Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 608 Година
2020, 10.03. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ
състав
на 29.01.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар:СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело
номер 3321 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Ищецът Л.С.Т., с адрес ***, чрез адв.
В.С., е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция за присъждане на сумата от 50 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес,
притеснения и психологически дискомфорт, за периода от 08.07.2014г. до
29.10.2019г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор –Пловдив, изразяващи се
в липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“/, лоши хигиенни условия в килиите/наличие на
хлебарки, дървеници и гризачи, течове от тавана, мухъл по стените/, липса на
постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите,
неназначаването на лицето на работа, както и непредоставяне на необходимите му
лекарства за сърдечна недостатъчност и задух, от които заболявания лицето
страда, с което се презюмира нарушаване правата по
чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека /ЕКЗПЧ/ и чл.3 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. В
уточняваща молба от 10.12.2019г. се твърди и че не се води от психолози и
педагози ефикасна индивидуална работа с ищеца, като се прави позоваване на
решение по дело „Х. И Т. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ на ЕСПЧ от 08.07.2014г.
Ответникът – Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София счита така предявената претенция за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето
и. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
От постъпило
Становище Рег.№8245/11.11.2019г. от Затвор – Пловдив
/л.20-22/ се установява, че в това пенетенциарно
заведение, а и в цялата система на ГД“ИН“ няма официален документ, който да
води отчетност за броя на л. св. по спални помещения, няма и такава бланка,
която се зарежда от ГД“ИН“ – София. Единственият документ, който се изготвя от
дежурен главен надзирател е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“,
което се изпраща след изготвянето му ежедневно в ГД“ИН“, като предоставената на
съда информация е обобщена и е по наличен брой в самите групи. Съгласно Заповед
№Л-3175/ 29.06.2017г. на Главния Директор на ГД“ИН“, утвърдена от Държавната
агенция „Архиви“, „Сведение за вечерна проверка на лишените от свобода“ с
индекс ТС-НОД-12“ се съхранява три години, откъдето може да се проследи
исканата информация и на практика съдържа търсените данни.
От предоставената
справка се установява, че Т. *** последователно е пребивавал в следните спални
помещения :
- в периода 08.07.2014г. – 19.11.2015г.
включително е настанен в Изолатор №7, с площ без санитарен възел 9,97 кв.м.,
разполагащ с тоалетна със седало, с капацитет за
настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св., един брой
прозорец в изолатора с размери 0,93/1,20м;
- в периода
20.11.2015г. – 26.11.2015г. включително е настанен в Изолатор №8, с площ без
санитарен възел 11,50 кв.м., разполагащ с тоалетна със седало,
с капацитет за настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св.,
един брой прозорец с размери 0,95/1,17м;
- в периода
27.11.2015г. – 09.06.2016г. включително е настанен в Изолатор №7, с площ без
санитарен възел 9,97 кв.м., разполагащ с тоалетна със седало,
с капацитет за настаняване 1 л.св. и фактически настанен в изолатора 1 л.св.,
един брой прозорец в изолатора с размери 0,93/1,20м;
- в периода
10.06.2016г. – 03.11.2016г. включително е настанен във Втори пост, разполагащ с
12 бр. помещения, в 82 стая с площ без санитарен възел 56,09 кв.м. и два отваряеми прозореца с размери 0,65/1,15м. и 1,20/1,15 м.,
разполагаща със санитарен възел с площ от 2,71 кв.м. и един отваряем
прозорец с размери 0,40/1,17м., като при капацитет за настаняване на л.св. на
поста 76, фактически са били настанени 122 л.св., или за този период се
установява, че ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ;
- в периода 04.11.2016г. – 29.10.2019г.
включително е настанен във Втори пост, разполагащ с 12 бр. помещения, в 80 стая
с площ без санитарен възел 27,69 кв.м. и един отваряем
прозорец с размери 0,98/1,17м., разполагаща със санитарен възел с площ от 5,17
кв.м. и един отваряем прозорец с размери 0,95/ 1,17
м., като при капацитет за настаняване на л.св. на поста 76, фактически са били
настанени 82 л.св., или за този период
също се установява, че ищецът е разполагал с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ.
Посочва се в
становището и че всеки изолатор е обзаведен стандартно с легло с размери
90/180см, шкаф 45/50см. и маса, има течаща вода и обособен санитарен възел,
като проветряването на изолаторите се извършва от доживотно осъдените, а и
никога не е имало проблем изолаторите да бъдат проветрявани. По отношение на
спалните помещения се сочи, че всяко едно от тях е обзаведено стандартно с
легло и шкаф за всеки л.св. с размери: легла – 90/180 см. и шкафове – 45/50
см., има течаща вода и санитарен възел, като в спалното помещение л.св. имат
достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Освен това, Затвор – Пловдив
се отоплява с централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като
проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода, настанени в
килията, а и никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. На доживотно
осъдения Т. е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно приложен график за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група/л.23/. За
периода, в който ищецът е бил в зоната за засилен надзор и охрана, практически
не е било възможно да бъде изведен на работа, но след извеждането му в общото
помещение на Втори пост и преминаване на адаптационния период, същият е бил
назначен на работа в затворническата кухня, като там е работил от 04.10.2016г.
до 27.07.2017г., когато е бил спрян от работа, поради провинение, а след
27.07.2017г. до настоящия момент не е подавал молби за работа. В тази връзка се
посочва и че в Затвор – Пловдив няма практика да се предлага работа на
конкретен л.св., като на основание чл.164 ППЗИНЗС работните места се обявяват
на общодостъпни места, обособени на всички постове и в зависимост от
изискванията за правоспособност, квалификация и здравословен статус на л.св.
кандидати за работа, Комисията по чл.35 ЗИНЗС определя кои л.св. могат да
работят.
Представено е също
така и Становище от техник строителство и архитектура в Затвор – Пловдив, в
което се посочва, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Л.Т. –
01.07.2014г. – 30.10.2019г. в Затвор - Пловдив не са правени основни ремонти на
килиите на лишените от свобода, но се извършва своевременна смяна на течащи
кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителните тела, като не се
допуска да има счупени прозорци, като същите се подменят своевременно. Сочи се
също така, че през 2017г. е извършено боядисване на общите помещения, дограмата
е подменена с нова /ПВЦ/, поставен е гранитогрес в
общите умивални, а на Пети пост е извършено боядисване на килиите на лишените
от свобода, а със собствени сили/лишени от свобода, назначени като строители по
щата на домакините/ и строителни материали, предоставени по централно сключени
договори от ГД“ИН“, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително
добро състояние, имайки предвид и старата материална база/л.25/.
Становище е
приложено и от Гл. инспектор П.Х.– Началник сектор „ФЛКР“ в Затвор – Пловдив,
от което се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Т.
08.07.2014г. – 30.10.2019г. Затвор – Пловдив няма сключени договори за ДДД
обработки. От месец март 2017г. има централно сключен договор от ГД“ИН“ за
всички поделения с „ДДД 1“ООД гр.София, а в Затвор – Пловдив са се извършвали три
пъти годишно ДДД обработки от фирма, която е оторизирана с тази дейност – през
три до четири месеца, като при възникнала спешна необходимост, се извършва и
извънредна обработка/л.24/.
По делото е
приложена и Докладна записка Рег. №8245/22.11.2019г. от д-р Р.Д., с която е
предоставено копие на медицинското досие на Т./л.29 и сл./. Констатира се от
приложените амбулаторни листове, че на лицето периодично са провеждани
прегледи, извършвани са лабораторни изследвания и са назначавани терапии, в
т.ч. изписвани лекарства за основното заболяване на ищеца – есенциална/първична/
хипертония, както и за придружаващите такива.
По делото е
разпитан като свидетел Т.Д.Т., който заявява, че познава ищеца от 6 години, а
от няколкото месеца са в една килия, която е с
размери от 20 кв.м., в която са настанени 7 л.св., като килията разполага с
легла – вишки и единични, като свидетелят е на вишка, а ищецът на единично легло, но в предишен период в
килията на ищеца са пребивавали 8-9-10 л.св. По отношение на хигиената заявява,
че същата е много зле, не се осигуряват никакви препарати, а само по един сапун
месечно, като самите л.св. чистят килиите, има хлебарки и дървеници, въпреки
периодичното пръскане, а преди две-три години е имало и мишки, но към момента
такива няма. Твърди, че балатумът в килията е изпокъсан, стените не са
измазани, има дупки по земята, има мухъл по стените, прозорецът е ПВЦ, но не се
затваря, тъй като е счупен, има отопление, но същото се спира в 21 часа и
сутрин в 6 часа се пуска отново, има спортна зала, но тъй като е за целия
отряд, който се състои от около 100 л.св., на практика няма как всички да я
ползват. Сочи, че в Затвор – гр.Пловдив има двама психолози, но никой не се
занимава с л.св. Впоследствие обаче, свидетелят заявява, че когато затворник
иска, ходи при психолога. По идентичен начин стои въпросът и с ходенето на
лекар, като по отношение на ищеца твърди, че същият ходи на лекар, тъй като има
някакви проблеми, на какви са точно, не знае. По отношение работата в Затвор –
Пловдив заявява, че по принцип става трудно започването, тъй като затворниците
са много, но ищецът е работил в столовата, като в момента не работи, но не знае
каква е причината за това.
Като свидетел,
воден от ответника, е разпитан и К.М.С. – Началник сектор „Социална дейност и
възпитателна работа“, който преди две години е отговарял и за психологическата
дейност в Затвор – Пловдив. Същият заявява, че познава ищеца от 2012г. и на
него не е споделял да има нужда от психологически услуги, в т.ч. и за
психологически проблеми през целия исков период. Твърди, че за всеки един
коридор отговарят двама социални работника и един психолог, като л.св., които
имат нужда от среща с психолог, подават молба и се срещат с него. Освен това, в
стаята на инспекторите има прозорец с изглед към мястото за престой на открито
и по този начин всеки един л.св. през това време/1 час/ може безпрепятствено да
контактува с всеки инспектор, като за доживотните е по-добро положението, тъй
като са само 8 на брой и могат да се срещат с инспекторите, когато пожелаят.
Конкретно ищецът е
искал и е имал срещи с психолог в периода 2014-2019г., в т.ч. и със свидетеля,
като са провеждани много социални мероприятия и индивидуални дейности,
включително през 2016г. е издадена негова книга, което е осъществено със
съдействието на Сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, като лично
свидетелят е осигурил на Т. пишещата машина, с която да набере текста. Заявява
също така, че по принцип осъдените на „доживотен затвор“ изтърпяват наказанията
си при специален режим и след 5 години по новия закон, е възможно замяна на
режима, което е било сторено и по отношение на ищеца и същият е бил изведен с
останалите лишени от свобода, като след периода на адаптация, тъй като дълго
време е бил сам, е направена преценка, че е добре и му е предоставена работа в
затворническата столова, но след негови проявления и забавяне изпълнение на
задачите от страна на ищеца и други л.св., е направена преценка да бъде спрян
от работа, но това не означава, че не може да започне работа отново, като за
целта е необходимо подаването на молба, каквато обаче, ищецът не е подал. Сочи,
че в Затвор – гр.Пловдив има работа, като от общо 450 л.св., 150-200 работят,
като фактът, че ищецът е осъден на „доживотен затвор“, не означава, че трябва
да работи в по-централната част на затвора. Отделно от това, според свидетеля, Т.
не се третира като доживотно осъден, а като част от всички лишени от свобода, в
т.ч. може да участва в мероприятия, като през исковия период, вкл. и към
настоящия момент е участвал в различни сбирки на неправителствени и религиозни
организации, участва в курсове по катехизис.
По мнение на
свидетеля, ищецът е участвал в социалната дейност и няма забележки към неговото
поведение. Твърди, че Т. е бил настанен в две от общо дванадесетте спални
помещения, които не са били пренаселени, но постът, в
който е настанен, е със засилена охрана, тъй като там са с доживотни присъди и
изолирани такива по чл.248 ЗИНЗС, очакващи присъда от 15 и повече години, които
не могат да бъдат събирани с различните групи, а съгласно график. В случай, че
ищецът иска да бъде преместен, следва да подаде молба, в т.ч. свидетелят ще
даде положително становище и няма пречка да бъде преместен, но до момента,
такава молба не е подавана от Т..
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Както вече се
посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода
08.07.2014г. – 29.10.2019г. включително по време на пребиваване от него в
Затвор – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
На първо място
следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани
от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на
местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на
което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря
юридическото лице. При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за процесния период има както
процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните разпоредби на
закона са приложими към настоящия казус в редакциите им, обнародвани в ДВ,
бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
На следващо място,
и с оглед възражението на процесуалния представител на ответника, е необходимо
да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима
презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на
човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш.срещу България/, разделянето на
исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния
му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията.
Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до
заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно
сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се
счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в
контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3
от Конвенцията.
Такова разрешение
на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по
чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в актуалната и редакция/ осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в редакцията и към част от процесния период, а
именно 08.07.2014г. – 06.02.2017г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от
с.з. за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и
двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3
ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 07.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
друга материалноправна разпоредба на чл.3 от ЕКЗПЧОС,
която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в
1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV)
от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила,
но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите :
10. Всички
помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията,
в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като
следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода :
а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват
приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна
уредба;
б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г.,
решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на
настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й.срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М.срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при
наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в
пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и
други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково
производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е
ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради
формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във
връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената
тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от
Конвенцията.
Съотнасянето на
описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че помещенията, които е
обитавал Т. при изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ в периода от
08.07.2014г. до 29.10.2019г. включително в Затвор – Пловдив, са разполагали със
санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и
шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством
централно парно.
По отношение
наличието на топла течаща вода, в приложеното становище се сочи, че в Затвор –
Пловдив на Т. е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, освен това се установи, че
същият в част от исковия период е бил и работещ и като такъв е имал достъп до
баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения е приложен и самият
график, видно от който лишените от свобода от Втори пост са разполагали с
достъп до баня в понеделниците от 09,30 часа до 11,30 часа и всяка сряда от
13,30 часа до 16,30 часа.
Действително, от
твърденията на ищеца и показанията на свидетеля Т. е възможно да се приеме, че
помещенията, в които е пребивавал Т., са с лоши хигиенни условия, но следва да
се отбележи, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за
почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие
до санитарен възел и течаща вода. Що се касае до твърденията за наличието на
течове от тавана, мухъл по стените, дупки по пода и неотваряеми
прозорци, от представеното становище на техник строителство и архитектура в
Затвор – Пловдив се установява, че дори и да не е бил извършван основен ремонт
в килиите на лишените от свобода, е извършвана своевременна подмяна на течащи
кранчета, отстранявали са се течове, сменяли са се осветителните тела и не е
допускано наличието на счупени прозорци, в т.ч. през 2017г. е извършено боядисване
на общите помещения, сменена е дограмата, поставен е гранитогрес
в общите умивални, в т.ч. лишените от свобода, назначени на работа като
строители са извършвали периодично ремонтни и други дейности за поддържане на
базата в добро състояние. Все в тази насока следва да се посочи, че от страна
на Т. не се твърди, а и няма данни през исковия период да са постъпили
оплаквания от битовите условия в обитаваните от него килии.
Не може да бъде
споделено и твърдението, че ищецът не е бил назначаван на работа, доколкото
безспорно се установи, че след извеждането му в общото помещение на Втори пост
и преминаване на адаптационния период, е бил назначен на работа в
затворническата кухня, като там е работил от 04.10. 2016г. до 27.07.2017г.,
когато е бил освободен, поради провинения и неизпълнение на възложените му
задачи. В тази насока са и дадените от свидетелите показания. Или, на ищеца е
било осигурено участие в трудова дейност, което от своя страна предоставя
по-целенасочено използване на времето, прекарано в затвора, но същият се
установи от събраните доказателства, че не е изпълнявал своевременно
поставените му задачи, а освен всичко друго, са налице данни и за извършени от
негова страна проявления, които са довели до освобождаването му от работа.
Отделно от това, към настоящия момент няма данни Т. да е подавал, последващи освобождаването му от работа, молби за започване
на нова работа. С други думи, не може да бъде споделено твърдението, че: „Не
му дават работа, а на други затворници дават по неясни критерии.“.
По отношение
твърденията за непредоставяне на необходимите лекарства за заболяванията, от
които Т. страда, а именно сърдечна недостатъчност и задух, съдът намира, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, не може да бъде направен
извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през разглеждания период
08.07.2014г. – 29.10.2019г. включително, когато е пребивавал в Затвор –
Пловдив, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване,
достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение, в
т.ч. отказ да му бъдат предоставени предписаните от специалистите лекарствени
средства. Напротив, от представеното по делото медицинско досие се установява,
че на всеки един преглед от лекар, на Т. са били изписвани лекарства, в т.ч. и
такива с рецептурна книжка за основното му заболяване
„Есенциална/първична/ хипертония“, като няма данни
тези лекарства да не са му били реално предоставяни и това да е довело до
влошаване на здравословното му състояние. До извод в обратната насока не води и
направеното в исковата молба доказателствено искане за назначаване на СМЕ,
доколкото в последното по делото съдебно заседание от процесуалния представител
на ищеца е направено изрично изявление, че няма други доказателствени искания,
което имплицитно изключва неговото обсъждане, поради което и съдът не се е
произнесъл в тази насока.
Във връзка с
твърденията за липсваща ефикасна индивидуална работа с ищеца от психолози и
педагози, следва да бъде посочено, че тези срещи се инициират по молби на
затворниците, а по делото нито се твърди, нито се представят доказателства Т.
да е подал молба, която да е била оставена без уважение, респ. без разглеждане.
В тази насока и разпитаният по делото свидетел С. категорично заявява, че всяка
една подадена от лишен от свобода молба за среща с психолог, е била
удовлетворявана, в т.ч. и Т. е искал и е имал среща с психолог. Впрочем, в този
смисъл са и показанията на свидетеля, поискан от ищеца. Отделно от това лично
свидетелят С. /Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, който
до 2018г. е отговарял и за психологическата дейност в затвора/ е разговарял с Т.,
съдействал е за издаването на неговата книга и е запознат с факта, че той
участва в различни мероприятия, организирани от неправителствени и религиозни
организации, включително и към настоящия момент.
Все в тази насока
и във връзка с препоръките, дадени в докладите за посещенията си в България от
ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ
УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ ИЛИ НАКАЗАНИЕ („КПИ“), служителите на Затвор – Пловдив
общуват и развиват положителни взаимоотношения със затворниците, в т.ч. и с Т.,
в каквато насока са непротиворечивите показания, дадени отново от свидетеля С.,
който изразява и положително становище за неговото поведение. Противно на
твърденията на ищеца, очевидно са били реализирани специализирани групови
програми по отношение на ищеца, довели до ограничаване на личностния регрес от
продължителната изолация, позитивиране на
взаимоотношенията между него и затворническата администрация и развитие на
социални умения, необходими при настаняването му по общия ред, доколкото е
безспорно, че същият след 10.06.2016г. е бил изведен в общо помещение, наред с
останалите затворници. Или, тук също не се констатират допуснати нарушения от
страна на затворническата администрация.
Установява се
обаче, че в периодите от 10.06.2016г. до 29.10.2019г. включително, когато е
пребивавал в Затвор – Пловдив, т.е. за 1 237 дни, Т. е обитавал помещения, в
които за всеки от лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4
кв. м.
От гореизложеното
е видно, че ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е
било значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от
Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
По делото не бяха
оборени и твърденията за наличие на дървеници и хлебарки през целия исков
период. Това е така, защото от страна на ответника се твърди единствено, че са
сключени договори с обезпаразитяваща фирма, но
каквито и да било доказателства в тази насока не са представени, в т.ч. и
такива за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация.
В подкрепа на това твърдение на ищеца са и показанията на разпитания по делото
свидетел Т..
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените
факти по делото относно пренаселеността в килиите в периода от 10.06.2016г. до
29.10.2019г. включително и наличието на инсекти в тях
за целия исков период, които водят до извода, че битовите условия в Затвор –
Пловдив създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив за периода от
08.07.2014г. до 29.10.2019г. включително, в който лицето е пребивавало в него.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В случая безспорно
се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от
ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения
период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му
достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения,
в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му
здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е
предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е
общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение,
поради което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното
жизнено пространство, поради пренаселеността в спалните помещения, в които е
бил настанен ищецът, както и наличието на инсекти в
тях, са предизвикали такова ниво на страдание за Т., което надвишава това,
присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на
изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние
или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание
при престой в затвора.
В пилотното
решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че крайната липса
на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение,
правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Т. е
претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл.52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвор – Пловдив, а
именно: от 08.07.2014г. до 29.10.2019г. включително в помещенията, които е
обитавал е имало наличие на дървеници и хлебарки, а в периода от 10.06.2016г.
до 29.10.2019г. включително е разполагал и с по-малко от 4 кв.м. жилищна площ,
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 4 800 лева при съобразяване практиката на ВАС по
идентични дела.
Според този Съд именно
посоченият размер най – точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца
и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 4 800 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съответно, спрямо
този размер на главния иск/4 800 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 30.10.2019г. – датата на завеждане на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук
съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ
бр.94/2019г.
Освен това, разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ/в
приложимата редакция/, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр.
с чл.144 АПК.
Съобразно новелата на ал.3 разноските по производството и
държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на адвокат, съответно
юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в производство по
ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не дължи на ответника
заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Изводът се формира от
обстоятелството, че според чл.76 ГПК разноските по производството са свързани
само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени, поради
което и съгласно чл.75 ГПК за разноски по производството следва да се приемат
възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както
ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават
института на разноски по производството от дължимата държавна такса и
възнагражденията за адвокат.
Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно чл.10
ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има специален
характер спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до разноските
по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната
страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично.
В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата
претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната
такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска -
ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/така Решение №2611 от 28.02.2018г. по адм.
д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм.
д. №9762/2016г. и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм.
д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много други/.
Или, искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на Л.С.Т.,***
800/четири хиляди и осемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 08.07.2014г. до 29.10.2019г. вкл., както и
законовата лихва върху тази сума, считано от 30.10.2019г. – датата на завеждане
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния и
предявен размер от 50 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” – София, ул.”Н. Столетов”№21 за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: