Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 13406/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.К.К., К.М.К. и Л.М.К. с вх. № 5179341/06.11.2018 г. – ответници по гр. дело №
48443/2017 г., Софийски районен съд, 150 състав срещу постановеното по него
Решение № 503104/08.10.2018 г., с което е признато за установено, че
жалбоподателите в условията на разделна отговорност (Н.К. – 4/6 част; К.К. – 1/6
част и Л.К. – 1/6 част) дължат 440,08 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.; 78,90 лева – законна лихва за забава от
15.09.2014 г. до 03.05.2016 г.; 26,96 лева – за дялово разпределение и 5,23
лева – лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК – 15.05.2017 г.
Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят и 1 500 лв. разноски
в заповедното и исковото производства.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно.
Поддържа се, че жалбоподателите не са пасивно процесуално легитимирани, тъй
като процесните суми са за топлинна енергия, която е ползвана от цялата Етажна
собственост съобразно правилото на чл. 41 ЗС. Поради неправилно съдът в своето
решение не е отчел обстоятелството, че всички етажни съсобственици следвало да
бъдат ответници по делото, а жалбоподателите отговаряли само за 4, 764% идеални
части.
В жалбата се съдържа и възражение по реда на чл.
248, ал. 3 ГПК по отношение на присъдените с решението разноски.
Въз основа на изложеното се иска отмяна изцяло на
решението.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен на
17.12.2018 г. не подава отговор в законоустановения срок.
Третото лице-помагач „М.Е.“ ООД редовно уведомено
на 18.12.2018 г. не взема становище в законоустановения срок.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 48443/2017 г. е образувано по искова молба
на „Т.С.“ ЕАД, в която се твърди, че след проведено заповедно производство, по
което са постъпили възражения от насрещните страни, дружеството претендира да
се установи, че ответниците, в качеството им на собственици на топлофициран
имот му дължат: 440,08 лева – главница, представляваща стойност на доставена,
но незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г.; 78,
90 лева – законна лихва за забава 15.09.2014 г. - 03.05.2016 г., както и сума
за предоставена услуга дялово разпределение, а именно: 26,96 лева – главница и
5,23 лева – лихва, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК –
15.05.2017 г., до окончателното изплащане на сумите, при следните квоти: Н.К.
– 4/6 част; К.К. – 1/6 част и Л.К. – 1/6 част. Претендирало е разноски.
В срока на отговор ответниците са оспорили качеството си на потребители
на топлинна енергия, посочили са, че доставката на топлинна енергия до имота е
прекратена още през 2001 г., воля за което са препотвърдили в заявление
Г-14655/12.11.2014 г. до ищцовото
дрежуство и което било видно от заплатената такса за затапване на 5 броя
радиатори. Оспорено е твърдението за начисляване на сумите по действителен разход.
Поддържано е твърдението, че клиенти на услугата „доставка на централно отопление” са всички
етажни собственици. Противопоставили са се и на твърдението, че има
действително доставено количество енергия до имота им.
По делото е
конституирано трето лице-помагач „М.Е.“ ООД на страната на ищеца.
По делото са представени Договор за
покупко-продажба на жилище от 05.11.1985 г., сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ,
рег. № 149, том 9/1985 г.; Удостоверение за наследници на починалия М.С.; Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за 2008 г. и 2014 г.; Договор № У 104/08.11.2007 г. между „Т.С.“
ЕАД и „М.Е.“ ООД; протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение
на топлинна енергия; Договор № 321-I/19.09.2002
г. между ЕС и „М.Е.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение;
извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонатен № 281074;
Заявление № Г-14655/12.11.2014 г. за прекратяване топлоснабдяването на имота и
Фактура № **********/01.11.2001 г. на стойност 29, 35 лв. за затапване на 5
броя радиатори.
Съгласно изслушаната и приета по делото СТЕ сградата, в която се намира имота на ответниците е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, извършвани са ежемесечни отчети на общия топломер, при което са отчислявани технологичните разходи, за които потребителите не са натоварвани финансово. Дяловото разпределение, извършено от топлинния счетоводител било в съответствие с методиката и Наредба №16-334/2007 г. Изравнителната сума включвала: 93,86 лв. изравнение за период 05.2014 г. – 05.2016 г. и 0,98 лв. изравнение за период 05.2013 г. – 05.2014 г. Прогнозното задължение било 534,90 лв. и включвало сумата за топлинна енергия във фактури за период 05.2014 г. – 05.2016 г.; 353,59 лв. за отопление на имот и 181,31 лв. за сградна инсталация за 05.2013 г. – 04.2014 г.
Според вещото лице по изслушаната и приета ССчЕ липсвали данни за извършени плащания от ответниците на суми за процесния период. Дължимото било начислявано по прогнозни месечни вноски, за които били издавани фактури, а окончателната сума била определяна в изравнителна сметка. Дружество издало кредитни известия на стойност стойността на месечните фактури за начислените прогнозни месечни вноски и е издало фактури за общото реално потребено количество топлинна енергия за отчетния период, изчислено след изготвени изравнителни сметки за процесния период, която била на стойност 440,08 лв., 78,90 лв. – законна лихва за периода 15.09.2014 г. – 03.05.2017 г., Сумите за дялово разпределение са в размер на 26,96 лв. и 5,23 лв. – законна лихва за периода 09.08.2013 г. - 03.05.2017 г.
Въз основа на представените доказателства съдът е
приел, че ответнците са собственици на топлоснабдения имот с абонатен № 281074.
Въпреки възражението за извършено още през 2001 г. затапване на радиаторите в
жилището, съдът се е позовал на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, за да приеме, че дори и при
прекратено топлоснабдяване към отоплителните тела в имота, то те са потребители
на топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация. Поради обстоятелството,
че тя е вещ по предназначение, то и дължимото по този топлообмен било в процент
идеални части от общите части на сградата, което е и стореното от ищцовото
дружество по издадените фактури, видно и от заключението на вещото лице –
счетоводител. По отношение на разноските съдът е приел, че направените от
заявителя в заповедното производство били в размер на 75 лв. (25 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в исковото 1 425 лв.
(575 лв. – държавна такса, 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 550 лв. –
депозити за вещи лица).
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество е
правилно и поради това съдът препраща на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд. Предвид изложените възражения в
жалбата съдът счита, че следва да изясни следното:
Действително
всички етажни съсобственици участват в разходите по подържането на етажната
собственост – чл. 41 ЗС. В този смисъл всеки от тях следва да заплаща съобразно
правото му на собственост, разходите по доставената топлинна енергия в общите
части. За това обаче не следва да бъде вземано решение от обощото събрание на
Етажната собственост, тъй като волята на субектите в нея е заместена от
законодателното решение всеки от тях да участва в общия за собствеността разход
съобразно идеалните му части в нея. Ищецът не е претендирал целия за Етажната
собственост разход изключително и само от ответниците, а пропорционална на
тяхната собственост част.
Ето защо жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна, а първоинстационото решение – потвърдено.
При този изход на делото на
жалбопадателите не се дължат разноски. На въззиваемата страна следва да бъде
присъдено своевременно заявеното юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
503104/08.10.2018 г. по гр. дело № 48443/2017 г., Софийски районен съд, 150
състав.
ОСЪЖДА
Н.К.К., ЕГН **********, К. М.К., ЕГН ********** и Л.М.К.,
ЕГН ********** всички с адрес: *** да заплатят на основание чл. 78, ал. 2 ГПК
на „Т.С.” ЕАД ЕИК ******и адрес: *** сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./