№ 254
гр. Шумен, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630201804 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 590853-F620412/ 03.08.2021г. на
Директор на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 от
ЗДДС, на ИБР. АХМ. ЮС., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като твърди, че не е
получавал покана за съставяне на АУАН. Същият се явява лично в съдебно заседание и
поддържа жалбата си .
Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Варна – административно - наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание като в молба оспорва жалбата и моли
съда обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 15.06.2021г. в ТД на НАП Варна офис Шумен, било
констатирано, че ИБР. АХМ. ЮС., ЕГН **********, не е изпълнило задължението си да
подаде в законовия срок справка –декларация по ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и
Дневник за продажбите, за данъчен период от 01.05.2021г. до 31.05.2021г.
Съгласно чл. 125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да
подава за всеки данъчен период справка-декларация, в съответната териториална
дирекция , която за лицето е ТД на НАП Варна офис Шумен до 14 то число на месеца
следващ данъчния периода за който се отнася.
Справката - декларация за данъчен период от 01.05.2021г. до 31.05.2021г е следвало
да бъде подадена не по-късно от 14.06.2021г., като не е била подадена и към датата на
съставяне на АУАН.
До лицето била изпратена покана по интернет и чрез лицензиран пощенски
оператор изх. № 1505/21/16.06.2021г., за съставяне и връчване на АУАН. Изпратената по
електронен път покана не била потвърдена от задълженото лице по електронен път, а на
1
изпратената чрез лицензиран пощенски оператор, видно на приложения документ няма
отразяване в нито една от хипотезите / стр.14/.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на
жалбоподателя, сер. АN, № F620412 от 20.07.2021г., в който е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС, а именно, че данъчно задълженото лице не е
подало в законово установения срок справка – декларация по ЗДДС, за данъчен период
01.05.2021г. до 31.05.2021г.Посочена е дата на нарушението 15.06.2021г.
Съставения на 20.07.2021г. в отсъствие на жалбоподателя АУАН, бил връчен на
22.07.2021г., без отразени възражения. Впоследствие жалбоподателят е депозирал
възражения извън законово установения в чл.44, ал.1 от ЗАНН действащ към момента на
извършване на нарушението , 3-дневен срок на 26.07.2021г. Във възраженията се посочва,
че е инвалид втора група, ходи с патерици, не е получавал покана на адреса, че не е
напускал дома си поради епидемията и че е бил в лошо психическо състояние поради
смъртта на съпругата си.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 590853-F620412/
03.08.2021г. на Директор на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на
основание чл.179 от ЗДДС, на ИБР. АХМ. ЮС., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС. Възражението е
прието за неоснователно. В АУАН и НП не е отразено дали нарушението се извършва за
първи път.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани
по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства и по-специално
от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, извършил проверката и
актосъставител.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
ИБР. АХМ. ЮС. ЕГН ********** е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от
ЗДДС и е било задължено, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, да подаде
справка- декларация в законово установения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-о
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съгласно
разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност, декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното
лице или упълномощено от него лице.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че
същото не е изпълнило задължението си да подаде справка -декларация за данъчен период
01.05.2021г. до 31.05.2021г. лично или чрез упълномощено лице, в компетентната
териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП гр. Шумен.
По делото няма данни кога е подадена СД.
При така установеното, съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало
изискуемата по ЗДДС справка- декларация в срок, на не по-късно от 14.06.2021г., е било в
неизпълнение на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
За нарушение на данъчното законодателство и на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС, се
налагат следните видове административни наказания - глоба - за физическите лица, които не са
търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от
500 до 10 000 лв.
В конкретния казус на задълженото лице е наложена глоба в минимално
определения законов размер. Същевременно при преценката на събраните в хода на
съдебното производство доказателства, съдът достигна до извод относно
незаконосъобразност на НП, поради съставянето на акта в нарушение на чл.40, ал.2 от
ЗАНН. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да се
реализира административно наказателното производство като гаранция за неговото
законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на засегнатите правни
субекти. Процесуалните правила по съставяне на АУАН са формални, като тяхното
стриктно спазване се явява условие за законосъобразност на издаденото въз основа на акта
наказателно постановление. Сред тези правила попада и редът за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение, и в частност, изискването на чл.40, ал.1 от
ЗАНН относно съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя. Цитираната
разпоредба въвежда правилото, че актът се съставя в присъствието на нарушителя, като
възраженията му, като първа гаранция за реализиране на правото му на защита, се вписват в
2
съставения акт. Задължение на оправомощените да съставят актове лица е да издирят
нарушителя и да предприемат всички необходими законови действия с цел осигуряване на
присъствието му. Изключение се допуска само в случаите, когато нарушителят е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В процесния случай
нарушителят е бил известен, била му е изпратена покана по електронен път ,която обаче не
била потвърдена от задълженото лице по електронен път, а на изпратената чрез
лицензиран пощенски оператор, видно на приложения документ няма отразяване в нито
една от хипотезите / стр.14/ т.е. и тя не е била получена. Това обстоятелство се установява и
от посоченото от страна на жалбоподателя в жалбата и възраженията му.
При това положение съставянето на АУАН в негово отсъствие е в разрез с
правилата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен на 20.07.2021г. в отсъствие на
нарушителя , без да са били налице условията за това. Допуснатото нарушение на
процесуалните правила накърнява правото на защита на нарушителя, поради което същото е
съществено и е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, дори без
да се разглежда спорът по същество.Поради горното съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено на
това основание.
Независимо от горното, при преценка на нарушението и като прецени посоченото в
жалбата и възраженията на санкционираното лице съдът, приема, че по същество деянието
представлява “маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93,
т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение
имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
Действително, обществените отношения, които регулира ЗДДС, са от особена обществена
важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да не
изпълни задължението си да направи индивидуална преценка на всеки отделен случай, с
оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този
критерий на преценка се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът
дали случаят е маловажен или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика
принцип, че нарушаването на данъчните и осигурителни норми не може да се квалифицира
като маловажен случай, доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява
абсолютен императив и не следва да изключва автоматично извършването на съвкупна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и
дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
В настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на нарушителя,
обстоятелството, че няма данни за други нарушения и наложени наказания по ЗДДС, налага
извод, че нарушението е извършено за първи път и по при обстоятелства които може да се
характеризират като формажорни, предвид ситуацията в страната, обстоятелствата в личен
план, включително и здравословен за нарушителя, което показва, че случаят е инцидентна
проява в дейността на санкционираното лице. Доколкото няма данни за влезли в сила НП
за нарушение от този вид, съдът не споделя становището заявено от представителя на АНО
в писмените бележки, за системно извършване на процесното нарушение. Преценявайки
изложеното и липсата на вредни последици от деянието, съдът приема, че
административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се
квалифицира като "маловажен случай". Още повече, че преценявайки наложеното за това
нарушение наказание, съдът счита, че същото се явява прекалено тежко, съобразявайки
тежестта на извършеното, неговата обществена опасност .
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са
наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно -наказващия орган по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
3
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28
от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на административни нарушения,
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание.Доколкото към момента на издаване на наказателното
постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 590853-F620412/ 03.08.2021г. на
Директор на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 от
ЗДДС, на ИБР. АХМ. ЮС. ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4