№ 70
гр. Бяла Слатина, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Веселина Люб. Павлова
при участието на секретаря Таня Мл. Т.а
като разгледа докладваното от Веселина Люб. Павлова Гражданско дело №
20231410100227 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба с Вх. №
956/24.02.2023 г. от Национално движение „Б. СИ ТИ“, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ангел Кънчев“ № 34,
представлявано от председателя Д.Д.К., с ЕГН ********** против К. Т. Ц., с
ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, С. Д. Д., с ЕГН **********
от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Н. К. Ц., с ЕГН **********
от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, К. К. Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В.,
ул. „Ц.З.“ № 28, Г. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.
А, ет. 4, ап. 14, Б. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.
А, ет. 4, ап. 14, И. С. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх.
А, ет. 4, ап. 14, с искане съдът да установи погасяването на учреденото вещно
право на ползване за срок от 15 години в полза на ответниците върху следния
собствен на сдружението недвижим имот, находящ се в с. М., обл. В.,
представляващ дворно място с площ 1000 кв.м., което е УПИ VII, пл. № 1087
в кв.110 по действащият ЗРП на селото одобрен със заповед № 492/1974 г. с
граници и съседи: от североизток улица, от изток УПИ VIII -1088 и от
северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите в него масивна жилищна
сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951 г. и паянтова стопанска
сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г., както и всички
подобрения намиращи се в имота, тъй като ползвателите не го упражняват в
продължение на повече от 5 години.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 59, ал. 3,
предл. 2 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на дворно място с площ 1000 кв.м.,
което е УПИ VII, пл. № 1087 в кв.110 по действащият ЗРП на селото одобрен
със заповед № 492/1974 г. с граници и съседи: от североизток улица, от изток
1
УПИ VIII -1088 и от северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите в него
масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951 г. и
паянтова стопанска сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г.,
както и всички подобрения намиращи се в имота. С Нотариален акт от
11.09.2012 г. е учредил вещно право на ползване върху имота за срок от 15
години в полза на ответниците по делото. Сочи се, че е установено
напускането на семейството от посочения имот преди повече от 5 години,
като същият е започнал да се руши. Именно затова желае съдът да установи
погасяването на така учреденото право на ползване в полза на ответниците,
поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.
В срока по чл. 131 ГПК не са постъпили отговори от страна на
ответниците, но в хода на производството същите са депозирали молби, в
които заявяват, че са напуснали имота, никой не живее в него и нямат
претенции във връзка с имота, вкл. в съдебно заседание всички ответници
заявиха искането си, съдът да признае, че учреденото право на ползване в
тяхна полза е погасено.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представените от ищеца писмени доказателства – в частност
Нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване от 11.09.2012 г.
безспорно се установява, че в полза на ответниците е усредено вещно право
на ползване върху процесния недвижим имот за срок от 15 години. Също
така са представени доказателства с констатации за извършени проверки,
съгласно които имотът от повече от пет години е необитаем и напуснат от
ответниците. От страна на последните този факт изрично е признат и
потвърден лично от всеки един от тях пред съда в открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в
т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот
учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по
предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта.
Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се
разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена
разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на
ползване за себе си и/или за друг член на семейството си. Запазеното право на
ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик /съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на
ползване на чужд имот с разпоредбата на чл. 59 ЗС – правото на ползване се
погасява със смъртта на ползвателя - физическо лице или с прекратяването на
ползвателя - юридическо лице, респ. с изтичане на срока, ако е уговорен
такъв, като правото на ползване се погасява при погиване на вещта или ако не
2
се упражнява за период по дълъг от 5 години, както и при сливане на
качеството на ползвател и това на собственик.
По съдържание упражняване на вещното право на ползване от
ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото
и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището
/недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на
имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на
лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит,
стопанска дейност и др. Също така ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както
и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си
чрез другиго.
В настоящия случай между страните не се спори по всички
правнорелевантни за спора факти, а именно че е било учредено от страна на
ищеца в полза на ответниците вещно право на ползване, което обаче се явява
погасено, поради неупражняването му от страна на ползвателите за период
повече от 5 години. Последните признават тези факти, а също и че са се
дезинтересирали от имота, установили са се да живеят на друго място и нямат
претенции нито към учреденото в тяхна полза право на ползване, нито към
самия имот.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен, като по делото не се претендират
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на чл. 59, ал. 3, предл. 2 от ЗС в
отношенията между страните, че учреденото вещно право на ползване,
съгласно Нотариален акт № 113, том 5, рег. № 4767, дело № 842/11.09.2012 г.
от страна на Сдружение „Национално движение Б. СИ ТИ“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Ангел Кънчев“
№ 34, представлявано от председателя Д.Д.К. в полза на ответниците К. Т.
Ц., с ЕГН ********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, С. Д. Д., с ЕГН
********** от гр. С., жк. „Суха река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Н. К. Ц., с ЕГН
********** от с. М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, К. К. Ц., с ЕГН ********** от с.
М., обл. В., ул. „Ц.З.“ № 28, Г. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха
река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, Б. К. Ц., ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха
река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14, И. С. Д., с ЕГН ********** от гр. С., жк. „Суха
река“, бл. 4, вх. А, ет. 4, ап. 14 върху собствения на сдружението недвижим
имот, находящ се в с. М., обл. В., представляващ дворно място с площ 1000
кв.м., което е УПИ VII, пл. № 1087 в кв.110 по действащия ЗРП на селото
одобрен със заповед № 492/1974 г. с граници и съседи: от североизток улица,
от изток УПИ VIII -1088 и от северозапад УПИ VI -1086, ведно с намиращите
в него масивна жилищна сграда, със застроена площ 76 кв.м., построена 1951
г. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 78 кв.м. построена 1949 г.,
както и всички подобрения намиращи се в имота, е погасено, поради
неупражняването му в продължение на повече от 5 години, респ.
3
действието на сключения между страните договор е прекратено.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. В. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
4