№ 16187
гр. София, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110155351 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с ЕГН: **********, с
адрес гр. С, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр.
София, бул. „А. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 против „Сити кеш“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ №
29, ет. 7, представлявано от ..........., с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове с искане да бъде прогласена нищожността на договор за потребителски кредит №
749654, сключен между ищеца и ответника, както и ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 24,59 лева, представляваща изначално недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.10.2022г. между него и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 749654 към искане № 9131578, по силата на който на ищецът бил
отпуснат заем в размер на 500 лева, който трябвало да бъде върнат на 11 месечни вноски с
краен срок на погасяване 30.12.2022г., при възнаградителна лихва в размер на 40,05%
годишно, а ГПР – 49,93 %. Твърди, че по силата на чл. 5 от Договора страните са се
договорили в 3-дневен срок кредитът да бъде обезпечен от ищеца с банкова гаранция или
поръчители. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на това задължение, заемателят
дължи неустойка в размер на 145,41 лева. Твърди се, че така определената неустойка цели
заобикаляне забраната на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, вр.с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
вр с чл. 22, вр. с чл. 11, чл. 19 ЗПК. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Сити кеш“ АД, с който признава
иска. Твърди, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, а от страна на
ищеца е налице злоупотреба с права, като целта е да се възложат в тежест на ответника
разноски в прекомерен размер. Моли за постановяване на решение съобразно признанието
на иска, като искането за присъждане на разноски в полза на ищеца да бъде оставено без
уважение.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и съобрази доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22
от ЗПК вр с чл. 11, ал.1, т.10, под евентуалност чл.26, ал.1, вр.с чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, вр с
чл.19 ЗПК, обективно кумулативно съединен с осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД.
По така предявения установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит с твърдените клаузи.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
да докаже пълно и главно по делото, че е сключил процесния договор; че е заплатил
твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това
разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно
основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.
В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените
обстоятелства, е да докаже, че процесната сума е получена на годно основание.
Страните не спорят по фактите на делото. С оглед осъщественото от ответника
признание на иска съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за
постановяване на решение при признание на иска.
След редовно връчване на исковата молба и приложенията ответникът е направил
нарочно изявление, че признава предявените искове. В първото съдебно заседание ищецът е
направил искане за постановяване на решение при признание на иска. Не се установява
признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави. Ответникът, признавайки
иска, не признава право, с което да не може да се разпорежда. Поради това не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, при наличието на които съдът не би могъл да постанови
решение при признание на иска.
Предвид посоченото, налице са предпоставките за постановяване на решение при
признание на иска, поради което и предявените в настоящото производство искове следва да
бъдат уважени.
По разноските:
От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК,
поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.
По разбиране на настоящия състав в случая разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК не
намира приложение. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника,
когато искът е уважен, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността
за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В тежест на
ответника следва да се възложи заплатената от ищеца държавна такса в размер от 130,00 лв.
Процесуалният представител на ищеца е претендирал адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ в общ размер на 960 лв., от които 480 лв. по иск с цена от
500 лв. и 480 лв. по иск с цена от 25,59 лв. В този смисъл следва да се подчертае, че в
Определение № 174 от 26.04.2021 г. по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III г.о., е
прието, че претенция за присъждане на разноски в размер на 600 лв. по иск с цена 119,34 лв.
представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба се
нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните
принципи на гражданския процес. Прието е още, че съдът не е длъжен да съдейства, а е
2
длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да
се приеме, че са извършени в самостоятелно производство.
Основният критерий при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от
наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко - фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по
ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №
75/2024 г., II т. о., ТК/.
Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, разглеждането на делото без участие на процесуални представители на страните в
едно съдебно заседание, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100 лева с ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. Г. А., с ЕГН: **********,
с адрес гр. С, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр.
София, бул. „А. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3 и „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7,
представлявано от ..........., че сключеният между страните договор за потребителски кредит
№ ..............г. е недействителен на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК вр с чл. 11, ал.1,
т.10.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ..........., да заплати
на А. Г. А., с ЕГН: **********, с адрес гр. С, чрез процесуален представител адв. Д. М. М. –
САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „А. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, сумата в
размер на 130,00 лева, представляваща съдебни разноски за заплатена държавна такса в
производството по гр.д. № 55351/2024 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Средец“, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от ..........., да заплати
на адв. Д. М. М. – САК, със съдебен адрес гр. София, бул. „А. Стамболийски“ № 125-2, ет. 5,
офис 5.3, сумата в размер на 100,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в производството по гр.д. № 55351/2024 г. по описа на
СРС, 143 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3