Решение по дело №273/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 197
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 12 декември 2019 г.)
Съдия: Анелия Маринова Йорданова
Дело: 20193300500273
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

Гр. Разград, 07. 11. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Валентина Димитрова

                                                                                2. Ангел Ташев

при секретаря Д. Г. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 273 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ПК „Прогрес“ с. Владимировци в ликвидация чрез пълномощник ликвидатора адв. Йовчев против Решение № 227/ 18. 07. 2019 г. по гр. д. № 674/ 2016 г. по описа на РС Исперих. Със същото решение  е прекратено производството по предявения иск от жалбоподателя срещу Х.И.М. и С.Г.М. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имот, описани в нот. акт № 179, т. 2, рег. № 2183, дело № 304/ 2014 г. на нотариус Р. Александров – сграда с идентификатор № 11449.73.327.5; сграда с идентификатор  № 11449.73.327.9, като недопустим;  Прекратено е производството по делото по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г.,НА № 77, т. 2, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. и НА № 179, т. 2, рег. № 2183, дело № 304/ 2014 г. на нотариус Р. Александров.  Отхвърлен е на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като неоснователен предявения от жалбоподателя иск срещу Х.И.М. и С.Г.М. в частта, с която е поискано да се признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, описани в НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г. – Поземлен имот в с. Владимировци, ул. „Места“ № 1 с площ от 1278 кв. м., съставляващо парцел XII в кв. 34 заедно с построените в имота Полумасивна жилищна сграда с площ от 71, 10 кв. м.  и долепения навес от 41, 40 кв. м. , Едноетажна полумасивна сграда, преустроена в цех за сладкарски изделия от 73, 92 кв. м.,  Две помещения – сладкарница и хранителен магазин с обща застроена площ 203, 70 кв. мс идентификатор 11449.73.327 с обща площ от 4507 кв. м. и имоти, описани в НА № 77, т. 22, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. на нотариус Р. Александров – 2/3 ид. ч.  от поземлен имот с начин на ползване дворно място в с. Владимировци, ул. „места“ № 3 с площ от 1058 кв. м. , съставляващо парцел XIII в кв. 34 ведно с построените в имота – самостоятелен обект – Магазин с площ от 25 кв. м. и самостоятелен обект Склад с площ от 49 кв. м. построени в североизточната част и ½ ид. ч.  от самостоятелен обект Фурна с идентификатор на имота № 11449.73. 327 с обща площ 4507 кв. м. 

Изложени са доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно.

Въззиваемите Х.И.М. и С.Г.М. чрез адв. К. са депозирали писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорват като неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

           

           

            Ищецът ПК „Прогрес“ с. Владимировци, предствлявана от ликвидатор е предявил искова молба с изложени твърдения, че ответникът Х.М., действащ като председател на ПК „Прогрес“ с. Владимировци е продал на втората ответница, негова съпруга С.М.  недвижими имоти, предмет на НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г. – Поземлен имот в с. Владимировци, ул. „Места“ № 1 с площ от 1278 кв. м., съставляващо парцел XII в кв. 34 заедно с построените в имота Полумасивна жилищна сграда с площ от 71, 10 кв. м.  и долепения навес от 41, 40 кв. м. , Едноетажна полумасивна сграда, преустроена в цех за сладкарски изделия от 73, 92 кв. м.,  Две помещения – сладкарница и хранителен магазин с обща застроена площ 203, 70 кв. мс идентификатор 11449.73.327 с обща площ от 4507 кв. м. и имоти, описани в НА № 77, т. 22, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. на нотариус Р. Александров – 2/3 ид. ч.  от поземлен имот с начин на ползване дворно място в с. Владимировци, ул. „места“ № 3 с площ от 1058 кв. м. , съставляващо парцел XIII в кв. 34 ведно с построените в имота – самостоятелен обект – Магазин с площ от 25 кв. м. и самостоятелен обект Склад с площ от 49 кв. м. построени в североизточната част и ½ ид. ч.  от самостоятелен обект Фурна с идентификатор на имота № 11449.73. 327 с обща площ 4507 кв. м. Твърди се, че с нот. акт № 179, т. 2, рег. № 2183, дело № 304/ 2014 г. на нотариус Р. Александров ответницата неоснователно и незаконосъобразно била придобила по давностно владение имотите, представляващи кооперативно имущество. В петитума се съдържа искане съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижимите имоти, описани в НА №46, том XII, рег.4489, дело №599/2001г. на нотариус с рег.254 на НК, НА №77, том II, рег.1300, дело №230/2003г. на нотариус с рег.254 на НК и НА №179, том II, рег.2183, дело №304/2014г. на нотариус с рег.254 на НК, както и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК да бъдат отменени посочените нотариални актове.

             С допълнителна искова молба при същите твърдения, ищецът е поискал договорите за продадените недвижими имоти с посочените от него нотариални актове да бъдат прогласени за нищожни и алтернативно има искане по чл. 27 от ЗЗД и за отмяна на нотариалните актове. С молба вх. № 1317/ 05. 04. 2018 г. ,  след като исковата молба е била оставена без движение, ищецът е уточнил петитума на исковата молба, като е поддържал първата искова молба  и е поискал да се признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижимите имоти, собственост на ПК „Прогрес“ с. Владимировци и че са незаконосъобразно придобити по давностно владение от тях.

            Ответниците оспорват исковете като неоснователни, като противопоставят доводи, че са собственици.

            От приложените към исковата молба писмени доказателства се установява, че с НА за покупко-продажба № 46, том 12, рег.4489, дело № 599 от 29.11.2001г. на нотариус Радомир Александров, рег. 254 на НК, ПКПрогресс.Владимировци е продала на ответницата С.М. следният свой недвижим имот: „Поземлен имот, находящ се в чертите на с.Владимировци, ул.“Места1, с площ от 1278 кв.м., съставляващо парцел XII в кв.34, заедно с построените в имота: 1.Полумасивна едноетажна сграда бивш магазин за месо, със застроена площ 71.10кв.м. и долепения към сградата навес със застроена площ 41.40 кв.м., 2.Едноетажна полумасивна сграда, преустроена в цех за сладкарски изделия, със застроена площ 73.92 кв.м. и 3. Две помещения сладкарница и хранителен магазин, с обща застроена площ от 203.70 кв.м. представляваща част от полумасивна едноетажна сграда, при граници и съседи: от три страни улица и парцел XIII“, за сумата от 9 700.00лв.

            С НА за покупко-продажба № 77, том 2, рег.1300, дело № 230 от 14.05.2003г. на нотариус Радомир Александров, рег. 254 на НК, ПКПрогресс.Владимировци е продала на ответницата С.М. следният свой недвижим имот: „2/3 ид.ч. от Поземлен имот с начин на ползване дворно място, находящо се в чертите на с.Владимировци, ул.“Места3, с площ от 1058 кв.м., съставляващо парцел XIII в кв.34, ведно с изключителното право на собственост върху построените в имота самостоятелен обект - магазин, с площ 25 кв.м. и самостоятелен обект склад с площ 49 кв.м., построени в североизточната част на имота и ½ ид.ч. от самостоятелен обект - фурна, при граници и съседи: от три страни улица и парцел XII в кв.34“ за сумата от 6800 лв.

            С НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 179, том 2, рег.2183, дело № 304 от 18.03.2014г. на нотариус Радомир Александров, рег. 254 на НК, е признато,че ответницата С.М. е собственик по давностно владение върхуследните недвижими имоти: „1. Сграда № 11449.73.327.5 със застроена площ 46кв.м., с начин на ползване друг вид обществена сграда, при граници и съседи: от юг незастроено дворно място на имота, от запад сграда № 11449.73.327.7, от север сграда № 11449.73.327.6 и от север и изток сграда № 11449.73.327.17; 2. Сграда № 11449.73.327.9 със застроена площ 141 кв.м., с начин на ползване друг вид производствена, складова инфраструктурна сграда.

            Безспорно е, че имотите се владеят от ответниците по иска.

Предявеният иск за установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответниците, че същите не са собственици на описаните в НА за покупко-продажба № 46, том 12, рег.4489, дело № 599 от 29.11.2001г., НА за покупко-продажба № 77, том 2, рег.1300, дело № 230 от 14.05.2003г. и НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 179, том 2, рег.2183, дело № 304 от 18.03.2014г. е с правното основание в чл.124 ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск.

            Въззивният съд в настоящия си състав приема, че ищецът няма правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск. Случаите, в които ищеца може да иска съдебно отричане на чуждото право на ответника, са изяснени в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС /. Съгласно задължителните указания залегнали в цитираното решение, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Според разясненията, ищецът има задължението да установи наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита - да докаже фактите, от които то произтича. За него ще е налице правен интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже притежанието на правото. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от ответника права, чрез което се слага край на правния спор.

             

 

 

 

Нито една от посочените хипотези в случая не е налице. Ищецът не заявява самостоятелно право върху имотите,  което защитава с иска по чл. 124 от ГПК, т. е. не сочи кое е това негово материално право, което е накърнено от ответниците и по тази причина се нуждае от защита, нито сочи конкуриращи се вещни права на двете страни, нито обосновава правна възможност да придобие някакви права за себе си, в случай че правата на ответниците бъдат съдебно отречени.

С отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. В случая, безспорно установено е между страните, че ответниците упражняват фактическа власт върху имотите, поради което права не могат да бъдат придобити от ищеца на оригинерно основание, нито пък същия навежда твърдения в този смисъл.

Ищецът не се легитимира като собственик на процесните имоти, предмет на НА за покупко-продажба № 46, том 12, рег.4489, дело № 599 от 29.11.2001г., НА за покупко-продажба № 77, том 2, рег.1300, дело № 230 от 14.05.2003г. и  НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 179, том 2, рег.2183, дело № 304 от 18.03.2014г. и не се позовава на никой от способите за придобиване на право на собственост по чл. 77 от ЗС. Същият не сочи и не доказва факти, от които  да произтича негово материално право. С оглед на това, отричането на собственическите права на ответниците със сила на пресъдено не може да има преюдициално значение за признаване и упражняване на негови  самостоятелни субективни права.

Липсата на самостоятелно право на ищеца е свързано с правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му.  По изложените съображения, съдът приема, че ищецът няма правен интерес от заведения установителен иск по отношение на имотите, предмет на трите нотариални акта, легитимиращи ответниците като собственици. След като ответниците са във владение на имотите и се легимират с нотариален акт за собственост, правният интерес на ищеца обуславя пълна защита на собствеността, която не може да се осъществи с предявения отрицателен установителен иск.

По тези съображения, обжалваното решение в частта, в която е отхвърлен на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като неоснователен предявения от жалбоподателя иск срещу Х.И.М. и С.Г.М. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, описани в НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г. – Поземлен имот в с. Владимировци, ул. „Места“ № 1 с площ от 1278 кв. м., съставляващо парцел XII в кв. 34 заедно с построените в имота Полумасивна жилищна сграда с площ от 71, 10 кв. м.  и долепения навес от 41, 40 кв. м. , Едноетажна полумасивна сграда, преустроена в цех за сладкарски изделия от 73, 92 кв. м.,  Две помещения – сладкарница и хранителен магазин с обща застроена площ 203, 70 кв. мс идентификатор 11449.73.327 с обща площ от 4507 кв. м. и имоти, описани в НА № 77, т. 22, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. на нотариус Р. Александров – 2/3 ид. ч.  от поземлен имот с начин на ползване дворно място в с. Владимировци, ул. „места“ № 3 с площ от 1058 кв. м. , съставляващо парцел XIII в кв. 34 ведно с построените в имота – самостоятелен обект – Магазин с площ от 25 кв. м. и самостоятелен обект Склад с площ от 49 кв. м. построени в североизточната част и ½ ид. ч.  от самостоятелен обект Фурна с идентификатор на имота № 11449.73. 327 с обща площ 4507 кв. м. следва да се обезсили, като процесуално недопустимо и производството в тази част да бъде прекратено.

  В останалата част, в която е прекратено производството по предявения иск от жалбоподателя срещу Х.И.М. и С.Г.М. за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имот, описани в нот. акт № 179, т. 2, рег. № 2183, дело № 304/ 2014 г. на нотариус Р. Александров – сграда с идентификатор № 11449.73.327.5; сграда с идентификатор  № 11449.73.327.9, като недопустим;  Прекратено е производството по делото по иска с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г., НА № 77, т. 2, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. и НА № 179, т. 2, рег. № 2183, дело № 304/ 2014 г. на нотариус Р. Александров, решението на районният съд следва да бъде потвърдено.

            Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

            ОБЕЗСИЛВА Решение № 227/ 18. 07. 2019 г. по гр. д. № 674/ 2016 г. по описа на РС Исперих В ЧАСТТА, в която е отхвърлен на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, като неоснователен предявения от ПК „Прогрес“ с. Владимировци в ликвидация иск срещу Х.И.М. и С.Г.М. да се признае за установено, че ответниците не са собственици на недвижими имоти, описани в НА № 46, т. 12, рег. № 4489, дело № 599/ 2001 г. – Поземлен имот в с. Владимировци, ул. „Места“ № 1 с площ от 1278 кв. м., съставляващо парцел XII в кв. 34 заедно с построените в имота Полумасивна жилищна сграда с площ от 71, 10 кв. м.  и долепения навес от 41, 40 кв. м. , Едноетажна полумасивна сграда, преустроена в цех за сладкарски изделия от 73, 92 кв. м.,  Две помещения – сладкарница и хранителен магазин с обща застроена площ 203, 70 кв. мс идентификатор 11449.73.327 с обща площ от 4507 кв. м. и имоти, описани в НА № 77, т. 22, рег. № 1300, дело № 230/ 2003 г. на нотариус Р. Александров – 2/3 ид. ч.  от поземлен имот с начин на ползване дворно място в с. Владимировци, ул. „места“ № 3 с площ от 1058 кв. м. , съставляващо парцел XIII в кв. 34 ведно с построените в имота – самостоятелен обект – Магазин с площ от 25 кв. м. и самостоятелен обект Склад с площ от 49 кв. м. построени в североизточната част и ½ ид. ч.  от самостоятелен обект Фурна с идентификатор на имота № 11449.73. 327 с обща площ 4507 кв. м. И ПРЕКРАТЯВА производството по иска.

            ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 227/ 18. 07. 2019 г. по гр. д. № 674/ 2016 г. по описа на РС Исперих в останалата част.

ПК ГПКг

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:          

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                2.

 

ДГ