Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр. Луковит, 21.06.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публичното заседание на осми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 238/2015г. на РС Луковит и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Д.А., П.Н.К., Х.Н.С., Ц.Н.Х., Н.С.К., П.Д.С., В.Д.К., А.А.А., Д.А.А., П.А.Н. и Ц.Д.П. против Г.С.В. и Г.М.В., с която е предявен ревандикационен иск /по чл. 108 ЗС/.

В исковата молба се твърди, че с решение на PC Луковит по гр.д. № 210/1995г. на РС Луковит е отменен отказа на Общинска Поземлена комисия гр. Луковит по преписка вх. № 1759/91г. и възстановено правото на собственост на насл. на А. Д. С., б.ж. на с. Ъглен върху следните имоти /земеделски земи/, в землището на с. Ъглен: Зеленчукова градина от 1,500 дка, в местността „Мечкарската лъка” и Зеленчукова градина от 0,500 дка, в местността „Мечкарската лъка”. Посочва се, че с решение на PC Луковит по гр.д. № 163/2000г. е отменен отказа на ПК гр. Луковит по преписка № 11207/99г. и е възстановено правото на собственост на насл. на А. Д. С., б.ж. на с. Ъглен обл. Ловеч, върху Нива /бивша зеленчукова градина/ от 0,700 дка, находяща се в местността „Върбановското”, землището на с. Ъглен обл. Ловеч.

Посочва се, че с решение на ОС „ЗГ” Луковит № 12 - ОБ и № 12 РГ от 27.07.2005г. е възстановено право на собственост върху ПИ № 164005, Нива с площ 5 дка, в местността „Селище", девета категория, при съседи: имот № 164004 нива на насл. на А. Д.С., № 000054 полски път на Общината, № 164007 нива на насл. Т. Ц. Т. и № 000146 полски път на Общината. Твърди се, че същият имот е продаден на ответниците Г.С.В. и Г.М.В. с нот. акт № 179, том V, peг. № 3267, дело № 440/2005г. на нотариус П. Т., вписан вх. Peг. № 1152 от 12.08.2005г., акт 126, том III, дело 551/2005г. на Служба вписвания гр. Луковит.

Твърди се, че част от имот с № 164005 по плана на землището на с. Ъглен с площ от 2,700 дка е идентичен с имотите по двете съдебни решения /по гр.д. № 210/1995г. и по гр.д. № 163/2000г. на РС Луковит/, с които е възстановено правото на собственост на насл. на А. Д.С.. В исковата молба се поддържа, че правото на собственост върху тази част не е принадлежало на праводателите на Й. В. Й. и М. И. Д. и че сделката покупко-продажба, извършена с нот. акт № 179, том V, peг. № 3267, дело № 440/2005г. не е породила вещнопрехвърлителен ефект.

В молбата е изведено искане за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Г.С.В. и Г.М.В., че част от ПИ № 164005, Нива с площ 5 дка, в местността „Селище", девета категория, при съседи: имот № 164004 нива на наел. на А. Д. С., № 000054 полски път на Общината, № 164007 нива на наел. Т. Ц.Т. и № 00146 полски път на Общината, в с площ от 2,700 дка е собственост на Д.Д.А., П.Н.К., Х.Н.С., Ц.Н.Х., Н.С.К., П.Д.С., В.Д.К., А.А.А., Д.А.А., П.А.Н. и Ц.Д.П. и за осъждане на ответниците Г.С.В. и Г.М.В. да предадат владението върху тази част от претендирания имот.

В срока по чл. 131 ГПК от ответниците е подаден писмен отговор на исковата молба. В писмения отговор от ответниците се посочва, че с нот. акт № 179, том V, peг. № 3267, дело № 440/2005г. на нотариус П. Т., са закупили от Й. В. Й. и М. С. В. два недвижими имота, сред които и поземлен имот № 164005, съставляващ Нива, с площ 5 дка, в местността „Селище", девета категория, при съседи: имот № 164004 нива на насл. на А. Д.С., № 000054 полски път на Общината, № 164007 нива на насл. Т.  Т. и № 000146 полски път на Общината. Твърди се, че с подписване на договора /на 12.08.2005г./ ответниците получили от продавачите владението върху имотите, че към своето владение те са присъединили и това, на праводателите им от 27.07.2005г. Посочва се, че правото на собственост върху имотите по нот. акт № 179, том V, peг. № 3267, дело № 440/2005г. е възстановено на Й.В. Й. и М. С. В. /праводателите на ответниците/ с решение № 12- ОБ и решение № 12- РГ7 27.07.2005 год. на ОС"3" Луковит по преписка № 10741/ 24.08.1995 год.

В съдебно заседание от ищците взема лично участие Д.Д.А., като за него и останалите ищци, се явява процесуалния представител по пълномощие адв. З.М., който поддържа иска, навежда подробни съображения за неговата основателност и моли за уважаването му и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки развива подробни доводи в подкрепа на становището за основателност на ревандикционния иск, предявен на конкретното реституционно основание.

Ответниците Г.С.В. и Г.М.В. вземат участие в производството по делото чрез процесуалния представител адв. М.М.. Последният развива съображения, че доверителите му са собственици на имота по силата на покупко-продажба и моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива доводите за неоснователност на иска.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от решение от 28.06.1996г., по гр.д. № 210/1995г. на РС Луковит, влязло в законна сила на 06.11.1997г., че със същия съдебен акт е отменен отказът на Общинска Поземлена комисия гр. Луковит по преписка вх. № 1759/91г. и е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Д. С., б.ж. на с. Ъглен върху следните земеделски земи, в землището на с. Ъглен: Зеленчукова градина от 1,500 дка, в местността „Мечкарската лъка” и Зеленчукова градина от 0,500 дка, в местността „Мечкарската лъка”. Видно от решение от 26.06.2000г., по гр.д. № 163/2000г. на PC Луковит, влязло в законна сила на 26.06.2000г., е отменен отказът на ПК гр. Луковит по преписка № 11207/99г. и е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Д. С., б.ж. на с. Ъглен обл. Ловеч, върху Нива /бивша зеленчукова градина/ от 0,700 дка, находяща се в местността „Върбановското”, землището на с. Ъглен обл. Ловеч.

От удостоверение за наследници № 01-282/10.06.2015г. на Община Луковит е видно, че А. Д. С.е починал на 12.01.1973г. и е оставил за свои наследници по закон четири деца – П. А. К., Д. А. П., А.А. Д. и Д. А. Д.. От същото удостоверение е видно, че всички те са починали и са оставили за наследници по закон следните лица: на П. А. К.а - П.Н.К., Ц.Н.Х. и Х.Н.С. /в качеството им на деца на /; на Д.а А. П.П.Д.С. и В.Д.К. /в качеството им на внуци/ и Н.С.К. /в качеството й на преживяла съпруга на покойния й син/; на А.А. Д. - А.А.А. и Д.А.А. /в качеството им на внуци/ и П.А.Н. /като нейна дъщеря/; и на Д. А. Д. - Д.Д.А. и Ц.Д. /в качеството им на деца/.

Видно от нотариален акт акт № 179, том V, peг. № 3267, дело № 440/2005г. на нотариус П. Т., вписан вх. Peг. № 1152 от 12.08.2005г., акт 126, том III, дело 551/2005г. на Служба вписвания гр. Луковит, на 12.08.2005г. Й. В. Й. и М. И. Д. продават на Г.С.В. поземлен имот № 164005, находящ се в местността „Селище", землището на с. Ъглен, община Луковит, с начин на трайно ползване Нива, с площ 5 дка, девета категория, при съседи: имот № 164004 нива на насл. на А. Д. С., № 000054 полски път на Общината, № 164007 нива на насл. Т. Ц. Т. и № 000146 полски път на Общината. Не се спори между страните, че към момента на извършване на сделката Г.С.В. е бил в граждански брак с Г.М.В..

От показанията на св. С. Н. П.и П. А. М. се установява, че А. Д. С. /наследодателят на ищците/ е имал градина, чиято площ е с продълговата конфигурация, като едната й граница е река Вит, срещу нея границата е скала, третата граница се посочва от свидетелите като воденица. От показанията на свидетелите се установява, че имотът е бил ограден и в него имало постройка. От показанията на свидетеля Ф. М. П. се установява, че от около десет години Г. С. В. му позволявал ежегодно да коси негов имот, градина от около пет декара, като свидетелят казва, че същият се намира в местността „Селището”, като движейки се по пътя за помпената станция, първо се преминава градина с каменен дувар, след това една постройка, и след това се стига до градината, която коси.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице с квалификация геодезист съдът приема, че имотите с обща площ от 2,700 дка, описани в съдебни решения /по гр.д. № 210/1995г. и по гр.д. № 163/2000г. на РС Луковит/, с които е възстановено правото на собственост на наследниците на А. Д. С., не попадат и не са част от площта на поземлен имот с № 164005, находящ се в местността „Селище", землището на с. Ъглен. За да приеме този фактически извод съдът съобрази, че експертът не успява да идентидифицира имотите по посочените в решенията граници и съседи, че имотите по двете съдебни решения се намират в различни местности /”Върбановското” и „Мечкарска лъка”/, като двете местности са различи от местността „Селище” и едната от тях /”Върбановското”/ е на разстояние около 2 км западно от м. „Селище”, в която се намира поземлен имот с № 164005/. Съдът изцяло възприема извода на вещото лице и в частта, относно липсата на идентификация на имотите, описани в двете съдебни решения, по съществуващите стари планове за местността „Селище”, като обосновава липсата им както върху старите регулационни планове на селото Ъглен, така и в едромащабната топографска карта на местността от 1960 г. Вещото лице прави извод, че поземлен имот с № 164005 никога не е попадал в регулацията на населеното място. По регулационния план на с. Ъглен от 1920 г. са нанесени пет броя самостоятелни имоти /за които са били отредени парцели в кв.34/, като в разписния лист са записани на следните лица: имот пл.сн. № 29 - воденица - на А., Г. и Х. Ц.; имот пл.сн. № 30 с УПИ 1-30 в кв.34 - на А. Ц.; имот пл.сн. № 31 с УПИ 111-31 в кв.34 - на Г. Ц.; имот пл.сн. № 32 с УПИ IV-32 в кв.34 - на Х. Ц.; и имот пл.сн. № 33 с УПИ V-33 в кв.34 - на Г. Т.. Воденицата заедно с първите три имота след нея /в началото на кв.34/, са били собственост на тримата братя А., Г. и Х. Ц., а последния имот в края на кв. 34 е бил собственост Г. Т.. От комбинираната скица към заключението е видно, че процесният имот № 164005 не попада върху описаните по горе имоти в кв. 34, а е бил извън регулацията по стария кадастрален и регулационен план на с.Ъглен. Съобразявайки описанието, дадено в показанията на свидетелите, и по-конкретно трайните граници и геодезически знаци върху картите, вещото лице прави извод, че и имотите, описани от свидетелите П. и М., не попадат в процесния поземлен имот с № 164005, че даденото описание съответства на имотите от пл.сн. № 29 до пл.сн. № 32, в кв.34 по регулационния план на с. Ъглен от 1920 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За успешно провеждане на защитата по ревандикационния иск /чл. 108 ЗС/ ищецът следва да докаже фактическото основание, от което е възникнало правото на собственост върху конкретната вещ и че ответникът е установил върху тази вещ или част от нея фактическа власт. За да проведе успешна защита срещу предявения иск по чл. 108 ЗС, ответникът следва да докаже наличието на конкретно правно основание, въз основа на което упражнява фактическата власт върху вещта.

В конкретния случай от ищците се претендира, че са собственици по реституция /възстановяване в стари реални граници/ на три земеделски имота с обща площ от 2,700 дка, като се поддържа, че тази площ е част от поземлен имот № 164005, който се владее от ответниците.

Независимо от наличието на две съдебни решения, с които е постановено възстановяване правото на собственост на наследниците на А. Д. С.върху Зеленчукова градина от 1,500 дка, в местността „Мечкарската лъка”, Зеленчукова градина от 0,500 дка, в местността „Мечкарската лъка” и Нива /бивша зеленчукова градина/ от 0,700 дка, находяща се в местността „Върбановското”, землището на с. Ъглен, по делото не се установи площта на посочените земеделски земи да попада изцяло или отчасти в площта на процесния поземлен имот № 164005, находящ се в местността „Селище”, землището на с. Ъглен. Липсата на такова съвпадение е достатъчно основание да се приеме, че претенцията на ищците за собственост върху каквато и да е площ от поземлен имот № 164005 е неоснователна. Това е така, защото освен наведеното придобивно основание за собственост, от ищците е заявена и идентичност на възстановените им земеделски земи с имота, придобит от ответниците, каквато идентичност не се установява.

При липсата на пълно и главно доказване на фактическото основание, от което е възникнало правото на собственост върху конкретната вещ, вкл. идентичност между възстановените земи с част от спорния имот, ревандикационния иск за същата част е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед отхвърляне на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на ответниците сторените по делото разноски, които са доказани в размер на 500 лв. /заплатено адвокатско възнаграждение/. Предвид неоснователността на предявения иск, на ищците не следва да се присъждат разноски в настоящето производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д. ***, с ЕГН **********, П.Н.К. ***, с ЕГН **********, Х.Н. ***, таванско помещение, с ЕГН **********, Ц.Н.Х. ***, с ЕГН **********, Н.С.К. ***, с ЕГН **********, П.Д.С. ***, с ЕГН **********, В.Д.К. ***, с ЕГН **********, А.А. ***, с ЕГН **********, Д.А. ***, с ЕГН **********, П.А.Н. ***, с ЕГН **********, Ц.Д.П.,***, с ЕГН **********, Н.С.К. ***, с ЕГН ********** против Г.С.В., с ЕГН ********** и Г.М.В., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** иск правна квалификация по чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че част от поземлен имот № 164005, съставляващ Нива от 5 дка, в местността „Селище”, девета категория, при съседи: имот № 164004 нива на наел. на А. Д. С., № 000054 полски път на Общината, № 164007 нива на наел. Т. Ц.Т. и № 00146 полски път на Общината, с площ от 2,700 дка е собственост на ищците, на основание възстановяване в стари /възстановими/ реални граници и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху същата част от поземления имот.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.Д. ***, с ЕГН **********, П.Н.К. ***, с ЕГН **********, Х.Н. ***, таванско помещение, с ЕГН **********, Ц.Н.Х. ***, с ЕГН **********, Н.С.К. ***, с ЕГН **********, П.Д.С. ***, с ЕГН **********, В.Д.К. ***, с ЕГН **********, А.А. ***, с ЕГН **********, Д.А. ***, с ЕГН **********, П.А.Н. ***, с ЕГН **********, Ц.Д.П.,***, с ЕГН **********, Н.С.К. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.С.В., с ЕГН ********** и Г.М.В., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Ловеч в 2–седмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: