Решение по дело №444/2020 на Районен съд - Казанлък

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

гр. Казанлък – 30.06.2020 г.

 

В     И М Е Т О      Н А     Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия, трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесета година в съдебния състав ;

 

                                                        Председател ; Тодор  Тодоров

 

При секретаря  Марийка Иванова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД № 444/20 г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе предвид следното ;

 

                                       М     О     Т     И     В    И ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 24-002299 от 02.04.2020г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено административно наказание - имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от „Машпром КМХ“ ООД с ****** които чрез управителя си М.К. го обжалват пред съда. Мотивират жалбата си с обстоятелството,че няма извършено административно нарушение .

Редовно призовани изпращат пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендират и за разноски.

Представителя на възз. страна  взема становище,че жалбата е неоснователна  и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.Също претендира за разноски- юристконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени  средства- показания на свидетели,писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема  за установено следното.

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 от ЗАНН поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че  при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 27.02.2020 г. на „Машпром КМХ“ ООД  в обект „Производствена база“ ****** и по представени документи на 09.03.2020г. в Д“ИТ“- Стара Загора се установило,че жалб. в качеството си на работодател е допуснал на 27.02.2020г. експлоатация на повдигателно съоръжение „Кран висящ едноредов с телфер с товароподемност 3,2 тона“ в склад за материали   което не е регистрирано пред органите на техническия надзор и не му е  извършен първоначален технически преглед с което не е спазил изискванията на чл.55 т.15 от Наредбата за безопасната експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения /НБЕТНПС/.

С това „Машпром КМХ“ ООД  е нарушил разпоредбата на чл.204 ал.1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия  на труд на работните места и използване на работното оборудване, проектираното, изработването, вносът, монтажът,техническото освидетелстване, поддържането,ремонтът,периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл.281 ал.3 от Кодекса на труда в т.ч. и подлежащите на технически надзор се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове.

На основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда е наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500 лв..

По делото не е спорно,че във обекта „Производствена база“  на жалб. е имало  кран висящ едноредов с телфер с товароподемност 3,2 тона със сапан /въже за вдигане на товари / на него който е бил под напрежение.

Не е спорно,че при извършването на проверката крана не е работил / не е бил в работно положение/.

От показанията на св. Ж.- актосъставител се установява,че крана е бил спрян в средата на склада като според него е било невъзможност металите намиращи се там да се били пренасяни без помощта на този кран.

От друга страна са показанията на св. М., Н. и Ч. от които се установява,че крана действително се е намирал в склада но не е работил .

Това налага  показанията на тези свидетели да се съпоставят както помежду си, така  и със останалия доказателствен материал по делото.

Показанията на св. М., Н. и Ч., че крана към момента на проверката  не е работил съдът не приема.

Безспорно се установи,че крана е бил под напрежение / в този смисъл са и показанията на св.М.- началник производство/.

Предвид на това показанията на този свидетел и на актосъставителя св. Ж. опровергават показанията на св. Начев   в които той твърди,че крана не е бил под напрежение. В показанията си св. Челик твърди,че не е знаел някой да е включвал напрежението към крана.

Следователно крана  е бил  под напрежение, от което следва  извода ,че със крана са извършвани съответните повдигателни дейности.

Косвена подкрепа на това е и приложената към заявление № 506/02.03.20 г. заповед  определяща  отговорните длъжностни лица отговарящи за безопасната експлоатация на съоръженията като заповедта е от 02.04.2018 г., от което следва извода, че крана като съоръжение с повишена опасност /СПО/ е работил, без да е бил регистриран от органите за технически надзор. Последното се извежда от цитираното по-горе заявление № 506/02.03.18 г..

Поради това съдът не приема възраженията на жалб. изложени в жалбата му против наказателното постановление и поддържани от пълномощника му в съдебното заседание,че няма извършено административно нарушение.

От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление се констатира,че АНО не е изпълнил задълженията си по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 55 т.15 от НБЕТНПС задължава ползвателя на повдигателните съоръжения да не ги допуска в експлоатация ако не се регистрирани пред органите на технически надзор, или ако са регистрирани  да не им е извършен технически преглед по чл.108 ал.1 -7 от същата Наредба/ първоначален, след първото регистриране  или периодичен/ т.е. касае се  за две отделни деяния на нарушение .

В настоящия случай АНО словесно  е приел,че са осъществени и двете деяния.

Това според съдът  е неправилно, тъй като за бъде осъществено второто деяние предвидено в този законов текст е необходимо преди това повдигателното съоръжение да е било регистрирано.

От събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното заседание категорично се установи,че  крана  като повдигателно съображение не е бил регистриран.

Изписвайки и двата състава на нарушение, единия от които задължително препраща към нормата на чл.108 ал.1-7 от Наредбата АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН-  обстоятелствата при които е извършено и точното описание на нарушението.

Освен това разпоредбата на чл.108 ал.1 т.1-7 от Наредбата,  съдържа различни технически прегледи и непосочването на кой точно е нарушен също води до ограничаване правото на защита на нар. изразяващо в липса на ясно и точно формулирано обстоятелство срещу което жалб. да има възможност да се защитава.

Посочената от АНО като нарушена разпоредба на чл.204 ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и работните места и използването на минималното оборудване /МИБЗУТРМРО/ според съдът не може да санира липсата на прецизирани обстоятелства при които е извършено нарушението.

Съдебната практика е неумолима,че при нарушаването на която и да е от разпоредбите на чл.57 от ЗАНН води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление тъй като в тези разпоредби се съдържат законовите гаранции за защита правата на наказаното лице.

Изложеното според съдът прави безпредметно обсъждането на въпросите свързани с индивидуализацията на наказанието, наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН и др. поради което съдът не го прави.

Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .

Пълномощника на жалб.  с  нарочен списък преди започването на  съдебното заседание направи изрично искане за присъждане на разноските, като  представя договор за правна помощ и съдействие ведно със  пълномощно съгласно което  му е  било изплатено изцяло и в брой сумата от 350 лв.. В подкрепа представя и платежно нареждане.

Разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН  препраща към чл.143 ал.1 от АПК като  според последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и възнаграждението  за адвокат ако жалб. е имал такъв се  възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

В т.6 на ДР на АПК е дадено определение за  поемането на разноските от административен орган , което е поемане на разноски  от юридическото лице в структурата на което е административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Устройствения правилник- Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“  е юридическо лице към която на основание чл.7 от същия правилник  в нейната структура   има и 28  териториални дирекции „Инспекция по труда“    поради което разноските следва да бъдат заплатени от този административен орган.

Разпоредбата на чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.7 ал.2 т.1/нов/ от Наредба № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес от 1000 лв.  до 5000 лв. , възнаграждението да е 200 лв. плюс 6% за горницата над 1000 лв..

Предвид на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и предвид,че производството по делото продължи в едно съдебно заседание от двадесет минути с разпита на четирима свидетели съдът счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител  на жалб. към минималния размер от 230 лв., от които 200 лв. минимален размер   според цитираната по-горе Наредба и 30 лв. за горницата над 1000 лв..

 Водим от горните мотиви съдът,

 

Р     Е    Ш    И   ;

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002299 от 02.04.2020г. на Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с което е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500 лв. на  „Машпром КМХ“ ООД ***** със седалище и адрес на управление *** в качеството му на работодател .

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Инспекция по труда“ гр. София   да заплати на „Машпром КМХ“ ООД с ***** със седалище и адрес на управление *** сумата от 230  лв., представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ ;