№ 103
гр. Пазарджик , 26.01.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
СъдебниЕкатерина Иванова
заседатели:Палешникова
Мариана Николова Герова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Тихомир Тодоров Гергов (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Д. Бишуров Наказателно дело от общ
характер № 20205220201520 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Непълнолетният подсъдим Д. Д. К. - редовно уведомен от предходното
съдебно заседание, се явява лично и със защитника си от ДП адв.А. П., като в
залата присъства Д. Г. К. в качеството на баща и законен представител на
непълнолетния подсъдим.
Частният обвинител и граждански ищец Б. К. В. – редовно уведомен от
предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.Н. К.,
надлежно упълномощен.
Явява се вещото лице д-р Б. Х. П. – редовно призован.
Явяват се свидетелите А. П. Р., К. Г. Б., С. Г. Г., В. Е. С., А. А. П., Н. П.
С., Б. С. П. и К. Б. В..
Не се явява свидетелят Е. Т. Ш. – нередовно призован. Призовката е
върната в цялост с отбелязване, че лицето не живее на посочения адрес, а по
сведения на негов съсед той и семейството му живеят в чужбина.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Гергов.
1
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А. П. Р. – на 23 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин,неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
К. Г. Б. – на 21 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
С. Г. Г. – на 54 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин,разведен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
В. Е. С. – на 25 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин,неженен, със средно образование, реабилитиран, без родство с
подсъдимия.
А. А. П. – на 19 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин,неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
2
Н. П. С. – на 25 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин,неженен, със средно образование, неосъждан, без родство с
подсъдимия.
Б. С. П. – на 16 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, ученик, неосъждан, без родство
с подсъдимия.
К. Б. В. – на 42 години, от гр.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, със средно образование, реабилитиран, без родство с
подсъдимия.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите напуснаха залата.
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
Б. Х. П. – на 64 години, от гр.Пловдив, българин, български гражданин,
с висше образование, неосъждан, без родство с подсъдимия.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
Съдът предлага на страните, при наличие на съгласие, да бъде променен
редът на съдебното следствие и да се пристъпи към прочитане и изслушване
на заключението на вещото лице, изготвило СМЕ.
Страните /по отделно/: Даваме съгласие.
С оглед постигнатото съгласие между страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОМЕНЯ реда на съдебното следствие.
3
Пристъпи се към прочитане на СМЕ.
Прочете се заключението на ВЛ д-р П..
В.Л. Д-Р П.: Поддържам заключението. Разкъсно-контузната рана в
областта на дясната мишница на пострадалия, за да бъде получена, трябва да
бъде предметът тъпоръбест. В случая е възможно и това, както задава въпроса
прокурорът, ако пострадалият падне и си е закачил ръката в такъв предмет, би
могло да се получи такава рана от удар върху ограда, както става въпрос, като
тя да е с мрежа и метална. Възможно е при падането да се закачи и да стане
тази рана. Не е възможно само с бокс да се получи.
Травматичното увреждане на лявата ръка на нападателя не може да
бъде получен само с удар с ръка. За да бъде получена рана в областта на
кокалчетата на нападателя, тя фактически трябва и да се получи при удар в
тъп предмет, не както тъканите на човека, защото трябва твърд предмет, като
твърд предмет стена – нещо, което е плътно с метална плътност, както съм
посочил, че може да е метален бокс, за да може да има охлузване на кожата и
да се получи такова разраняване на кожата в областта на кокалчетата. Ако
ръката е ударила човек - дали в главата или в друг участък от тялото, не би
могло да се получи такова нараняване, ако е гола ръка и да е ударена човешка
плът. Няма значение дали е в областта на кокал или на главата. Ние нямаме
данни за поражение на зъбите, както питате. Защото ако директно попадне
удар с ръка, свита в юмрук, в зъбите, ще се получи такова нещо, но по това
дело нямаме такива изходни данни.
Възможно е ударът, който е причинил счупването на челюстта, да е в
момент, когато удареният е с гръб към удрящия, а удрящият му нанася удар с
дясната ръка. Аз съм приел, че са били лице в лице. Пострадалият съобщава,
че ударите са нанесени от лявата част на нападателя, а са локализирани в
дясната част на пострадалия, което означава, че при тази позиция те трябва да
са един срещу друг. Хипотетично е възможно, ако двамата стоят лице срещу
лице, след което пострадалият се завърта наляво, за да си тръгне и тогава
удрящият да му нанесе удар с лявата ръка в дясната челюст. Това е един
динамичен процес, като говоря за нанасянето на ударите. Не можем да
фиксираме точно как е било положението и на двамата.
4
АДВ. К.: Как според Вас протича лечението на такава травма?
В.Л. Д-Р П.: Лечението на такава травма се осъществява като
оперативна манипулация. В случая лечението е осъществено, като са
поставени метални шини, които обвързват зъбите. Една шина се слага на
долната челюст и една шина на горната челюст, които обвързват зъбите с
конци и тези шини се фиксират една към друга така, че горната здрава челюст
да бъде един вид основната и да бъде фиксирана счупената долна челюст
посредством металните шините. Носенето на шините затруднява храненето и
говореното. В случая най-често при такива травма пострадалите пациенти
трябва да се хранят със сламка и да приемат течна или полутечна храна в
периода до сваляне на шините, за да се осъществи зарастването на счупените
костни фрагменти правилно. Те могат да зараснат и под ъгъл и пострадалият
няма да може правилно да си затваря устата и да дъвче. Това е смисълът на
лечението. Това затруднява периода на възстановяване на пострадалия.
АДВ. П.: Как по принцип става счупването на долната челюст?
На вещото лице се предяви фотоалбум, находящ се на л.68 от
материалите по ДП.
В.Л. Д-Р П.: Счупването по принцип може да стане по много
механизми. То става по най-различни начини в зависимост от посоката на
ударите. Получава се основно по два механизма - пряк, т.е. директен
механизъм, когато в областта на счупването е попаднал ударът, както и
индиректен. Долната челюст е най-подвижната част в областта на главата.
Може да бъде нанесен ударът, когато е индиректен в лявата част и да се
счупи дясната челюст горе. В случая обаче ние нямаме данни, както и в СМЕ
бях споменал, за охлузване или рана в областта на долната челюст и на двете
бузи, която да ни даде основание, че имаме среща. Още повече, че лицето е
част от тялото, което е най-малко облечено. Това не са ръце, тяло или крака с
панталони да речем. При един такъв контакт между кожата на лицето и двете
бузи, покриващи долната челюст, ако има контакт с решетката или земята,
5
трябваше да има охлузване или по-тежък случай рана. В случая тук, понеже
нямаме друга защита, затова ние приемаме, че удрящият, т.е. травмиращият
агент, е бил с плътността и мекотата като противоречие на човешката ръка,
защото е облечена в кожа и би имало съвсем друг механизъм, при който се
нанася травмата. Аз изключвам индиректния механизъм. Описаното
кръвонасядане е в областта на счупването на дясната буза, а не в лявата част
на лицето, за да предположим, че ударът е вляво, а се е счупила дясната част.
Изключвам да е от удар в решетка или да е паднал на терен. Механизмът е
директен, категоричен съм за това. Аз съм казал, че изключвам и бокс. Може
би да има не толкова разсъждения. Възможно е на ръката да е имало бокс, но
да не е ударена с бокс бузата. Боксът ако е сложен в едната част на ръката, а е
ударено с другата част, възможно е да е присъствал боксът, но да не е поразил
пряко кожата на лицето на пострадалия.
АДВ. П.: Моят въпрос беше свързан с това, че долната челюст е
подвижна и ако са стиснати зъбите, трудно може да стане, но при отворена
уста може много лесно.
В.Л. Д-Р П.: При отворена долна челюст по-лесно се получава счупване.
АДВ. П.: Възможно ли е в настоящия случай подсъдимият да е ударил с
дясната ръка в лявата част на долната челюст пострадалия, при което да му се
счупи от дясната страна?
В.Л. Д-Р П.: Нанасяйки удар в областта на кожата, щеше да остане
кръвонасядане вляво, за да се получи счупване отдясно. Тези кръвонасядания
биха могли да се получат в рамките до час. Още повече, че при извършване
на прегледа няма отбелязани такива данни в медицинската документация. Аз
съм прегледал лично пострадалият разбира се. Подсъдимият не съм го
погледнал. Аз цитирах просто свидетелските показания. Дори ако се
погледне, аз може би изпадам в известно противоречие, че няма травма от
бокс, но в същото време има по ръката следи от бокс.
6
АДВ. П.: Това е подсъдимият и това му е дясната ръка. Може ли да я
погледнете?
По искане на адвоката вещото лице огледа дясната ръка на подсъдимия.
В.Л. Д-Р П.: В областта на палеца, след като видях дясната ръка, има
белег, т.е. две травматични изменения на кожата, т.е. два белега един до друг
по горната гръдна повърхност на палеца на дясната ръка. За тези белези
механизмът на получаване, както обяснявах, че той го е ударил с тази си част
на ръката, не мога да кажа, че са получени при този удар. Давността е много
относителна, за да бъде определена с точност. Може да се каже, че това е
повече от един месец назад, но не и точната дата.
В.Л. Д-Р П.: След започване на лечението от пострадалия според
обичайния начин на зарастване и без усложнения и при спазване на
указанията, дадени от лекарите, би трябвало след 45-тия ден вече да бъде
възстановена неговата говорна способност на първо място, а при
дъвкателната още известно време след това, когато твърда храна се сдъвка, да
има оправяне. Би следвало след 2-рия месец да няма проблем вече. По
принцип това, което винаги се съобщава от хората, преживяли счупване на
дадена кост, без значение на коя част на тялото, било то челюст, благодарение
на това, че костите зарастват по друг начин и не са както организмът е бил
здрав и подредбата им е по-различна с консолидация на костните фрагменти,
при смяна на атмосферното налягане може да се усеща едно особена чувство,
мравучкане, малко неприятно чувство, но не и болка и ето защо ние казваме,
че човек, преживял такава травма, усеща такива неща. Те усещат кога ще се
разваля времето. Когато имаме два костни фрагмента, на мястото на
счупването нервните окончания са оголени и при всяко едно движение
болката е изключително силна. Ето защо, се фиксират челюстите в рамките на
20-25 дни и това започва от самото начало, но към 20-25-тия ден се покриват
окончанията с тъкан и се чувства един неприятен момент, но не толкова
остра и силна болка. Окончателно ще минат болките след като се махнат
шините, т.е. в рамките на месец и половина - два и болки вече не би трябвало
да има.
7
АДВ. П.: Пострадалият тренира боен спорт. Кога може да пристъпи към
тренировки?
В.Л. Д-Р П.: Ако не попадат удари в тази част на тялото, може и с болки
да тренира. С плуването не е така, защото вдишването ще се наруши. В
спорта той може да спортува активно след като му поотминат болките, иначе
доминантът е в областта на счупените части. Не мога да кажа, че може да
отиде на състезание. Трябва да се свалят шините и в рамките на 2 месеца не
би могъл да бъде така пълноценен в тренировки и осъществяването на спорт.
След втория месец би могъл да се занимава със спорт.
Страните /по отделно/: Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на вещото лице и определя възнаграждение на
същото за явяване и защита в днешното съдебно заседание в размер на 40 лв.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. Р.:
СВ. А. Р.: Д. К. го познавам и Б. го познавам. И с двамата имам добри
отношения;. Ние си стояхме в училището „Петър Беров“ с К. Б. и си
говорехме на една пейка. Бяхме двамата и после дойдоха и другите - Н. С.. В..
Г. К. след това дойде. Говорехме си. Тогава момчетата нещо се скараха – Д. и
Б.. Б. беше там. Май беше сам. В тъмното май стоеше сам. Д. дойде отнякъде
след Б.. Може би дойде след 5 минути. Не си спомням. Беше отдавна. Братът
на Д. дойде след него. Като дойде Д., Б. беше на друго място, може би на 5-10
метра от нас. Д. като дойде, започнаха нещо да си говорят отстрани. Мисля,
че Б. го извика. Започнаха да си говорят. Ние стояхме на една пейка, а те
стояха на 10-тина метра от нас. Там, където те си говореха, мисля, че не е
8
осветено. Има метална ограда там. Те бяха точно до металната ограда. Само
чух, че Б. започна да му повишава тон. Не се чуваше какво говорят. Ние
тогава бяхме много хора и всички говорят около нас. Чувам, че Б. повишава
тон. Д. не го чувах. После аз погледнах натам и видях, че Б. почна да го
блъска с двете ръце с длани в гърдите. После мисля, че посегна да го удари. Б.
посегна да удари Д. с ръка. Д. по инстинкт се дръпна назад и блъсна ли го,
удари ли го и видях, че Б. пада. Б. замахва, а Д. се дърпа назад. При
блъскането попаднаха няколко удара с юмруци. Не мога да кажа колко удара
му нанесе. Мисля, че 2-3 удара. Д. си стоеше. Дърпаше се назад. Той като го
блъсна и го удари няколко пъти и при дърпането назад го блъсна и Б. падна и
си удари главата в металната ограда. Б. падна настрани, мисля, че надясно и
си удари главата в металната ограда. След това веднага братът на Д. - Г.
изтича. Като си удари главата Б., падна на земята и остана там. Не съм чул да
охка. Отиде братът на Д. – Г.. Веднага го изправи. Той тогава се скара даже на
брат си защо правят така. Хвана Б., вдигна го, остави го на една пейка, отиде
до магазина, взе вода, наплиска го, попита го дали е добре и дали има нужда
да го закара до тях и да му помогне. Той каза, че е добре. Г. после му обясни,
че не трябва да правят така, че се познават, че тренират заедно. Б. каза, че е
добре. Стиснаха си ръцете. Ние продължихме да си говорим, а Б. си тръгна.
Не съм обърнал внимание дали Б. си тръгна сам. После всички си тръгнахме.
Аз бях с колата на В.. Помолих момчетата да ме закарат до нас. Бяхме аз, В.,
Н. С., Г. - брат му. Мисля, че и Д. беше в колата. На улицата на „Аглая“, като
тръгнеш от закуските на „Запад“, там се срещнаха бащата на Б. с нашата кола.
Аз си гледах в телефона. Спряха колите и си вдигам главата. Появи се друга
кола, в която беше бащата на Б. и други хора. Не съм обърнал внимание кои, а
само него разпознах. Тази кола не съм обърна внимание дали е била пред
нашата или зад нашата кола. Г. каза, че ще слезне сам от колата. Той слезе и с
бащата на Б. започнаха да говорят и да се таковат. Прегърнаха се уж нещо си
говореха, а после видях, че бащата на Б. удари Г. и другите момчета слезнаха
от колата. Аз останах в колата и там нещо се караха разправяха и после си
тръгнахме и мен ме оставиха. Аз въобще не съм слизал от колата. Аз не съм
слизал и не съм ги разбранявал. Те другите момчета слезнаха да ги
отбраняват, а аз не съм слизал.
Преди да отида в училището бяхме с К. Б. и обикаляхме. В колата на В.
9
не съм се качвал преди да отида в училището. Никой не ме е викал да ходя в
училището. Там отидох с К. Б.. Като отидохме в училището, там бяха
момчетата от другата страна, където свидетелстват. Не знам дали тогава са
били с Б.. Б. беше там. Момчетата бяха до нас на пейката, като някои бяха
прави, други седнали. Конфликт между Б. и Д. тогава не знам да е имало. В
последствие разбрах, че нещо са имали конфликт. После казаха, че Д. казал,
че Б. го обиждал и му звънял по телефона и че му се обадил да отиде в
училището.
Д. като отстъпи назад после при самозащита блъсна Б. или го удари и
затова падна Б..
Там, където те си говореха, мисля, че е било осветено. Над тях няма
лампа. Можеше добре да се наблюдава от мястото, където бях, защото
светеха и други лампи на 4-5 метра от тях. Над главите им нямаше лампи. Б.
тогава мисля, че беше с очила. Когато започна Б. да нанася удари на Д., не си
е свалил очилата. Когато падна на земята Б. и си удари главата, не знам дали
са паднали очилата му. Аз бях на 10 метра. Не знам дали някой е ходил да
търси очилата му. Г. К. не съм чувал да казва към двамата: „Вие ще се
целувате ли или ще се оправяте като мъже“. Него го чух главно да им се кара
и казва на брат му: „Нали щяхте да се разберете, заедно сте израснали и
тренирате в залата, това не е хубаво“. Като стана тази работа, Д. имаше
нараняване по ръката, нещо беше ожулен. Имаше леко кръвотечение. Дясната
ръка беше. Не си спомням дали е казал от какво му се е получило това
кръвонасядане.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К. Б.:
СВ. К. Б.: Аз бях в училището „Петър Берон“. Това беше март месец.
Беше по-късно. Не беше светло. Аз бях с моите приятели – А., Д. К., брат му
Г. също беше там, Е., С. мисля, че се казва, А.чо беше. Аз бях там и те бяха
там, когато отидох. Чоплехме семки и правехме мохабет. Това момче /сочи
частния обвинител/ не беше там. Той дойде после. Правехме си мохабет.
Дойде той /сочи частния обвинител/. Той дойде сам тогава. Неговите
приятели бяха при нас. Бяхме в съвкупност всички и в един момент идва той
10
сам. Не знам те какво са се карали и какво са си говорили. Д. и това момче
тръгнаха настрани да си говорят на разС.ие от нас. Отидоха до оградата
точно. Това е на около 10-15 метра от нас. Там, където те отидоха, не беше
много осветено. Беше малко по-късно това. Не знам какви точно думи са си
разменяли един на друг обаче видях, че почнаха да повишават тон един на
друг. Той /сочи частния обвинител/ нещо бутна и посегна на Д.. Не мога
точно да кажа как му е посегнал, защото беше по-тъмно. Към лицето му
посегна. Не мога да кажа с шамар или токат. Към лицето му посегна. Той като
му посегна мисля, че го удари повече от един път – 2-3 пъти. Тогава след като
го удари Д. го бутна по-силно с ръцете, не мога точно да кажа къде и падна в
оградата Б.. Не мога да кажа как е паднал в оградата дали по лице или по
гръб. Ударил се е в оградата, защото имаше кръв мисля, че на лицето и на
ръката. След като се удари в оградата падна на земята. Не се е гърчил. Остана
неподвижен за кратко. Тогава К. – братът на Д. се развика: „Какво правите,
как може да се биете“ и тогава стана да ги разтървава. Разтърва ги и каза:
„Вие сте големи момчета“ и ги сложи на пейката. Пейката беше на 7-8 метра
от нас. Не ги докара при нас, а ги сложи на пейката и отиде да вземе вода и
лед за Б.. Взе вода. Не знам какво са си говорили. Даде им вода и ги изми и
двамата и аз след някоя минута си тръгнах. Това съм видял. Нямам обяснения
Б. защо посегна да удря Д.. Аз не съм чул какво са си говорили. Ние бяхме
много народ и ние си правихме мохабет. Не съм се съсредоточил върху тях.
Братът на Д. не съм чул да казва: „Вие там ще се целувате ли или ще се
разбирате като мъже“. Лично аз не съм го чул това. След като стана това нещо
Д. имаше нараняване по ръката си. Някъде на ръката беше около кокалчетата.
Имаше и кръв. Не си спомням на коя ръка беше. Не съм разбрал от какво му
се е получило.
Освен бутането на Д. към Б. друго бутане не съм видял. Аз не съм
гледал към тях през цялото време. Погледнах за няколко секунди към тях.
Когато стават ударите, тогава съм гледал. След като Б. падна на оградата и
после на земята Д. не е продължил да му нанася други удари. Не го е ритал с
крак.
След като Б. падна не съм чул Д. да казва: „Ще запомните фамилията
К.и“. Аз започнах да гледам от момента, когато Б. тръгва да удря Д. с
юмруци. Първо аз даже не можах да реагирам. Когато Б. му нанесе удари, Д.
11
се ядоса тогава и го бутна с ръцете в тялото, а не в лицето. Тогава Б. пада и се
удря в оградата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Н. С.:
СВ. Н. С.: Помня, че беше миналата година в средата на март месец и с
един мой приятел Г. К., който трябва да е свидетел, но не знам защо не е, но е
отвън, като той е брат на Д. К., бяхме из града и се разкарвахме с неговата
кола. Брат му беше звъннал, че се карат с някакво момче в едно училището - в
„Петър Берон“ - че го заплашва един вид. Отидохме да видим за какво става
въпрос. Като отидохме, заварихме всички наши познати от спортната зала –
Б., Е. Ш., който не е тук, другото момче Б. В., братът на Г. - Д. К. беше там.
Още едно друго момче, което не е свидетел тук, а е свидетел на всичко – Н.
Р., като той също е отвън. К. Б. и А. Р. също бяха. Те не са били заедно
всички, но бяха там. Чоплеха семки. Отидохме и ние. За каква простотия е
всичко това - кой кой бил блокирал във „Фейсбук“ и брат му на Д. каза:
„Няма смисъл да се занимавате, стиснете си ръцете и изяснете проблема,
защото съм минавал по този път и няма смисъл да се занимавате и карате за
момиче“. Те казаха: „Добре, ние ще се разберем и ще си поговорим“.
Дръпнаха се настрани на около 15-тина метра. Там не е осветено. Беше
вечерта. Даже, където има една дума, забравихме, че са там. Ние си говорихме
за какво ли не - за спорт, за коли, за жени. По едно време нещо се сборичкаха.
Никой не го видял това, защото бяха на 15 метра от всички. Някой, ако е
казал, че го е видял това, не е истина. Реално погледнато не може да се види.
Аз видях, че нещо се сборичкаха. Удари не съм видял, защото е тъмно. Б.
беше паднал и се беше ударил. Не съм разбрал защо пада Б. и къде се удря и
до ден днешен не съм разбрал. Ние отидохме и го вдигнахме. Беше се ударил.
Не беше в добро съС.ие. Г. го вдигна, успокои го, отиде да вземе лед от
денонощния магазин. Б. се беше изплашил. Като отидохме да го вдигаме не
съм медицинско лице и не мога да кажа дали е губел ориентация. Седна на
пейката и се успокои. После си стиснаха ръцете Д. и Б.. После се разбраха и
си тръгнаха. Не мога да кажа такива подробности. Не е било вчера или ония
ден. После всички си тръгнаха. Ние се качихме с Г. и другите момчета в
колата. К. беше с неговия джип, а ние бяхме с на Г. колата. Нямам спомен
12
дали сме в били с на В. или на Г. колата. Бяхме в една кола. Обиколихме из
града да изкоментираме ситуацията. Д. К. не е бил с нас. Бяхме аз, В., А., Г., а
К. не помня дали беше. Д. и това момче Н. Р., което е отвън и не е от
свидетели си тръгнаха сами. След малко Д. на Г. се обади, че някъде го бил
подгонил на въпросното момче Б. баща му - този К. В. и това се случва някъде
покрай „Аглая“. Ние отидохме там. Нямаше никой там при него. Той се беше
скрил при църквата. Забрахме го и тръгнахме в посока „Аглая“ надолу.
Тяхната кола беше пред нас и явно видяха, че сме отзад и спряхме. Никой не е
пресветкал. То се случи точно при легналия полицай и те бяха пред нас и
спряха на аварийни. В момента ми е отнета книжката на мен за неплатени
глоби. Иначе имам книжка. Аз мога да преценя кола близо на 50 метра зад
мен вечер. Може и от ефекта на легналия полицай да си помислят, че го
преследваме ли след легналия полицай при „Аглая“ в посока бул.“Руски“.
Там слезнахме всички. Слезнаха и те от колата. Г. пита бащата на Б.: „Защо си
тръгнал да биеш моя брат, това не е правилно да биеш дете“, едва ли не, че е
много лекомислена постъпка. Думите на бащата бяха: „Ти на мен не ми казвай
какво да правя, че в тоя град няма кой да ми каже нещо“. Почнаха едни
заплахи: „Искаш ли да те бия сега“. Имаше там един младеж от ромски
произход Е., който не е тук и той посегна към Г. с юмрук, сигурно си изби
комплекс и Г. му каза: „Ти сега седи настрани“. Не му е нанесъл удари. Не е
имало удари и бой. В тази вечер К. тръгна да го удря, но не го удари. Аз седя
на далеч и поне аз не съм видял. Не помня някой дали е падал. От такива
работи седя вече надалеч. Аз от първо лице ми се е случвало да се сбият и да
се стига до смъртен случай. После размениха някакви реплики от страна на
К., че едва ли не щял да си създаде проблеми и няма кой какво да му каже и
после си тръгнахме. Трябваше да закарам А. до селото му. Той беше в колата.
Друго не помня.
Преди да отида в училището аз бях в компанията на Г. К. и В. и преди
Д. да се обади на брат си. За разговора между Д. и Г. след свършване на
разговора Г. каза: „Отиваме в училището, защото имало проблем“. Аз не съм
се обаждал на Р. или Б.. Поне аз не съм. За другите не мога да кажа. След
сборичкването Д. не е имал нараняване. Имаше като охлузвания от прах.
Паднаха и двамата на земята. На ръката нямам спомен дали е имал
наранявания. Не съм видял и по лицето му. След като приключи ситуацията
13
никой не е имал видими наранявания, кръв или рани. Когато Д. се обади, че
бащата го е нападнал, каза, че го заплашил и са го подгонили - той бащата и
сигурно този Е., защото беше с тях и той е избягал и се бил скрил при
църквата „Св.Г.“ в задънената улица. Сподели, че е избягал без да успеят да
му нанесат удари. Не помня какво е споделил той. Той беше уплашен и си
тръгнахме.
Докато Д. и Б. си говореха в училището не съм чул Г. да казва към тях:
„Хайде, ще се целувате ли или ще оправяте като мъже“. След като Б. е паднал
не съм чул да казва Д.: „Ще запомните фамилията К.и“. Абсурд да е имало
такова нещо, защото щях да го запомня. Д. К. след сборичкването си тръгна с
Н. Р., който е главен свидетел на всичко, но го няма тук, незнайно защо. Това
сборичкване продължи някакви секунди между 5 и 15 секунди и ние видяхме,
че се сборичкват и тръгнахме към тях.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В. С.:
СВ. В. С.: Абсолютно си спомням, че отидохме в училище „Петър
Берон“. Една година е минала и нямам представа къде сме били преди това.
Забравил съм вече. Обикаляхме с моята кола. Аз шофирах. В колата бяхме аз,
Г. и Н. С.. Не помня кой на кой се обади. Нямам си и представа. Не съм
сигурен, но мисля, че имаше разговор между двамата братя - Д. и Г.. На мен
сигурно Г. ми е казал да карам към „Берон“. Нямам си на представа. Отиваме
в „Берон“ и заварихме там К. Б. и А. Р.. Доколкото си спомням, само те бяха
там. Д. К. и той беше там. Аз отидох при А. и К., защото се познаваме от
залата и почнахме да си говорим някакви неща наши за тренировки и такива
работи. Отидоха да се разберат ли Д. и Б.. Не знам кога е дошъл Б. и с кой е
дошъл. Отидоха да си говорят, да се разберат приятелски. Продължихме ние
да си говорим с моите приятели - с К., Н. и А. и си говорехме за тренировки.
Бяха се отдръпнали те в края на училището при оградата в тъмното, където
въобще не съм видял за какво става въпрос и как са се боричкали и кой кой
пръв е ударил нямам представа. После някой извика, че са се сбили. Мисля,
че Г. отиде да ги разделя. То е тъмно и няма как да видя. Бяха доста далече.
Ние бяхме на осветената част пред главния вход. Бяхме аз, А., К., А. П..
Всички без тях двамата бяхме в светлата част, а те се отдалечиха в тъмната
14
част. Не помня кой извика: „Недейте да се биете“. Отиде Г. да ги разтърве –
братът на Д.. Нещо му беше станало лошо ли на Б.. Вероятно се е ударил или
го е ударил Митко или някой го е ударил. Г. изпрати някой да вземе вода и
почна да обгрижва Б.. Лискаше го с вода. Б. не мога да си спомня дали е бил
замаян, за да го лиска с вода. После нямам спомен как се развиха нещата.
Говорихме си там и си тръгнахме с моята кола. В моята кола нямам спомен
кой се качи. Със сигурност бях с Г. и Н. най-вероятно. После отидохме пред
Г. и си нямам на представа вече. Бяхме седнали там и си говорехме някакви
наши работи. Нямам спомен дали някой се обади на Г. за съдействие. По-
късно вечерта ходихме в кв.Запад. Мисля, че на Г. му се обади брат му и така
тръгнахме. Не знам какво са говорили. Г. ми каза да карам към „Запад“.
Мисля, че К. - бащата на Б., бил превикал малкия Д. и някакви такива работи.
Привикал го да му се кара или да го навика. Не съм видял дали го е бил или
му се е карал. Като се приключи тази случка и от тогава не сме се виждали.
Като отидохме в кв.Запад, отидохме в уличката на „Аглая“. Там вървеше пеш
Д.. Появи се един „Мерцедес“. Не помня дали беше там или дойде в
последствие и Г. почна да си говори с К. нещо. Той му обясняваше преди
това, че тренират заедно в залата с Б., че няма нужда от такива работи да се
карат понеже К. искашее да се кара с него и че цял живот са израснали в
залата заедно. Всички сме минали от там. Бяха се прегърнали там, че му е
като брат, че Б. е като брат на Г., че са тренирали заедно и са ходили по
лагери заедно. Сборичкаха се нещо по едно време. Нямам си на представа кой
е започнала първи. Бях в колата на отворен прозорец, защото беше късно и на
мен ми се спеше доста. Доста по-различни неща си спомням от живота ми.
Г. К. като отиде да ги разтървава, аз не съм отишъл. Б. след
сборичкването мисля, че си ходеше нормално. Не мога да кажа дали се е
държал. Наранявания не е имал и кръв. Д. К. след сборичкването не съм видял
специално да гледам лицето му. Той нямам спомен да се е оплакал да има
наранявания. Д. К. не съм чул да е бил бит от бащата на Б..
На мястото на конфликта между двамата аз бях фокусиран върху
разговора с другите момчета. Не съм разбрал кога става конфликтът. Като се
погледне към тях, за силуети не съм сигурен дали могат да се различат.
Тъмно си беше много. Точно там не беше осветено. Може да е имало силует,
но аз не съм се разгледал нито точно къде са, нито нищо. Говорех си с
15
приятелите. Когато шофирах автомобила, не съм давал сигнал на автомобила,
с който беше К., за да спре. Не съм светил със светлини. Може би Д. е бил там
по това време не знам и аз. Ние го видяхме някъде там Д. в уличката. Нямам
си и на представа вече.
Съдът констатира, че между показанията на свидетеля В. С., дадени
днес и тези депозирани в ДП, има драстични противоречия, а отделно от това
свидетелят С. заяви, че не си спомня конкретни подробности, като се
мотивира с това, че било минало срок от около година от събитията и имал
други приоритети, за които да запазва спомените. По изложените
съображения съдът предлага на страните да изразят становище дали да бъдат
четени показанията на свидетеля С., дадени в ДП, респ. има ли съгласие от
страна на частното обвинение за това, както и от страна на защитата.
АДВ. К.: Противоречия има и давам съгласие да бъдат четени
показанията.
АДВ. П.: Даваме съгласие.
С оглед даденото съгласие от страните и на основание чл.281 ал.5, във
вр. с ал.1 т.1 и т.2 пр.2-ро от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетеля В. С., дадени пред разследващ
орган на 19.06.2020г. и находящи се на л.24 от делото.
СВ. С.: Това, което прочетохте, най-вероятно е вярно, тъй като това ми
е било по-прясно до случая. Били са минали 3 месеца, а сега вече е минала
една година.
Пристъпи се към разпит на свидетеля С. Г.:
16
СВ. С. Г.: Не помня дата и час. Бяхме вкъщи с К. В.. Ние сме приятели
и си ходим на гости често. Обади се по телефона някой. Слушам на
високоговорител: „Брат ми се сби с Б.“ и се затвори. К. се обади на Б. и му
каза: „Аз съм у чичо ти С.. Ела тук.“ Мина се около 45-50 минути и К. каза да
се обадя и да видя какво става. Звъня му и питал: „Б.е, къде си“, а той казва:
„Пред „Тарита“. Това е на 300 метра в друга посока от нас. Казва ми: „Идвам
към вас“. Казвам му: „Нали знаеш къде живея“, а той вика: „Забравил съм“.
Той в месеца 2-3 пъти идва до нас. Б. пристигна у нас. Аз му обясних как да
дойде. Следващото обаждане беше от това момче, където са се били брат му и
и К. му казва на брата, на този който се бил с Б.: Ако бях там, щеше ли да
стане това нещо?“. Братът каза: „Ти какъв си, бе? Ти не си никой. Кажи къде
си да дойда да те утрепя“. Това с приказки, които са не в буквалния смисъл, а
в яда си“. Това го чувам от аз брата. Всички разговори бяха на
високоговорител. Дойде Б. и като дойде осъзна, че не знаеше на кой свят е.
Болеше го от дясната страна в областта на челюстта. К. се обади на Б. на
някакви приятели да ги вземат и тръгнаха на някъде. На другия ден разбрах,
че му е счупено ченето. С този разговор, където братът е казал на К. „кажи
къде си“, 2-3 разговора се водиха. Не мога да кажа колко време е продължил
този разговор. Той агресира, защото К. му казва: „Аз ако бях там, нямаше да
позволя да се карат, защото са приятели“, а братът помислил сигурно, че К.
ще реагира. К. не е такъв човек. Той е на 50 години. Може би това го е
провокирало така да казва това момче. При първия разговор мисля, че първо
се обади момчето – братът. После К. ли се обажда. К. разбра още преди да
дойде синът му, че е станало нещо. В първия разговор се казва, че са се сбили,
а не какво е положението на Б.. Още първият разговор беше на
високоговорител. Нещо правеше и му бяха заети ръцете ли. На масата бяхме и
си правихме мохабет. Като дойде Б., той беше като замаян. Баща му пита
какво е станало итой каза: „Бихме се с К.“, но кой е К. не знам. Не ги
познавам момчетата. Б. и К. се обадиха на Б. на някакви приятели. Аз не съм
слизал долу. Не мога да си спомня дали К. или Б. се обади. Когато дойде при
нас Б., може би половин час или 40 минути е стоял.
Пристъпи се към разпит на свидетеля А. П.:
17
СВ. А. П.: Седяхме в една кола аз, Б., Б., който е отвън и Е. Ш., който е в
Швейцария. Седяхме и се возехме. Аз не разбрах какво стана. Б. си говореше
по телефона с малкия К.. Мисля, че първо от на Б. телефона, а после от на Б.
телефона. Те си говорят, а аз не обръщам внимание и си цъкам на телефона.
По едно време почнаха да се псуват. На майка почнаха да се псуват. Някакви
щуротии взеха да си говорят. Половин час се псуват вече и викам: „Какво
правите, вие бъзикате ли се“. Няма какво да правим и се возим. Ядем от
фурната и се возим. По едно време почна да става сериозна работата, взех
телефона и казах на малкия К.: „не се занимавайте, вие сте приятели“. Тогава
В. С. каза: „Ела тук да се разберат като момчета“. Д. и той каза на Б.: „Ела тук
ще те бия, боксове, ножове, щуротии“. Те се бъзикат. Аз тогава им казах: „От
играчка ще стане плачка“. Той вика нещо с боксове, ножове. От едното ухо
ми влезна, от другото излезна. Беше на спийкър телефонът, на
високоговорител. Аз си викам тия пак се шегуват. Отиваме и малкият К. стои
там. Брат му стои там и В. беше там. В. е В. С., който беше с К. големият. Б.
тръгна при големия К. и иска да поговори с Кузето. Той вика: „Не, лигльо,
ходи се разправяй там като мъж“. Отидоха на ъгъла на задния вход да се
разправят. Там е тъмно и не можеш да видиш нищо. Вижда се, но е много
лека видимост. Не знам какво са се разправяли, но това е техен проблем. Не
се чува какво си говорят. Ние бяхме далече. Говориха си около 20 минути и
междувременно при нас дойдоха още хора – момчетата, които са зад мен. Ние
си правим мохабет, приятели сме от много време. Седим си по едно време и
викам на Б.: „Айде да си тръгваме, те си говорят от половин час“. Накрая
големият К. вика: Ще се целувате ли или ще се биете, жени“. Надъхва ги да се
бият. Аз вече бях с гръб. Аз си знаех, че няма да се сбият. По едно време се
обръщам и гледам Б. на земята и видях как малкият К. го ритна. Б. беше с
очилата и не ги беше свалил. Мисля, че един път го ритна. Аз не съм такъв и
си казвам, каквото знам. Един път май го ритна. Може и два пъти да го е
ритнал, но аз видях 1 път. Докато Б. беше в безсъзнание чух, че Д. вика:
„Няма да се подигравате с фамилията К.и“. Дойде големият и вика и той: „Ще
запомните фамилията К.и“. Това не е добър пример като цяло за тези деца да
се бият. К. ходи да му взима някакви води. Б. беше в безсъзнание в началото.
Аз отидох последен. Б. и Е. отидоха първи. К. отиде, вдигна го, каза му да
седне на пейката. Той и Е. ходиха да взимат вода, лискаха го. Питат го дали е
добре. Той вика, че е добре, но е в шок. Ние не знаем, че е със счупено чене. Б.
18
е в шок, а ние не мислим, че е в шок, а мислим, че е объркан от боя. После
приключи всичко това с водите. Тръгваме да оставим Б.. Спираме и като
тръгнахме да го оставяме ние го питаме добре ли си, а той вика: „Ченето ме
боли“. Е. му вика, той тренира бокс също и му вика „Нищо ти няма“. Почна
да говори несвързани неща, той бил в шок, от болката му пулсира всичко. Ние
това не го знаем. Аз викам добре, че искам да се прибирам и аз. Мисля, че го
оставиха или първо закараха мен. Ставам на следващата сутрин и ми звъни Е.
и Б. и вика: „Б. е със счупено чене“. Как така ще се счупи? Ходили до
Пловдив в болницата и бил с ластици, със сламка ядене, беше объркан, стои
само у тях. Нормално е така да стане. После ще разправя, че са го били, гадно
е.
Аз самият удар как му посяга не съм го видял. Аз се обръщам и таман е
бил посегнал и Б. таман си падна и го удари и един шут. Преди да го удари Д.
Б. няма как да му е посегнал. Това да стане и Б. да посегне първи, няма как да
стане, а и той беше с очила. Той, ако тръгне да се бие, си сваля очилата. Той
като падна си търси очилата, защото му бяха паднали. Аз съм убеден на 100
процента, че няма той да посегне първи. Като вдигнаха Б., ръката на Д. беше
окървавена цялата. Като тече кръв, тече навсякъде и не можеш да видиш
откъде тече. Май лявата ръка беше. Аз мислех, че го е ударил в зъба и от там
се разкървавила, но не знам. Възможно е да го е ударил с бокс, защото той му
е счупил ченето все пак. Не се чупи чене толкова лесно. Аз бокс не съм видял,
но през цялото време малкият К. си държеше ръцете в джобовете. Беше се
приготвил за битка. Брат му го беше надъхал.
Аз мислех, че всичко е на шега. Ние отидохме и те ги надъхаха да се
бият. Те казаха: „Айде, ходете се разправяйте като мъже“. Г. К. надъхваше и
двамата и най-вече брат си. Преди това ние сме в колата и се псуват от нищо.
Те са приятели от много време. Казвам им: „Ще видите, че от играчка ще
стане плачка“. Ходят поС.но заедно в скай бара. Не знаех, че това ще е
толкова сериозно нещо. Д. К. никакви други наранявания не е имал. Само
лявата ръка му беше окървавена. Аз мислех, че го е ударил в зъба. Докато
свестявахме Б. големият К. се обади на бащата на Б., но не съм го чул какво са
говорили. Това са ми го казали на мен, но аз не съм го чул. Звъннал е и е казал
някакви неща. Аз не съм присъствал на разговора. Сигурно когато са отишли
до магазина, тогава е звънял. Б. беше в шок. Ние го питаме: „Знаеш ли къде
19
си?“, а той вика „не“. Той беше в безсъзнание към минута и половина две. Не
съм видял как помръдва, но беше на земята. Аз не бях там, а на пейката
отидоха Е., Б. и К.. Когато го изправиха, отидох аз. Когато е в нокаут, не може
да говори. Не съм боксьор, но тренирам бокс. Неговото съС.ие наподобяваше
нокаут. Той беше в шок. Като го изправиха, стоеше си леко на краката, но му
казаха да седне, защото е по-добре. Те си поговориха и го лискаха с вода.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б. П.:
СВ. Б. П.: Случката се случи преди може би година вече. Бяхме навън
през карантината. Излезнахме с А., Е. и Б. – четиримата бяхме навън. Бяхме с
автомобила на Е. и той караше. Разкарвахме се из града. Обади ми се Д. К. по
телефона да ме види какво правя. Познаваме се. Б. поиска да чуе Д. от моя
телефон и почнаха нещо да се карат. Беше преди много време и не помня.
Почнаха да се карат и да се псуват. Не помня като цяло. За простотии нещо.
Не през цялото време бяха на високоговорител. Псуваха се и се обиждаха. Д.
му вика: „Ако искаш да се разберем, да се видим и да се разберем“. Не знам в
какъв смисъл му го е казал. Каза да се разберат в училището „Петър Берон“.
Имаше и такива думи: „Ако не дойдеш, ще те бия с боксове“ и глупости.
Само за бокс спомена. За нож не помня. После тръгнахме и влезнахме в
училището. Ние отидохме като цяло да се разберат да си говорят. След това
получих обаждане от В.: „Ела да се разберем“. А. взе телефона и вика: „Ела,
няма смисъл да се карат, те са приятели, познават се от много време“. След
като отиваме в училището там беше братът на Д. К. – Г. К. и вика: „Айде,
отивайте и се разбирайте като мъже“. Като отидохме, Г. каза на Б. да ходят да
се разбират. Те отидоха на другия вход на училището. Там не е осветено.
Беше късно. Не помня към колко часа. Те си говореха там нещо към 15-20
минути. По едно време нещо големия брат ги пита: „Ще се биете ли или ще се
целувате“. Нещо като да ги подканва. За подбуда ли не знам как да го кажа.
След това викаме Б.та: „Айде да си ходим“. Д. го удари тогава. Те са лице
срещу лице. Ние казваме: „Б., хайде да си ходим“. Б. се обръща и в този
момент Д. му нанесе удар. Не през цялото време съм гледал към тях, но иначе
ги гледах. Преди този удар от Д. ме съмнява Б.та да му е нанесъл удар. Той не
е такъв. Това е просто при напрежение и адреналин човек може да направи
20
много работи. Аз и А. му казваме: „Б., хайде да си тръгнем“. Те са лице срещу
лице в този момент. Б.та се завърта да си тръгва и получава удар от Д. с
лявата ръка в челюстта. Той не се беше завъртял изцяло тогава. След удара
Б.та пада на земята. Неподвижен остана. Не можа да стане веднага. Стана
след време. След това му нанесе Д. един шут в реброто мисля. Аз и Е.
отидохме с големия Г. да го вдигнем. Трябваше му малко време да се освести.
Г. отиде да му купи вода, защото беше в безсъзнание. Посвести се. Не мога да
Ви обясня как беше. Той не знаеше къде живее. Беше изгубил съзнание. Той
лежа на земята преди да се свести може би 3-4 минути и го вдигнахме и го
оставихме да не става рязко. После го вдигнахме и отидохме да го закараме
до баща му с колата на Е.. Отидохме да го караме. След като оставихме Б.
оставихме А.. Бащата на Б. беше на гости у един човек. Б. знае по принцип
къде живее, но не знаеше как да ни обясни адреса. Наложи се ние да говорим
с баща му. Разбрахме се, закарахме Б.та. След това баща му се обади да ги
вземем. Оставихме А. и бащата се обади и ни моли да ги вземем да ги
закараме в болницата. През това време мина Д. К. покрай „Жълтите“ кафета.
Аз виждам, че минава Д. и на Б. баща му го подгони да го пита какво е
станало и за какво са се сбили. Той се е изплашил явно. Той побегна Д. и
избяга. На Б. баща му тръгна по него на бърз ход с намерение да го пита. Д.
вече побягна и успя да избяга. Бащата на Б. не е бил Д., 100 процента съм
сигурен. Избяга Д. по някаква уличка срещу „Жълтите“ павилиони. Той
побягна в посока на църквата. Ние се качихме в колата и тръгнахме към
болницата. От улицата, където бяхме спрели на „Жълтите“, направихме един
обратен. Ние бяхме в посока не към парк „Писковец“ да тръгвате, а към
другата страна. Направихме обратен на баничките и направихме ляв завой
към „Аглая“ и продължихме за бул.“Цар Освободител“. Една кола зад нас ни
пресветна няколко пъти. Ние бяхме единствената кола. Аз го усетих това,
защото колата се осветява. Ние спряхме. Изчакахме да видим какво става.
Видяхме как Г. К. слезе от тази кола и тича към нашата кола и нападна на Б.
баща му. Започна да блъска по седалка. Колата е с обратен волан и той беше
отпред на лявата седалка. Отдясно беше водачът на колата - Ш.. От ляво беше
на Б. баща му. Г. отвори вратата, нападна го и го блъскаше, като го беше
хванал за дрехите и го блъскаше към седалката. След това слезе от колата на
Б. баща му и продължиха да се карат. Чичо Кънчо изпадна на земята.
Големият К. посегна да го удари и той падна на земята. Чичо Кънчо не е
21
върнал на Г. ударите. После се намеси Ш. да ги разтърве. Е. изяде един шамар
от големия. Е. не е удрял никой. Не е удрял Г., сигурен съм. После се
разтърваха и почнаха да се обясняват и после Г. вика: „За какво си искал да
биеш брат ми?“ Явно го е разбрал грешно. Това става при второто обаждане.
Той иска само да го пита защо са се били и това е. Всичко приключи.
Закарахме Б.та в болница. Той беше зле. Не излизаше от тях после. С баща му
го оставихме Б.та в болницата. На следващия ден разбрах, че е със счупена
челюст. Ние чакахме през Бърза помощ малко и си тръгнахме и ги оставихме
с баща му само двамата.
В училището видях един удар с ръка от Д. към Б. и един удар с крак.
След като се свести Б. Д. К. не е имал наранявания, по ръцете имаше кръв на
лявата ръка май. С тази ръка нанесе юмручния удар на Б.. Явно с тази ръка го
е ударил. Може да е имал нещо на ръката. Може да е имал бокс, може да е
имал всичко. Д. К. беше облечен със суичър. На него преди удара ръцете му
бяха в джобовете. Имаше 5 метра от нас до тях. Докато си говореха Д. стоеше
с пъхнати ръце в джобовете и в един момент си вади ръката и удря Б.. Г. К.
като стана сборичкването се обади на бащата на Б.. Не е говорил пред мен и
не знам какво му е казал. После ми каза, че се е обадил.
Когато чичо Кънчо тръгна към Д. К. да го пита какво е станало, не ми е
бил през цялото време пред погледа. Те завиха по едно време и аз бях в колата
и нямах видимост. После се върна и си отидохме. Имало е момент, когато
чичо Кънчо като тръгна към Д. и излезна от полезрението ми може би за 10-
тина секунди. При „Аглая“, когато спираме, Д. К. не е имал наранявания по
лицето. Никой не го е бил него там.
За първи път видях Б. може би една седмица след инцидента. След
инцидента не излизаше, защото с шини го беше срам. Аз ходих у тях след
една седмица. Той трудно приемаше тази травма. Знаеше, че това се говори в
целия град. Да се изложиш по този начин е гадно. Той не се оплакваше само
от болките, но го беше и срам и Е.ционално изпитваше неудобство. Той също
ми е казвал, че го боли и няма как да яде. Устата му е затворена. Сякаш беше
травмиран също.
Когато бях аз, на 5 метра бяхме аз, А. и Е.. Беше и на Д. брат му, В. и
още две момче - тези момчета / сочи свидетелите Б. и С./. Ние бяхме на една
22
пейка всички заедно. Не знам дали точно на 5 метра е тази пейка, не казвам с
точност. С Д. К. сме в добри отношения. Приятели сме. Споделяли сме си. С
Б. сме в добри отношения. Ние сме от една зала. От години тренираме заедно.
Д. не ми е споделял какви наранявания е получил. С Д. се познаваме от
училище. Чувал съм от много хора, че е набил Б., но не знам дали той го е
казал и се е хвалил. Б. в училището не знам да е повръщал. Не го помня това
да е повръщал. След случая Б. и Д. не си говорят. Те преди конфликта са се
карали пак за някакви работи. Не мога да Ви кажа с точност за какво. Било е
преди много време.
В училището не съм чувал разговора, който те са водили. Те си говореха
по-тихо и не можехме да го чуем. Ние си говорехме за наши неща. След като
Б. е ударен и паднал чух големият брат да казва: „Ще запомните фамилията
К.и“. Малкият брат Д. каза същото, като се обърна към Б..
Пристъпи се към разпит на свидетеля К. В.:
СВ. К. В.: На този ден 13-ти март закарах сина ми на тренировки, но
точно тогава обявиха извънредното положение и беше невъзможно да
тренират и треньорът ги пусна. Тогава се обадих на инструктура му да ползва
свободното време и да отиде да шофира. Аз си тръгнах към вкъщи. Той отиде
да шофира. След това аз отидох на гости у С. Г.о, имахме уговорка, мисля, че
беше петък вечер. Казах преди това на Б., че ще го чакам там. Стана 20-20.30
ч. и се обадих се на Б. и викам: „Какво стана, тате?“ и той каза: „Аз съм с
моите приятели, ще се разкараме и ще дойда“. Към 21.20 ч., помня часа,
защото си снимах, когато ми се обади Г. К., се обади и каза, че между брат му
и сина ми възникнал спор. Били се поударили - единият в лицето, другият в
ръката, но нямало проблеми. Той бил оправил всичко. Бил ги разтървал, ама
ми обясни, че бил отишъл късно и не знае за знае за какво става въпрос.
После се оказа, че не е било така. Той затвори и аз се обадих на Б. и питам:
„Б., какви са тези работи, къде си?“, а той каза: „Тате, стана това, че възникна
един проблем“ и аз го питам: „Къде си и ела у чичо ти С.“. Той вика: „Сега ще
дойда“ и се минават 15-20 минути - половин час. Пак звъня и питам къде е и
вика: „Не мога да намеря чичо С. къде живее. Аз му казвам: „Как да не
можеш, идвал си хиляди пъти“. Той ми казва: „Тук съм при „Тарита“ и не
23
мога да се ориентирам. С. взе телефона и вика: „Идвал си и взе да му
обяснява“. След 15-20 минути дойде Б.. Влиза и го гледам аз, че той е като в
несвяст. Един такъв гледа все едно току-що е станал от сън. Лицето му е
зачервено и подуто. Питам го защо е така, отива да кормува и се прибира
така. Той вика: „Възникна един проблем, извикаха ме в „Петър Берон“ да
отида, там ме чакаха“ и почна да ми изрежда и че „Г. К. още от входа ме
посрещна с думите: Б., с моя брат елате да се разбере, че ще те пребия и други
заплахи“. Попитахме набързо какво се е случило. За цялата ситуация той
казва: „Не искам да се бия, а да се разберем като приятели“. Те заедно
тренират в залата, знаят се, познавам ги и аз двамата братя. Викам: „Добре де,
големият е бил там, не предприе ли мерки, не се ли стигна до там да не се
биете“. Той ми вика: „Даже подстрекаваше цялата работа“. Тогава се обадих
на Г. К. и му казвам: „Бива ли така да ме лъжеш, като си бил там и си
организирал всичко и си ги посрещнал и изпратил. Ти си пълнолетен, как
може да допуснеш с тези деца да се стигне до там и другият да изпада в
безсъзнание и да го ритат“. Тогава той ми завява: „Ти мен лъжец ли ме
изкарваш, къде си, ще ти разцепя главата, ще те бия“ и поредица от заплахи
всевъзможни. Видях, че не може комуникация да се постигне. Затворих му. Б.
като го гледах прецених, че трябва го закарам в Бърза помощ. Той не беше
адекватен. Понеже бях пил малко и не можех с моята кола, а и моята кола
беше пред нас, се обади Б. на Е. Ш. неговия приятел, ако е възможно с
неговата кола да ни закара до Бърза помощ. След 10-тина минути Е. се обади
и каза: „Долу сме срещу „Жълтите“. Слизаме с Б. и пресичаме и тръгваме към
„Ванели“. Там има аптека и се разминавам с три момчета. Единият, щото аз с
Б. си приказваме, в последния момент видях, че е Д. К. и викам на Б.: „Тате,
това не е ли е К.?“. Той се обърна и вика: „Тате, той е“. Те са ни подминали с
15 крачки, обърна се и викам: „К., защо направихте това“ и той само като
проговорих и побягна със страшна бързина. Ние живеем на ул.“Цар Калоян“.
ДО нас е ул.“Найчо Цанов“. Другите момчета усилиха крачката. Викам на Б.:
„Да не са тръгнали да правят нещо по колата?“. Направиха 10-тина крачки и
завиха по ул.“Найчо Цанов“. Има там един сервиз. Аз се обръщам, връщаме
се и се качваме в колата на Е. – аз, Е., Б. и Б. и тръгваме по ул.“Найчо Цанов“
в посока бул.“Руски“ и от там към болницата. На пресечката при бул.“Руски“
и ул.“Найчо Цанов“ Е. вика: „Някаква кола ме натиска и свети с къси дълги.
Явно иска да спра“. Аз стоя на предна лява седалка, защото колата е с десен
24
волан. С колан сложен съм. Спираме и след 5-6 секунди се отваря вратата и
започват да ми се нанасят удари в главата и в ребрата от Г. К.. Аз съм с колан
и нищо не мога да направя, а само си вдигнах ръцете. Дръпнах вратата и тя се
заатвори. После викам: „Момче, ти нормален ли си, защо го правиш това
нещо“. Тръгвам да слизам, а той заобиколи колата и отиде и удари Е.. Той
беше слезнал Е.. После слизам аз. После се върна при мен и беше в някакво
съС.ие, в което беше изпаднал и викаше: „Ще ви избия, ще ви изтрепя, ще ви
ликвидирам“ и псуване и обиждане. Тръгна към мен, хвана ме за лявата ръка
и тръгна да ме навива и аз си подпрях дясното коляно и много лошо ме
заболя. Аз имам изкарано медицинско и се води дознание за този случай.
Коляното ме заболя беше и по лицето имах синини. Слезнаха Б. и Б. и
застанаха между нас. Шофьорчето от неговата кола и другите застанаха там.
Не се стигна до други физически конфликти. Имаше разправии и викове 10-
тина минути. За мен най-важно тогава беше съС.ието на Б. и тръгнахме и
отидохме в Бърза помощ. Направиха му снимка и се констатира, че има
счупване на челюстта, но казаха, че в нашата болница не могат да го приемат,
защото нямат такова отделение лицево-челюстно и казаха да отиваме в
Пловдив и да го приемат веднага, защото съС.ието не му е добро. Той беше
изпаднал и в безсъзнание. Каза: „Много ми е лошо“. Целият е жълт - зелен.
От там по най-бързия начин отидохме в Пловдив. Там го приеха в спешен
кабинет и го изпратиха на снимка на главата. Притесняваха се за вътрешен
кръвоизлив. Нямаше. Казаха, че трябва веднага да бъде приет, но трябва да му
се направи панорамна снимка на челюстта, а те нямат такава апаратура.
Върнахме се в Пазарджик в „Сити Клиник“ имаха такъв скенер, снимаха го и
се върнахме в Пловдив и го приеха в отделението вече.
Така като ме гледате дали мога да настигна Д. К.. Аз не съм и правил
опит да го настигна. Ние просто като се разминахме и като се разбра, че е той
го питах защо се стигна до тук и той вече даже не ме изслуша и побягна. Аз
се притесних за нашия личен автомобил, защото ние живеем в съседната
пресечка. Аз се забързах това да видя. Като разговарях мисля, че около 3-тия
път с брата Г., той ми каза, че много се бил скарал на брат си и бил наказан да
се прибере да не излиза и вика: „Аз ще го оправя него, какво ми прави той на
мен такива проблеми“. И изведнъж аз излизам след 2 минути и виждам как
той се разкарва. Той като побягна аз веднага звъня на брат му 1, 2, 3, 4 пъти, а
25
той говори с него. На „Месинджъра“ му звъня и ме отхвърля. Аз исках да го
питам, че казва че брат му е у тях и е наказан, а той се разкарва спокойно из
кв.Запад.
Лечението наистина ни беше много тежко. Той е спортист. За периода,
в който беше с шини, не можеше да приема твърда храна. И двете челюсти са
му вързани, може да яде само със сламка. Отслабна над 10 кг. Рухна
психически и физически беше в дупка. Не искаше да контактува с никой.
Много тежко изживя нещата. От страна на Д. К., които качваше снимки и
песни за нокаут, разказваше в целия град за Б. джудиста пред съотборници
негови. Наложи се да го запиша на психолог и той ходи до ден днешен, за да
може да излезе от това. Приема медикаменти на билкова основа. Скача на
сън, вика, кряка. Много е тежко. На нас ни се утежни това. Два месеца беше с
вързани две челюсти. Можеше само течна храна. Докторите ни
предупредиха, че трябва да сме при него, че не дай си Боже може докато се
храни през сламка може да се задави и да почине. Това съсипа майка му и
мен. Тя се прибра от Германия с хиляди мъки. 5 полета й отмениха, защото
беше точно като въведоха извънредното положение и успя най-накрая да се
прибере. Чисто физически един месец беше с шини, после ги махнаха, после
1 месец захранване, всичко му беше атрофирало. Самата мускулатура му се
беше скоравила и не можеше да се храни нормално, не можеше да говори
нормално. Имаше два зъба, които му бяха тръгнали да излизат. Ходехме по
доктори, правехме снимки. С много снимки го облъчиха, беше много тежко.
Аз познавам Г. К., защото той и брат му идваха в залата по джудо. Аз
съм бивш джудист. Аз не съм бил пребит от Г. К., но ми нанесе доста удари.
Аз не съм правил опит да му отвръщам. Той когато ме нападна, аз бях на
предна седалка с колан и само си вдигнах ръцете. После той като ми нави
ръката се претърколих и паднах настрани. Децата застанаха пред нас после.
Според мен не беше нужно да влизаме в някакви допълнителни разправи и
предвид, че съС.ието на сина ми беше най-важно в този момент за мен.
АДВ. К.: Представям и моля да приемете две епикризи заедно с
психологическо изследване, направено след инцидента, както и лист за
преглед на пациент.
26
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
АДВ. П.: Да се приемат.
Съдът намира искането на частния обвинител за основателно, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: 2 бр. епикриза,
касаещи Б. В., 1 бр. лист за преглед на пациент в Спешно отделение и
психологическо изследване за същия от 15.01.2021г., изготвено от психолог
Магдалена Банчева.
АДВ. П.: Моля, да бъдат допуснати като свидетели Г. Д. К. и Н. Н. Р.,
които ще доведен в следващото съдебно заседание. Моля, да бъдат допуснати
до разпит в при режим на довеждане.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпит на неявилия се свидетел Ш.. Следва
да бъдат допуснати и поисканите свидетели, тъй като казаха, че са били
очевидци на случилото се.
АДВ. К.: Да се допуснат свидетелите. Относно Ш. не желая да се четат
показания на същия, дадени в ДП и искам непосредствен разпит на същия.
АДВ. П.: Свидетелят Ш. е свидетел на държавното обвинение, а
държавното обвинение потвърди, че държи на него. Аз лично не държа на
този разпит, въпреки че от данните по делото е видно, че е присъствал и
участвал в някои от случките, така че би трябвало да бъде разпитан пред Вас
явно и непосредствено, а неда му се четат показанията.
27
Съдът намира, че искането на защитата е основателно, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетели посочените по-горе две
лица при режим на довеждане в следващото съдебно заседание.
Съдът намира, че доколкото всяка от страните държи на устен и
непосредствен разпит на свидетеля Ш., ще следва да бъдат положени усилия
за установяване на обстоятелството къде в чужбина пребивава той, има ли
възможности за призоваване там, както и очаква ли се в близките месеци
неговото завръщане в Република България.
По повод на това на първо място ще следва да се пише писмо до
директора на ОД на МВР - Пазарджик и да се изиска официална справка за
задгранични пътувания на Е. Т. Ш., ЕГН:*****.
Ще следва да се пише и писмо до началника на РУ на МВР –
Пазарджик, като се укаже, че следва да бъде посетен адресът на свидетеля Е.
Т. Ш., ЕГН:*****, находящ се в ****. При това посещение да бъде
установено посредством беседа с намерените на адреса лица къде пребивава
свидетелят Ш., има ли достоверен адрес в чужбина, има ли телефонен номер,
на който може да се осъществи контакт с него, както и очаква ли се
завръщането му в Р България и евентуално кога.
За разпит на днес допуснатите свидетели и неявилия се свидетел Ш.
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 08.03.2021г. от 13.30 часа, за която
дата и час подсъдимият и неговият защитник – уведомени. Гражданският
ищец и частен обвинител и повернеикът – уведомени. Да се призове отново
свидетелят Е. Ш., но призовката да се изпрати след постъпване на данни от
28
РУ на МВР - Пазарджик. Допуснатите двама свидетели днес - при режим на
довеждане от страна на защитата.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 16.06 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
29