РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Пловдив, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300500425 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 4 089 от 21.10.2024 г., пост. по гр.д. № 15 817/2023 г. по описа на РС -
Пловдив са отхвърлени предявените от Г. Г. С., ЕГН – ********** срещу Кредисимо АД,
ЕИК – ********* искове за прогласяване за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на
сключения между тях Договор за потребителски кредит № ***/*** г., евентуално – за
прогласяване за недействителни/ нищожни клаузите от казания договор, касаещи
дължимостта на договорената възнаградителна лихва от 40 % / т. 7 от Приложение № 1 към
договора / и задължението за предоставяне на обезпечение по кредита от потребителя / чл. 4
от приложимите към договора ОУ на кредитора /, както и искът за осъждането на
дружеството да заплати на С. на основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД недължимо платена
по договора за кредит и по договора за поръчителство сума в размер на 923, 68 лева;
Отхвърлен е искът на С. срещу Ай Тръст ЕООД, ЕИК ********* за прогласяване за
недействителен на сключения между тях на *** г. Договор за поръчителство към договора за
потребителски кредит; Отхвърлени са насрещните искове на Кредисимо АД за осъждането
на С. да му заплати сумата 995 лв., предст. незаплатени месечни погасителни вноски – от 3 –
та до 7 – ма вкл., по процесния договор за потребителски кредит № ***/*** г., евентуално -
да му заплати сумата 665,83 лв., представляваща усвоената и непогасената от С. главница по
този договор.
Исковите са отхвърлени с единствения мотив, че по делото не са представени
доказателства да е сключен между ищеца и ответника „ Кредисимо „ ЕАД Договор за
потребителски кредит № ***/*** г., а въз основа на него и Договор за поръчителство от ***
г. между ищеца и ответника „ Ай Тръст „ ЕООД.
Въззивникът – ищец обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените
1
от него искове срещу двамата ответници. Твърди да е неправилен извода на съда, че
възникването и съществуването на процесните облигации не е установено по делото.
Поддържа, че сключването на процесните договори – по реда на ЗПФУР и при спазване на
изискванията на ЗЕДЕП, е на първо място безспорно между страните – с оглед твърденията
и възраженията им по исковете, и като така не се нуждае от нарочно доказване. Освен това,
процесните договори са представени от ответниците – възпроизведени на хартиен носител и
заверени от тях, и са приети като писмени доказателства по делото. Освен това, от приетото
по делото заключението на ССчЕ се установява, че договорите са осчетоводени при
ответниците, че заемната сума е предоставена и усвоена от потребителя, установени са и
извършените от потребителя плащания по тях. Поддържа всички възведени доводи за
недействителност на договора за кредит – по главния иск, както и за недействителност /
нищожност на клаузите от същия, касаещи договорената възнаградителна лихва и
задължението за предоставяне на обезпечение – по евентуалния иск. Поддържа, че с оглед
тази недействителност/нищожност, дължи само чистата стойност на кредита –
предоставената му заемна сума, която е заплатил изцяло, съответно, че платените над нея
суми са платени при начална липса на основание.
По така изложените доводи моли за отмяна на решението в обжалваната от него част
и уважаване на главния иск - за недействителност на договора като цяло, а при неговото
отхвърляне – за уважаване на евентуалния иск - за недействителност/нищожност на казаните
клаузи от договора, както и за уважаване на иска по чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД.
По жалбата на въззивника –ищец не са депозирани отговори по чл. 263 от ГПК.
Въззивникът – ответник Кредисимо АД обжалва решението в частта, с която са
отхвърлени предявените от него насрещни искове. На първо място поддържа, че решението
е недопустимо, т.к. претенциите му не се основават на Договор за кредит № ***/*** г., а на
Договора за кредит под същия номер, но от дата *** г., който е и представения такъв към
насрещната искова молба и сключването му не се оспорва от ответника С.. Като така,
районният съд е отхвърлил насрещните искове на Кредисимо АД на непредявено основание
– договора от *** г.. С оглед което моли за обезсилване на решението в тази му част като
постановено по непредявени насрещни искове. Евентуално, поддържа същото да е
неправилно и иска неговата отмяна и уважаване на насрещните искове – главен или
евентуален, които счита за доказани от приетото по делото заключение на ССчЕ.
По жалбата на Кредисимо АД, е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК от С..
Поддържа, че същата е неоснователна. Твърди, че районният съд е отхвърлил насрещните
искове на предявеното основание – договора за кредит под № *** от *** г., а посочването на
договора под същия номер, но от друга дата - датата *** г. е очевидна фактическа грешка.
Поддържа, че насрещните искове правилно са отхвърлени като краен резултат, като
настоява, че заемната сума по договора от *** г. не е предадена на ищеца. В тази насока се
позовава на обясненията на вещото лице в откритото съд. заседание от 20.09.2024 г., според
които за усвояването на заемната сума по договора от *** г. на експерта е предоставена само
счетоводна справка за рефинансиране на кредит, но не и платежен документ. Настоява, че
заемната сума по договора от *** г. следва да му е реално предадена в договорения й размер
– 1 300 лв., дори и този договор да е сключен на основание рефинсариране на кредита по
предходния договор от *** г.. Поддържа и възведените в отговора на насрещната ИМ
възражения за недействителност на този договор на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа и
възражението си за съдебно прихващане на дължими се по двата договора суми – ако съдът
намери за основателен главния или евентуалния насрещен иск, основаващи се на Договора
за кредит № ***/*** г..
В жалбите и в отговора не са заявени доказателствени искания.
Съдът установи следното:
2
Производството пред районния съд е образувано по предявени, първоначално и
последващо обективно субективно съединени искове както следва:
Първоначален иск от Г. Г. С. срещу „ Кредисимо „ ЕАД за прогласяване за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на сключения между тях Договор за
потребителски кредит № ***/*** г., при условие на Евентуалност – за прогласяване за
недействителни/ нищожни на клаузите от казания договор, касаещи дължимостта на
договорената възнаградителна лихва от 40 % / т. 7 от Приложение № 1 към договора / и
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита от потребителя / чл. 4 от
приложимите към договора ОУ на кредитора /;
Първоначален иск от Г. Г. С. срещу „ Ай Тръст „ ЕООД за прогласяване за
недействителен на сключения между тях вр. с казания договор за кредит Договор за
поръчителство от *** г.;
Осъждането на „ Кредисимо „ ЕАД да заплати/върне на Г. Г. С. платената над чистата
стойност / главницата / по кредита по недействителния договор за потребителски кредит №
***/*** г. сума в размер на 923,68 лв. / в т.ч. и възнаграждението за поръчителя / – като
недължимо платена поради начална липса на основание;
Насрещен иск на „ Кредисимо „ЕАД за осъждането на Г. Г. С. да му заплати сумата
995 лв. – непогасен кредит по сключен между тях Договор за потребителски кредит №
***/*** г., при условие на Евентуалност – да му заплати сумата 665,83 лв., съставляваща
непогасената чиста стойност / главницата / по кредита по казания Договор № ***/*** г..
Всяка от страните е депозирала отговор за неоснователност на исковете на
насрещната страна. В отговора на насрещната искова молба първоначалния ищец С. е заявил
възражение за съдебно прихващане на дължимите се суми, предмет на главния или
евентуалния насрещен иск – в случай че съдът намери някой от тях за основателен.
Страните твърдят, че договорите, предмет на първоначалните и насрещните искове са
сключени от разстояние по реда на ЗЕДЕУУ, като от ответниците по първоначалните искове
същите са представи възпроизведени на хартиен носител, ведно с приложимите към тях ОУ,
в които подробно са описани начина и стъпките по сключването им, както и че кодът за
потвърждение има силата на обикновен електронен подпис. Т.е. между страните няма спор,
че са сключили процесните договори в изискуемата се за тяхната действителност писмена
форма и облигационните връзки между страните са валидно възникнали. От приетото по
делото заключение на ССчЕ е установено, че страните са изпълнявали тези договори, като
кредитът, предмет на насрещния иск е изцяло погасен от ищеца по този иск С. / главница,
възнагр. лихва, лихва за забава, възнаграждение за поръчител /, а кредитът, предмет на
насрещния иск - частично погасен, като към датата на предявяването му са настъпили
падежите на претендираните с него вземани по 3 – та и до 7 – ма погасителни вноски, като
падежът на последната е и крайния падеж по кредита.
Следователно, неправилен е единственият извод на извода на първоинстанционния
съд – който е и изцяло немотивиран, за отхвърлянето на исковете, т.к. по делото не било
доказано страните да са сключили Договор за потребителски кредит № ***/*** г. , а въз
основа на него и Договора за поръчителство от ***г..
Горното налага извод, че исковете следва да се разгледат по същество. Но в случая е
невъзможно това да бъде направено от въззивния съд, т. к. произнасянето на съда по
насрещните искове е недопустимо като постановено по непредявени искове - както правилно
се поддържа в жалбата на въззивника - ищец по насрещните искове „ Кредисимо „ ЕАД.
Насрещните искове не се основават на договора за кредит № ***/*** г. – както неправилно е
приел районния съд, а на друг договор – Договор за кредит № ***/*** г.. Видно от мотивите
на съдебния акт е, че първоинстанционния съд е приел, че и първоначалните, и насрещните
искове се основават на един и същи юридически факт – Договорът №***/*** г. и така се е
3
произнесъл – и в мотивната част, и с диспозитива. Тост, не се касае за допусната явна
фактическа грешка в диспозитива на решението – както неоснователно се поддържа в
отговора на въззивника С. - ответник по насрещните искове. Горното налага обезсилване на
решението изцяло / а не само по насрещните искове / поради заявеното в отговора на С. по
чл. 131 от ГПК на насрещната ИМ възражение за съдебно прихващане на вземанията,
предмет на първоначалните и насрещните искове.
Предвид изложеното изцяло обжалваното първоинстанционно решение се обезсилва
и делото се връща за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Разноски на страните за въззивното производство не се присъждат, т.к. по
отговорността за разноските ще се произнесе районният съд съобразно постановения краен
резултат по съществото на спора при новото разглеждане на делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Обезсилва изцяло Решение № 4 089 от 21.10.2024 г., пост. по гр.д. № 15 817/2023 г.
по описа на РС – Пловдив.
Връща делото на РС – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4