Р Е
Ш Е Н
И Е
№48 16.02.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Ива Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело № 815 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с
ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба на Х.Ю.Х., ЕГН **********
***, подадена чрез пълномощника му адв.Б.М. ***, против решение №2153-23-123 от
21.11.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт - гр. Стара Загора /ТП на НОИ - гр. Стара Загора/, с
което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Х.Х. жалба
срещу разпореждане №********** от 27.09.2022 г. на началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ - гр. Стара Загора, като оспореното разпореждане било изцяло потвърдено.
В жалбата се съдържат съображения за
неправилност и необоснованост на оспореното решение, като се изтъкват доводи за
постановяване на същото в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че решаващият
административен орган в лицето на директора на ТП на НОИ-Стара Загора, погрешно
е приел, че периодът от 29.09.1974 г. до 30.10.1976 г., през който
жалбоподателят бил на наборна военна служба в частите на Българската армия, не
следвал да бъде вземан предвид при преценка на правото му на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като този му
стаж, по аргумент от разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО не
представлявал „действителен стаж“ и не можел да бъде зачетен, като такъв с
оглед изричното изискване на чл. 68, ал. 3 от КСО. Според Х., от нормата на §9,
ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 81 от Правилника за прилагане на закона за
пенсиите /ППЗП, отм./, се обуславяла неприложимостта в случая на
определителната норма, съдържаща се в §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, ангажирана
от страна на ответника по делото. В този смисъл
жалбоподателят счита, че периодът от 29.09.1974 г. до 30.10.1976 г., с
продължителност от 2 г., 1 месец и 1 ден, следвало да бъде зачетен като
действителен стаж и в тази връзка да се вземе предвид при преценка на правото
му на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. От съда се иска отмяна на
оспореното решение №2153-23-123 от 21.11.2022 г. на директора на
ТП на НОИ-Стара Загора и на потвърденото с него разпореждане № ********** от 27.09.2022г.
Ответникът
– Директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, чрез процесуалния си представител
по делото – юриск. И., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Прави се възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение за един адвокат.
Въз
основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното :
Жалбоподателят
е подал до директора на ТП на НОИ - Стара Загора заявление с вх. № 2113-23-1859
от 11.08.2022 г. /л. 24-26/ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст /ЛПОСВ. Към заявлението си жалбоподателят е приложил трудови книжки №
1590 и № 156, удостоверения обр.УП-3 № 307/ 21.11.2018г., издадено от „Устра
Холдинг“АД гр.Кърджали, № 100/ 02.10.2018г. , издадено от „Мессут“ ООД
гр.Момчилград, № 110/ 21.11.2018г., издадено от „Бдин“АД гр.Видин, № 94-00-39/
10.05.2019г., издадено от „Имерис Минералс България“ АД гр.Кърджали,
удостоверение обр.УП-13 № 5507-10-1630/ 09.11.2018г., издадено от ТП на НОИ
гр.Ловеч и удостоверение, издадено от щаба на поделение 4652 за наборна служба
за периода от 29.09.1974г. до 31.10.1976г. Въз основа на информацията от
съдържащите се по така образуваната пенсионна преписка документи,
удостоверяващи наличния за жалбоподателя осигурителен стаж, била извършена
преценка на правото на ЛПОСВ за лицето, като в резултат и на основание чл. 98,
ал. 1 от КСО, началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора
издал разпореждане № ********** от 27.09.2022 г., с което е отказал отпускане на заявената от Х.Х. ЛПОСВ. В изложените от пенсионния орган съображения,
представляващи и мотивите за издаване на акта, са разгледани законовите
изисквания за отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3, като при тяхното
съпоставяне с притежавания от жалбоподателя към датата на заявяване на пенсията
осигурителен стаж и навършената от него възраст, бил обоснован краен извод за
липса на материалните предпоставки, за отпускане на ЛПОСВ. В разпореждането е
посочено, че към 11.08.2022 г. /датата на подаване на заявлението/ жалбоподателят
имал навършена възраст от 66 години, 10 месеца и 01 дни и зачетен осигурителен
стаж: от втора категория – 11 години 05 месеца и 15 дни и от трета категория в
размер на 3 години 10 месеца и 29 дни. Съответно общият осигурителен стаж,
превърнат към III категория, съгласно
чл. 104, ал. 2 от КСО, възлизал на 18 години 02 месеца и 25 дни, от които
действителен стаж 13 години 00 месеца и 15 дни. В разпореждането изрично е
посочено, че осигурителният стаж за времето на наборна военна служба не се
зачитало за действителен осигурителен стаж, съобразно разпоредбата на §1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО, като в този смисъл притежаваният от Х. действителен
осигурителен стаж бил изчислен в размер на 13 години, 0 месеца и 15 дни, при
изискуеми от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - 15 години. Срещу
разпореждането била депозирана жалба от Х.Х., в която е изложил доводи, че
незаконосъобразно от пенсионния орган не е било зачетено времето, през което е отбивал
наборната си военна служба, за действителен осигурителен стаж.
По повод подадената жалба и на основание чл. 117, ал.
1-3 от КСО директорът на ТП на НОИ - гр. Стара Загора, издал оспореното решение
№
2153-23-123 от 21.11.2022 г. С изложени
подробни мотиви, идентични в голямата си
част с тези, съдържащи се в разпореждане № ********** от 27.09.2022 г., горестоящият административен орган е потвърдил
изцяло първоначалния административен
акт, съответно отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението са разгледани
детайлно нормативните предпоставки, определящи условията за възникване на
правото на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Направен е подробен анализ на
зачетения осигурителен стаж за жалбоподателя, като съобразно събраните в хода
на административното производство доказателства е формиран извод за отричане
правото му на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Посочено е каква била
изискуемата се от закона възраст като предпоставка за придобиване правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО за 2022 г., както и необходимият размер на
действителен осигурителен стаж. Позовава се на разпоредбата на чл.15, ал.4 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която единствено при
преценяване правото на пенсия по чл.68, ал.1 и 2 от КСО осигурителният стаж от
първа и втора категория труд се превръща в стаж към трета категория, поради
което при преценяване на правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО осигурителният
стаж не се превръща към трета категория, а се събира. Въз основа на това е
прието, че Х.Х. има общ стаж от 15 години 4 месеца и 8 дни, представляващ сбора
на стажа му от първа категория труд - 11 години 5 месеца и 15 дни и този от
трета категория труд - 3 години 10 месеца и 23 дни. От така установения общ стаж в размер на 15
години 4 месеца и 8 дни е изваден недействителния стаж от 2 години 3 месеца и
23 дни /времето на наборна военна служба/ и прието наличие на действителен стаж
в размер на 13 години и петнадесет дни, при
изискуем от разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО 15 г. действителен стаж. В
мотивите на обжалваното решение изрично е отбелязано, че времето, през което
мъжете отбивали наборната си военна служба се зачитало за стаж при пенсиониране
като такъв от трета категория, но за целите на чл. 68, ал. 3 от КСО и по
смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО същият не се зачитал като действителен
осигурителен стаж.
Представени
и приети като доказателства по делото са документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспореното решение №2153-23-123 от 21.11.2022
г. на директора на ТП на НОИ - гр. Стара Загора и потвърденото с него
разпореждане №********** от 27.09.2022 г. на
началник на отдел „Пенсии“ - ръководител ПО при ТП на НОИ - гр. Стара Загора.
Съдът,
като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, въз основа на установеното от фактическа страна и на
основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна
следното:
Оспорването, като направено от
активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол административен акт
/след проведено задължително административно производство/ и в
законоустановения срок по чл. 118, ал. 1 от КСО, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Процесното
решение № 2153-23-123 от 21.11.2022
г. е постановено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а” във връзка с чл. 117, ал. 3 от КСО административен
орган - директор на ТП на НОИ - гр. Стара Загора. Оспореният акт е издаден в
предвидената от закона писмена форма, като покрива изискванията за съдържание,
доколкото в него са изложени конкретни фактически съображения, обусловили
формирания краен правен извод. Решаващият орган е подложил на преценка
доказателствата от административната преписка, като е подвел установените чрез
тях факти и обстоятелствата под хипотезата на конкретни правни норми.
Съдът не установи допуснати в
хода на административното производство по издаване на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, доколкото, както административният
орган в лицето на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара Загора, така и решаващият
орган в развилото се контролно-отменително производство по реда на чл. 117, ал.
3 от КСО, са изпълнили задължението си да съберат и обсъдят всички
относими за спора обстоятелства, както и да изяснят всички факти от значение за
случая.
Страните
по делото не спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите
на чл.
68, ал. 1 и ал. 2
от КСО за отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя. Спорен единствено се
явява въпросът относно наличието/липсата на предпоставки за придобиване на
ЛПОСВ на основание чл.
68, ал. 3 от КСО. Тази норма съдържа изключения от правилата на чл.
68, ал. 1 – 2 от
КСО, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия на
посочените по-горе правни основания /т.е. по общия ред/ да сторят това при
по-облекчени условия, но отново при наличието на конкретни законови
предпоставки. За да придобият право на пенсия по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО
към 2022 г., лицата, без значение мъже или жени, следва да са навършили възраст
от 66 години и 10 месеца и съответно да притежават 15 години действителен
осигурителен стаж. Наличието на първата изискуема предпоставка относно
необходимата възраст за Х.Х. се признава от ответника и това обстоятелство не е
спорно между страните. Спор се формира относно това дали времето от 29.09.1974 г. до 30.10.1976 г., когато Х. е
отбивал наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като
"действителен стаж" по смисъла на §1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО /в редакцията на нормата, действала към датата на
постановяване на оспорения акт, т.е. преди изменението й, обнародвано в ДВ,
бр.8 от 25.01.2023г./ и следва ли този период от време да се включи в
стажа по чл.
68, ал. 3 от КСО.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „действителен стаж“, дадена в §1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в редакцията на нормата, обн.ДВ, бр. 107
от 2014 г., в сила от 1.01.2015г., за такъв стаж следва да се признава
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски. Действително редовната военна служба не създава трудово
правоотношение, но е законово задължение, чийто период законодателят е
предвидил да се зачита при преценка правото на пенсия. Това следва от
разпоредбата на чл. 9,
ал. 7 от КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, като е доуточнено,
че за този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии", за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. Според чл. 44
от НПОС за осигурителен стаж от трета категория се признава времето
на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Съобразно правилото, съдържащо се в чл. 81
от отменения Правилник за прилагане на закона за пенсиите /ППЗП/,
която норма е и относимата към периода на полагане на редовната наборна
военната служба от жалбоподателя, изслужената наборна военна служба след
навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория. От своя
страна нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на
КСО гласи, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс.
В
конкретния случай следва да се съобразят и разпоредбите от действалия през
спорния период /29.09.1974 г. до 30.10.1976
г./ Закон за всеобщата военна служба в Народна република България /отм.
Д. В., бр. 112 от 27.12.1995 г. в сила от 27.02.1996 г./, съгласно който военната служба е задължителна за всички граждани и същата
тази служба във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на НРБ.
Съгласно чл. 3 от този закон, всички мъже - граждани на НРБ - без разлика на
раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и
положение, са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените
сили. В чл. 24 /редакция към 1959 г./ е регламентирано, че срокът на редовната
военна служба във всички родове и видове войски, и трудовата повинност е две
години, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната
отбрана- три години. Т.е. отбиването на наборна военна служба в
процесния период е било правно регламентирано задължение, изключващо
възможността на избор на лицата дали да отбият наборна военна служба или да
упражняват правото си на труд, в съответствие с трудовото законодателство.
Точно обратното - при получаване на повиквателна, работниците и служителите са
били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или
да прекратят трудовото си правоотношение. В този смисъл описаното задължение е
представлявало обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то
да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и
съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото
законодателство, като законодателят изрично го е обвързал с нормативно
признатото зачитане на съответния период за трудов стаж от III категория – чл.
81 от ППЗП
/отм/. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е законово
задължение, чиито период законодателят е предвидил да се взема предвид при
преценка правото на пенсия. В тази
връзка следва обоснования извод, че след като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за
процесния период, се зачита за трудов такъв и след като той е полаган до
31.12.1999 г., и при действието на нормата на чл. 81
от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал.
1 от ПЗР на КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен
стаж по смисъла на §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
В
подкрепа на изложеното е и последвалата законодателна промяна в §1, т.12 от ПЗР
на КСО /обн.Дв, бр.8 от 2023г/, съгласно която „действителен стаж“ е и периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че в
процесния случай длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ гр. Стара Загора неправилно е тълкувало и
приложило материалния закон при извършената преценка относно отпускане на ЛПОСВ
на Х.Х., в резултат на което незаконосъобразно не е зачело периода, през който
жалбоподателят е бил на редовна военна служба като действителен стаж по смисъла
на чл. 68, ал. 3 от КСО. Отхвърляйки
жалбата срещу този акт по идентични мотиви, директорът на ТП на НОИ - гр. Стара
Загора също е постановил неправилно и необосновано решение, което налага
неговата отмяна, ведно с отмяна като незаконосъобразно и на разпореждане № **********
от 20.07.2022 г. на началник на отдел
„Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Стара
Загора.
При зачитане за действителен осигурителен стаж на периода от 29.09.1974 г. до 30.10.1976 г., в размер
на 2 години 1 месец и 1 ден, през който Х. е бил на
наборна военна служба в частите на армията, прибавен към признатия за установен
от административния орган действителен осигурителен стаж от 13 г. и 15 дни, се
получава календарно събран, съответно и действителен осигурителен стаж от 15
г., 1 месец и 16 дни, което сочи, че към датата на подаване на заявлението
жалбоподателят е доказал, че има дори повече от изискуемия се 15 г.
действителен осигурителен стаж за придобиване на ЛПОСВ на основание чл. 68, ал.
3 от КСО, вкл. и притежава необходимата от закона възраст от 66 г. и 10 м.,
поради което са налице условията за отпускане на пенсията по чл.
68, ал. 3 от КСО.
След
отмяната на процесния акт, делото като преписка следва да се върне на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
- гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя
заявление от 11.08.2022 г., при съобразяване на мотивите на настоящето решение,
доколкото спорът не може да се реши по същество от съда с оглед естеството на
административния акт и при спазване на даденото задължително тълкуване на
закона.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, ТП на НОИ гр.Стара Загора следва да бъде осъдено да
заплати на жалбоподателя направени разноски за адвокатско възнаграждение, но в
редуциран размер до минимално предвидения
такъв от 500лв., съгласно чл.8, ал.2, т.1от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка съдът
намира за основателно направеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото
производство, тъй като делото не представлява особена фактическа и
правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства. Поради това не са налице
основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно
установения, а именно 500лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Х. ***,
решение № 2153-23-123 от 21.11.2022 г. на Директора на Териториално поделение
на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора и потвърденото с него
разпореждане № ********** от 27.09.2022 г. на Началник отдел „Пенсии“ - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ - гр. Стара Загора, с което е отказано на Х.Х. отпускане на ЛПОСВ по
подаденото от него заявление с вх. № 2113-23-11859 от 11.08.2022 г.
ИЗПРАЩА
делото, като административна
преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ -
гр. Стара Загора за ново произнасяне по подаденото от Х.Ю.Х. заявление с вх. № 2113-23-11859 от
11.08.2022 г., съгласно задължителните указания по прилагане и тълкуване на
закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА
Териториално
поделение на Националния осигурителен институт - гр. Стара Загора да заплати на
Х.Ю.Х., ЕГН ********** ***, сумата
от 500.00 лв. /петстотин лева/, представляваща възнаграждение за един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: