РЕШЕНИЕ
№ 1263
13.04.2020г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На тринадесети април две хиляди и двадесета година
В открито заседание на двадесет и шести февруари 2020
г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело
№ 18322 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 вр. с чл.79,
ал.1, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България
твърди, че с Договор за потребителски заем с номер ********* от 31.01.2017, е
отпуснал паричен кредит в размер на 441.72 /четиристотин четиридесет и един
лева и 72 стотинки / лв. на ответника.
Сумата,
предмет на горепосочения договор, е изплатена от кредитора по начина, уговорен
в чл.1 от договора, с което БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България е изпълнил
задължението си по него. Усвояването на посочената сума М.Ю.А. с удостоверила с
полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз
основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на
12 месечни вноски-всяка по 42.99 лв, /четиридесет и два лева и 99 стотинки/,
които вноски съставляват плащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
и, съгласно годишния процент на разходите 36.55 % и годишния лихвен процент
31.55 %, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът М.Ю.А. е преустановила
плащането на вноските по кредит номер ********* на 20.06.2017 г., като към тази
дата са погасени 4 месечни вноски. На основание чл.З от договора, вземането на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна /и вноска.
По този начин ответникът следвало да
изплати остатъка по заема в размер на 343.92 лв. /триста четиридесет и три лева
и 92 стотинки/, представляващ оставащите 8.00 броя погасителни вноски към
20.07.2017 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки
настъпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил
задължението си.
Алтернативно счита всички претенции
за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна
вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на
20.01.2018 г. Т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по
кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита
вземането за изискуемо на посоченото основание.
Заявява,
че ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в
размер на 27.87 лв./ДВАДЕСЕТ И СЕДЕМ ЛЕВА н 87 СТОТИНКИ / за периода от
настъпване на изискуемостта на кредита - 20.07.2017 до 11.06.2018.
Към настоящия момент ответникът
дължи на дружеството следните суми: главница - 306.55лв., възнаградителна лихва
- 37.37лв., законна лихва за забава - 27.87лв. или ОБЩО: 371.79лв.
БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България е подало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Пловдив. По гражданско дело
No 10691/2018 г.,4 бр. с-в е издадена Заповед за изпълнение, след което е
постъпило възражение от М.Ю.А. срещу издадената заповед. На основание чл.415,
ал.1 от ГПК. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България от М.Ю.А. в размер на: 306.55 лв./ триста и шест
лева и 55 стотинки /, представляваща главница по кредита, 37.37 лв./ тридесет и
седем лева и 37 стотинки /,представляваща възнаградителна лихва по договора,
27.87 лв. /двадесет и седем лева и 87 стотинки /, представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.07.2017 до 11.06.2018, на основания чл.79 и чл.86 от ЗЗД, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира съдебните разноски по
заповедното производство в размер на 25.00 лв. /двадесет и пет лева /за
държавна такса и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00/петдесет/ лв.
Моли съда да осъди ответника да
заплати и държавната такса за завеждане на иск в размер на 125.00лв., както и
минимално юрисконсултеко възнаграждение в размер на 100.00/сто/ лв. по
настоящото производство
Банкова сметка, ***:
IBAN; ***, BIC: ***, Ситибанк Европа
АД, клон България.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в предоставения му едномесечен срок. Оспорва предявените искове
по основание и размер и моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.4, вр. ал.1, т.2 ГПК. Активно легитимиран да
предяви иска е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, връчена на задълженото по същото лице по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Предмет на иска е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта. Или, в контекста на
основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е
да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били
обвързани от действителен договор за кредит за покупка на стоки или услуги, че
дружеството е заплатило на търговеца, избраните от ответницата стоки и че
същите са получени от последната и факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както
и размера на претендираното вземане по отделните пера.
На първо място, в исковата молба се
твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит
с номер ********* от 31.01.2017г., ищецът е отпуснал
паричен кредит, в размер на 441.72 лева. Сумата, предмет на посочения договор,
била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез клона в България, е
изпълнило задължението си по него. Твърди се, че усвояването на посочената
сума, М.А. е удостоверила с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на
изпълнението". Въз основа на чл.1 от договора, за ответницата възникнало
задължението да погаси заема на 12 месечни вноски - всяка по 42.99 лева, които
вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й,
съгласно годишния процент на разходите 36.55% и годишния лихвен процент 31.55%,
посочени в параметрите по договора.
Твърди се от ищеца, че ответницата
преустановила плащането на вноските по кредита на 20.06.2017 г., като към тази
дата били погасени 4 месечни вноски. На основание чл.З от договора, вземането
на ищеца става предсрочно изискуемо в целия му размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена месечна вноска. По този начин, ищецът твърди, че ответницата е
следвало да изплати сумата в размер на 343.92 лева, представляваща оставащите 8
броя погасителни вноски към 20.07.2017г., към която дата заемът е станал
изискуем в целия му размер.
За събиране на вземането си, ищецът
е инициирал заповедно производство - ч.гр.д.№ 10691/2018г., по описа на ПРС, IV
бр.състав, по което е била издадена заповед №6055/29.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника, сега
настоящ ответник, по правилото на чл.47, ал.5 ГПК. Няма постъпило възражение
против заповедта, както се твърди в исковата молба.
За да обоснове правния интерес от
търсената защита, ищецът в исковата молба се позовава на настъпила в негова
полза предсрочна изискуемост. Всяко задължение възниква в момента на
настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този момент
длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като правопораждащ факт се
счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение,
което право е гарантирано с по-нататъшна възможност да се търси съдействието на
държавната принуда за осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение
означава не само, че то е възникнало, но и че са били настъпили други
юридически факти, след настъпването на които носителят на субективното право
има право на иск за изпълнение на задължението. Иначе казано, предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и
при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането /не са
осъществени действия iure et facto - да се върне заетата сума/ и
упражненото от кредитора
право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Посочената разпоредба е с императивен характер и е
приложима към ищеца, доколкото представлява финансова институция по смисъла на
чл.За от ЗКИ. Ето защо и за да бъде завършен преобразуващият фактически състав
за отнемане преимуществото на срока, е необходимо не само обективният факт на
допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно
волеизявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за
предсрочно изискуем,
В настоящия случай нито се твърди,
нито се установява, ищецът да е изпращал покана или друг изходящ от него
документ, в който да е било обективирано волеизявлението му за настъпила в
негова полза предсрочна изискуемост към дата - 20.07.2017г. Ето защо и следва
да се приеме, че към датата на сезиране на заповедния съд, фактическият състав
за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен ресурс
и по отношение на непадежиралите вноски, е бил недовършен.
Постигната в договора предварителна
уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника, кредиторът може да събере вземането си,
НЕ ПОРАЖДА ДЕЙСТВИЕ, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.
С подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено да длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Връчването на издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото Заповедта за изпълнение
на парично задължение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа
волеизявление в посочения смисъл. Друг е въпросът, че в настоящия случай,
заповедта за изпълнение е била връчена по чл.47, ал.5 от ГПК.
Съгласно установената съдебна
практика по договори за потребителски кредит, какъвто е процесният, съдържащи
уговорка за предсрочна изискуемост са приложими постановките на TP
№4/18.06.2014г. по тълк. д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и пo-конкретно т.18.
Изрично в цитираното тълкувателно решение е посочено, че съдържащата се в
договора за кредит уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът
може да събере вземането си, без да уведомява длъжника, не поражда действие,
ако банката/финансовата институция съгласно ЗКИ не е заявила, че упражнява
правото си да направи кредита предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника.
В разглеждания казус, това означава,
че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК, кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 123/9.11.2015г. на ВКС по т.д.№ 2561/2014г., II т.о.,
ТК, докладчик председателят Т. В. и Решение № 114/7.09.2016г. на ВКС по т.д.№
362/2015г.( 2 т.о., ТК, докладчик съдията Е. В., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Това от своя страна влече след себе
си неоснователност на предявения установителен иск и отхвърляне на претенцията
за присъждане на разноските по заповедното производство.
От друга страна, със Заявление
вх.№39956/28.06.2018 год., Районен съд-Пловдив е бил сезиран с искане от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК против М.А. за вземане, произтичащо от настъпила предсрочна
изискуемост на кредита по договор за потребителски кредит номер
*********/31.01.2017г. Анализът на заявлението и неговите реквизити сочат, че
заповедният дълг се претендира като дълг с договорен произход, чиято
изискуемост е настъпила предсрочно към конкретен момент - 20.07.2017г. На
основание чл.410, ал.2 ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията за
искова молба по чл.127, ал.1 ГПК, вкл. изчерпателно да формулира
обстоятелствата, на които се основава заповедният дълг. Обективираните в
заявлението твърдения, вкл. приложените доказателства, не съдържат искане за
установяване на процесното вземане на основанието, заявено в ИМ при условията
на алтернативност, а именно: на основание изтичането и падежирането на
последната погасителна вноска съгласно погасителния план. Формулировката на
иска с правно основание чл.422 ГПК, така, както е алтернативно заявена е с
произход, различен от заявения по реда на чл.410, ал.2 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 ГПК. Производството по чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК е специално и
е пряко обвързано със заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК.
Предявяването на иска по чл.422 ГПК няма самостоятелно правно значение и до
него се стига само след успешно проведено производство по издаване на заповед
за изпълнение и депозирано от длъжника възражение или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Тази пряка
обвързаност е отразена и в обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК се счита
предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и че за иска се доплаща държавна такса, а не се внася изцяло нова такава. Целта
на иска по чл.422 ГПК е да установи дължимостта на вземането на ищеца, така,
както е отразено в заповедта за изпълнение.
С оглед на изложеното, искът по
чл.422 ГПК трябва да има за предмет съдебно установяване на вземане, което е
напълно идентично по основание и размер със заявения в заповедното производство
дълг. Сочената идентичност е изискване, процесуална предпоставка за редовността
на иска, респ. за надлежното сезиране на съда /Определение №570 от 8.05.2013г.
на ВКС по гр.д.№ 1042/2012г., III т.о., ГК/.
Предвид гореизложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.", клон България, гр.София, с ЕИК:********* против М.Ю.А., за приемане
за установено, че М.Ю.А. дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.",
Париж, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, гр.София, с
ЕИК: ********* по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№ 10691/2018г., по описа на ПРС, IV-ти бр.с: сумата 306.55 лева,
представляваща главница по кредита, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане;
сумата 37.37 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора; сумата
27.87 лева, представляваща мораторна лихва за периода - 20.07.2017г. до
11.06.2018г.
В изложените по същество доводи
навежда ново основание а недължимост на исковите суми, като заявява, че в
договора е посочен ГПР, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
представлява самостоятелно основание за недействителност на договора.
Неравноправните клаузи в договорите за кредит се отнасят за физически лица,
съобразно Директива 93/13 или в ЗЗП или в ЗПК, какъвто е настоящият случай.
Въведената система за защита почива на предположението за по – слаба страна при
сравнение между страните по сделката.
Заявява също така, че исковата
претенция е неоснователна и поради факта, че кредиторът не е предявил
вземанията в шестмесечния срок от настъпване на предсрочната изискуемост, респ.
от настъпване на крайния падеж на договора.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери за установено следното:
По ч.гр.д.№ 10691/2018г., по описа на ПРС, IV бр.състав е била издадена
заповед №6055/29.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
която било разпоредено длъжникът М.Ю.А., ЕГН **********,*** да заплати на ищцовото дружество «БНП Париба Пърсънъл файненс С.А.» клон България, сума в размер
на 306,55 лева, представляваща главница по договор за потребителски заем № *********/31.01.2017 г., сумата 37,37лв. – възнаградителна лихва от
20.06.2017 г. – 20.01.2018 г., сумата 27,87лв. – мораторна лихва за периода
20.07.2017 г. – 11.06.2018 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до
изплащане на вземането и разноски в размер на 25лв. – внесена държавна такса и
50лв. – юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.7 вр. с ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищцовото
дружество да предяви установителни искове за вземанията си.
Ищецът е предявил настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, като заявява, че е носител на
процесните вземания на основание Договор за потребителски заем № *********/31.01.2017 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника.
Спорно между страните се явява обстоятелството дали към момента на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК ищцовото дружество е обявило предсрочната
изискуемост на кредита на длъжника, предвид неплащане на две погасителни вноски
от страна на последния. Не са представени доказателства от ищеца за достигане
на изявлението му в този смисъл до длъжника. Налице е противоречива съдебна
практика относно обстоятелството дали по отношение на нефинансовите институции
е приложимо тълкуването, дадено в т.18 от
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, а
именно че кредиторът следва да е уведомил длъжника, че го лишава от
преимуществото на срока, като обявява кредита за предсрочно изискуем, като е
сторил това преди подаване на заявлението пред съда. Преобладаващата съдебна
практика приема, че соченото тълкуване касае единствено банките, а не и
небанковите финансови институции. Съществуват и решения на ВКС, които приемат,
че изрично волеизявление на кредитора следва да е налице, тъй като обявяването
на предсрочната изискуемост е негово право, а не е достатъчно настъпването на
обективния факт на неплащане на определен брой вноски. Т.е. необходими са два
елемента от фактическия състав – обективен – неплащане на определен брой
вноски, посочени в договора, както и волеизявление на кредитора, че лишава
длъжника от преимуществото на срока, което волеизявление следва да е достигнало
до длъжника.
Което и от тълкуванията да се приеме
обаче, то с правно значение в настоящата хипотеза се явява обстоятелството, че
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил крайният срок за
издължаване на последната вноска по кредита, т.е. дори да не е налице
предсрочна изискуемост, то е изтекъл срока за цялостно издължаване на дължимите
по кредита вноски.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдията Е. В., тълкуване, допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата
молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост,
когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Следователно, липсва пречка съдът да
съобрази факта на настъпване на крайния падеж по договора за банков кредит,
дори такова основание да не е заявено от заявителя, поради което и липсва
процесуална пречка самият ищец да наведе сочения факт в исковата молба.
Не се възприема възражението на
ответника, че правото на заемодателя да търси защита на правото си по съдебен
ред се е погасило, тъй като кредиторът не е потърсил такава защита в рамките на
шест месеца от настъпване на предсрочната изискуемост, респ. от настъпване на
крайния падеж на договора. Соченото право намира приложение в случаите на
поръчителство по кредита и е уредено в чл.147, ал.1 от ЗЗД. То не се прилага
спрямо главния длъжник, който отговаря за задълженията си в рамките на
давностния срок.
Макар ответникът да е навел възражението си за неравноправна клауза в хода
по същество, то предвид заявената нищожност на договора, съдът намира, че
същото не се явява преклудирано, като следва да разгледа същото.
Наведено съображение за недействителност на договора поради нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира за основателно. Съгласно разпоредбата на
параграф 1, т. 2 ДР на ЗПК, общата сума, дължима от потребителя, е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а общ
разход по кредита, според т. 1 ДР на ЗПК са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В
случая в договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема – 31,55 %, а
годишният процент на разходите на заема е 36,55 %. Общата сума, дължима от
заемателя, е 565,88 лв. Липсва обаче яснота относно конкретните параметри на
общо дължимата сума. Не е ясен размерът на възнаградителната лихва, дължима по
договора, както и годишният процент на разходите. Не става ясно разликата от
5,00 % между ГПР и лихвения процент по заема какви разходи на кредитора
покрива.
При посочените данни и на основание чл. 22 ЗПК съдът намира,
че процесният договор за кредит е недействителен – поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от Закона за потребителския кредит
(в редакцията му в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), когато не
са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От заключението на съдебно - счетоводната експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, обосновано, изготвено с необходимите знания и
опит, както и неоспорено от страните, се установява, че отпуснатият кредит на ищеца бил в размер на 441,72лв.,
като той се задължил да върне същата сума, ведно с дължимите лихви, като общата
стойност на плащанията по кредита е в размер на 565,88лв. Сумата от 171,96лв.
била изплатена от ищеца, като направените от ищеца погасителни вноски били в
този общ размер, като включвали 135,17лв. – главница, 36,79лв. – платена лихва.
При така установените факти, се налага изводът
, че ищецът е изплатил по
процесния договор в полза на дружеството – кредитодател сума в общ размер от
171,96лв., която сума следва да се отнесе към погасяване на главницата, предвид
недействителността на договора.
Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата от 269,76лв. – главница, поради което
искът се явява основателен до посочения размер и следва да се уважи. Главницата следва да се
присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата. За останалите вземания исковете се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ищецът
претендира разноски, като съразмерно на уважената част от исковете, на същия
следва да се присъди сумата от 453,48лв. за исковото производство и 75лв. – за
заповедното производство.
Ответникът
не претендира разноски.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.Ю.А., ЕГН **********,***
дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.»Младост» 4, Бизнес парк София, сгр.14, сума в размер на 269,76 лева,
представляваща главница по договор за потребителски заем № *********/31.01.2017 г., ведно със законната лихва от 28.06.2018 г. до
изплащане на вземането, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
№6055/29.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по
ч.гр.д.№ 10691/2018г., по описа на ПРС, IV бр.състав, като за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 306,55 лева, представляваща главница
по договор за потребителски заем № *********/31.01.2017 г., както и за
сумата 37,37лв. – възнаградителна лихва от 20.06.2017 г. – 20.01.2018 г.,
сумата 27,87лв. – мораторна лихва за периода 20.07.2017 г. – 11.06.2018 г.,
ОТХВЪРЛЯ предявените искове като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Ю.А., ЕГН **********,***
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж“ рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.»Младост» 4, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 75лв./седемдесет
и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
10691/2018г., по описа на ПРС, IV бр.състав, както и сумата от 453,48лв./четиристотин петдесет и три лева и 48ст/ - разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ