изплатена държавна такса за образуване на гр. дело № 3574/2018 г.
по описа на РРС в размер на 50 лв., но тъй като Е.М. отговорил на ищеца, че той
не води делата, ищеца счита, че в този случай таксата му се дължи от ответника
ЧСИ В.М.като общия размер на претенциите е за сумата от 3148,50 лв.
Ответникът счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С решение по гр. д. 1966/2016 г. било признато за
установено, че Е.Й.М. не дължи на ответника сумите 96,62лв. – главница,
15,22лв. – законна лихва върху главницата за времето от 27.11.2013г. до
15.06.2015г., 118,33лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от
08.06.2015г. по гр.д.№7996/2013г. на РРС,
поради погасяването им с извършено извънсъдебно прихващане на
15.06.2015г. С това решение ищецът бил осъден да заплати на Е.Й.М., сумата от 135,92лв.
разноски за производство, а Е.Й.М. да заплати на ищеца сумата от 183,49лв.
разноски за производството. С определение по в. гр. д. № 843/2016 г. на РОС
издадените 2 бр. изпълнителни листи за разноски в полза на ищеца и в полза на Е.Й.М.
били обезсилени.
Въз основа на издадения в полза на ищеца изп.л. по гр.
д. № 3768/2017 г. на РРС за присъдените му разноски в размер на 183,49лв. било
образувано изп. д. № 2044/2016 г. на СИС при РРС в последствие прехвърлено на
СИС при РС- Бяла. По това дело ищецът внесъл държавна такса в размер на 68.02
лв. и 300 лв.- заплатил за процесуални представителство, видно от изпратената
ПДИ. По молба на Е.Й.М., изп. д. било прекратено на 29.03.2017 г. на основание
чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като изпълнителния лист би обезсилен.
С Решение по гр. д. № 3574/2018 г. на РРС, потвърдено
с решение по гр. д. № 48/2019 г. на РРС, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, Е.Й.М., бил
осъден да заплати на ищеца сумата 551.92 лева–получена от ответника на
отпаднало основание – обезсилен изпълнителен лист №4053/05.10.2016г., издаден
по гражданско дело №1966/2016г. по описа на РРС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.05.2018г. до окончателното й изплащане и 190.47
лева – разноски по делото. Във въззивната инстанция Е.Й.М. би осъден да заплати
на ищеца сумата от още 300 лв.- разноски за производството.
С Решение по гр. д. № 3768/2017 г. на РРС, изменено
частично с Решение по в.гр. д. №8/2018 г. на РОС били отхвърлени исковете на
ищеца срещу ответника за заплащане на сумата от 610.56 лв., с която се е
обогатил неоснователно при условията на отпаднало основание чрез принудителното
й събиране като дължима такса по изп. дело №912/16 г. по описа на ЧСИ, ведно
със законната лихва върху сумата от 14.06.2017 г. до окончателното изплащане, като
ищецът бил осъден да заплати на ответника сумата от 25 лв.- разноски за
въззивното производство и общо сума от
600 лв.- за двете инстанции на адв. В.. Ищецът заплатил държавна такса в размер
на 50 лв. за образуване на това граждански дело.
Из. д. № 157/2018 г. на ЧСИ В. М. било образувано по
молба на адв. В. срещу ищеца по издаден в негова полза изпълнителен лист по гр.
д. № 3768/2017 г. на РРС, което приключило на основание чл.433, ал.2 от ГПК
При така установената фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.441 от ГПК- ЧСИ отговарят
при условията на чл.45 от ЗЗД за вредите причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Според текста на 45 ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен
такъв иск, е необходимо да бъдат налице всички елементи от сложния юридически
факт на непозволеното увреждане, които са съответно: противоправно деяние,
вреда, причинна връзка между вредите и противоправното деяние, както и
наличието на вина. Съгласно разпоредбата
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на противното.
Съдът намира, че тези предпоставки не са налице и
предявения иск е неоснователен.
Из. д. № 157/2018 г. на ЧСИ
В. М. било образувано по молба на адв. В. срещу ищеца по издаден в негова полза
изпълнителен лист по гр. д. № 3768/2017 г. на РРС, което приключило на
основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Не се установява по това
изп. д. ЧСИ да е допуснал процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.
Разпределението е влязло в сила и това изпълнително дело е приключило след
множество разгледани от съда жалби подадени от ищеца. В случая е събрана присъдената в полза на адв. В. сума
по гр. д. № 3768/2017 г. на РРС.
За пълнота на изложеното
следва да се посочи, че изп. д. № 2044/2016 г. на СИС при РРС в последствие прехвърлено
на СИС при РС- Бяла не е администрирано от ответника.
Също следва да се посочи, че
липсва прана възможност да се пререши спора между страните разрешен с влязло в
сила решение по гр. д. № 3768/2017 г. на РРС, с което е прието, че ответникът
не дължи на ищеца сумата от 610.56 лв., с която се е обогатил неоснователно при
условията на отпаднало основание чрез принудителното й събиране като дължима
такса по изп. дело №912/16 г. по описа на ЧСИ. На основание чл.297 от ГПК това
съдебно решение е задължително за всички съдилища в България, освен ако не бъде
отменено по реда на чл.303 и сл. от ГПК.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищеца, сумата от 300 лв. разноски в производството с
оглед разпоредбата на чл.78, ал. 5 от ГПК.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Й.М. с ЕГН**********
*** срещу ЧСИ В. М., с рег. №833, според регистъра
на КЧСИ, с район на действие РОС, искове за заплащане на обезщетение по чл.45 от ЗЗД за претърпените от него
имуществени вреди в размер на сумата 3148,50 лв. по изпълнително дело № 157/2018
г. по описа на ЧСИ В. М., с район на действие РОС.
ОСЪЖДА
Г.Й.М. с ЕГН********** *** , да заплати на ЧСИ В. М., с
рег. №833, според регистъра на КЧСИ, с район на действие РОС, сумата от 300 лв.- разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Районен
съдия: