№ 59
гр. Бургас , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120201622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. Й. с ЕГН ********** с адрес в
гр.Бургас, ... против наказателно постановление №21-0769-000140/12.02.2021г
на Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с
което й е наложено административно наказание глоба в размер на 200
(двеста) лева и е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 (шест)
месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети 10 (десет) контролни точки.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят.
Счита го за незаконосъобразно.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се
явява. За него се явява упълномощен адвокат. Поддържа жалбата и сочи, че
нарушението не е доказано от субективна страна. Не се претендират
разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
1
представител. Изразява се писмено становище по жалбата. Претендират се
разноски за ЮК възнаграждение.
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото
съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
причини:
На 06.01.2021г, в 14,25 часа Г.С. и С.А. и двамата полицаи в І-во РУ-
Бургас били на ул.“С.“, където изпълнявали служебните си задължения. Там
спрели за проверка водач на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „350 Д
4Матик“ с рег. №..., като при извършена справка се установило, че МПС било
със служебно прекратена регистрация от 01.10.2019г по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Собственикът на лекия автомобил бил водачът на същия –П. В. Й. с ЕГН
**********. За да вземе отношение по случая било потърсено съдействието
на мл.автоконтрольор Е.Д. работещ в сектор „ПП“–Бургас. За констатираното
нарушение ст.автоконтрольорът Д. съставил акт за установяване на
административно нарушение серия АА и бланков №891695 (лист 8 от делото),
в който като правна квалификация вписал нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП за
това, че посоченото по-горе МПС е с прекратена регистрация от 01.10.20219г,
т.е., че не е регистриран по надлежния ред.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и последният го подписал без
възражения. Получила екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили
писмени възражения.
Установено било, че процесният автомобил е със служебно прекратена
регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 01.10.2019г въз основа на получено
от сектор „ПП“-Бургас уведомление по електронен път от Гаранционен фонд
за МПС по реда на чл.574 ал.6 от КЗ, които не са сключили застраховка ГО.
Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
2
ППС, за която е получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574 ал.11
от КЗ и се уведомява собственика на ППС.
Като взел предвид акта, постановения отказ от Районна прокуратура-
Бургас за образуване на досъдебно производство с постановление от
02.02.2021г (лист 14 и 15 от делото) и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №21-0769-000140 на 12.02.2021г с описание на фактическата
обстановка идентична с тази в акта, а именно, че водачът П. В. Й.
управлявала собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „350 Д
4Матик“ с рег. №... като при извършена справка се установило, че МПС било
със служебно прекратена регистрация от 01.10.2019г по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Правната квалификация в наказателното постановление е по чл.140 ал.1
ЗДвП. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП
административнонаказаващиято орган наложил на жалбоподателя Й.
наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право да управлява
МПС за срок от шест месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са
отнети 10 (десет) контролни точки.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове. Компетентността на актосъставителя изхожда от
представената Заповед с рег. №8121з-515/14.05.2019г (лист 23 и 24 от
делото).
Настоящата инстанция намира, че разпоредбата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
освен санкционна е и материалноправна, защото съдържа в себе си и
описание на нарушението, и санкция. В случая административнонаказващият
орган, като е посочил, че описаното в НП деяние е нарушение на
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, която е обща и не съдържа състав на
нарушение, вместо директно да посочи, че е извършено нарушение на чл.175
ал.3 от ЗДвП е допуснал нарушение на процесуалните правила. Критерият, по
3
който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е
преценката доколко това нарушение е довело до накърняване правото на
защита на наказаното лице. В настоящия случай в наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и
фактическите обстоятелства, при които е извършено и това не е накърнило
правото на защита на жалбоподателя, поради което не е съществено.
Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят на
инкриминираната дата-06.01.2021г управлявал МПС–лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „350 Д 4Матик“ с рег. №..., който не е бил регистриран по
надлежния ред, тъй като регистрацията му е била прекратена служебно на
01.10.2019г на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП (несключване на договор за
задължителна застраховка „ГО“). Съгласно разпоредбата на чл.175 ал.3 от
ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12
месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. От събраните по делото доказателства се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в НП
автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация, т.е. същият не
е бил регистриран по надлежния ред в Р България. От материалите по делото
не се установява жалбоподателят да е знаел, че регистрацията на автомобила,
негова собственост е прекратена служебно. В хода на прокурорската проверка
е било установено, че жалбоподателят не е знаел за прекратяването.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази разпоредбата на чл.143 ал.10 ЗДвП, която
предвижда, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, и се
уведомява собственика на ППС. По делото липсват каквито и да било
доказателства собственикът на автомобила, който не е жалбоподателят в
случая, да е бил уведомяван по някакъв начин за това обстоятелство. В този
смисъл собственикът П.Й. не е била задължена да извърши пререгистрация на
автомобила, поради това, че същата не е разполагала с информация кога е
било извършено служебното прекратяване на регистрацията. Следователно не
може да се направи извод, че към датата на извършване на проверката
водачът собственик е знаел, че управляваният от него автомобил е със
4
служебно прекратена регистрация, респективно жалбоподателят не е
осъществил от субективна страна състава на посоченото в наказателното
постановление административно нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП.
С оглед изложеното в частта, в която на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП са наложени две кумулативни санкции
обжалваното наказателно постановление се явява необосновано и недоказано
и само на това основание подлежи на отмяна.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито след принудителните
административни мерки , нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че
отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна и информационно-статистическа
функция. Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила
наказателно постановление, а единствената възможност за тяхното
възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното
наказание. При отнемането на контролни точки съответният административен
орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му
се определя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение.
С оглед изхода на спора следва ОДМВР-Бургас да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски, но тъй като такива не са
претендирани, съдът не следва да се произнася.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1
предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0769-000140/12.02.2021г на
Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“–Бургас, с което
на П. В. Й. с ЕГН ********** с адрес в гр.Бургас, ... е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишена от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
5
предложение първо от ЗДвП.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6