№ 23368
гр. София, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110125497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Същото е образувано по искова молба, депозирана от Етажни собственици в
сграда в режим на етажна собственост, с административен адрес в гр. София, ул.
„Монтевидео“ № 23, сграда „G Tower“, представлявани от управителя на етажната
собственост „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, с ЕИК: *********, с която срещу
„ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, ЕИК: *********, в качеството му на строител и „ММВ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на строителен надзор по
време на строителството, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 163, ал. 3
вр. чл. 160, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 от ЗУТ вр. чл.21 вр. чл. 20, ал. 4, от Наредба № 2 от 31
юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, за заплащане, в условията на солидарна
отговорност, на сумата от 17 000 лв. (след допуснато изменение на размера на иска по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на проведеното на 04.12.2025 г. открито съдебно
заседание), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на необходимите труд и материали за извършване на СМР за отстраняване
на констатирани в гаранционния срок недостатъци на лошо изпълнени от строителя
СМР по изграждане и монтаж на асансьорна уредба в сградата, находяща се в гр.
София, бул. „Монтевидео“ № 23 – сграда „G Tower“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /30.04.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД бил
възложител и „строител“ по смисъла на чл. 163, ал. 1 от ЗУТ на „Жилищна сграда
„Джи Тауър“ с магазини и подземен паркинг, която страда била изградена въз основа
на издадено разрешение за строеж № 240/21.12.2016 г., издадено от Главния архитект
на Столична Община. Съответно ответникът ММВ-ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД, с ЕИК
*********, бил лице - упражняващо строителен надзор по време на строителството по
смисъла на чл. 168,ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че на 22.02.2019 г. с разрешение за ползване
№ СТ-05-282/22.02.2019 г., издадено от Началника на ДНСК, било разрешено
1
ползването на сградата, от която дата на основание чл. 20, ал. 3 от Наредба № 2 от 31
юли 2003 г. били започнали да текат гаранционните срокове за изпълнените на СМР.
Съгласно одобрените проекти, в сградата били предвидени СМР за изграждането на 3
бр. асансьорни уредби, като съответно били изградени: 1. Пътнически асансьор с
фабричен № AE 38041 с товароподемност 1000 кг., височина на повдигане: 20 спирки,
режим на работа 1,6 m/s., производител ИЗАМЕТ 2000 ЕООД, година на производство
2018 г., рег. № 900AC1108; 2. Пътнически асансьор с фабричен № AE 38042, с
товароподемност 1000 кг., височина на повдигане: 20 спирки, режим на работа 1,6
m/s., производител ИЗАМЕТ 2000 ЕООД, година на производство 2018 г., рег. №
900AC1106; 3. Пътнически асансьор с фабричен № AE 38043, с товароподемност 600
кг., височина на повдигане: 19 спирки, режим на работа 1,6 m/s., производител
ИЗАМЕТ 2000 ЕООД, година на производство 2018 г.; рег. № 900AC1107.
Ищецът твърди, че асансьорите били регистрирани в ДАМН и въведени в
експлоатация, като поддръжката и сервизното обслужване се осъществявала от „С
ЛИФТ“ ООД, ЕИК: *********. Твърди, че след въвеждане в експлоатация на сградата,
собствениците в етажната собственост в сградата установили следните недостатъци в
извършените СМР по изграждане и монтаж на асансьор с фабричен № AE 38041 и
асансьор с фабричен № AE 38042: недостатъци в електрониката и датчиците на
асансьорите – асансьорната уредба давала индикация за несъществуващи грешки, в
резултат на които настъпвало безпричинно спиране/блокиране на асансьора. Налагало
се рестартиране от квалифициран персонал и привеждане в нормално състояние;
асансьорите подминавали първа и последна спирка и се налагало рестартиране на
асансьорната уредба от квалифициран персонал и привеждането й в нормално
състояние; подминаване на спирки на асансьора и погрешно разпознаване на етажа;
мястото на спиране не съответствало на етажа – проблеми, дължащи се на недостатъци
на асансьорната уредба; нарушен спирачен момент; кабината на асансьорите
подминавала флага за точно спиране, не били спазени нормите за точно спиране /+/- 5
мм./; при пътуване асансьорите били извън нормите за комфортно возене - пътували с
вибрации; намалена скорост на асансьорите и невъзможност кабината да спира по
един и същ начин, или равномерно на всеки етаж; безпричинно задействане на
аварийното спиране на асансьорите; смущения и нарушения на функционирането на
асансьорните уредби. Сочи, че за тези недостатъци представители на етажната
собственост многократно уведомявали ответниците в рамките на гаранционния срок,
включително чрез изпращане на писмена покана, връчена чрез ЧСИ Неделчо Митев
/841/ с вх. № 059277/30.09.2022 г., с която ответниците били поканени в двуседмичен
срок да отстранят недостатъците, което не било сторено до момента. Обосновават
правото си да искат обезщетение за вредите, които като собственици на самостоятелни
обекти в сградата в режим на ЕС, търпят като сочат, че претенцията им се основава на
гаранционната отговорност на строителя и лицето, осъществявало строителен надзор
за неизвършени и некачествено извършени видове СМР в общите части на сградата,
каквито са асансьорните уредби по смисъла на чл. 163, ал. 3 от ЗУТ. Етажните
собственици считат, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника по чл.
160, ал. 2 ЗУТ да извърши СМР в съответствие с изискванията на строителните
правила и норми по начин, че да бъде осигурено нормалното функциониране и
ползване на завършените обекти в икономически обоснован срок, както и че са налице
недостатъци в изградените асансьорни уредби, общи части на сградата, в нарушение
на нормативните актове /освен ЗУТ и на специалните изисквания, предвидени в
Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/, Наредбата за
съществените изисквания и оценяване съответствието на асансьорите и техните
предпазни устройства, приета с ПМС № 47/15.03.2016 г. /ДВ, бр. 23/25.03.2016 г./,
съответно сега отменената Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, приета с ПМС №
242/24.10.2001 г. /ДВ, бр. 94/02.11.2001 г./ - за асансьорите, пуснати на пазара преди
20.04.2016 г. /§ 5 ПЗР на Наредбата от 2016 г./, Наредбата за безопасната експлоатация
2
и технически надзор на асансьори, приета с ПМС № 75/01.03.2003 г. /ДВ, бр. №
33/11.04.2003 г./, Наредба № 2/08.06.2009 г. за избор и проектиране на асансьорни
уредби в жилищни и общественообслужващи сгради /ДВ, бр. 46/19.06.2009 г ./
Твърдят, че тези недостатъци, които били скрити, са се проявили в
гаранционните срокове по чл. 20, ал. 2 от Наредба № 2, като ищците в рамките на
установения срок, който е пет години, считано от деня на въвеждането на обекта в
експлоатация, са уведомили ответниците за появилите се дефекти в асансьорните
уредби на сградата. Считат, че гаранционният срок за СМР по изграждане на
асансьора, с изтичането на които се погасяват правата на ищците да търсят
гаранционно отговорност, на основание чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба № 2 от 31 юли
2003 г. във вр.с. чл. чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП вр. с § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) и към датата на
подаване на настоящата искова молба не бил изтекъл. Ето защо, предвид че са налице
вреди за ищците, изразяващи се в невъзможността да ползват нормално общите части
на сградата, както и необходимост от разходване на средства за отстраняване на
недостатъците по изпълнението на СМР, които считат, че са в пряка и непосредствена
причинна връзка с неизпълнението на ответниците да изградят и монтират в общите
части асансьорна уредба, отговаряща на нормативните изисквания, претендират от
ответниците заплащането, при солидарна отговорност, на разходите за материали и
труд, необходими за отстраняването им в размер на пазарната им стойност, които
оценяват на 5 000 лв. Претендират и деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, ЕИК:
********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание
и размер. Не оспорва, че е възложител и главен изпълнител - „строител“ по смисъла на
чл. 163, ал. 1 от ЗУТ на „Жилищна сграда „Джи Тауър“ с магазини и подземен
паркинг, както и че същата, ведно с изградените в нея асансьори, е въведена в
експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-282/22.02.2019г., издадено от
Дирекция за национален строителен контрол. Оспорва, че са налице некачествено
извършени СМР, като сочи, че съгласно Протокол за установяване годността за
ползване на строежа (Протокол образец № 16), Държавната приемателна комисия е
констатирала, че при извършеното строителство са спазени всички нормативни
изисквания на специализираните държавни контролни органи и експлоатационни
предприятия, като от всички членове на ДПК са представени положителни становища
за въвеждане на обекта в експлоатация. При подписването на Протокол образец 16 са
предоставени ревизионни книги за асансьорите в сградата, издадени от фирма
„Технически надзор и изпитания“ ООД на дата 19.12.2018 г. - по една за всеки
асансьор. В тази връзка счита, че подписването на Протокол образец 16 без забележки
и издаването на Разрешение за ползване на сградата е доказателство за качеството на
изпълнените работи. Оспорва твърденията на ищците за наличие на недостатъци на
асансьорите, предвид че в ревизионните актове от проведените технически прегледи
не се констатирали каквито и да е неизправности в работата на асансьорите.
Единствените предписания на органите за технически надзор били по отношение на
замяна на консумативи, например „батерия“. Сочи и, че му било известно, че в
резултат на проверка, по инициатива на ищците за проверка на изправността на
асансьорите, ДАМТН не била установила проблеми в работата на асансьорите. Счита,
че претендираните от ищците дефекти в конструкцията на шахтата, шахтна яма,
машинно помещение на сградата и асансьора представлявали явен дефект и ако е
имало такива, то следвало да бъдат претендирани веднага след констатирането им, а
не пет години след издаване Разрешението за ползване на обекта, като съобразно
разпоредбата на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД следвало да се счита, че са приели изпълнената
работа без забележки и с това се е погасило правото им да претендират недостатъци,
които към датата на приемането са били видими.
Твърди, че в случая след предаването на ревизионните книги за асансьорите от
3
строителя на домоуправителя, всеки един от ищците можел да се запознае с
изпълнените работи и да направи своите възражения относно количеството и
качеството на изпълнението, и след като нямало доказателства за това, следователно
трябва да се счита, че правото му на претенция към настоящия момент е погасено.
Оспорва да е надлежно уведомен за наличието на недостатъци в работата на
асансьорите. Сочи, че е получил на 28.09.2022 г. Нотариална покана чрез ЧСИ
Неделчо Митев от ищците, с която са го уведомили за наличие на дефекти в сградата,
като „т. 4 Повреди по асансьора“ било посочено единствено, че „задейства се аварийно
спиране“, но липсвало уточнение по отношение на кой от трите асансьора се задейства
такова спиране, няма и никакви претенции по отношение на описаните в исковата
молба недостатъци в работата на процесиите асансьори. Оспорва позоваването на
ищците на разпоредбата на чл. 20, ал. 4 ,т. 5 от Наредба № 2 , като сочи, че е създадена
нова алинея на чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. Съгласно ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 89
от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) определените в ал. 4 минимални гаранционни
срокове не се прилагат за технологично оборудване - машини и/или съоръжения, които
са предмет на търговска сделка и имат гаранционна карта. За тях се прилагат
гаранционните срокове на производителя или негов упълномощен представител, които
са отговорни за пускането им на пазара, съгласно разпоредбите на Закона за защита на
потребителите за определяне на гаранционната отговорност, а за строителя, който ги е
монтирал - гаранционният срок на обекта, където е монтирано. Счита, че с това
изменение се ограничавала отговорността на строителя само до изпълнените от него
строително монтажни работи, а за дефекти в доставеното оборудване и машини важат
сроковете, които са предоставени от производителя. Счита също, че претендираните от
ищците недостатъци не се дължали на извършените СМР, а се отнасяли до софтуера
и/или електрониката на асансьорите, за които инвеститорът - строител не следвало да
носи отговорност, тъй като били в отговорност само и единствено на производителя.
Позовава се и на изтеклия гаранционен срок, съгласно предоставените от
производителя гаранционни карти, който е 5 години от датата за въвеждане в
експлоатация, но не повече от 5 години и 6 месеца от датата на производство, а в
гаранционните карти на асансьорите било отразено, че същите са произведени на
10.05.2018 г. Ето защо счита, че гаранционният им срок е изтекъл още в началото на
годината, следователно и правото за обезщетение за недостатъци по отношение на тях
също следвало да се счита за преклудирано. Оспорва и претендираните разходите за
отстраняване на недостатъците действително да са направени, като оспорва и
предявеният размер като завишен. По изложените съображения моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил и писмен отговор от ответника „ММВ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, с ЕИК *********, който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Оспорва същия и като недопустим спрямо него поради
липса на пасивна легитимация, тъй като счита, че гаранционна отговорност се носи от
строителя. Сочи, че не е сключвало с Етажната собственост в сградата, договор, в
който е предвидена гаранционна отговорност, нито договор за извършване на оценка
на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор.
Твърди, че точно и добросъвестно е изпълнявал задълженията си по упражняване на
строителен надзор и не бил допуснал неспазване на техническите правила и
нормативи, нито неспазване на одобрените проекти. Констативен акт, обр. 15 за
строежа и Протокол, обр. 16 за строежа се ползвали с материална доказателствена сила
при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане
в експлоатация (приемане) на строежите и удостоверявали, че бил упражнявал
строителен надзор върху строежа в пълен обем и в съответствие с изискванията на чл.
168 от ЗУТ. Сочи също, че съответствието на процесиите асансьори със съществените
изисквания, съответно надлежното упражняване на строителен надзор, се
удостоверявали от Декларации за съответствие, издадени за всеки от асансьорите на
19.12.2018 г., което било потвърдено от лицензиран орган за технически надзор,
4
съгласно ревизионни книги. Оспорва наличието на гаранционни дефекти като посочва,
че твърдените от ищците недостатъци на процесиите асансьорни уредби /ако
действително били налице/ се дължали на нормална експлоатация и амортизация, на
неправилна употреба или на свойства на самата вещ - все причини, за които
ответникът не отговарял. Счита, че дори твърдените недостатъци, ако действително
били налице, да се дължат на грешка в електронната система на процесиите
асансьорни уредби, то отговорността на ответника също била изключена, тъй като
софтуерната грешка нямала никаква връзка с изпълнение на СМР по сградата и
упражняване на строителен надзор. За процесиите асансьори била приложима
разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 2, съгласно която гаранционните срокове за
изпълнени СМР, посочени в нея, не се прилагали за технологично оборудване -
машини и/или съоръжения, които са предмет на търговска сделка и имат гаранционна
карта. Оспорва, че до датата на депозиране на исковата молба не бил уведомяван за
описаните в исковата молба „недостатъци" на процесиите асансьори нито от ищеца,
нито от което и да е друго лице. Сочи, че в молба с вх. № 059277/30.09.2022 г. от
ищеца до ЧСИ Неделчо Митев ищецът поискал да се връчи гаранционна претенция
единствено на „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ" АД, но не и на другия ответник. Оспорва, че са
налице имуществени вреди, причинени от твърдените недостатъци, като ищецът нито
бил претърпял загуба, нито пропуснал полза. По изложените съображения моли съда
да остави без разглеждане исковете на Етажната собственост в сграда, находяща се в
гр. София, ул. „Монтевидео" № 23, сграда ,,G Tower" срещу „ММВ - ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД като недопустими - предявени срещу ненадлежна страна, а при условията на
евентуалност, ако прецени, че исковете са допустими, да отхвърлите същите като
неоснователни и недоказани. Претендира и деловодните разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото е осъдителен иск с правно основание чл. 163,
ал. 3 вр. чл. 160, ал. 3 и чл. 168, ал. 7 от ЗУТ вр. чл. 21 вр. чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2
от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти.
По предявения иск с правно основание чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл.21 и чл. 20
от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. в тежест на ищците е докажат, че са собственици на
индивидуални обекти в сграда с режим на етажна собственост със съответните
идеални части от общите части на сградата; че сградата е била построена от ответника
„Главболгарстрой “АД; че ответникът „ММВ –Инженеринг“ ЕООД е лице,
осъществяващо строителен надзор; че в сроковете по чл. 20, ал. 4 ,т. 6 от Наредба № 2
от 31.07.2003 г. са се проявили скрити дефекти след приемането и въвеждане в
експлоатация на сградата, които са недостатъци в извършените СМР по изграждане и
монтиране на асансьори; че в резултат на виновни действия на ответниците, свързани
с неспазване на технически правила, ЕС е претърпяла щети; че са уведомили
ответниците за съответните недостатъци; както и какъв е размерът на разходите,
необходими за поправяне на недостатъците.
В тежест на ответниците, при доказване на горните обстоятелства, е да докажат
възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им, в частност следва да докажат, че посочените недостатъци не са
резултат от техни виновни действия и бездействия.
Тук е мястото да се уточни, че съдът приема, че правното основание на иска е
именно чл. 160, ал. 3 от ЗУТ, вр. чл. 21 и чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.,
5
доколкото в исковата молба ищецът не се позовава изрично на сключен договор между
всеки от етажните собственици и ответника или между етажната собственост и
ответника, а на качеството на ответника на строител на процесната сграда. Още повече,
че като ищец в исковата молба е посочена етажната собственост на сградата – т.е.
всички етажни собственици, представлявани от управителя на етажната собственост.
В продължение, с оглед дадените задължителни разяснения в постановеното по
реда на чл. 290 ГПК решение № 579/12.01.2011 г. по гр. д. № 1932/2009 г. по описа на
ВКС, III г.о., искът по чл. 163, ал. 3 ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на
некачествени строителни работи е на разположение на лицето, което търпи вреди от
виновните действия или бездействия на строителя, в случая на крайния купувач на
обекта, включително когато строежът е снабден с разрешение за ползване, както е в
процесния случай.
Предпоставка за реализиране на гаранционната отговорност на строителя не е
формалното наличие на договор за изработка /в този смисъл е и решение №
390/19.10.2011 г., постановено по гр. д. № 174/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./. Съдът
е обвързан и от задължителните указания на Определение 5388/10.03.2015 г. по гр.д.
1914/2015 г. на СГС, съгласно което е процесуално допустимо е предявяването на иска
от етажните собственици на сградата /а не от всеки собственик на самостоятелен обект
за отделна сума съобразно дела му в общите части на сградата/.
При тези разяснения на относими принципни постановки, следва да бъде
разгледана на първо място ангажираната по делото доказателствена маса.
Още с доклада по делото, обективиран в определение № 5833/03.02.2025 г. като
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени следните факти
и обстоятелства: че ищците са собственици на индивидуални обекти в сграда в режим
на ЕС; че ответникът „Главболгарстрой“ АД е строителят на процесната сграда
„Жилищна сграда „Джи Тауър“ с магазини и подземен паркинг; че на 22.02.2019 г. с
разрешение за ползване № СТ-05-282/22.02.2019 г., издадено от Началника на ДНСК, е
разрешено ползването на Сградата, както и че сградата е въведена в експлоатация.
Така отделените за безспорни обстоятелства се доказват и от приложените по делото
разрешение за строеж № 240/21.12.2016 г., издадено от гр. Арх. на СО и разрешение за
ползване № СТ-05-282/22.02.2019 г., издадено от началника на ДНСК.
От представена по делото в препис гаранционна претенция, адресирана до
ответника „Главболгарстрой“ АД и връчена на последния чрез ЧСИ Неделчо Митев, се
установява, че към 28.09.2022 г. ищците са взели решение на ОС на ЕС относно
отстраняване на дефекти след въвеждане в експлоатация на процесната жилищна
сграда. В т. 1 от тази претенция са описани дефектите в стъклопакети и дограма,
каменни плочи по балконите, домофонна уредба и асансьор, като в т. 4 лаконично се
твърди, че повредите по асансьора се изразяват в „задейства се аварийно спиране“. По
повод на така констатираните недостатъци е отправено искане от строителя да нанесе
корекции по тях. От ангажираните писмени доказателства от страна на ответника
„ММВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД се установява, че така изпратената гаранционна
претенция до „Главболгарстрой“ АД от ЕС, веднага е препратена на първото
юридическо лице като осъществяващо строителен надзор над обекта, обективирана в
покана за незабавно изпълнение на гаранционен ремонт.
По делото са представени и електрофотографски копия на ревизионна книга на
асансьори с фабричен № АЕ 38041 и фабричен № АЕ 38042. В ревизионния акт №
1/03.08.2021 г., касаещ асансьор с фабричен № АЕ 38041, се отбелязва следния
установен проблем в експлоатацията на уреда: „аварийно осветление – за батерия“ и
„леко замърсяване на шахтно дъно“; в ревизионен акт № 2/28.07.2022 г., касаещ
отново същия асансьор с фабричен № АЕ 38041, се сочи за „аварийно осветление – за
батерия“; в ревизионен акт № 3/15.07.2023 г. също относно асансьор с фабричен № АЕ
38041 – съответно „аварийно осветление – за батерия“; в ревизионен акт №
1/03.08.2021 г. и ревизионен акт № 2/28.07.2022 г. и ревизионен акт № 3/15.07.2023 г. и
6
трите касателно асансьор с фабричен № АЕ 38042 се отбелязва идентично установен
проблем в експлоатацията на уреда „аварийно осветление – за батерия“.
С решение на ОС на собствениците на ЕС в сграда, находяща се в гр. София, ул.
„Монтевидео“ № 23, сграда G Tower от 16.04.2024 г. е взето решение за ангажиране на
имуществената отговорност на ответните дружества „Главболгарстрой“ АД и „ММВ-
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД и предявяване на преенция по съдебен ред за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите труд
и материали за извършване на СМР за отстраняване на констатирани в гаранционния
срок недостатъци на лошо изпълнени от строителя СМР по изграждане и монтаж на
асансьорна уредба, находяща се в процесната сграда, изразяващи се в безпричинно
задействане на аварийно спиране на асансьора.
От представен по делото от л. 66 – 99 включително Протокол за установяване
годността за ползване на строеж: „Жилищна сграда „Джи Тауър“ с магазини и
подземен паркинг с к.к. от 35 м до 50 м“ и „Външно електрозахранване с кабелни
линии средно напрежение (СрН) 20 kV, БКТП 20/0.4 Kv, 800 kV с монтиран
трансформатор 630 kV и кабелни линии ниско напрежение НН 1 kV“, се вижда, че
Комисията на Държавната приемателна комисия е взела решение, че процесната сграда
може да бъде ползвана по предназначението си с оглед спазване на всички нормативни
изисквания по нейното изграждане. Уточнено е, че гаранционните срокове се
определят съгласно договорите за строителство и не могат да бъдат по-малки от
минималните срокове, посочени в Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
(Наредбата). Протоколът от така взетото решение е съставени подписан на 19.02.2019
година, без заявени особени мнения по неговото съдържание. В резултат на 22.02.2019
г. е издадено, на основание чл. 22, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ и чл. 17, ал. 1 от
Наредбата, разрешение за ползване на строежа в процесната жилищна сграда.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол от 29.07.2020 г.,
сключен между ответника „Главболгарстрой“ АД като предаващ и ищците Етажна
собственост с адрес: гр. София, ул. „Монтевидео“ № 23 като приемащи. Видно от
съдържанието на този документ, предаващият предава на приемащия ревизионни
книги, техническа документация и декларация за съответствие на 3 броя асансьора,
ведно с 3 броя ревизионни книги за описаните 3 асансьора, издадени от фирма
„Технически надзор и изпитания“ ООД от 19.12.2018 г. без констатирани забележки, 3
броя класьори с оригинална техническа документация на анасансьорите от завода
производител и декларации за съответствие от „Изамет 2000“ ЕООД.
По делото са представени и гаранционните карти на интересуващите
производството два асансьора от намиращите се в процесната жилищна сграда, а
именно асансьор с фабричен № 38041 с дата на производство 10.05.2018 г. и с
гаранционен срок 5 години от датата на въвеждане в експлоатация, но не повече от 5
години и 6 месеца от датата на производството, както и асансьор с фабричен № 38042
с дата на производство 10.05.2018 г. и с гаранционен срок 5 години от датата на
въвеждане в експлоатация, но не повече от 5 години и 6 месеца от датата на
производството. Уточнено е, че така определените гаранционни срокове са валидни, но
при условие, че от страна на стопанина на асансьора са спазени инструкциите на
производителя за експлоатация на тяхното обслужване.
От приложения на л. 128 – 152 по делото констативен акт за установяване
годността на приемане на строежа от 24.01.2019 г., се констатира, че със съставянето
на този документ се прави окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен
надзор и на практика със същия се извършва предаване на строежа от строителя на
възложителя.
По делото е представена и извадка от дневник от „С-Лифт“ ЕООД,
осъществяващо поддръжка и ремонт на асансьори, съгласно сключен между ЕС и
7
търговеца, договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьори от
01.07.2020 г., от която се вижда техническото състояние на тези асансьори и
резултатите от извършените проверки и ремонти за времето от 27.02.2019 г. до
24.01.2025 г. (л. 191- 195 по делото).
От отговори по сигнали на ищците до Държавна Агенция за метрологичен и
технически надзор с изх. № 80-03-14-111/08.03.2024 г. се установява, че при
извършените проверки от представители на Агенцията на място, нямало констатирани
неизправности, за които се твърди в сигналите. По този повод е изготвен и доклад от
гл. инспектор в РО ИДТН ЗЦБ, видно от който процесните два асансьора са в
експлоатация, приемат и изпълняват заявки. Сочи, че дневниците за технически надзор
на тези асансьори се води редовно. В хода на проведения тест, не се установил
неестествен шум, вибрации и неравномерно движение, асансьорите били технически
изправни и сработвали добре. Била отчетена малка разлика в отварянето на кабинните
врати на ниво „– 2“ в подземния паркинг на сградата, но това било обяснимо с оглед
по-голямата височина на нивото на подземния паркинг и на разстоянието, което е
необходимо да изминат асансьорите с ниска скорост. Ето защо, приемат, че
твърдението в сигнала за неизпълнение на заявки към асансьора, не са установени при
проверката на място.
По делото е представен и договор от 08.02.2018 г. между „Главболгарстрой“ АД
и „Изамет 2000“ ЕООД с предмет извършване на възмездно, надлежно компетентно и с
грижата на добрия търговец, със собствени материали, ресурси и оборудване,
качествено и в срок, следните СМР на обект Асансьори Електрически пътнически –
БМП – MRL Genesis RS 2- 2 бр. в дуплекс и Електрически пътнически –БМП- MRL-
о
EnEF – панорамен – преходен на 180.
По делото са събрани и устни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.
Руменов Кузов, Николай Х.в Карабаджаков и С. Г. Г..
От разпита на свидетеля Кузов се установява, че същият живее в процесната
жилищна сграда и е собственик на обект в нея. Обяснява, че има постоянно
наблюдение върху общите части на сградата, в частност върху асансьорите. Твърди, че
проблемите с тях датират от преди той да се нанесе да живее там, като всеки
собственик е имал проблеми с тяхното използване. Спирането им е рязко и опасно.
Сочи, че проблемът е един и същ – включва се аварийна спирачка и асансьорът рязко
спира, като след това се движи по етажите и човек не може да слезе от него. Разказва,
че някой път се визуализира надпис „ауто сървиз“ и идва човек от фирмата, но не е
пряк очевидец на такъв случай. Споделя, че при разговор със собственика на
дружеството, поддържащо асансьора, е разбрал, че проблемът може да се отстрани,
ако се закупи някаква много скъпа част, струваща 15 000 лева.
От разказа на свидетеля Карабаджаков е видно, че същият е служител на
„Главболгарстрой“ АД и е бил технически на обекта до 2016 година. Изяснява, че
фирмата, за която той работи е извършила грубия строеж, а друг търговец „Изамет
2000“ ЕООД е извършило доставката и монтажа на асансьорите. Обяснява, че малките
технически забележки, преди приемането на обекта, били своевременно отстранени.
Твърди, че е правел забележки, че при извършването на ремонтни дейности в сградата,
асансьорите се ползват неправилно от майсторите и ги натоварват непропорционално.
Споделя за конкретен случай, при който е видял как жители на сградата се возят в
асансьора, заедно със строителни материали.
Свидетелят Г. – управител на фирма „С-Лифт“ разказва пред страните и съда, че
те са въвели асансьорите в експлоатация от самото начало и ги поддържат. Сочи, че е
имало аварийни ремонти – рядко. Споделя, че посещенията по повод на проблеми в
работата на асансьорите, са нещо нормално. Присъствал е на проверката на
Държавната агенция, при която било установено, че асансьорите са безопасни и
остават в експлоатация. Разказва, че има различни видове проблеми с асансьорите,
8
също споменава за проблема с асиметричното натоварване на асансьорите. В тази
връзка разказва, че имали случаи с изпускане на ролки от неправилно разпределение
на товара – „грешка 84-81“. Понякога, поддържа, че асансьорите сами се
възстановяват и тръгват, но това зависи от вида на грешката. На въпрос на съда,
уточнява, че отговарят за цялото съоръжение – асансьор, ведно с уредбата, в която
същият е поставен. Твърди, че асансьорите са напълно безопасни, като счита, че
тенденцията за посещения на адреса, намалява към настоящия момент. Споделя своето
разбиране, че проблемът е от съоръжението, но не може да каже откъде точно. Казва,
че всяко спиране на асансьора не представлява опасност за ползващите го, но
несъмнено им създава неудобство.
По делото е изслушано и заключение по изготвената СТЕ, която съдът
кредитира като изготвена от специалист, притежаващ съответните познания от
конкретната област на науката, и професионален опит, а и предвид че същото е
обосновано, мотивирано и без вътрешни противоречия, се установяват следните
заключения на експерта. Първо – процесните асансьорни уредби с фабричен № АЕ
380041 и фабричен № АЕ 380042 отговарят на нормативните изисквания, защото за
тях са налице всички изискуеми документи за регистрация и ползване на асансьорни
уредби, съгласно Глава Трета, Раздел Първи и Втори от Наредба за условията и реда за
издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръженията с
повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията. Вещото лице
уточнява, че процесът на спиране на разглежданите асансьори е нормален, заводски
установен и конструктивно пресметнат. Режимът на спиране се управлява от
електрониката на уредбата и изменения в нея не могат да се правят, тъй като са
свързани с целия процес на динамиката на машината. Прецизни настройки са
допустими в границите, зададени от производителя, и се изпълняват от поддържащата
фирма. Разяснява, че аварийното спиране е процес на предпазно задействане на
уредбата за аварийно спиране и е свързана главно с повишаване на скоростта на
движение на кабината, като задействането е автоматично, не се влияе от команди и
управление, а само от скоростта на кабината. Твърди, че имало точни нива с пода на
асансьора, а другите били с дебелина 2,2 мм, а не както се твърди с +/- 50 мм. Вещото
лице подчертава, че при направения преглед на уредбите не е констатирал недостатъци
в работата на процесните уредби, а още по-малко такива, свързани с изпълнение на
допълнително строително монтажни работи. Намира за недостатък липсата на товарен
асансьор с оглед големината на блока. Сочи, че има два вида трептения – принудени и
собствени. Описва кои са бързо износващите се части от една конвенционална
асансьорна уредба. Отбелязва, че изследваните асансьори са съвременна конструкция,
въведени в експлоатация на 22.02.2019 г. и предадени за ползване на 29.07.2020 г. и
няма основание да се очакват проблеми в работата им по причина на физическо
износване. При проведени оглед на същите, експертът не е установил подозрителни
шумове или видимо износени елементи.
По делото е изслушана и допълнителна СТЕ, вещото лице по която прави
следните бележки и изводи, след като детайлно се е запознал с материалите по делото
и е извършил оглед на асансьорите на място – на 27.10.2024 г. На първо място изтъква,
че асансьорите не са българско производство, същите са монтирани от трето за спора
лице – „Изамет 2000“. При оглед вещото лице е констатирало бавно затваряне и
отваряне на вратите при спиране и тръгване от площадка, както и известен шум –
вибрации при движение. Уточнява се, от страна на експерта, че само в рамките на час
не би могло да се даде еднозначен отговор за техническото състояние и надеждност на
системата за управление. На следващо място, изяснява, че, за да се извърши
диагностика на системата на управление, е необходимо компютъра (контролера) да
бъде тестван при лабораторни условия, като се „симулира“ движението на асансьора и
реакциите при подаване на управляващи сигнали се проверяват сигналите по обратна
връзка. Намира, че е целесъобразно да се монтира нов контролер за управление и
инвертор за преобразуване на променливото напрежение в постоянно-токово за
9
задвижване на двигателите за движение на асансьора. Посочената дейност
остойностява на сумата в размер на 8 500 лева, включваща доставка и монтаж. В хода
на проведеното на 04.12.2025 г. открито съдебно заседание, защитавайки устно своето
заключение, експертът уточнява, че така посочената сума касае само един асансьор.
Други относими към изясняване на фактическата страна на спора доказателства
не бяха ангажирани в хода на първоинстанционното производство.
На първо място съдът намира за нужно да съобрази основополагащите
концепции, възприети с ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС. Със същото, макар прието
отдавна назад във времето, са въведени валидни и днес постановки, сочещи, че
действащото право у нас съдейства в борбата за качеството на продукцията. В това
отношение важно място заемат гаранциите за качеството. От една страна, те са
средство за повишаване на отговорността на производителя за качеството на
продукцията, а от друга страна - представляват форма за засилена защита на правата и
законните интереси на потребителя. Обърнато е специално внимание, че законът прави
разграничение между понятието гаранционна отговорност и отговорността за
недостатъци по чл. 193 ЗЗД - наречена накратко "законна отговорност". Приема се, че
това са две самостоятелни институции. С поемане на гаранцията за качеството, освен
основното задължение - да предаде вещта, продавачът или доставчикът поема
паралелно и задължение за друга престация, която дължи само при определени
условия - уверява купувача, че предметът на договора ще съхрани през определен срок
(наречен гаранционен) означените в гаранционното споразумение качества и свойства
и че ще отстрани за своя сметка ония недостатъци и повреди, които се появяват в
гаранционния срок и представляват валиден гаранционен случай. На всяко от тези
задължения на гаранта съответства правото на насрещната страна да иска продадената
вещ да притежава уговорените качества и да иска отстраняване на настъпилите
неблагоприятни последици от появилите се недостатъци.
Гаранционното задължение възниква по силата на договорни съглашения,
съответни законни и подзаконни нормативни актове, стандарти, отраслови технически
норми. Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение. По своята правна
същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на
установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, и през който период
гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че
купувачът е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната й употреба.
С изтичането на гаранционния срок се погасява задължението за отстраняването на
недостатъците от продавача.
Настоящият съдебен състав счита, че съществен в процесния казус момент
касае дали аварийните спирания на двете асансьорни уредби касаят скрити дефекти по
смисъла на ЗУТ и на Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на
строежите в РБ и минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, или се касае за експлоатационна
годност на вложени материали/оборудване, за които са приложими гаранционните
срокове на производителя, както и чия е отговорността в случай на недостатъци.
Съгласно чл. 32 ЗТИП асансьорите представляват съоръжения с повишена
опасност. Със специалните разпоредби на ЗТИП и подзаконови нормативни актове е
уреден техническият надзор на съоръженията с повишена опасност, въведени са
съществени изисквания към асансьорите и предпазните устройства, процедурите за
оценяване на съответствието и начините за удостоверяване на съответствието със
съществените изисквания, регламентирани са техническите изисквания, правилата и
нормите за безопасна експлоатация на асансьорите, реда за осъществяване на
технически надзор на асансьорите, както и изискванията при избора и проектирането
на асансьорни уредби с пътнически и товаро-пътнически асансьори в жилищни и
общественообслужващи сгради до 20 етажа. Целта на завишените изисквания в
специалните нормативни актове е да бъдат предприети всички подходящи мерки, за да
10
се гарантира, че асансьорите и техните предпазни устройства, които попадат в обхвата
на съответните нормативни актове, могат да бъдат пускани на пазара и пускани в
действие само ако при правилно монтиране, поддържане и използване по
предназначение не застрашават безопасността и здравето на хората или на вещите.
Отчитайки дадената легална дефиниция на понятията "асансьор" и "превозващо
устройство" заедно с изискванията за проектиране, изграждане и поддържане на
строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл. 169, ал.
1 и 3 ЗУТ и тези, определени със ЗТИП, правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, технологичните изисквания за монтиране на съответните
съоръжения, вкл. асансьори, тяхното поддържане и използване по предназначение без
застрашаване на безопасността и здравето на хората или на вещите, настоящият
съдебен състав приема, че Наредба № 2/31.07.2003 г. намира приложение към
условията и сроковете, при които производителят и/или изпълнителят на монтажа на
асансьор /лицето, което монтира асансьора/ са поели към съответния инвеститор,
респективно строител задължението за собствена сметка да извършват гаранционни
ремонти. Този извод съответства на даденото граматическо, логическо и
систематическо тълкуване на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба №
2/31.07.2003 г. (в този смисъл вж. и Решение № 128 от 24.10.2019 г. на ВКС по т. д. №
2463/2018 г., II т. о., ТК).
По време на строителния процес на изграждане на една сграда се сключват
множество договори, въз основа на които възникват различни договорни
правоотношения - съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗУТ взаимоотношенията
между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. В настоящия
случай, видно от ангажираните по делото доказателствени източници, договорът за
проектиране, доставка и монтаж на предвидените в одобрения инвестиционен проект
асансьорни уредби е сключен между възложителя /инвеститор и строител/ по смисъла
на чл. 161, ал. 1 ЗУТ – „Главболгарстрой“ АД и производителя „Изамет 2000“ ЕООД,
който поема задължението да проектира, изработи и монтира асансьора. Изграждането
на асансьорната уредба, представляваща съвкупност от асансьор и функционално
свързани с него части на строежа, проектирането, изпълнението и монтажа на
асансьора в сградата, както и поддържането и неговата експлоатация трябва да
отговарят на изискванията, предвидени в част ІІІ "Строителство", раздел ІІІ
"Изисквания към строежите" от ЗУТ и на специалните изисквания, предвидени в
горепосочените нормативни и подзаконови нормативни актове. Съгласно чл. 16 от
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на асансьорите
и на предпазните устройства за асансьори лицето, отговорно за работата по сградата
или строителната конструкция, и лицето, което монтира асансьора, обменят помежду
си необходимата информация и предприемат необходимите мерки за осигуряване на
правилното функциониране и безопасното използване на асансьора. В същия смисъл
са разпоредбите на чл. 6, § 1 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 26 февруари 2014 година за хармонизиране на законодателствата на
държавите членки по отношение на асансьори и предпазни устройства за
асансьори, чл. 4, ал. 3 от отменената през 2016 г. Наредба за съществените изисквания
и оценяване съответствието на асансьорите и техните предпазни устройства, както
и чл. 4, § 2 от отменената Директива 95/16/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
29 юни 1995 година за сближаване законодателствата на държавите-членки относно
асансьорите.
Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива 2014/33/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 26.02.2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки по
отношение на асансьори и предпазни устройства за асансьори и § 1, ал. 1, т. 6 от сега
действащата Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на
асансьорите и на предпазните устройства за асансьори "лице, което монтира
асансьора" означава физическо или юридическо лице, което носи отговорността за
11
проектирането, производството, монтажа и пускането на пазара на асансьора.
Видно от събраните по делото писмени и устни доказателства това лице е
„Изамет 2000“ ЕООД, доколкото именно то е било ангажирано с това да извърши
специфичните СМР дейности във връзка с асансьорните уредби, така щото да ги
направи пригодни за пускане в експлоатационен режим.
Минималните гаранционни срокове за монтажа на асансьора в новопостроената
сграда /превозващо устройство - асансьорна кабина, средства за окачване и/или
поддържане на кабината, водачи, допълващи механизми, свързващи елементи,
помощни средства, предпазни устройства, асансьорна машина и др. / са определени в
чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. – 5 години.
Производителят на асансьора и/или лицето, което монтира асансьора, носи
гаранционна отговорност пред възложителя /инвеститора/ за появилите се през този
период скрити дефекти на асансьора, съответно за неговия монтаж.
Казано с други думи, единствено търговецът, който е бил отговорен за това да
осъществи довършителни строително-ремонтни работи по асансьорните уредби, да ги
монтира, да ги пусне в експлоатация, би могъл да носи претендираната от ищците
отговорност.
Ето защо, според настоящия съдебен състав, в случая не е налице пасивна
легитимация нито на първия ответник „Главболгарстрой“ АД като строител и
възложител, нито на втория ответник „ММВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, поради което
насочените срещу тях искови претенции следва да бъдат отхвърлени. Сиреч,
разбирането на съда е не, че няма дефекти, затрудняващи използването на двете
асансьорни уредби, а че за отстраняването на същите, ответниците не могат да се
държат отговорни.
Само за пълнота на изложението, следва да се маркира следното. Гранционният
срок на процесните асансьорни тела, по мнение на настоящия състав на съда, не е
срокът, определен от „Изамет 2000“ ЕООД – 5 години за инсталационните работи, 5
години за покривни и изолационни работи и 10 години за конструкция и
конструктивни елементи, от една страна, поради липсата на доказателства, че именно
това е гаранционният срок, определен от производителя, както и кой е производителят,
а от друга страна – тъй като гаранционният срок на производителя би бил от значение,
само ако процесният договор бе сключен след 12.11.2019 г. (договорът между „Изамет
2000“ ЕООД и „Главболгарстрой“ АД е подписан на 08.02.2018 г.), когато влиза в сила
изменение в Наредба № 2/2003 г. от ДВ, бр. 89/12.11.2019 г. и е създадена нова ал. 5 на
чл. 20, предвиждаща, че минималните гаранционни срокове по ал. 4 не се прилагат за
технологично оборудване – машини и/или съоръжения, които са предмет на търговска
сделка и имат гаранционна карта, доколкото за тях се прилагат гаранционните срокове
на производителя. Поради липсата на обратно действие на новата разпоредба, за
заварените договори съдът е счел за приложим досегашният режим на гаранционните
срокове, при който, по аргумент от противното, гаранционните срокове за извършени
дейности, включващи и технологично оборудване, са сроковете по ал. 4 от чл. 20 от
Наредбата. В този смисъл вж. Определение № 176 от 26.01.2024 г. на ВКС по т. д. №
108/2023 г., II т. о., ТК.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат само ответниците, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Същите претендират разноски, както следва.
Ищецът претендира разноски в следния порядък: 680 лв. – държавна такса; 10
лв. – държавна такса на основание чл. 102з, ал. 3 ГПК; 30 лв. – депозит за свидетел,
600 лв. – депозит за СТЕ и 350 лв. – депозит за допълнителна СТЕ. Изрично е
отбелязано, че не се претендират разноски за адвокатски хонорар.
12
Ответникът „ММВ-ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не претендира разноски.
Ответникът „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева, на основание чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП (изм. от 01.10.2025 г.)
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Етажни собственици в сграда в режим на етажна
собственост, с административен адрес в гр. София, ул. „Монтевидео“ № 23, сграда „G
Tower“, представлявани от управителя на етажната собственост „НАШИЯТ ВХОД“
ООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б,
ет. 1, офис 1, срещу „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Дамяница“ № 3 - 5 и „ММВ-ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Арсо
Пандурски“ № 9, ап. 27, осъдителен иск с правно основание чл. 163, ал. 3 вр. чл. 160,
ал. 3 и чл. 168, ал. 7 от ЗУТ вр. чл.21 вр. чл. 20, ал. 4, от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г.
за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, в условията на
солидарна отговорност, сумата от 17 000 лв. (след допуснато изменение на размера на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на проведеното на 04.12.2025 г. открито
съдебно заседание), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в стойността на необходимите труд и материали за извършване на СМР за
отстраняване на констатирани в гаранционния срок недостатъци на лошо изпълнени от
строителя СМР по изграждане и монтаж на асансьорна уредба в сградата, находяща се
в гр. София, бул. „Монтевидео“ № 23 – сграда „G Tower“, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба /30.04.2024 г./ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост, с
административен адрес в гр. София, ул. „Монтевидео“ № 23, сграда „G Tower“,
представлявани от управителя на етажната собственост „НАШИЯТ ВХОД“ ООД, с
ЕИК: *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 9, вх. Б, ет. 1,
офис 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на „ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Дамяница“ № 3
– 5, сумата в размер на 300 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред първоинстанционния съд.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13