№ 160
гр. Варна, 06.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно
гражданско дело № 20233100502526 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:27 часа се явиха:
Въззивниците П. Х. М. и Д. Д. Г., редовно призовани не се явяват.
Представляват се от адв. П. Х., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Въззиваемите страни Д. С. М. и Й. Г. М., редовно призовани, не се
явяват, представлява се от адв. П. С., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
АДВ. Х.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване
на страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1,
пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и
разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на
1
жалбата и отговора по нея:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П. Х. М. и Д. Д.
Г., чрез адв. Х., срещу Решение №1639/15.05.2023 г., постановено по гр. д.
№6764/2022 г. по описа на РС - Варна, с което са уважени искове с правно
основание чл. 75 ЗС за осъждане на жалбоподателите да предадат на Д. С. М.
и Й. Г. М. отнетото владение върху реална част от поземлен имот с
идентификатор 10135.5545.4307 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления
имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с. о.
„Зеленика“, която реална част е с площ от 89 кв. м., с граници: ПИ с ид.
10135.5545.180, пътека и останалата част от ПИ с ид. 10135.5545.4307,
обозначена с оранжев щрих на комбинирана скица №1а, приложена на л. 87
от делото, приподписана от съда, представляваща неразделна част от
решението.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателите П. Х. М. и Д. Д. Г. поддържат, че въззиваемите не били
упражнявали владение върху реалната част. А дори в някакъв момент да я
били владели, то фактическата им власт била нарушена много преди
твърдяното отнемане на 17.03.2022 г. Въззиваемите не доказали, че са владели
имота в продължение на шест месеца преди отнемането. Излагат, че
трасирали имота си през 2021 г., когато реалната част била запусната, обрасла
и неоградена, като поставили дървени колчета, които били там и към момента.
Сочат, че показанията на свид. Р. и Др. П. били недостоверни, защото, ако
през 2005 г. въззиваемите са завладели реалната част, границата, заснета по
плана от 2008 г. би била друга. Показанията на свид. Др. П. били
заинтересовани, а тези на свид. Р. почивали на редки посещения. Посочват, че
въззиваемите са навлезли в техния имот и дори да са упражнявали
спорадично фактическа власт върху реалната част, тази власт не била
защитимо фактическо състояние. По изложените съображения отправят
искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго,
с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Д. С.
М. и Й. Г. М., чрез адв. С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържат, че упражняваното от тях владение върху спорната реална част
нямало случаен характер, а фактическата власт била упражнявана
непрекъснато и по начин, изключващ тази на други лица. Считат, че всяко
владение е защитимо, независимо дали е правомерно и дали би могло да
доведе до придобиване на право на собственост. Отправят искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Претендират разноски. Излагат
възражения срещу доказателствените искания на жалбоподателите. Не
релевират доказателствени искания.
АДВ. Х.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. С.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Нямам
възражения по доклада.
АДВ. Х.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски и доказателства за извършването им.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на
разноски и доказателства за реализирането им, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните
представители на страните списъци на разноски, придружени с доказателства
за извършени такива: договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024г. и
договор за правна защита и съдействие от 25.05.2023г.
СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход
на устните състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Х.: Моля да уважите въззивната жалба, да отмените решението на
първоинстанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно и да
отхвърлите владелческия иск на насрещната страна срещу доверителите ми
по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.
Моля да имате предвид, че за да бъде уважен този владелчески иск,
следва да се докаже непрекъснато, постоянно, явно владение в продължение
на поне шест месеца преди завеждане на иска. Нашето становище е, че
такова владение не е доказано. Моля отново да прочетете и анализирате
свидетелските показания, събрани в първоинстанционния съд, като имате
предвид, че със свидетелските показания на водените от насрещната страна
свидетели Р. и Др. П. не се установява такова непрекъснато владение, тъй
като свидетелят Р. очевидно има непосредствени впечатления от имота от
2003г. Той говори за наличието в спорната процесна реална част на стопанска
постройка, а всички останали свидетели говорят за наличие на навес, който е
направен от тръби и от ламарини. Свидетелят няма никакви впечатления за
това, как е установено владението от страна на ищците върху този имот.
Другият свидетел е заинтересован от изхода на делото. Моля да имате
предвид, че от показанията на водените от моите доверители свидетели
се установя по безспорен начин, като показанията са потвърдени и от
представените от насрещната страна постановления за отказ за образуване на
наказателно производство, че доверителите ми са закупили имота през 2020г.
През февруари 2021г. са извършили трасиране, без да бъдат по никакъв начин
трасирани от когото и да било, влезли са в процесната реална част, набили са
колчета, не са били възпрепятствани по никакъв начин от насрещната страна.
Никой не им е пречил, не ги е потърсил и не е предприел никакви мерки
срещу това до твърдяното нарушение на 17.03.2022г., което е повече от
година. В този период ние твърдим, че не е било налице владение от страна на
ищците. Твърдим също, че ако протоколът за трасиране не доказва датата на
трасирането, то каквато и да е тази дата, трасиране е извършено, установено е
и от вещото лице.
Моля да имате предвид също, че през 2008г. действителната граница на
имотите тогава, когато е било извършено заснемане на всички имоти в целия
ни град и околността, границата е установена точно на мястото, където
4
минава имотната граница, а границата по регулация между двата имота и
където доверителите ми са я изградили, след 17.03.2022г. Моля да имате
предвид, че в процесната реална част е имало само отпадъци, била е
използвана за сметище. Твърденият навес е бил безстопанствен и изоставен.
Моля да имате предвид, че самоуправство може да се твърди като
престъпление ако то е установено от прокуратурата, ако е повдигнато
обвинение. Прокуратурата именно на това се е позовала, че една година след
трасирането не са взети никакви мерки за защита на процесната реална част.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски за двете
инстанции.
АДВ. С.: Моля да приемете обжалваното решение за правилно и да го
потвърдите изцяло.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски.
Събраните по делото доказателства- писмени и гласни установяват, че
доверителите ми са владели имота от 2000 година в трайно установените му
граници, маркирани с трайни огради, които граници в южната си част той е
включвал и процесната реална част от съседния имот № 181, сега по КК имот
№ 4307. Наличието на ограда, включително по спорната, южната граница на
имота, е установено категорично от показанията на свидетелите Др. П.,
собственик на съседен имот, засегнат е също от това нарушение, в резултат на
което е премахната и неговата ограда, както и на другия свидетел, описващ
подробно имота преди и след датата на нарушението. Фактът на
нарушението, чрез премахване на съществуващата ограда и с изграждане на
сега съществуващата такава до десетина метра по- навътре, е установен на
практика безспорно, тъй като самото поставяне на сегашната ограда от
ответника по иска е прието за безспорно. Спорно е било дали е имало стара
ограда. Владението следователно е продължило далеч повече от
необходимите шест месеца. Характерът на фактическата власт, като владение,
е очевидно от всички действия, извършени от ищците по отношение на имота,
които впрочем са живеели там.
Доводът за извършено трасиране е на практика произволен, защото по
делото няма приети доказателства за такова. Дори да имаше, говоря за
протокола, чието приемане е отказано, това е частен документ, недоказващ
5
установяване на фактическа власт, в случая по- рано от шест месеца преди
датата на нарушението. Никой от свидетелите, разпитани по това дело, не
говори за извършено трасиране.
Доводите за това, къде минавала действителната имотна граница и че на
практика доверителите ми дълго време са упражнявали фактическа власт, а не
владение, неправомерно върху част от чужд имот, са неотносими към спора,
доколкото законът защитава всяко владение, продължило повече от шест
месеца, включително неправомерното, включително и това, което поначало
не би могло да доведе до придобиване по давност. Случаят не е такъв, но това
не е относимо към спора.
По твърдението за самоуправство, няма никакви твърдения и данни за
обстоятелства налага ли спиране на производството по съответните две точки
на чл. 229 ГПК. Нито има съдебно производство, нито има обстоятелства,
престъпни, чието установяване се налага до разрешаване на гражданския
спор. Интересно е, обаче друго. Представени са две постановления на
прокуратурата за откази да се образува предварително производство за
унищожаване на чужд имот, в които са възпроизведени твърдения на самите
въззивници, на П. М., за това, че те били установили след закупуване на
имота, че оградата на съседа навлиза в техния имот, предупреждавали са го,
че ще я махнат и най- накрая са сторили това на посочената дата, което
самите не отричат, но твърдят, че така са възстановили имота си в граници,
които те считат за правилни. Между страните понастоящем са налице и
висящи производства по искове на настоящите въззивници, които биха
решили евентуално спора и за собствеността, извън настоящия.
СЪДЪТ на основание чл. 149, ал. 3 от ГПК ОПРЕДЕЛЯ на страните
петдневен срок от днес, в който да изложат подробни съображения по
същество на спора в писмени бележки, които да представят по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273
вр. чл. 149, ал. 2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и
посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
10:38 часа.
6
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7