Решение по адм. дело №480/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във  връзка  с  чл.172, ал.5  ЗДвП.

Образувано по жалба на Д.К.К. ***, чрез * Ц.С., против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM -1889464/24.10.2025г.  на ** /П.А./ към ***, ОДМВР-Враца, с която на основание чл.171,т.1,б.З/ББ/ от ЗДвП   е  наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца.  Твърди се, че оспорената ПАМ е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна по съображения изложени в жалбата. Претендират се разноски.     

В с.з. жалбоподателят се представлява от * Ц.С.. Моли за уважаване на жалбата, като основателна по подробно изложени в жалбата съображения. Навеждат се и допълнителни доводи за отмяна на акта. Претендират се разноски в производството, съгласно представен списък.

Ответникът - Мл.автоконтрольор към ***, ОДМВР-Враца в с.з. не се явява и представлява. В писмото, с което е изпратена адм.преписка е изразено становище, че  в заповедта  изчерпателно са  описани основанията за нейното издаване. Прави се възражение  по отношение на разноските на жалбоподателя.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено  от  фактическа  страна  следното:

Със Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM -1889464/24.10.2025г. на ** /П.А./ към ***, ОДМВР-Враца на основание чл.171,т.1,б. З/ББ/ ЗДвП   по отношение на Д.К.К.  е  наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175,ал.1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца. В оспорената заповед от фактическа страна е прието, че на път I-1 в района на км. 153.000 с посока на движение от *** на 24.10.2025г. управлява собствения си л.а. „Волво В50“ с рег. № ********, като водача не спира на посоченото му място, или в най-дясната част на платното за движение , при ясно подаден сигнал с топ-палка по образец от контролен орган. Продължава посоката си на движение към *** и е спрян в ***. Прието е, че жалбоподателят с това си действие е нарушил  чл.103 ЗДвП. На жалбоподателя е съставен и АУАН  № GA 4540117/24.10.2025г., приложен по преписката с посочена идентична  фактическа обстановка с отразената  в заповедта и послужил като основание за издаване на оспорения акт. Срещу съставения АУАН са депозирани писмени възражения до АНО от страна на жалбоподателя на 27.10.2025г.  

Приложени са и сведения от служители на Национално ТОЛ-управление контрол и правоприлагане“ сектор ***, дадени от С.С. и К.П.. От същите е видно, че на 24.10.2025г. около 16.10 часа П. е излязъл на платното за движение и е подал ясно и своевременно сигнал със стоп-палка по образец на управлявания от К. автомобил, като му е посочил и мястото където да спре.Същия заобиколил служителя и продължил напред без да спре, след което автомобила бил спрян в *** от служители на полицията. 

Със заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца са упълномощени мл.автоконтрольори в сектор“ПП“ към ОДМВР-Враца  да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП за нарушения извършени на обслужваната територия. Представена е и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с която са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица, които да издават фишове, съставят актове, да издават наказателни постановления и да осъществяват контрол по ЗДвП.

Приложена е  по делото и справка за нарушител/водач за лицето Д.К., в която са отразени съставените му актове, НП, фишове и заповеди за ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5  АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК,  поради което е процесуално допустима.

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност, съгласно приложената заповед № 369з-2354/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР-Враца. Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването, поради което и отговаря на изискването  за форма на акта по см. на чл.59,ал.2 АПК.  С оглед изложеното не са налице основания по чл.146,т.1 и т.2 АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Оспорената заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон, съответно не е налице отменително основание по чл.146, т.4 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя изложените в жалбата аргументи, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна на посочените в жалбата основания.

В нормата на чл.103 ЗДвП е предвидено задължение за водачите на пътни превозни средства да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посочено място, при подаден от контролните органи сигнал за спиране. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение по чл.175,ал.1 ЗДвП, която е една от хипотезите на приложимата норма на чл.171,т.1,б.З/бб ЗДвП . В  случая са налице съставомерните елементи на това нарушение, доколкото касаторът не е изпълнил нареждането на  контролен орган, служител в БГ ТОЛ, оправомощен с нормата на  чл.167а,ал.2,т.1 ЗДвП да спира движещи се МПС чрез сигнал със стоп-палка. Събраните по делото доказателства категорично установяват, че по отношение на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране, съгласно изискването на чл.170,ал.3 ЗДвП, от контролен орган, който се е намирал на платното за движение, при което жалбоподателят е имал възможност да го възприеме, да намали скоростта си на движение и да спре. Продължавайки  по пътя, без да спре, водачът не е спазил цитираната разпоредба, поради което деянието му осъществява състава на констатираното нарушение. Снети  са и  писмени обяснения от проверяващите инспектори към Национално Тол управление, сектор "Контрол и правоприлагане" – ***,  които потвърждават фактическата обстановка в акта и заповедта. Тези сведения не са оспорени и от същите е видно, че  на жалбоподателя е подаден ясен сигнал за спиране, който той е възприел и на който той не се подчинил. Поведението на жалбоподателя не е било съобразено с изискването на закона, поради което и правилно по отношение на него е издадена ПАМ на основание чл.171,т.1,б.З/бб ЗДвП.  Констатациите в АУАН съгласно разпоредбата на чл.189,ал.2 ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, а същите се подкрепят от събрания доказателствен материал. В производството  жалбоподателят не е ангажирал доказателства, оборващи тази презумпция.

Съдът намира за необходимо изрично да отбележи, че прилагането на ПАМ по своята правна същност, не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл.22 ЗАНН, се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива, но сами по себе си те не са административни наказания. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. В конкретния случай, за да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл.171,т.1,б.З/бб ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че са налице всички законово предвидени основания за издаване точно на такава ЗППАМ, както и че същата е издадена в съответствие с материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Възражението, че наложената мярка  не съществува към 24.10.2025г. в действащата редакция на ЗДвП е неоснователно.  Видно от разпоредбата на чл.171,т.1,б.3/бб/ ЗДвП същата е в сила от 7.09.2025г./ДВ бр.64/2025г./, а нарушението е извършено  на 24.10.2025г., тоест към датата на нарушението и издаването на ПАМ разпоредбата е  в сила и действаща. 

Възраженията  във връзка  с допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН серия  GA № 4540117/24.10.2025г. относно свидетелите, реквизитите на акта по чл.42 ЗАНН са неоснователни. Тези доводи са относими и от значение единствено в административнонаказателното производство, но не в настоящото съдебно производство, чийто характер е административен и самостоятелен.  Принудителните административни мерки  се реализират по реда на АПК, а  възоснова на АУАН се издава НП което е по реда на Закона за административните нарушения и наказания. В тази връзка, евентуалната незаконосъобразност на единия акт не води да отмяната и на другия.

Следва да се посочи, че принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. "Временното отнемане на СУМПС“ не съставлява санкция, т.е. административно наказание, а е принудителна административна мярка, която се налага за да се осигури безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение, от санкционният акт с който се налага административно наказание, като нормите на ЗАНН са изцяло неприложими в случая.  В този смисъл съдът намира така индивидуализираната мярка за съответна на съдържащата се в чл. 22 ЗАНН позитивна правна уредба на ПАМ, без да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.  При управлението на МПС всеки водач трябва да следи пътната обстановка и да обръща необходимото внимание към всички обстоятелства на пътя, включително да забележи ясно подаден му сигнал от  контролния орган. 

Не се споделя и възражението, че в ЗППАМ не е посочен срокът за който се налага същата. Видно от заповедта, в същата изрично е посочено, че се налага за не повече от 3 месеца, т.е посочен е срокът за който се налага и същия е в съответствие с разпоредбата на чл.171,т.1,б.3/бб ЗДвП.

Възражението, че с определение на съда е спряно предварително изпълнение на заповедта, което е още едно доказателство за незаконосъобразност на акта е също неоснователно. Спиране на изпълнението на заповедта до произнасяне на съда не води до извод за незаконосъобразност на оспорения акт.  

Оспорването на НП, което е издадено във вр. с твърдяното нарушение и не е влязло в сила, в каквато насока се  правят възражения е също неоснователно. В тази насока следва да се посочи, че се касае за  две съвсем отделни самостоятелни производства /административно-наказателно и административно/, които не зависят едно от друго  относно  резултата.  Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН.

Следва да се посочи също така, че е нормално и естествено наложената мярка да създава неудобство за водача на МПС спрямо когото е приложена, т. к. в противен случай от налагането й не би имало смисъл. Това въздействие върху субекта е преценено от законодателя като превенция срещу извършването на конкретния вид правонарушения. Крайният резултат е осуетяване на възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение, чрез препятстване възможността на нарушителя да управлява МПС за определен период от време.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. ЗППАМ е издадена от компетентен и надлежно овластен орган, в съответствие с изискванията на чл.172,ал.1 ЗДвП.Правилно е приложен материалният закон, не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Спазена е и целта на закона.

При този изход на делото на жалбоподателя не се присъждат разноски, а сторените такива остават в негова тежест. От страна на ответника не са претендирани разноски.

Водим от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.К.К. ***, чрез * Ц.С., против ЗАПОВЕД за прилагане на ПАМ № GPAM -1889464/24.10.2025г.  на  ** /П.А./ към ***, ОДМВР-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал. 5  ЗДвП.

На основание чл.138 АПК препис от решението да се изпрати на страните.