В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 274, ал.1, т.1 КЗ. В исковата си молба ищецът твърди, че по образувано на основание чл. 410 ГПК от него заповедно производство за издаване на Заповед за изпълнение срещу ответника – ч.гр.д. 186/2010г. по описа на ЗРС, е постъпило Възражение, поради което са завели настоящия иск за установяване на вземането им по това дело. Твърди, че на 30.06.2006 г., около 13:15 ч. в гр. З., ул. С.С. № *, водачът на МПС № 1 „*”, с рег. № * – ответникът по делото, собственост на В.Х.К., при маневра на заден ход, причинил ПТП с МПС № 2 – л.а. „*”, рег. № *, собственост на H.S. от Х. гр. R., като леко деформира предна дясна врата на МПС № 2. Водачът на МПС № 1 е употребил алкохол с 0,71 пробила след извършена проба. На виновния водач е съставен Акт № *от 30.06.2006 г. Стойността на нанесените увреждания е 857,63 лева. За настъпилото ПТП е съставен Протокол № * от 30.06.2006 г., издаден от Автоконтрольор при Районно управление „. гр. З., РДВР гр. С.. Твърди, че във връзка с настъпилите вреди, по искане на собственика на МПС № 2, Застрахователна полица № 2 в */* от 16.06.2006 г. до 27.08.2006 г., застрахователят ЗК „Л. И.” гр. С., е отправил Предсъдебна покана към ответника, за покриване вредите, които е нанесъл по повод управлението на лек автомобил, марка „*”, с рег. № * на л.а. „*”, рег. № *. Пред тях е заведена щета * в ЗК „Л. И.” и *. По силата на чл. 274, ал.1, т. 1 от Кодекса за застраховането, както и на основание чл. 45 и следващите ЗЗД, с изплащането на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „Гражданска отговорност”, ЗК „Л. И.” , встъпва в правата на пострадалия против причинителя на вредата, виновният водач на МПС Ф. Ж. Б., до размера а изплатеното обезщетение по имуществената застраховка. С оглед изложеното, моли, да се постанови решение, с което се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата 1136.35 лв., от които 857,63 лв. главница и 278,72 лв. – мораторна лихва за периода от 09.01.2008г. – датата на депозиране на отговор на Предсъдебна покана (Възражение) до датата на завеждане претенцията пред съда, като се потвърди вече издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника – ответника. Претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – от 24.04.2010 г. пред съда, до окончателното й заплащане. Претендират и за направените разноски по водене на делото, включително и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата ( вр. с Наредба № 1/09.07.2004 г. от 2001 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Ответникът, чрез пълномощника си и с писмен отговор оспорва предявения иск. Сочи, че изплатил щетата на холандския гражданин в размер на 100.00 лв. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Видно от ч.гр.д. № 186/2010 г., срещу настоящия ответник е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата 857.63 лв., със законната лихва считано от 21.06.2010г., лихви преди завеждане на иска в размер на 278.72 лева, както и разноски в размер на 125.00 лв., от които Д.Т. – 25.00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение вх. № 1500/16.07.2010 г., поради което в срок е заведено настоящото дело. Няма спор, че на 03.06.2006 год., около 13.15 часа в гр. З. ответникът като водач на МПС, при маневра на заден ход, причинява ПТП, като леко деформира предна дясна врата на другия автомобил- собственост на холандски гражданин, като е установена концентрация на алкохол в кръвта на ответника -0,71 промила. Изготвен е протокол за ПТП № */30.06.06 год. от длъжностно лице на МВР в кръга на службата му и по установения ред и форма. Този документ е официален по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и съставлява доказателство за изявленията пред съставителя, за извършените от него и пред него действия. В протокола е отбелязано, че е деформирана предна дясна врата на автомобил "*", дизел, лек с рег.№ *. По делото бе разпитан като свидетел К. С. Б. – *. Свидетелят поясни, че съставил акт на ответника за допуснато ПТП, след употреба на алкохол над 0,5 на хиляда. Ответникът бил изпробван с техническо средство, Алкомер 931” № *, което отчело показания – 0,71 на хиляда. Съставил и Протокол за ПТП, който бил подписан без забележки. Разпитан, свидетелят В. Х. Б., обяснява, че след настъпилото ПТП, заедно с холандския гражданин отишли при майстор-тенекеджия, който им казал, че ремонтът ще струва около 50.00 лева. Пред него ответникът заплатил на холандския гражданин сума в размер на 100.00 лв. и останал с убеждението, че са уредили отношенията, като това станало в присъствието на жена, която превеждала. Свидетелят поясни, че повредата била съвсем лека – леко била огъната вратата, но се отваряла и затваряла нормално. Самата повреда, ответникът нанесъл, чрез докосване с бронята на управлявания от него автомобил, при излизане от паркинга. Към настъпване на ПТП и двата автомобила са имали валидна застраховка „ГО”, което е отбелязано в протокола за ПТП, като полицата на ответника е в ищцовото застрахователно дружество. Представен е Доклад по щета */* от 28.09.2006год. изготвен след проверка на документите по щетата, видно от който щетата е в размер на 857,63 лева. Извършена е сравнителна експертиза по щета, като вратата Õ оценена като нова. До ответника е изпратена Предсъдебна покана изх. № */* год. за доброволно плащане на застрахователното обезщетение, изплатено на собственика на увредения автомобил ( на 30.11.2007 год.) в размер на 857,63 лева. Поканата е получена от ответника, като на 09.01.2008 год., същият е направил писмено възражение, че не дължи посочената сума. От ищеца е представена оригиналната експертиза с приложена снимка на увредената врата (л.78), изготвена от застрахователя на потърпевшия. Тази експертиза е от 14.07.2006 год., датата върху снимката е от 13.07.2006 год., вратата е с бял цвят и видимо не е предна дясна, както е посочено в документа, а е лява. По делото бяха изготвени Съдебно-икономическа и автотехнически експертизи. Вещото лице по икономическата експертиза е дало заключение, че ищецът е извършил плащане за 858.58 лв. по заведената щета, като размерът на мораторната лихва върху главницата от 857.63 лв. за периода от 09.01.2008г. до депозиране искането за издаване на Заповед за изпълнение пред съда – 21.06.2010 г., изчислена на база ОЛП+10%, е в размер на 278.72 лв. В съдебно заседание поясни, че заключението изготвил на база представените писмени доказателства по делото и счетоводна справка от ищеца, от която е видно, че е осчетоводена въпросната сума. От изготвената Автотехническа експертиза, се установява, че за увреждания на вратата от І сложност, без боядисване – 48,00 лв., а с пребоядисването й – 210.36 лв.; при увреждане на вратата от ІІ сложност – 246.48 лв. и при увреждане на вратата от ІІІ сложност – 283.20 лв. При необходимост от подмяна на вратата – 837.84 лв. В съдебно заседание вещото лице, след като изслуша св. В. Б., заяви че ако е вярно това което заявява и че не е било необходимо изчукване, отпада възможността от пребоядисване и се дължи най-ниската сума. Поясни също така, че представената цветна снимка от ищеца, е за лява врата, а не дясна и вероятно е „каталожна снимка” на лява врата, без да може от снимката да се определи степента на увреждане и реалната щета на въпросния автомобил. За това вещото лице е представил няколко варианта на щетата. Съдът прие представените заключения, като обективно и компетентно изготвени и неоспорени от страните по делото. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Искът с правно основание чл. 274, ал.1 , т.1 КЗ е регресен иск на платилия застрахователното обезщетение застраховател срещу причинителя на вредите, когато същите са причинени от лице, управляващо МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата – в случая управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма 0,5 на хиляда. Ангажирането на регресната отговорност предпоставя установяване на наличието на противоправно поведение, вреди, причинна връзка между противоправното поведение на причинителя на щетите и нанесените вреди. С оглед на обсъдените в мотивната част писмени доказателства, съдът приема че е налице валидно застрахователно правоотношение между ищеца и ответника в качеството му на застрахован, както и че е налице плащане на застрахователно обезщетение от ищеца в полза на увреденото лице. Съществува и причинна връзка между деянието, извършено от ответника и вредоносния резултат. Следователно искът е доказан по основание. Относно размера на иска, дружеството ищец не е ангажирало доказателства, на увреденият автомобил да са били нанесени щети в размер на предявената претенция. В протокола за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, е установено с обвързваща съда сила, че вследствие деликта, леко е деформирана предната дясна врата на увредения автомобил. В тази насока са и показанията на св. В.Б., който твърди че повредата била съвсем лека- вратата била леко огъната-леко хлътване и се затваряла нормално, автомобилът бил син на цÔят и нямало олющена боя. За установяване на размера на претенцията, съгласно чл.17, ал.2,т.3 от Наредба № 24 от 08.03.2006 год., се представя и снимков материал, документиращ вредите. От представената оригинална експертиза за щетата с приложена цветна снимка на увредената вреда, предоставена на ищеца от застрахователя на увредения автомобил, е безспорно, че този снимков материал не касае процесното увреждане. В действителност е увредена предна дясна врата, синя на цвят, а на снимката е показана предна лява врата с бял цвят. Доказателствената сила на този документ не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, а се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Съществува несъответствие между причинената вреда, описана в Протокол за ПТП и експертизата за щета на застрахователя. Вещото лице заяви, че е невъзможно по приложената снимка да се определи степента на увреждане, тъй като според него това е каталожна снимка и вратата е различна от увредената. Ответника признава за причинена повреда, която съобразно свидетелските показания и отразеното в протокола за ПТП, вещото лице определя като увреждане на вратата І-ва сложност, без боядисване, в размер на 48.00 лева. С оглед гореизложеното съдът приема, че искът е доказан до този размер. Регресното право на застрахователя срещу третото лице се поражда в момента, в който е удовлетворил застрахования и с оглед липсата на определен ден за изпълнение следва да намери приложение чл. 84, ал.2 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава от получаване на поканата, поради което дължи лихва за забава върху посочената горе главница, за периода до подаване на заявлението (21.06.10 год. ) в размер на 15.58 лева. В останалата част до 278.72 лв. искът за лихви се явява недоказан. Съдът не споделя възражението на ответника, че не дължи сумата на застрахователя, тъй като бил заплатил на собственика на увредения автомобил 100.00 лева. Застрахователят не е страна в отношения, възникнали от непозволено увреждане, защото неговите регресни права се основават на застрахователен договор и закона – КЗ. С оглед уважената част от исковата претенция, на ищеца следва да се присъдят и направените по настоящото дело разноски в размер на 11.00 лв., а на ответникът съобразно отхвърлената част – разноски в размер на 210.00 лв. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на ЗК „Л. И.” , ЕИК: Булстат *, със седалище и адрес управление гр. С., район. „К.с.”, бул. Ц.Б. № *, със законен представител С.Х.С. - * и чрез пълномощник З.Н.Т. - * срещу Ф. Ж. Б., ЕГН *, с. С., общ. З., обл. С., ул. Г. М. № *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 186/2010г. на ЗРС за сумата 1136.35 (хиляда сто тридесет и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, от които главница 857.63 лв., със законната лихва считано от 21.06.2010г.; лихви преди завеждане на иска в размер на 278.72лв., както и 125.00 лв., от които Д.Т. – 25.00 лв. и адвокатстко възнаграждение в размер на 100.00 лв., съществува до размер на 63.58 лева, от които главница 48.00 лева, ведно със законната лихва от 21.06.2010 год. и лихва за забава от поканата до подаване на заявлението – 15.58 лева, както и разноски 125.00 лева. В останалата част отхвърля искът като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА ЗК „Л. И.” , ЕИК: Булстат *, със седалище и адрес управление гр. С., район. „К.с.”, бул. Ц.Б. № *, със законен представител С.Х.С. - * и чрез пълномощник З. Н. Т. – ЗК „Л. И.” , ЕИК: Булстат * , да заплати на Ф. Ж. Б., ЕГН *, с. С., общ. З., обл. С., ул. Г. М. № *, разноски по делото в размер на 210,00 лева. ОСЪЖДА Ф. Ж. Б., ЕГН *, с. С., общ. З., обл. С., ул. Г. М. № *, да заплати на ЗК „Л. И.” , ЕИК: Булстат *, със седалище и адрес управление гр. С., район. „К.с.”, бул. Ц.Б. № *, със законен представител С.Х.С. - * и чрез пълномощник З. Н. Т. – *, разноски по делото в размер на 11.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: И.К. |