Протоколно определение по НОХД №809/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 1076
Дата: 17 декември 2025 г.
Съдия: Доротея Симеонова Цонева
Дело: 20254400200809
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1076
гр. Плевен, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
СъдебниПавлинка Б. Железарова

заседатели:РОСИЦА СВ. КАРАТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
и прокурора И. Ст. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Наказателно
дело от общ характер № 20254400200809 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – град ПЛЕВЕН, редовно призована, се
представлява от прокурор И. Г..
ПОДСЪДИМИЯТ Б. К. Б., редовно призован, се явява лично и заедно с
адвокат З. М. от Адвокатска колегия – град Плевен, редовно упълномощен.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
АДВ.М.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Б.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на съдебния състав и съдебния
секретаря. Нямам доказателствени искания на този етап.
1
АДВ.М.: Не правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.
Нямаме доказателствени искания на този етап.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Б.: Не правя отводи. Няма да представям
доказателства.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото да вземат
становище по въпросите визирани в чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, считам, че делото е
подсъдно на Окръжен съд – град Плевен. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. На досъдебното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение. Към настоящия момент не
мога да изразя, без становището на подсъдимия, дали са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила. Не са налице
предпоставките за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на
резервни съдии, съдебни заседатели и назначаване на защитник. Няма
основания за изменение на мерките за процесуална принуда. Следва да бъде
насрочено съдебно заседание по общия ред с призоваване на страните.
Единственото искане, което имам във връзка с доказателствата е, че ще Ви
моля да ми дадете възможност да представя веществени доказателствени
средства, които се съхраняват в Секретно деловодство на прокуратурата,
които да бъдат внесени в деловодството на съда. Същите са с изтекъл срок, но
ще ги представя допълнително и страните ще имат възможност да се
запознаят с тях, ако до момента не са го сторили.
АДВ.М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам че делото е подсъдно на Окръжен съд – град Плевен. По отношение на
това дали има основания за прекратяване на наказателното производство,
считам, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, които налагат прекратяване и връщане на делото на Окръжна
прокуратура – Плевен. Видно от обвинителния акт не са налице никакви
съществени промени с внесения преди време такъв, като за изпълнителни
деяния на твърдяното престъпление извършено от подзащитния ми са
посочени всички финансови операции, извършвани със средства от
„Данимес“ ЕООД, както от него, така и от другите съдружници, като дори
като изпълнително деяние е посочено плащането на данък дивидент. Не
считам, че с така изложеното в обвинителния акт става ясно как предикатното
2
нарушение, за което се твърди, така престъплението, за което се твърди, че е
извършено от подзащитния ми, още повече, че Окръжна прокуратура – Плевен
казва, че същото е извършено посредством други лица, като по отношение на
убедеността на прокуратурата за това е посочено в обстоятелствената част на
обвинителния акт, че изследваните индивидуален интелектуален капацитет и
образователен ценз на Н. Б.а, Т. Б.а и К. Б. сочи, че те не са били наясно с
извършване на престъплението. Това е! Нито е изследван интелектуалният
капацитет, нито има някакви данни за образователния ценз в кориците на
делото. Ако беше сторено това щеше да се види, че Т. Б.а, например, има
висше икономическо образование. Не знам какъв по-висок ценз трябва да
имаш, за да се приеме, че си интелектуално способен да разбираш някакви
действие, които извършваш. Що се касае до заявеното от прокурора днес, че са
налице веществени доказателства, които евентуално не са ни предявени,
защото ние не може да знаем какво има събрано от прокуратурата, но не ни е
предявено, това от своя страна също е съществено нарушение и ние трябва да
се запознае с тези материали в хода на досъдебното производство, при
предявяване на всички материали. Аз не знам за какво точно става дума и кои
секретни материали са ни предявени и кои не са, но след като ги няма тук,
просто ги няма. По отношение на другите точки – няма основание за
разглеждане на делото по реда на особените правила, при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, обвиняемият има
защитник, преводач или тълковник. Взетата мярка за процесуална принуда е
адекватна на този етап. На този етап нямам искания за събиране на нови
доказателства. Моля да не насрочите делото за съдебно заседание по общия
ред, като моля да прекратите същото и да върнете делото на Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. Б.: Поддържам казаното от защитника си. Нямам
какво да добавя.
РЕПЛИКА на ПРОКУРОРА: На първо място, считам че възражението на
защитника на подсъдимия е невярно с оглед на това, че едва ли не няма
разлика между предишния обвинителен и настоящия, послужил за образуване
на настоящото дело. От двата обвинителни акта всеки юрист, а и неюрист,
притежаващ способността за „четене с разбиране“ би стигнал до резултат, че
двата обвинителни акта са доста различни. На второ място, що се касае до
неразбирането на това защо в отделни случаи е прието, че подсъдимият е
3
извършил деянието лично, а в други – чрез посредствено извършителство,
също е въпрос на функционална грамотност и наличен интелектуален
капацитет, но законодателят предвижда, че разбирането на обвинителния акт
трябва да е достатъчно за средностатистически грамотен български
гражданин и не може твърдението за неразбиране да почива на това
обстоятелство и да служи за злоупотреба с права. Останалите повдигнати
въпроси са въпроси по същество и не е моментът – в разпоредително
заседание, да се обсъждат доказателства. Материалите по делото са предявени
на обвиняемия и неговия защитник към онзи момент. В делото има данни, че
има изготвени ВДС. Не е имало никаква пречка, ако са искали, да се запознаят
с тях. Законът в настоящия си вид дава възможност на страните да заявят
дори, че не желаят предявяване на материалите по делото и не желаят
запознаване с тях. Аз затова разбрах, че не са посещавали Секретното
деловодство и заявих, че същите могат да бъдат представени във всеки един
момент. Те не съдържат нищо ново за страните, тъй като касаят техни
разговори, в които участник е подсъдимият Б. Б.. По тези съображения считам,
че на досъдебното производство не е допуснато съществено процесуално
нарушение в нито една негова фаза, нито пък в изготвянето на обвинителния
акт. Напомням на всички участници в процеса, че обвинението се повдига от
прокурора с обвинителния акт и всички останали въпроси, а и самите
твърдения в обвинителния акт са въпрос на доказване от прокуратурата в
съдебното производство. Наказателният процес определя досъдебното
производство като подготвителна фаза на съдебното производство и дава
възможност на същинското състезателно производство и доказването на
обвинението да се осъществи пред съда, във фазата на съдебното следствие.
Затова не считам, че има извършени процесуални нарушения до настоящия
момент. Готова съм да обсъждаме всички твърдения на защитата по време на
съдебното следствие и заключителните пледоарии.
ДУПЛИКА на АДВ.М.: Единствено бихме искали да заявим, че не сме
правили отказ да ни бъдат предявявани материали по делото и досъдебното
производство. Бяхме на предявяване на материали, но не знам кои са ни
предоставени.
Съдът се оттегля на съвещание, за да се произнесе по въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК.
4
След съвещание и като взе предвид становищата на страните, съдът
счита, че на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл.248, ал.5, т.1 във връзка с
ал.1, т.3 от НПК следва да бъде прекратено съдебното производство и на
основание чл.249, ал.2 от НПК делото върнато на прокурора за отстраняване
на допуснатите на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила. Съдебното производство е образувано
по внесен от страна на Окръжна прокуратура – Плевен за втори път
обвинителен акт против подсъдимия за същото престъпление, след като на
основание чл.249, ал.1 от НПК съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на прокурора. И във втория обвинителен акт не са отстранени,
според съдебния състав, допуснатите на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила констатирани
първия път.
Основателни са наведените от защитника на подсъдимия Б. – адвокат З.
М., доводи относно допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Съдебният състав счита
отново, че внесеният от Окръжна прокуратура – Плевен обвинителен акт не
съдържа описание на механизма на престъплението, за което е предаден на
съд обвиняемият Б., като в обстоятелствената му част не са посочени фактите,
поради които прокурорът е приел, че извършител на престъплението по чл.253
от НК е обвиняемият Б. Б., при положение, че за изпълнителни деяния са
посочени всички финансови операции, извършени от всички представляващи
и управляващи дружеството. Липсва ясно и разбираемо описание на
механизма на извършване на предикатното престъпление. Липсва рамката на
обвинението по отношение на посоченото от прокурора „посредствено
извършителство“ на деянието посредством три лица – Н. Й. Б.а, Т. Б.а Б.а и К.
Б. Б.. Съобразно правната теория и съдебната практика, като посредствен
извършител може да се ползва и пълнолетно наказателно отговорно лице, като
разграничителният критерий в случая между извършител и посредствен
извършител ще е субективната представа в съзнанието на такова лице относно
съставомерните елементи на извършеното престъпление. Когато едно лице
формално извършва действия, които запълват състава на престъпление, но то
не осъзнава, че в обективната действителност тези факти са се осъществили по
определен начин, у него липсва съзнание за тяхната съставомерност. В случая
5
декларативното посочване от страна на прокурора, че: „индивидуалният
интелектуален капацитет и образователен ценз на посочените три лица сочи
липсата на съгласуваност на волите за постигане на определен престъпен
резултат“ не обосновава защо у тези лица липсва съзнание, че извършват
престъпление.
Съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и съгласно
задължителното за съдилищата Тълкувателно решение №2/07.10.2002 година
по т.н.д.№2/2002 година на ОСНК на ВКС в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и
участието на обвиняемия в него. В настоящия случай съдържанието на
обвинителния акт е неясно и непълно. В обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени обстоятелствата какви са били
взаимоотношенията между обвиняемия Б. Б. и сочените за посредствени
извършители как и от кого е било извършвано разпределянето на дивиденти,
кой е изготвил и съставил финансовите документи, кой е извършил
процесните финансови операции. Не е посочено в обстоятелствената част
какво е предикатното престъпление. Ноторно в правната доктрина и съдебна
практика е, че в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да бъдат
посочени ясно, точно и разбираемо всички факти, определящи престъпния
характер на деянието, в което е обвинен деецът, както и правната му
квалификация. Само така рамките на процеса по доказване са очертани
законосъобразно. Непосочването на правнорелевантната фактология в
обвинителния акт във всички случаи води до нарушаване правото на защита
на обвиняемия, защото същият е поставен в невъзможност да разбере на
базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и как да
организира защитата си. В настоящия случай в обвинителния акт липсва
изложение на фактите и обстоятелствата, довели прокурора до извод, че е
налице посредствено извършителство на деянието от обвиняемия чрез Н. Б.а,
Т. Б.а и К. Б.. Използването на фигурата на „посредствено извършителство“ на
деяние чрез лице, което е пълнолетно и наказателноотговорно, и е извършило
формално действия, които запълват състава на престъпление, посочването на
фактите, въз основа на които се прави извод, че у това лице липсва съзнание за
тяхната съставомерност, посочването на начина, по който обвиняемият е
контактувал с него, какви документи му е представил, как са се снабдили с
6
тях, как и от кого са съставени, как и от кого е било извършвано
разпределянето на дивиденти, посочването на фактите и обстоятелствата, при
които са извършени финансовите операции и избягване плащането на данъчни
задължения, каква е ролята на обвиняемия Б. и на тримата посредствени
извършители в тях за престъплението по чл.253 от НК, като елементи от
обективната и субективната страна на престъплението, следва да намерят
своята фактическа обосновка в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Липсата на фактите, които сочат на претендираната от прокурора престъпна
деятелност не позволява на съда да провери каква точно е била волята му, а от
друга страна, нарушава процесуалните права на обвиняемия. Този фактически
дефицит не може да бъде запълнен само с посочването на доказателства –
съдебни решения за регистрация на дружества и вписване на промени в
дружества, ревизионни актове, протоколи от общи събрания на дружества,
договори, резултати от проверка на КПКОНПИ, посочване за образуване от
Специализирана прокуратура наказателно производство, а с посочване
именно на правнозначимите за инкриминираната деятелност факти,
установени посредством тези доказателства.
Поради посочената липса на описание на факти, касаещи механизма на
извършване на престъплението, същият е противоречив и възпира обвиняемия
от правото да разбере в какво точно е обвинен. Съгласно разпоредбата на
чл.249, ал.1 от НПК допуснатото на досъдебното производство нарушение на
процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени
правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това
качество. Следователно, след като в обвинителния акт не са посочени фактите,
касаещи механизма на извършване на престъплението, това нарушение е
съществено и отстранимо, защото е нарушено правото на обвиняемия да
научи за какво престъпление е провлечен в това качество. Поради това делото
следва да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите
отстраними съществени процесуални нарушения, които са ограничили
правото на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това
качество.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл.248, ал.5, т.1
във връзка с ал.1, т.3 от НПК съдебното производство по НОХД № 809/2025
година по описа на Окръжен съд – Плевен.
ВРЪЩА на основание чл.249, ал.2 от НПК делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални
нарушения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на Глава
XXII от НПК в седемдневен срок от днес пред Апелативен съд – град Велико
Търново.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8