Решение по дело №525/2013 на Районен съд - Чирпан

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2014 г. (в сила от 22 октомври 2014 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Динков
Дело: 20135540100525
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 33                                        19.06.2014 год.                              гр.Чирпан

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Чирпански районен съд, трети състав

   

На 10.06.2014 год.

 

В публично заседание в състав:

                                                     

                                           

                                           Председател: АТАНАС ДИНКОВ

 

 

Секретар: Д.В.                                      

 

сложи за разглеждане докладваното от районен съдия Атанас Динков гр.дело номер № 525 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба (ИМ) на адв.И.И. ***, съдебен адрес - гр.Стара Загора, ул.Братя Жекови № 91, ет.1, в качеството й на пълномощник на „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, зона Голеш, ЕИК:*********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков против Р.Н.А., ЕГН:**********, с постоянен   адрес - гр.Чирпан, ул. „Цар Иван Асен ІІ” № 6. В ИМ се сочи, че ответникът бил в трудови правоотношения с „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД от 31.05.2006 год. и е заемал длъжността – „работник поддръжка пътища”. След прекратяване на трудовото правоотношение му били изплатени всички задължения от работодателя. За периода 01.01.2010 год. до 31.12.2012 год. на Р.Н.А. били предоставени като аванси и заплати общо 10141.47 лева, съгласно ведомости за заплати и разходни касови ордери. По ведомост за същия период на ответника била начислена заплата в общ размер 10425.23 лева, като остатъка за плащане за възнаграждение бил 283.76 лева. В ИМ се сочи, че ответникът бил образувал гр.д.№ 745 от 2013 год. по описа на РС Стара Загора за неизплатени заплати за м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11, м.12.2012 год. и м.01.2013 год. по което с Решение № 801 от 24.06.2013 год. „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД било осъдено да заплати нетните възнаграждения за претендираните месеци общо в размер на 2400.75 лева. В ИМ се твърди, че в хода на делото било направено възражение за прихващане на взетите от Р.Н.А. суми, но съдът не го допуснал. След постановяване на съдебното решение на РС Стара Загора ответника по настоящото дело си събрал сумата в размер на 2400.75 лева, чрез образуване на изпълнително дело. В ИМ се твърди, че в случая ответника се бил обогатил с надвзети пари от касата на дружеството, като аванс, чийто размер представлявал разликата между събраната сума 2400.75 лева и тази която реално се е дължала - 283.76 лева, като получената в повече сума била 2116.91 лева. В ИМ се сочи, че предоставената сума като аванс и заплата била отразена в счетоводството на „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД по счетоводна сметка № 422, партида Р.Н.А.. Сочи се също така, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК ответника не бил отчел дадени му в повече пари като аванс в общ размер 2116.99 лева. В ИМ се излагат доводи, че случая ответника се бил обогатил от дадените пари. Ищцовото дружество депозирало заявление по чл.410 от ГПК по което било образувано е ч.гр.д.№ 432/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан. Ответника по настоящото дело подал възражение, поради което бил предявен настоящия установителен иск. В ИМ се излага, че ответникът дължал и законовата лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.10.2013 год. до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноските по това исково производство и това по ч.гр.дело № 432/2013 год. на РС Чирпан. Молят съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по отношение на Р.Н.А., че същият дължи на „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД сумата от 2116.99 лева, представляваща неотчетени аванси и невърнати парични средства, както и законната лихва от 28.10.2013год. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р.Н.А., чрез адвокат Н.В. от АК Ст.Загора, адрес - гр.Ст.Загора, ул. „Пазарска” № 13, ет.1, офис 2 с който се моли предявеният от ищцовото дружество иск да бъде отхвърлен, като недопустим и неоснователен. В отговора се излага, че ответника е работил в ответното дружество по безсрочен трудов договор на длъжност „работник поддръжка на пътища”. Твърди се, че поради постоянно и продължително забавяне изплащането на трудовото му възнаграждение, ответника бил изпратил Уведомително писмо от 07.01.2013 год. за освобождаване от работа и трудовият му договор е бил прекратен със Заповед № 8/30.01.2013 год. считано от 10.01.2013 год. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Сочи се също така, че по гр.дело № 745/2013 год. на РС Ст.Загора било постановено Решение № 801/24.06.2013 год. в полза на ответника, което било влязло в законна сила. По-късно било образувано изпълнително дело № 20137660403328 при ЧСИ Кр. Ангелов с район на действие ОС Ст.Загора, по което до настоящия момент не били постъпили никакви суми. По делото била изготвена и съдебно-счетоводна експертиза по която били анализирани всички счетоводни документи за процесния период месеците юни - декември 2012 год. вкл. и януари 2013 год. Навеждат се доводи, че искът е частично недопустим по отношение на периода от м. юни 2012 год. до прекратяване на правоотношението - 10.01.2013 год. тъй като имало влязло в сила решение и липсвали основания за пререшаване на случая. Освен това, за част от сумите от исковият период била настъпила погасителна давност, тъй като съгл. чл.358 от КТ за спорове касаещи парични вземания, произтичащи от трудово правоотношение срокът бил три годишен. Сочи се, че молбата за издаване на изпълнителен лист била регистрирана в РС Чирпан през м.октомври 2013 год., т.е. претенцията на ищеца, отнасяща се към периода от 01.01. до 30.09.2010 год. била погасена по давност (2 бр. касови ордери за 230 лв. общо). В отговора се сочи, че по отношение на първата част от исковия период от 01.01.2010 год. до 31.05.2012 год. искът освен недопустим бил също така и неоснователен. Излагат се доводи, че трудовите възнаграждения в дружеството през 2010 год. и 2011 год. са били изплащани изключително нередовно и рядко в пълният им размер, като най-често са били давани епизодично части от заработката, не повече от 60%, оформяни с разходни ордери. За звеното, в което ответникът А. изпълнявал трудовите си задължения - база в гр.Чирпан, трудовите възнаграждения са изплащани преимуществено с разходни касови ордери. В отговора се сочи, че сред приложените към исковата молба копия на ордери с най-ранна дата бил този с № 127 от 14.09.2010 год. за сумата от 200 лв. Излага се също, че до края на 2010 год. с ордери под номера, както следва № 131/24.09.10 год., № 102/06.10.10 год. № 115/14.10.10 год., № 136/26.11.10 год., № 152/23.12.10 год. и № 175/17.12.2010 год. са били изплатени съответно сумите 30 лв., 50 лв., 240 лв., 300 лв., 200 лв., 300 лв., или общо по представените копия на ордери 1320 лв. Сочи се, че липсвали данни за други изплатени на ответника суми за 2010 год. като се навежда, че ответника е следвало да получи за цялата година около 3600 лв. В отговора се сочи, че през следващата 2011 год. съгласно представените копия на ордери ответникът А. бил получил 4775 лв., а през 2012 год. до 31.05.2012 год. - 565 лв. като се излагат доводи, че съобр. договорената работна заплата е следвало да му бъдат изплатени около 8700 лв. Правят се възражения за неточност и манипулиране на първичните документи в счетоводството на ищцовото дружество, което в най-лекия случай било нарушение на нормативните изисквания. Оспорва се авторството на подписите, положени срещу получените по ведомост месечни трудови възнаграждения. Претендират се разноски.

                В с.з. ищцовото дружество, редовно призовани, чрез упълномощен адвокат поддържат предявеният иск по основание и размер.

         В с.з. ответника, редовно призован се представляват от упълномощен адвокат юрисконсулт, който моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

                Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

         От приложеното ч.гр.д.№ 432/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан е видно, че на 31.10.2013 год. в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 78 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е била подадена настоящата искова молба.

                Между страните не се спори, че ответникът Р.Н.А.  е бил в трудови правоотношения с „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД от 31.05.2006 год. и е заемал длъжността „работник поддръжка пътища”.

         Не се спори също така, че трудовият договор на ответника е бил прекратен със Заповед № 8/30.01.2013 год. считано от 10.01.2013 год. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

         От Решение № 801 от 24.06.2013 год. по гр.дело №745/2013 год. по описа на Районен съд Стара Загора се установява, че „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД е било осъдено да заплати на ответника Р.Н.А., нетните възнаграждения за претендираните месеци общо в размер на 2400.75 лева.

         По изготвената съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е дало заключение, че по ведомост за заплати и с разходни касови ордери на ответника А. е била изплатена, през периода от 01.01.2010 год. до 10.01.2013 год. сума в общ размер на 10141.47 лева. Размерът на начислените по ведомост нетни трудови възнаграждения за периода от 01.01.2010 год. до 10.01.2013 год. възлизал на сумата от 10425.23 лева, като вещото лице сочи в заключението си, че ответника е надвзел сума от 2116.99 лева.

         От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза вх.№1630/02.06.2014 год. на РС Чирпан се установява, че:

1.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците март и април 2012 год. принадлежи на Р.Н.А. ***

2.Подписа от платежна ведомост за месец януари 2010 год. след името на Р.Н.А. за сумата от 200.00 лв. вероятно е положен от  Ангел Делчев Ангелов от гр.Чирпан,  а за месеците, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците  март и април 2012 год.  не са положени от него.

3.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. не са положени от Р.Н.А..

5.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год.  не са положени от Румен В. ***.

6.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Н. Стоилов В. ***.

7.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Петя Желева Ставрева от гр.Стара Загора.

8.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Петър Батинков Дяков от гр.Чирпан.

9.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Слави Пенчев Жеков от гр.Чирпан.

10.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Иван Атанасов Кузев от с.Ценово общ.Чирпан

11.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Радостин Петков Михайлов от гр.Чирпан.

12.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Петър Батинков Дяков от гр.Чирпан.

13.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Къньо Петров В.  от гр.Чирпан.

14.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Илия Кръстев Цвятков  от гр.Чирпан.

15.Подписа положен в платежни ведомости срещу името на Р.Н.А. за месеците януари, февруари, март, април и май 2010 год. и месеците март и април 2012 год. не са положени от Стефан Иванов Мирчев  от гр.Чирпан.

         От заключението на изготвената съдебно-почеркова експертиза вх.№1631/02.06.2014 год. на РС Чирпан се установява, както следва, че: 1.Подписа положен в Разходен касов ордер № 115/14.10.2010 год. за сумата от 240 лв. не е положен от Р.Н.А..

2.Подписа положен в Разходен касов ордер № 131/24.09.2010 год. за сумата от 30 лв. не е положен от Р.Н.А..

3.Подписа положен в Разходен касов ордер № 136/26.11.2010 год. за сумата от 300 лв. не е положен от Р.Н.А..

4.Подписа положен в Разходен касов ордер № 37/11.03.2011 год. за сумата от 470 лв. не е положен от Р.Н.А..

5.Подписа положен Разходен касов ордер №157/05.10.2011 год. за сумата от 550 лв. не е положен от Р.Н.А..

6.Подписа положен Разходен касов ордер № 36/27.01.2012 год. за сумата  от  50 лв. не е положен от Р.Н.А..

         От заключението по поставената допълнителна задача към съдебно-почерковата експертиза, се установява, че:

1.Подписите положени след името на Р.Н.А. в платежни ведомости за месец януари, февруари и март 2010 год. не са положени от Кольо Ангелов Стоев.

2.Подписите положени след името на Р.Н.А. в платежни ведомости за месец април и май 2010 год. вероятно са положени от Кольо Ангелов Стоев от с.Плодовитово.

         При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

         Предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на парично вземане е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 432/2013 год. по описа на Районен съд Чирпан, по което на 31.10.2013 год. в полза на ищцовото дружество е била издадена Заповед № 78 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за исковите суми. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е било подадено възражение от длъжника Р.Н.А., за което кредиторът е бил уведомен редовно със съобщение, връчено на 08.11.2013 год. Исковата молба е била подадена в съда на 10.12.2013 год., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

         За успешното провеждане на установителния иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи съществуването на своето вземане и дължимостта на претендираната сума, т.е. да докаже вземането си по основание и по размер. В разглеждания случай, ищецът е следвало да докаже, че ответникът не е отчел дадени му в повече пари - сума от 2116.99 лева.

                По искане на ответника бяха открити две производства по оспорване на истинността на подписите на разходни касови ордери и платежни ведомости, описани по-горе в решението и назначени две съдебно-почеркови експертизи. Тези оспорвания на истинността на подписите на описаните частни документи от страна на ответника, съдът намира за доказани. Тежестта за доказване неистинността на документите носи страната, която ги оспорва, като такова доказване от страна на ответника в този смисъл беше проведено (арг. от чл.193, ал.3 вр.чл.154, ал.1 от ГПК). Вещото лице, изготвило заключението по експертизите, приети от съда като компетентно изготвени и неоспорени от страните е стигнало до заключение, че подписите положени за получил сумата  в изследваните документи не е на ответника по делото Р.Н.А..

         В този смисъл и констатациите в заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза водят само до извода, че в счетоводството на ищцовото дружество са се водили като начислени на ответника, посочените суми за трудови възнаграждения. Тази експертиза е изготвена преди съдебно-почерковите експертизи при които се доказа, че ответника А. не е подписвал изследваните ордери и платежни ведомости, обуславящо извода, че не е получил процесната сума. Поради това заключението по съдебно-икономическа експертиза в частта му в която се сочи, че на ответника са били изплатени суми, както и че ответника е надвзел сума от 2116.99 лева, не се кредитира от настоящият съдебен състав, тъй като противоречи на заключенията по съдебно-почерковите експертизи.

         Макар, че е ирелевантно за настоящият спор, дали подписите в процесните документи - ордери и платежни ведомости са били положени от някой друг от работниците на ищцовото дружество в база гр.Чирпан, в заключенията на почерковите експертизи, вещото лице е стигнало до извода, че никой от подписите за получил сумата срещу името на Р.А. не е бил положен от работник на ищцовото дружество в база Чирпан. Изводът на вещото лице за някои от изследваните документи „Вероятно положен” или „Положен с над 50 процента вероятност” не представлява доказателство, че конкретно лице е положило подписа си под конкретен документ.

         По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че оспорените документи не са били подписани от ответника по делото Р.Н.А.. При това положение следва да се приеме, че ответникът не е получил в повече от ищеца сумата от 2116.99 лева, което обуславя и отхвърляне на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, като неоснователен.

         С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника Р.Н.А. следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение и 409 лева, депозити за вещо лице.

                Предвид невнасянето на остатъка от целия дължим депозит за втората съдебно-почеркова експертиза, следва на основание чл.77 от ГПК да се осъди ищецът да заплати сумата от 200 лева за разноски за вещо лице.

         Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Р.Н.А., ЕГН:**********, с постоянен   адрес - гр.Чирпан, ул. „Цар Иван Асен ІІ” № 6 съществуването на вземането на „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, зона Голеш, ЕИК:*********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков на сумата от 2116.99 лева, представляваща неотчетени аванси и невърнати парични средства, както и законната лихва от 28.10.2013год. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.

         ОСЪЖДА „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, зона Голеш, ЕИК:*********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков да заплати на Р.Н.А., ЕГН:**********, с постоянен   адрес - гр.Чирпан, ул. „Цар Иван Асен ІІ” № 6 направените по настоящото дело разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение и 409 лева, депозити за вещо лице.

         ОСЪЖДА „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, зона Голеш, ЕИК:*********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков да заплати по сметка на Районен съд гр.Чирпан, разноски за вещо лице в размер на 200 лева.

         Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         Решението в частта му, с която „Пътно поддържане - Стара Загора” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Стара Загора, зона Голеш, ЕИК:*********, представлявано от управителя Сашо Петков Желязков е осъдено да заплати разноски за вещо лице има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд гр.Стара Загора в едноседмичен срок от връчването му на страните.

                                        

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: