РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 22.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на двадесети май , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Д. Буюклиева …………и в
присъствиетона прокурора…………………………като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 1439 по
описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания „ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, бул.
„ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Д.Б.Б.чрез пълномощника юрисконсулт М.С. е
предявил против ответника М.М.В. ЕГН
********** с адрес *** искове за признаване за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3634/2018 по описа на РС Пазарджик,
а именно : 1622,24 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от 23.02.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.08.2017 г. с
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г.
на „Агенция за събиране на вземания ” ООД; 69,09 лв. - договорна лихва за периода 14.06.2016 г. – 23.08.2016 г.; 625,74 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 344,86 лв. лихва за забава за периода 01.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до окончателното
погасяване.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми. Издадената заповед за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявяване
на установителен иск за вземанията по заповедта.
Ищецът твърди, че между „ Изи Асет Миниджмънт“ АД и
ответника бил сключен на 23.02.2016
г. договор за паричен заем № 2499164, по който била предоставена
сумата от 3000,00 лева, като заемателят се задължил да я върне в срок до
23.08.2016 г. на равни двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 253,10 лв. с падеж на
пъвата погасителна вноска на 08.03.2016 г.
и на последната погасителна вноска на 23.08.2016 г. Твърди се , че към
общо дължимата сума се включвала и договорна лихва в общ размер от 290,30 лв. Поради неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, на длъжника била начислена еднократно и неустойка в размер на 1355,77 лв. платима на равни погасителни вонски на падежните дати на
главното задължение, всяка от които в размер на 104,29 лв. Твърди се , че съгласно чл.8 от договора , при забава в плащанията на
длъжника се начислява законна лихва за забава , като такава се претендира в
размер на 344,86 лв. считано от 23.06.2017 г. / датата следваща падежа на
неплатена вноска / до датата на подаване на заявлението в съда.Твърди се че длъжникът не е извършил
плащания по договора. Срокът на договора е изтекъл с настъпване на падежа – 23.08.2016 г.
На 01.08.2017 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията /цесия/ от 16.11.2010 г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция събиране на вземания
„ООД, с което били изкупени дължимите вземания, ведно с всички
привилегии и обезпечения, за което длъжникът бил уведомен. Поддържа се , че в случай на нередовно уведомяване, съдът
в съотвествие с установената съдебна практика да приме, че уведомяването на
длъжника е извършено чрез връчване на
приложеното към исковата молба уведомление. Сочт се доказателства.Претендира разноски.
В законоустановения срок
ответникът чрез особения си представител
е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за
неоснователност на иска по основание и размер. Твърди се се, че не са основателни претенциите за установяване на съществуване на вземанията
за неустойка за непредставяне на
обезпечение. Излагат се подробни доводи в тази посака, като се поддържа , че
клаузи на процесния договор са нищожни като противоречащи на ЗПК.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От
приетото по
делото ч.гр.д. № 3634/2018 г. по описа
на ПРС , се установява, че ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1622,24 лв. - главница, дължима по
договор за паричен заем от 23.02.2016 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.08.2017 г. с
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г.
на „Агенция за събиране на вземания ” ООД; 69,09 лв. - договорна лихва за периода 14.06.2016 г. – 23.08.2016 г.; 625,74 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 344,86 лв. лихва за забава за периода 01.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до окончателното
погасяване и сторените по делото разноски в общ
размер от 128,24 лв.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок,
поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Освен това претенциите, предмет на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3634/2018
г. по описа на ПРС и предмет на настоящата искова молба са
напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.
По
същество. За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи
наличието на посоченото облигационно правоотношение – Договор
за паричен заем , предаването на сумата на ответника, уговорения
падеж на погасителните вноски, изтичането на срока на договора, прехвърлянето
му на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „ Изи Асет Мениджмънт“АД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
уведомяването на длъжника. Следва да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с надбавка (лихва),
уговарянето на валидна неустоечна клауза
за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение,
забавата на длъжника, както и да установи всяко едно от вземанията си по
размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва
да установи, че е погасил задълженията си.
От
представения по делото договор за паричен заем № 2499164/23.02.2016 г. е
видно, че между „ Изи Асет Миниджмънт „ АД в качеството на кредитодател и
ответника М.М.В., като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата
на което кредиторът е предоставил заемна сума в размер на 3000,00 лева, която
сума заемателят, съгласно чл.3 от договора удостоверява, че е получил с
подписването на договора. Уговорен е между страните фиксиран годишен лихвен
процент по заема 35,00 % и ГПР в размер
на 41,72 % , като срока на договора е 26 седмици на двуседмички 13 погасителни
вноски. В чл. 2 от договора е упоменато , че общият размер на общо дължимата
сума / главница и договорна лихва / е 3290,00 лв. , като размерът на
двуседмичната погасителна вноска е 253,10 лв. В договора в чл.4, ал.1 е предвидено в
3-дневен срок от подписването му да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчител /отговарящ на определени условия в
договора/ или банкова гаранция, която да е валидна за целия срок на договора,
като при неизпълнение на това задължение се начислявала неустойка в размер на 1355,77
лева, разпределена в месечните погасителни вноски.
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка
дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита . Предоставянето, респ.
получаването на предварителна информация е удостоверено в чл. 1, ал.1, т.1 от
договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис
на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Липсват общи условия като отделно обективиран документ, като
същите се съдържат в договора.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Не е спорно , а и според удостовереното в
договора следва да се приеме , че оветникът е получил паричен превод от
заемодателя на сумата в размер от 3000,00 лв. От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, което съдът
цени като компететно изготвено и неоспорено от страните безспорно се
установява, че до 27.06.2017 г. ответникът е извършил плащания в общ размер от
2329,00 лв., с които са погасени : 1377,76 лв. главница, 221,21 лв. договорна
лихва, 730,03 лв. неустойка. Еспертизата дава заключение ,че общо дължимите
сума са : 1622,24 лв. главница, 69,09 лв. договорна лихва , 625,74 лв.
неустойка и лихва за забава за процесния
период в размер на 351,80 лв.
Заемодателят „ Изи Кредит Миниджмънт“ АД
представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че
дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Видно от представения по делото рамков договор за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г. и
препис – извлечение от приложение № 1 /01.08.2017 г. към него вземанията по
процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД. В приложение № 1 е индивидуализирано вземането,
което се прехвърля по основание, размер и кой е задълженото лице. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него .
Представено е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл.99 ал.3 ЗЗД .
Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /.
Към приложенията на исковата молба са представени две уведомителни писма за прехвърляне на
вземането по реда на чл. 99 ал.3 ЗЗД от
цесионера до длъжника. Уведомленията , приложени към исковата молба на
цесионера е достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1 ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основаниечл.99 ал.4 ЗЗД . В случая връчването е извършено чрез
назначения от съда особен представител, чиито правомощия се припокриват с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото. Като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235
ал.3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /решение
№ 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от
09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има
качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник (решение №
139/27.04.2008г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г., постановено по реда на
чл. 290 от ГПК). Не на последно място - в настоящия случай възражения за
извършено плащане от длъжника на първоначалния кредитор не е направено, няма
събрани такива доказателства, поради което и дали длъжникът е бил уведомен за
цесията или не, не се отразява на валидността и съществуването на вземането. Ето защо съдът приема , че ищецът
е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на
процесния договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а
не на стария кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора,
съдът намира следното:
По отношение на главницата. С исковата молба се претендира главница в
размер на 1622,24 лева. В тежест на ответника е да докаже плащане на
претендираната сума. Неблагоприятните последици от недоказването на факта на
погасяване на задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че
ищецът има вземане срещу ответника за неплатена част от главница по договора за
заем в размер на 1622,24 лева. Падежът и на последната вноска за главница е
изтекъл на 23.08.2016 г., поради което и цялата сума е изискуема. По делото ответникът
не е възразил срещу дължимостта на това вземане. Искът се явява основателен до
пълния предявен размер.
В
тази връзка се явява и основателна претенцията за установяване дължимост на законна
лихва за забава върху главницата на основание чл.8 от договора - за периода от датата
на първата непогаена изцяло вноска
/ 01.06.2016 г. / до датата на подаване
на заявлението в съда – 31.08.2018 г. в претендирания и доказан размер от
344,86 лв. , като и от датата на входиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното
плащане.
По отношение на възнаградителната лихва:
Претендира
се договорна лихва в размер на 69,09 лева за периода от 31.05.2016 г. до
23.08.2016 г. /до последната погасителна вноска /. По договора е предвиден
фиксиран годишен лихвен процент от 35,00 %. Няма пречка страните да уговорят
договорна надбавка в размер по-голям от законната лихва / чл. 19 ал.4 ЗПК/. В
случая съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на
добрите нрави и на закона, до който извод достигна след преценка на конкретните
данни по производството - срока на договора, размерът на кредита, размера на
възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и рискът от сделката, който
носи кредитора, както и автономията на волята. Размерът на договорнота лихва за
целия период на договора е в размер на 69,09 лева, който размер е съответен на насрещната престация на
кредитора.
По
отношение на неустойката.
Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната
клауза - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год.
на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и
др., както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на
ЗЗП - решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г.
на II т. о. на ВКС и др.
Съдът намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни
способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок
от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели неустойка във
фиксиран размер от 1355,77 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи
на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока / почти половината от размера
на отпуснатия заем/. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
Тъй като противоречието между клаузата за
неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва
извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част
договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от договора.
Ето
защо претенцията за дължима част от неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в размер на 625,74 лв. следва се
отхвърли изцяло, поради противоречието на клаузите от процесния договор на
добрите нрави.
По отношение на разноските: При
този изход на спора на основание чл. 78,
ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената
част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса в размер на 161,64 лв., депозит за особен
представител – 250,00 лв. и
внесен депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350,00 лева. Съдът намира, че при
съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 100,00 лева. Така общият размер на разноските на
ищеца за исковото производство възлизат на 711,64 лв. , като по съразмерност следва
да му бъдат присъдени 543,23 лева. В заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер от
128,24 лв., като следва да му се присъдят по съразмерност 97,89 лева. На
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са направени.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.В. ЕГН **********
с адрес *** , че дължи на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, бул.
„ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Д.Б.Б.чрез пълномощника юрисконсулт М.С.
следните суми: 1622,24 лв. - главница, дължима по договор за паричен заем от 23.02.2016 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънд“ АД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.08.2017 г. с
приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г.
на „Агенция за събиране на вземания ” ООД; 69,09 лв. - договорна лихва за периода 14.06.2016 г. – 23.08.2016 г.; 344,86 лв. лихва за забава за периода 01.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 31.08.2018 г. до окончателното
погасяване, които суми са
присъдени по ч.гр.д. № 3634/2018 г.
по описа на ПРС със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за
установено по отношение на М.М.В. ЕГН **********
с адрес *** , че
дължи на „Агенция за събиране на вземания
„ЕАД ЕИК *********, сумата в размер на 625,74 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение – като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.М.В. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания „ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Люлин, бул. „ Доктор Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабирин ет.21 офис № 4 , представлявано от управителя
Д.Б.Б.чрез пълномощника юрисконсулт М.С. сторените в исковото производство разноски в размер на 543,23 лв., както и разноски в размер на 97,89 лв.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок
от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :