Решение по дело №109/2021 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 65
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 11 октомври 2021 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20214210200109
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Габрово , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осемнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20214210200109 по описа за 2021 година
Жалбоподателя И.Ю. Т. от гр. София е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
4172098 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с което за осъществено на 10.11.2020 година
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-М 512, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на осн.
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, подробно изложени в
подадената жалба, жалбоподателя е счел издадения електронен фиш за незаконосъобразен, и
го е обжалвал като такъв с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото
писмо, с което тя е изпратена до съда, от тази страна се поддържат искания за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакувания чрез нея електронен фиш
като правилен и законосъобразен.
След като съпостави събраните в производството доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към месец ноември 2020 година жалбоподателя И.Т. е бил собственик на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „525Д”, регистриран на негово име, който е бил с Рег. № СВ
07-53 РС.
На 10.11.2020 г. упоменатото МПС се движело в гр. Габрово, като пътувало по ул.
1
„Търновско шосе” в посока на ул. „Христо Смирненски” в същото населено място. Около
15,35 часа на тази дата, докато се движел в указаната посока по първата от тези улици в
участък, разположен на път I-5, км. 144+100 в чертите на града, въпросния автомобил бил
установен да се движи със скорост от 68 км/ч, надвишаваща с 18 км/ч тази, разрешена в чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. Движението е било установено и заснето чрез
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 512, което (според приложените писмени
материали) е представлявало такова за измерване от мобилен тип. Въз основа на това от ОД
на МВР Габрово е издаден и процесния електронен фиш серия К № 4172098, чрез който за
извършеното при управлението на автомобила нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, констатирано и заснето под формата на клип (№ 18160) с описаното автоматизирано
средство, на жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 7 от делото писмени материали,
е видно, че обжалвания електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 04.01.2021 г.
Жалбата против него е постъпила в Отдел „ПП” при СДВР на 11.01.2021 година, или в
рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от
получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е
подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на
обжалвания фиш.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалваният ел. фиш съдържа информация за: съответната
структура на МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и
точния час за извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на
когото последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените
разпоредби чрез него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното
доброволно заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в
заснетия фотоклип, който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него,
следва да се приеме, че фишът съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е
предвиждала разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54/05.07.2017 г.
(в сила от 08.07.2017 година) действала към датата за неговото извършване. Приложения на
л. 8 от делото протокол под № 1-15-20 сочи, че конкретно използваното средство за
измерване на скоростта (мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M, № 512) е
преминало през последваща метрологична проверка на 01.10.2020 година, поради което
следва да се приеме, че е било техническо изправно към датата, на която е било извършено и
замерването на скоростта чрез него. Приложеното на л. 9 удостоверение на БИМ под №
2
10.02.4835, което определя тази система като одобрен тип средство за измерване по смисъла
на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, е било със срок на валидност до 24.02.2020 година, но макар че той е
бил изтекъл към процесната дата, същото (предвид указаното в чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията) не би могло да се квалифицира като средство за измерване от неодобрен тип.
При това положение и при отбелязаната в извлечението от дневник (на л. 14) дата 01.10.2021
година за следващата предстояща метрологична проверка на това средство, не може да се
счита, че на 10.11.2020 година то не е установило конкретната скорост (а от тук – и самото
нарушение) по един обективен начин независимо от двете различни стойности за нея,
отразени в снимковия материал (л. 12) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за
лицето, отразената във фиша по-ниска стойност, която е послужила като основа за неговото
санкциониране, има своето логическо обяснение заради данните, отразени в протокола за
проверка от л. 8, след като стойността на приспаднатата разлика от 3 км/ч съответства на
допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването на
скоростта чрез тази система. Следва да се отбележи, че към момента на заснемането му по
съответния участък за движение, попадащ в чертите на гр. Габрово, в отбелязаната посока е
пътувало само едно МПС – автомобила с Рег. № СВ 07-53 РС. Явно е, че след като това е
така, то не би могло да съществува съмнение, че превишената скорост се отнася именно за
него, щом като в лентата не е заснето друго МПС, което да е пътувало в следваната от него
посока на движение, преценявана в гръб (в т. ч. и според заснетия клип към фиша) на
въпросния автомобил. Изложеното до момента, съпоставено с липсата на поддържани
твърдения за друго лице, което да е управлявало автомобила на 10.11.2020 година в гр.
Габрово, води до категоричен извод, че отговорността за нарушението следва да се носи не
от друг, а именно от жалбоподателя, който се явява и собственик, на чието име е било
регистрирано и самото превозно средство.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред, противно на това, което се поддържа в подадената жалба.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, в който е било
монтирано средството за измерване от мобилен тип, е било свързано само с действия по
позициониране или придвижване на това МПС до определения участък от пътя, насочване
на системата радар-камера към обектите или участъците на наблюдение, въвеждане на
работните параметри и ограниченията на скоростта, както и стартирането на самата система.
От този момент нататък нейната работа се подчинява на същите принципи, които са
характеризирали и тази при стационарните радарни системи. При двете измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се върши напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър, без да има възможност за влияние (било
то умишлено, или по невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М № 512. Предвид изложеното не
3
може да се счита, че нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от
закона ред, както и че поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е
могъл да прояви присъщите на него установителни и санкционни функции, които
произтичат от определението за такъв по §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би
могло да бъде налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и
до налагане на друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС
или отнемане на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може
да се счита, че нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и
санкционирано с издадено въз основа на него НП.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 11 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, а заради изложеното по делото не е възможно да бъдат събрани
доказателства за тази дата, не може да се заключи, че административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни
срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че ел. фиш е бил
издаден след 10.11.2021 година – датата, на която е изтичал предвиденият за съответния вид
нарушение едногодишен срок. Като се отчете обаче, че производството във връзка с
обжалването на електронния фиш е било образувано на 01.02.2021 година, може със
сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на този срок. Обстоятелството, че
е бил връчен на жалбоподателя на 04.01.2021 година, също налага подобно недвусмислено
заключение, макар тази дата да представлява безспорно доказателство единствено за
несвовременното изпълнение на задължението за връчване на самия електронен фиш след
момента на неговото издаване, но не и за деня за издаване на този фиш.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
4
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 10.11.2020 г.) до
датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл
период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест
месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния
фиш не е влязъл в законна сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради
неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е
санкционирал жалбоподателя, административно-наказващия орган е издал един
законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Съответната глоба се явява наложена въз
основа на санкционна норма, която предвижда наказание за нарушение от вид, какъвто е
установен и в настоящия случай, като при отразените с последната стойности (в редакцията
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която се явява приложима поради обстоятелството, че се касае
за превишаване на скорост за движение в населено място) същата е определена именно в
предвидения с тази норма размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш със Серия К, № 4172098 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, издаден от ОД на МВР -
Габрово, с който за осъществено на 10.11.2020 година нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М 512, на И.Ю. Т. от
град София, ж.к. „*********” № 605, вх. „В”, ет. 5, ап. 37, ЕГН **********, е наложена
ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 50 (петдесет) лева, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
5
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по
реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на
съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Жалбоподателя И.Ю. Т. от гр. София е обжалвал Електронен фиш Серия К, №
4172098 за налагане на глоба за нарушение, установено чрез автоматизирано техническо
средство, издаден от ОД на МВР Габрово, с което за осъществено на 10.11.2020 година
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, констатирано и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-М 512, на същият е наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на осн.
чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. По съображения, подробно изложени в
подадената жалба, жалбоподателя е счел издадения електронен фиш за незаконосъобразен, и
го е обжалвал като такъв с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни
последици, които произтичат от това.
Ответната по жалба страна е била редовно призована, но не е изпратила
упълномощен процесуален представител за разглеждането на делото. В придружаващото
писмо, с което тя е изпратена до съда, от тази страна се поддържат искания за оставяне на
жалбата без уважение, както и за потвърждаване на атакувания чрез нея електронен фиш
като правилен и законосъобразен.
След като съпостави събраните в производството доказателствени материали, съдът
намери за установено следното от фактическа страна:
Към месец ноември 2020 година жалбоподателя И.Т. е бил собственик на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „525Д”, регистриран на негово име, който е бил с Рег. № СВ
07-53 РС.
На 10.11.2020 г. упоменатото МПС се движело в гр. Габрово, като пътувало по ул.
„Търновско шосе” в посока на ул. „Христо Смирненски” в същото населено място. Около
15,35 часа на тази дата, докато се движел в указаната посока по първата от тези улици в
участък, разположен на път I-5, км. 144+100 в чертите на града, въпросния автомобил бил
установен да се движи със скорост от 68 км/ч, надвишаваща с 18 км/ч тази, разрешена в чл.
21, ал. 1 от ЗДвП за населени места. Движението е било установено и заснето чрез
автоматизирано техническо средство TFR1-М № 512, което (според приложените писмени
материали) е представлявало такова за измерване от мобилен тип. Въз основа на това от ОД
на МВР Габрово е издаден и процесния електронен фиш серия К № 4172098, чрез който за
извършеното при управлението на автомобила нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, констатирано и заснето под формата на клип (№ 18160) с описаното автоматизирано
средство, на жалбоподателя е била наложена “Глоба” в размер на сумата от 50 лева, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 7 от делото писмени материали,
е видно, че обжалвания електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 04.01.2021 г.
Жалбата против него е постъпила в Отдел „ПП” при СДВР на 11.01.2021 година, или в
рамките на определения (с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП) 14 дневен срок, започнал да тече от
получаването на електронния фиш. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е
подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, но
разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на
обжалвания фиш.
Въз основа на отразеното в представените писмени материали може да се заключи, че
е налице действително извършено нарушение, което се явява индивидуализирано по
съответния ред. Бланката на обжалваният ел. фиш съдържа информация за: съответната
структура на МВР, на чиято територия е установено това нарушение; мястото, датата и
1
точния час за извършване на същото; регистрационния номер на МПС и собственика, на
когото последното е било регистрирано; описание на нарушението и нарушените
разпоредби чрез него; размера на глобата и данни за срока, сметката и начините за нейното
доброволно заплащане. При наличието на изброените по-горе реквизити и отразеното в
заснетия фотоклип, който е приложен към фиша и представлява неразделна част от него,
следва да се приеме, че фишът съдържа именно такова описание на нарушението, каквото е
предвиждала разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в редакцията по ДВ бр. 54/05.07.2017 г.
(в сила от 08.07.2017 година) действала към датата за неговото извършване. Приложения на
л. 8 от делото протокол под № 1-15-20 сочи, че конкретно използваното средство за
измерване на скоростта (мобилна система за видеоконтрол от типа TFR1-M, № 512) е
преминало през последваща метрологична проверка на 01.10.2020 година, поради което
следва да се приеме, че е било техническо изправно към датата, на която е било извършено и
замерването на скоростта чрез него. Приложеното на л. 9 удостоверение на БИМ под №
10.02.4835, което определя тази система като одобрен тип средство за измерване по смисъла
на чл. 32, ал. 1 от ЗИ, е било със срок на валидност до 24.02.2020 година, но макар че той е
бил изтекъл към процесната дата, същото (предвид указаното в чл. 30, ал. 5 от Закона за
измерванията) не би могло да се квалифицира като средство за измерване от неодобрен тип.
При това положение и при отбелязаната в извлечението от дневник (на л. 14) дата 01.10.2021
година за следващата предстояща метрологична проверка на това средство, не може да се
счита, че на 10.11.2020 година то не е установило конкретната скорост (а от тук – и самото
нарушение) по един обективен начин независимо от двете различни стойности за нея,
отразени в снимковия материал (л. 12) и електронния фиш. Освен че е по-благоприятна за
лицето, отразената във фиша по-ниска стойност, която е послужила като основа за неговото
санкциониране, има своето логическо обяснение заради данните, отразени в протокола за
проверка от л. 8, след като стойността на приспаднатата разлика от 3 км/ч съответства на
допустимата максимална грешка, която е възможно да се получи при измерването на
скоростта чрез тази система. Следва да се отбележи, че към момента на заснемането му по
съответния участък за движение, попадащ в чертите на гр. Габрово, в отбелязаната посока е
пътувало само едно МПС – автомобила с Рег. № СВ 07-53 РС. Явно е, че след като това е
така, то не би могло да съществува съмнение, че превишената скорост се отнася именно за
него, щом като в лентата не е заснето друго МПС, което да е пътувало в следваната от него
посока на движение, преценявана в гръб (в т. ч. и според заснетия клип към фиша) на
въпросния автомобил. Изложеното до момента, съпоставено с липсата на поддържани
твърдения за друго лице, което да е управлявало автомобила на 10.11.2020 година в гр.
Габрово, води до категоричен извод, че отговорността за нарушението следва да се носи не
от друг, а именно от жалбоподателя, който се явява и собственик, на чието име е било
регистрирано и самото превозно средство.
Чрез §3 на ЗИЗДвП (Обн. ДВ бр. 54/2017 г., в сила от 08.07.2017 г.) са били внесени
изменения в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Като съпостави действащата редакция
на посочената норма след тези изменения заедно с легалното определение за „автоматически
средства и системи”, дадено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, съдът прие, че нарушението е
установено по предвидения ред, противно на това, което се поддържа в подадената жалба.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, в който е било
монтирано средството за измерване от мобилен тип, е било свързано само с действия по
позициониране или придвижване на това МПС до определения участък от пътя, насочване
на системата радар-камера към обектите или участъците на наблюдение, въвеждане на
работните параметри и ограниченията на скоростта, както и стартирането на самата система.
От този момент нататък нейната работа се подчинява на същите принципи, които са
характеризирали и тази при стационарните радарни системи. При двете измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се върши напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър, без да има възможност за влияние (било
2
то умишлено, или по невнимание) върху процесите по измерването, регистрирането и
записа на нарушенията, установени и заснети с TFR1-М № 512. Предвид изложеното не
може да се счита, че нарушението не е било установено в съответствие с предвидения от
закона ред, както и че поради това издаденият във връзка със същото електронен фиш не е
могъл да прояви присъщите на него установителни и санкционни функции, които
произтичат от определението за такъв по §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Подобно обстоятелство би
могло да бъде налице само ако конкретното превишение на измерената скорост би довело и
до налагане на друго по вид наказание, свързано с лишаване от право да се управлява МПС
или отнемане на контролни точки. Настоящия казус обаче не е такъв, поради което не може
да се счита, че нарушението е следвало да бъде установено чрез съставен акт и
санкционирано с издадено въз основа на него НП.
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният електронен фиш,
би могла да се реализира при спазване на установени от закона условия, между които спада
и изискването да не е изтекъл съответния давностен срок за нея, защото същият
представлява обстоятелство, което обективно изключва възможността за нейната
реализация. Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който нарушението е
било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не съдържа данни, които да установяват
датата на неговото издаване. Същата не е предвидена като задължителен реквизит в него
както чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените на л. 11 писмени
материали, свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на нарушението. След
като това е така, а заради изложеното по делото не е възможно да бъдат събрани
доказателства за тази дата, не може да се заключи, че административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя се явява реализирана в разрез с установените давностни
срокове по чл. 34, ал. 1, б. ”В” от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че ел. фиш е бил
издаден след 10.11.2021 година – датата, на която е изтичал предвиденият за съответния вид
нарушение едногодишен срок. Като се отчете обаче, че производството във връзка с
обжалването на електронния фиш е било образувано на 01.02.2021 година, може със
сигурност да се заключи, че той е бил издаден преди края на този срок. Обстоятелството, че
е бил връчен на жалбоподателя на 04.01.2021 година, също налага подобно недвусмислено
заключение, макар тази дата да представлява безспорно доказателство единствено за
несвовременното изпълнение на задължението за връчване на самия електронен фиш след
момента на неговото издаване, но не и за деня за издаване на този фиш.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива
законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, тъй като
като с изтичането на предвидения такъв административно-наказващия орган изгубва
предоставената му от закона възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация
на въпросите, които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй като тази
погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо отговорността
обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва
намерят приложение съответните разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието
в задължителната за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на II-
ра колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване на
престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира случаите, в които
3
давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя продължителността на абсолютната
давност, която (независимо от спирането или прекъсването на давността) настъпва при
изтичане на срок, който надвишава с ½ този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на наказуемите с
„Глоба” такива се явяват в рамките на „Три години”, съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния момент
на давността (която е започнала да тече от извършване на нарушението – 10.11.2020 г.) до
датата за образуване на производството въз основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл
период от време, по-малък от предвидения максимален срок („Четири години и шест
месеца”) за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който електронния
фиш не е влязъл в законна сила, съдът прие, че тази възможност не е отпаднала поради
неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е съобразил изложеното и е
санкционирал жалбоподателя, административно-наказващия орган е издал един
законосъобразен акт, който следва да се потвърди. Съответната глоба се явява наложена въз
основа на санкционна норма, която предвижда наказание за нарушение от вид, какъвто е
установен и в настоящия случай, като при отразените с последната стойности (в редакцията
на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, която се явява приложима поради обстоятелството, че се касае
за превишаване на скорост за движение в населено място) същата е определена именно в
предвидения с тази норма размер.
Воден от горното, съдът
4