Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4032 по описа на ВРС за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** в условията на обективно, кумулативно съединяване искове, както следва:
-
с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 78,17лв. (седемдесет и осем лева и седемнадесет ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №*********, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8948/30.01.2017 г. по ч.гр.д.№16538/2017 г. на 42 с. на ВРС;
-
с правно основание чл. 92 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от размер 717,39 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и девет ст.), представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен номер №********* и
-
с правно основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от размер на
119,80лв. (сто и деветнадесет лева и осемдесет ст.), представляваща незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********. Претендират се направените съдебно деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че между него и ответника М.Д.Д.,
(с абонатен номер при Оператора
№*********),
е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги от дата 11.11.2015 г., сключен за мобилен номер 0892/734029 по програма Резерв Стандарт 39,99
лв., като при възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройство марка TELENOR модел Smart Plus White на изплащане посредством 23
месечни лизингови вноски в размер на 5.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. За потребените от ответника услуги за мобилен номер 0892/734029 за периода от 15.11.2015 г. до 14.03.2016 г. ищецът е издал следните фактури:
- фактура №**********/15.12.2015г. за отчетения период на потребление 15.11.2015-14.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
18.26 лв. – абонаменттни усулги; 5.99лв. - незаплатена лизингова вноска,
23,82 лв. - незаплатен баланс от предходен период, -24,00лв. - внесени плщания, и
- 0,18лв. - баланс от предходен период, като общодължимата сума по фактурата възлиза на стойност 24,07лв., платима в срок 30.12.2015г.
- фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление 15.12.2015-14.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 47,44
лв. –
абонаментна такса и далекосъобщителни услуги; 5,99лв. - незаплатени лизингови вноски, и 24,07
лв.- незаплатен баланс по предходна фактура
№**********/15.12.2015г., като общодължимата сума по фактурата възлиза на 77,50лв., платима в срок 30.01.2016г.
-
кредитно известие №**********/15.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана сумата в размер на -5,32
лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 5,99
лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 77,50
лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 78,17лв., платимо в срок 01.03.2016г.
Сочи се, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност
78,17 лв., на основание чл. 75, вр.с чл.
196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно индивидуалния договор на М.Д.Д. за ползвания абонамент и е издадал по абонатен номер №********* на дата 15.03.2016г. крайна фактура
№ ********** с начислена обща сума за плащане в размер на 915,36
лв. Начислената сума представлява сбор от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 78,17
лв. за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 717,39
лв., както и незаплатени лизингови вноски в размер на 119,80
лв.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.ІІ от всеки от индивидуалните Договори за мобилни услуги, сключени между абоната и Оператора. Изричната договорна клауза предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. В случай, че неизпълнението е по отношение на програма за пренос на данни, неустойката е в размер на 200 /двеста/ лева. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство марка TELENOR модел Smart Plus White са обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор да прекрати едностранно индивидуалния договор на М.Д.Д..
Навеждат се твърдения, че изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Ответникът, в срока за отговор, не е депозирал такъв по делото.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 8948/30.10.2017 г. по ч.гр.д. №16538/2017 г. на ВРС, 42 състав е разпоредено ответникът М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* сумата от 915,36 лв. (деветстотин и петнадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 11.11.2015 г., по който е издадена фактура № **********/15.03.2016
г. за периода от 15.11.2015 г. до 14.03.2016 г., за абонатен номер *********, платима в срок до 30.03.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 410, т. 1 ГПК и сумата от 141,87 лв. (сто четиридесет и един лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 31.03.2016 г. до 09.10.2017 г.
С исковата молба по делото е представен Договор за мобилни услуги
№ ********* от 11.11.2015 г., сключен между ищцовото дружество и ответницата, съгласно който е уговорено ищцовото дружество да предостави на ответницата мобилен номер +359*********, за което потребителят се е задължил да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 39,99 лв. с промоционална отстъпка в размер на 62,51% от тази сума за срок от 24 месеца, или дължимата месечна абонаментна вноска е в размер на 15,00 лв. с ДДС. Съгласно договора в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на последния, Потребителят дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Предоставен е и мобилен апарат Smart Plus White на лизинг, за което е сключен договор за лизинг от същата дата (л.9), съгласно който абоната се задължава да заплащате месечна лизингова вноска за ползване на лизинговата вещ на 23 равни месечни вноски в размер на 5,99 лв. всяка, след изтичане на който период лизингополучателя има право да придобие собствеността над лизинговата вещ след заплащане на сумата от 5,99 лв.
Във връзка с полученото устройство Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE е сключен и Договор за лизинг от 19.12.2015г., който предвижда клиентът да получи мобилен апарат
срещу обща цена на лизинговата вещ от 450,57
лв. с вкл. ДДС, за ползването на която лизингополучателят се е задължил да извършва ежемесечни вноски в размер на 19,59
лв. за срок от 23 месеца.
Представени са и подписани от ответницата Общи условия и Тарифа на мобилния оператор.
По делото са представени и фактури, както следва:
- фактура №**********/15.12.2015г. за отчетения период на потребление 15.11.2015-14.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
18.26 лв. – абонаментни такса - усулги; 5.99лв. - незаплатена лизингова вноска,
23,82 лв. - незаплатен баланс от предходен период, -24,00лв. - внесени плащания, и
- 0,18лв. - баланс от предходен период, като общо дължимата сума по фактурата възлиза на стойност 24,07лв., платима в срок
до 30.12.2015г.
- фактура №**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление 15.12.2015-14.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 47,44
лв., от които 12,49 лв. без ДДС - абонаментна такса и 27,04 лв. без ДДС - далекосъобщителни услуги, както и 5,99лв. - незаплатени лизингови вноски, платима в срок
до 30.01.2016г.
-
кредитно известие №**********/15.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сума в размер на -5,32
лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 5,99
лв., или общо за сумата от 0,67 лв., платими в срок до 01.03.2016г.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ГПК е предявен след провеждане на производство по чл.410 ГПК при условията на чл.414, ал.1, т.2 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между него и ответницата е налице валидно възникнало договорно правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги, в изпълнение на което ищецът е предоставил мобилните услуги срещу задължението на ищцата за заплащане на договорената цена.
От събраните по делото писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на доставчик на мобилни услуги е сключил с ответницата процесния договор за предоставяне на мобилни услуги и договора за лизинг на мобилния апарат. Така съгласно договорите ищцата се е задължила да заплаща месечна абонаментна такса за мобилен номер 0+359********* в размер на 15,00 лв. с ДДС, както и използваните допълнителни мобилни услуги, предоставяни от ищцовото дружество по цени на тарифа на мобилния оператор.
Така съдът намира, че за периода от началото на действие на договора (15.11.2015 г.) до прекратяването му 14.02.2016 г.) потребителят е следвало да заплати договорените месечни абонаментни такси и предоставените му мобилни услуги, както и лизинговите вноски за ползване на лизинговата вещ. Дължимата месечна абонаментна такса за периода 15.11.2015 г. – 14.01.2015 г. – два месеца е в размер на 30,00 с ДДС. Абонатът е използвал през този период и допълнителни услуги на стойност 35,12 лв. с ДДС, или общо 65,12 лв. Поради предсрочното прекратяване на договора е сторнирана сумата от 5,32 лв., или са останали дължими 59,80 лв. От тази сума следва да се направи прихващане на надплатената за предходен отчетен период сума от 0,18 лв., или остава дължима сумата от 59,62 лв.
Поради изложеното по-горе предявеният иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 59,80 лв., като бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявените 78,18 лв.
Тъй като потребителят не е заплатил нито една от таксите за наем на лизинговата вещ, нито е върнал същата на мобилния оператор, той дължи заплащане на нейната парична равностойност, посочена в договора, а именно 137,77 лв., поради което искът с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 342, ал.2 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на неустойка в размер на 717,39 лв. съдът намира същото за неоснователно, поради следното:
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент –
т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги
срещу абонаментна такса, а потребителят –
да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно
решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
На основание изложеното по-горе предявените от ищеца искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№ 16538/2017 г. на ВРС, 42 състав, съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 307,40 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 125,00 лв., и възнаграждение за един адвокат в размер на 182,40 лв., от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 61,48 лв. В производството по ч.гр.д.№ 16538/2017 г. на ВРС, 42 състав ищецът е направил разходи в размер на 207,40 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 25,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 182,40 лв., от които съобразно с уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят 12,44 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 59,80 лв.
(петдесет
и девет
лева осемдесет
стотинки) лв., представляваща месечни абонаменти такси и предоставени мобилни услуги за мобилен номер 0+359*********, на
основание Договор
за мобилни услуги № ********* от
11.11.2015 г. за периода от 15.11.2015
г. до 31.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г.
до
окончателното изплащане на дължимата сума, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 8948/30.01.2017 г. по ч.гр.д.№16538/2017 г. на 42 с. на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ за горницата над 59,80
лв.
(петдесет
и девет лева
осемдесет
стотинки) лв. до предявените 78,17 (седемдесет и осем лева и седемнадесет стотинки) лв.
ОСЪЖДА ответника М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 119,80 (сто и деветнадесет лева и осемдесет стотинки)
лв., представляваща месечни лизингови вноски за мобилно устройство марка TELENOR модел Smart Plus White, на основание Договор за лизинг от 11.11.2015г., ведно със законната лихва, считано от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл. 342, ал. 2 от ТЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 717,39 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и девет ст.), представляваща начислена договорна неустойка по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.11.2015 г. с абонатен номер №*********.
ОСЪЖДА М.Д.Д., с ЕГН: **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 61,48 лв. (шестдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 12,44 лв. (дванадесет лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 16538/2017 г. на ВРС, 42 състав, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: