Определение по дело №1396/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3102
Дата: 29 август 2019 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193101001396
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№…………/……08.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на двадесет и девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА 

Мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова,

в.т.д. № 1396/2019 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

       

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 46424/26.06.2019 г. от „УП БЪЛГАРИЯ 3“ ЕООД, ЕИК  200310798, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Позитано“, № 2, ет. 5, представлявано от Георгиос Пападимитриу срещу Решение № 2148/17.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16350/2018 г. на ВРС, L с., с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове за осъждане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен СТефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, при участието на подпомагащата го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата 16615.22 лв., представляваща продажна цена на произведена и доставена ел. енергия за м. октомври 2015 г., по Договор за изкупуване на ел. енергия № 94/06.08.2009 г. и сумата 4625.34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2016 г. – 30.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.

Въззивникът счита, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че с изменението на ЗЕВИ от 2015 г., не е променяна прилаганата методология по отношение приложимите преференциални цени към производителите на енергия от възобновям източник – вятър. Сочи, че първоинстанционния съд не е коментирал последиците от отмяната на Решение СП-1, а именно, че НСПЕ по т. 1.7 е отменено спрямо всички и с обратна сила, поради което и към момента на постановяване на атакувания съдебен акт не е съществувало НСПЕ, въз основа на което е отказано заплащане на дължимите на ищеца суми. Не било изследвано и постановяването на Решение СП-5 в отношенията между страните. Счита, че производството по първоинстанционното дело е следвало да бъде спряно до стабилизирането, респ. отмяната на Решение СП-5. Сочи, че ВРС не се е произнесъл по валидността на Решението, в хипотезата на чл. 17 ГПК. Още излага, че първоинстанционния съд не е разгледал всички относими към изхода на спора аргументи и твърдения на ищеца.  По същество отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноските в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Енерго-Про Продажби“ АД, в писмен отговор счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със събраните в хода на първоинстанционното производтсво доказателства. Сочи, че съдът правилно е извел фактическата страна по спора. Излага, че формулираните въз основа на фактическата обстановка правни изводи, които са верни и обосновани. Сочи, че несъгласието на въззивника с изложените от ВРС мотиви по тълкуването на правните норми, не води до извода, че те (мотивите) са автоматично неправилни. Излага още, че действително с изменението на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и последвалото Решение СП-1 не ограничават производството на ел. енергия, но ограничават количеството енергия изкупувано по преференциални цени като въведеното НСП служи като критерий и праг за определяне на преференциалните цени. Счита, за неоснователни оплакванията на въззивника досежно липсата на мотиви за значението на отмяната на т. 1.7. от Решение СП-1 за спора. Останалите оплаквания релевирани във въззивната жалба, също счита за неоснователни. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба вх. № 46424/26.06.2019 г. от „УП БЪЛГАРИЯ 3“ ЕООД, ЕИК  200310798, седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Позитано“, № 2, ет. 5, представлявано от Георгиос Пападимитриу срещу Решение № 2148/17.05.2019 г., постановено по гр.д. № 16350/2018 г. на ВРС, L с., с което са отхвърлени обективно кумулативно съединените искове за осъждане на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г, представлявано от Пламен СТефанов, Яна Димитрова и Георги Коршия, при участието на подпомагащата го страна „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Триадица“, № 8, да заплати сумата 16615.22 лв., представляваща продажна цена на произведена и доставена ел. енергия за м. октомври 2015 г., по Договор за изкупуване на ел. енергия № 94/06.08.2009 г. и сумата 4625.34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 02.02.2016 г. – 30.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и 5 ЗЕВИ и чл. 86 ЗЗД.

НАСРОЧВА в с. з. на 30.10.2019 г., 14.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на въззивника ведно с препис от депозирания отговор.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                              2.