№ 4766
гр. Варна, 31.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501996 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 68391/27.08.2024г. от И. К. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „В. Л.“ №**, вх.*, ет.*, ап.** срещу
решение №2735/17.07.2024г. постановено по гр. дело №20233110104751/2023г.
по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено по отношение
на въззивницата, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* следните суми: 1118.52 лева, представляваща незаплатена
главница; 66.40 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.06.2018г.
до 20.09.2019г.; 369.76 лева – дължимо обезщетение за забава за периода
22.06.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 29.01.2023г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението 30.01.2023г. до окончателното погасяване на задължението,
дължими по Договор за потребителски паричен кредит №3094945 от
07.02.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени в полза на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 02.11.2018г. и индивидуален договор за продажба
от 20.09.2019г., за които е издадена Заповед за изпълнение №452/31.01.2023г.,
по ч.гр.д. №1123/2023г. по описа на ВРС, 25с. в полза на ищеца суми, на
1
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79,
чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
В жалбата е изложено становище за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Счита се, че не се дължат договорните
лихви и обезщетението за забава, тъй като са погасени с изтичането на три
годишната давност. Искът е предявен на 13.04.2013г. Цесията е сключена на
20.09.2019г., съответно давността е изтекла на 20.09.2022г.
По отношение на липсата на задължение за главница се поддържа, че
договор от 07.02.2018г., на който се позовава ищеца не съществува.
Сключеният договор между въззивницата и третото лице е с дата 08.02.2018г.
Счита се, че за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че
договорът за кредит е действителен. Поддържат се направените възражения в
отговора на исковата молба за неговата нищожност поради липса на съгласие
от страна на кредитора / подписан е от неизвестно лице, без имена и заемана
длъжност, а не от представляващия дружеството/кредитодател/, поради липса
на основание /липсва съдържание за целта за отпускане на кредита, както и по
какъв начин ще бъде усвоен по сметка или чрез заплащане на стока и услуга/,
поради липса на представителна власт, поради липса на волеизявление и
компетентност, поради непредаване на заемната сума.
Във въззивната жалба е въведено и оплакване, че не почива на
доказателствата по делото извода на съда, че заемната сума е усвоена чрез
рефинансиране и преструктуриране на стар договор за кредит от 19.11.2013г.
На следващо място в жалбата са направени възражения по отношение на
извода на съда, че ответницата няма право да се позове на нищожност на
договора за цесия, на основания за унищожаването му, за развалянето му или
прекратяването му, тъй като не е страна по него. Счита се, че съдът е
допуснал нарушение, като не се е произнесъл по възраженията за нищожност,
направени в отговора на исковата молба.
По изложените съображения въззивникът моли съдът да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в който се застъпва
становище за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
2
законосъобразност на атакуваното решение. Посочва се, че обосновано е
прието, че договорът за банков кредит е действителен. Ответницата не може
да се позовава на липсата на представителна власт у лицето подписало
договора за кредит, като това действие следва да се счита за потвърдено по
аргумент от 301 от ТЗ.
За неоснователно се счита направеното възражение за погасяване на
лихвите по давност. Касае за разсрочено задължение на части, като
давностният срок ще започне да тече от падежа на последната погасителна
вноска /посочена е съдебна практика/.
Считат се за неоснователни възражения за нищожност на цесията, а
въпросът за цената на прехвърленото вземане е ирелевантен към спора.
Моли да отхвърляне на подадената жалба.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на
чл.260 от ГПК, тъй като е подадена е от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
включително доказателство за платена държавна такса, с оглед на което
производството по нея подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
68391/27.08.2024г. от И. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „В. Л.“ №**,
вх.*, ет.*, ап.** срещу решение №2735/17.07.2024г. постановено по гр. дело
№20233110104751/2023г. по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 20243100501996 по
описа за 2024г. за 09.12.2024 год. от 10.30ч., за която дата и час да се призоват
страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивницата да се
връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Съдът приканва страните към спогодба като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има
преимущество пред спорното производство. При спогодба платената
3
държавна такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще
заплатят държавни такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните
към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез
Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там
може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета
на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и
безпристрастно за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление,
на тел. 052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация
на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в
съдебно заседание следва информират съда за участието си в процедура по
медиация или причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4