Решение по гр. дело №2460/2025 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2155
Дата: 5 октомври 2025 г. (в сила от 30 октомври 2025 г.)
Съдия: Кристиян Антониев Попов
Дело: 20252120102460
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2155
гр. Бургас, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20252120102460 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ****************, с която е предявил срещу ответника С.
Д. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.***, иск за
признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на
ищеца сума в общ размер на 1420,91 лева, (хиляда четиристотин и двадесет
лева и 0,91 стотинки), от които: 411,58 лв., дължими по Допълнително
споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от **
г., от които: 134,33 лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти,
доп. пакети) за период 05/08/2022-04/11/2022 год.; 277,25 лв., дължими
неустойки за предсрочно прекратяване на услуги от които: 153,65 лв., три
стандартни месечни такси и сума в размер на 123,6 лв. за ****,
представляваща част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; 827,57
лв., дължими по Договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер
**** от *** г. от които: 19,98 лв., дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) за период 05/09/2022-04/11/2022 год.; 807,59 лв.,
дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги от които: 58,59 лв.,
три стандартни месечни такси и сума в размер на 749,00 лв. за 5G комплект за
вътрешен монтаж ***, неустойка на основание т.11, пар. 7, буква б) от
сключения договор; 181,76 лв., дължими по Допълнително споразумение към
Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. от които: 62,86
лв., дължими за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за
период 15/08/2022-14/11 /2022год.; 118,9 лв., дължими неустойки за
1
предсрочно прекратяване на услуги в размер на три стандартни месечни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 526/18.02.2025 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1061/2023 г. по описа на
Районен съд - Бургас.
Твърди се в исковата молба, че между ответника и „Йеттел България“
ЕАД /с предишно наименование “Теленор България“ ЕАД/ са сключени три
сделки – Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с
предпочетен номер *** от ** г., като със сключения договор закупува на
преференциална цена устройство ****, Договор за Услуга интернет за дома с
предпочетен номер **** от *** г., като със сключения му е предоставен 5G
комплект за вътрешен монтаж **** при задължение за връщане на
представеното оборудване след прекратяване на договорите и Допълнително
споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
*** г. Сочи се, че ответникът не е изпълнил своите задължения по 6 фактури в
срок поради което ищецът е прекратил едностранно договорите и е начислил
дължими неустойки. Всички задължения били обединени в една фактура,
издадена на 05.01.2023 г. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка са уредени в т. 11 от договора за мобилни услуги.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от всички стандартни за
абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора до края на
първоначално предвидения срок на действието му, като така определената
неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и:
1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни
такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че
такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги .
Посочва се още, че претендираните суми за неустойка се формират чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечават две различни
престации на кредитора - по договор за мобилни услуги, представляваща три
месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез който е закупено
устройство на преференциална цена или е предоставено устройство за
ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато устройството при
прекратяване на договора и представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Счита, че
така формулирани двете неустойки не противоречат на добрите нрави и не
излизат извън обезщетителната си функция, поради което са действителни,
породили са действие и обвързват страните. Представени са писмени
доказателствени средства. Претендира присъждане на направените в
2
заповедното и в настоящото исково производство разноски.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове.
Ответникът в съдебно заседание не ся явява и не взема становище.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а
именно електронни преписи от: Допълнително споразумение към Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от ** г., подписан от ответника, с
който е уговорено предоставянето на ответника на мобилни услуги и цената,
както и закупуване на преференциална цена на устройство ****. В договора е
псочено, че при подписването му устройството е предадено на ответника.
Представено е заявление за активиране на услугата.
Представен е Договор за Услуга интернет за дома с предпочетен номер
**** от *** г., подписан от ответника, в който е уговорено предоставянето на
интернет услуги е предоставяне на 5G комплект за вътрешен монтаж **** и
сим карта при задължение за връщане на представеното оборудване след
прекратяване на договорите. Уговорена е цената на месец
И в двата представени по делото договора е уговорена неустойка при
прекратяване на договора.
Представен е приемо-предавателен протокол, подписан от ответника,
видно от който устройството **** е предадено на ответника.
Представено е Допълнително споразумение към Договор за Мобилни
услуги с предпочетен номер *** от *** г. подписано от ответника, в което са
предоговорени услугите и цените по отношение на договора за мобилни
услуги.
Представени са и преписи от подписани от абоната декларация-съгласие,
че ответника е получил екземпляр от общите условия на ищеца, както и
информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП и чл. 226 ЗЕС. По делото са приети
описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за
процесния период. Представени са и Общи условия на Йеттел България ЕАД
за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги,
действали за процесния период.
3
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
По исковете за изпълнение на договора за мобилни услуги съдът
намира, че от гореописаните, приети по делото и неоспорени документи по
категоричен начин се установява възникването и развитието между страните
на две облигационни отношения – по два договора за мобилни услуги и
предоставяне на интернет, които ги обвързват и са действали в рамките на
заявения от ищеца период.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен
начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до
далекосъобщителната мрежа на ищеца, като в договорите са посочени че
необходимите устройства са били предадени при подписване на договора на
ответника. Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за
предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят
от това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите
условия.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги са обективирани в представени и приети по делото фактури, и не са
налице доказателства, които да разколебават извода, че ищецът е предоставил
достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период.
По отношение на фактурираните месечни абонаментни такси за
мобилни услуги, съдът намира, че същите са дължими, тъй като по делото се
установи наличието на валидно сключен и действащ към процесния период
договор между страните, по силата на който ответникът дължи заплащане на
месечен абонамент, като абонаментната такса е дължима ежемесечно за
цялото време на действие на договора.
За тези вземания следва да бъде присъдена и поисканата лихва за забава
от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира, че претендираната неустойка представляваща съразмерна част
от направена отстъпка от стандартната цена на предоставените на ответника
устройства и неустойката по договора за мобилни услуги в размер на три
месечни такси се дължат при условията уговорени в договора или общите
условия, според което неустойките са предвидени само при разваляне на
договора.
Действителната обща воля на страните досежно клаузата за неустойка
следва да се установени точно съобразно критериите на нормата на чл. 20
ЗЗД. В процесния договор е уговорена неустойка дължима единствено при
разваляне на договора, която не може да счита дължима за всяко
неизпълнение. Съобразно възприетото становище в Тълкувателно решение
4
№7/2013г. на ОСГТК на ВКС, неустойката при разваляне на договора е
самостоятелен и отделен вид неустойка, който може да бъде уговорен, тъй
като нормата на чл. 92 ЗЗД, която урежда неустойката дължима при
неизпълнение е диспозитивна.
Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя
от страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла
на ЗЗД. Страните са свободни да уговорят условията, при които един договор
може да бъде развален.
В настоящия случай не е предвидено автоматично прекратяване на
договора. Нито от индивидуалните уговорки, нито от общите условия може да
се направи извод, че страните са уговорили такъв вид прекратяване на
договора. При тълкуване волята на страните, за съда е категорично ясно, че се
касае за уговорки относно реда за разваляне на договора поради
неизпълнение. При това положение е известно, че при настъпване на
уговорените от страните предпоставки за кредитора възниква потестативно
право да развали договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранна
правна сделка, която за да породи правни последици трябва да достигне до
другата страна.
По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и
получено от ответника преди изтичане срока на договора изявление за
разваляне на договора. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната
предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на
препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен към момент
към който срокът на договора вече е изтекъл, както и защото не са заявени
такива твърдения в исковата молба – съответно липсва волеизявление за
разваляне.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице
предпоставките за възникване на вземането за неустойка, поради което
предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство, съответно на уважената част от
исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че С. Д. Б.
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б.***, дължи на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С. ****************, следните суми: 134,33 лв., дължими по
Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от ** г. - месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за
период 05/08/2022-04/11/2022 год.; 19,98 лв., дължими по Договор за Услуга
5
интернет за дома с предпочетен номер **** от *** г. – дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 05/09/2022-04/11/2022
год.; 62,86 лв., дължими по Допълнително споразумение към Договор за
Мобилни услуги с предпочетен номер *** от *** г. – дължими за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) за период 15/08/2022-14/11
/2022год.;, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е
снабдил със заповед № 526/18.02.2025 г., за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1061/2025 г. по описа на
Районен съд - Бургас, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на 277,25
лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги от които:
153,65 лв., три стандартни месечни такси и сума в размер на 123,6 лв. за ****,
представляваща част от разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор; 807,59 лв.,
дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги от които: 58,59 лв.,
три стандартни месечни такси и сума в размер на 749,00 лв. за 5G комплект за
вътрешен монтаж ***, неустойка на основание т.11, пар. 7, буква б) от
сключения договор; 118,9 лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги в размер на три стандартни месечни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането
за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 526/18.02.2025 г., за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
1061/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. Д. Б. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.
Б.*** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата в
размер на 119,21 лв. /сто и деветнайсет лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6