О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2214
Бургаският окръжен съд гражданска
колегия
в закрито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росица
Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
при секретаря и в
присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Русева-Маркова гражданско дело № 1600 по описа
за 2019 година.
С Решение №
1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6583/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас е осъдено „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на Д.Й.Д.
с постоянен адрес *** Загора и настоящ адрес ***0 лева, от която 123, 15
лева - такса за експресното разглеждане, по Договор за кредит „VIVUS.BG №
********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него и 16, 85 лева - договорна
лихва, по същия контракт, заплатени на отпаднало основание.
С цитираното
решение е отхвърлен установителния иск, предявен от Д.Й.Д., за
прогласяване за нищожен сключения с „4Финанс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: България, област София (столица), община Столична, град
София 1700, район Студентски, ул. Никола Габровски № 79, ет. 2, Договор за
кредит „VIVUS.BG № ********** от 05.12.2017 г., с общи условия към него.
Против първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за
прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********** от 05.12.2017г.,
сключен с „4Финанс“ ЕООД е депозирана въззивна жалба с вх. № 34041/02.08.2019г.
по описа на Районен съд - Бургас от Д.Й.Д.. С жалбата се претендира атакуваното
решение да бъде отменено като неправилно и като постановено при съществено
нарушаване на процесуалните правила. С жалбата се посочва, че нормите по чл.
11, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК са повелителни и от публичен ред и първоинстанционният
съде следвало служебно да се произнесе дали са изпълнени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 11, т. 12 и . т. 20 от ЗПК и да приложи правните последици на чл.
22 и чл. 23 от ЗПК, независимо, че ищцата не е навела доводи за недействителността
на кредитната сделка на това основание.
Депозираната
въззивна жалба е против акт на съда, който подлежи на обжалване, лицето, което
я е подало има правен интерес да атакува съдебния акт, жалбата е депозирана в
преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е внесена
и процесуалния представител на дружеството, подписал въззивната жалба – адвокат
Ф. разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната
страна по въззивната жалба – „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София, в който
посочва, че първоинстанционното решение в атакуваната му част е правилно и
законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Посочва се, че са
неоснователни всички оплаквания относно неизпълнението на чл. 11, ал. 1, чл.
11, т. 12 и т. 20 от ЗПК, като се излагат подробни съображения за това. В
депозирания пред съда отговор се посочва, че в процесния случай между страните
по договора не е приложим референтен лихвен процент, поради което и правилото
на чл. 11, т. 9а във връзка с чл. 33а от ЗПК е неприложимо, тъй като в
отношенията между страните по процесния договор е уговорен и приложим
единствено фиксиран лихвен процент. Излагат се подробни съображения, с които се
оспорват и твърденията на жалбоподателката Д.Д. във въззивната жалба.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Против първоинстанционното
решение в частта, в която е осъдено ответното дружество – „4Финанс“ ЕООД със
седалище гр. София да заплати на ищцата Д.Й.Д. сума в размер на 140 лева, от
която 123, 15 лева - такса за експресното разглеждане, по Договор за кредит от
05.12.2017г. и 16, 85 лева - договорна лихва, по същия договор е
депозирана и въззивна жалба с вх. № 32781/29.07.2010г. по описа на Районен съд
– Бургас от „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София, с която се претендира
решението в тази му част да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск,
а в случай, че съдът счете, че същото е допустимо, то да бъде отменено като
неправилно. В жалбата се посочва, че съдът е присъдил в полза на ищцата сумата
от 140 лева, като заплатена на отпаднало основание, но такова искане ищцата не
е правила и съдът не е бил сезиран с такава искова претенция. По отношение на
правилността на решението се посочва, че са неверни изводите на съда, че
процесният договор за кредит е сключен в нарушение на чл. 11 от ЗПК, като били
нарушени изискванията на чл. 11, т. 9а и т. 22 от ЗПК и се излагат подробни
съображения в подкрепа на направените възражения.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Депозираната
въззивна жалба е против акт на съда, който подлежи на обжалване, лицето, което
я е подало има правен интерес да атакува съдебния акт, жалбата е депозирана в
преклузивния срок за атакуване на решението, дължимата държавна такса е внесена
и процесуалния представител на дружеството, подписал въззивната жалба – адвокат
Х. разполага с валидна представителна власт за това.
Ответната
страна по въззивната жалба – Д.Й.Д. депозира по делото отговор на въззивната
жалба, в който посочва, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в частта, в която са присъдени суми в полза на Д.Д. като правилно.
Посочва се, че в обжалваната му част съдебният акт е съответен на материалния
закон по съображенията за нищожност на кредитната сделка, която е техен
източник и които са изложени във въззивната жалба на Д.Д..
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
Предявен е иск
от Д.Й.Д. против „4Финанс” ЕООД за
прогласяване за нищожен сключения с „4Финанс” ЕООД, Договор за кредит № **********
от 05.12.2017г., с общи условия към него, както и да бъде осъдено ответното
дружество да й заплати сума в размер от 123, 15 лева, представляваща недължимо
платена такса за експресно разглеждане на сумата и 16, 85 лева, съставляваща
платена без правно основание лихва по договора за кредит.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. №
34041/02.08.2019г. по описа на Районен съд - Бургас от Д.Й.Д. против Решение №
1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело № 6583/2018г. по описа на Районен
съд – Бургас в частта, в която е отхвърлен предявения установителен иск за
прогласяване нищожността на Договор за кредит № ********** от 05.12.2017г.,
сключен с „4Финанс“ ЕООД.
ДОКЛАДВА и въззивна жалба с вх. №
32781/29.07.2010г. по описа на Районен съд – Бургас от „4Финанс“ ЕООД със
седалище гр. София против Решение № 1611/25.06.2019г., постановено по гр. дело
№ 6583/2018г. по описа на Районен съд – Бургас в частта, в която е осъдено
ответното дружество – „4Финанс“ ЕООД със седалище гр. София да заплати на
ищцата Д.Й.Д. сума в размер на 140 лева, от която 123, 15 лева - такса за
експресното разглеждане, по Договор за кредит от 05.12.2017г. и 16, 85
лева - договорна лихва, по същия договор.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.