Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260003
гр. Добрич, 09.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в
заседание при закрити врата на осемнадесети август две хиляди и двадесета година
в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при
секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа
т. д. № 85 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 630 ТЗ.
Търговско дело № 85/2020 г. е
образувано по молба вх. № 3781/26.06.2020 г. на „и.“ ООД гр. Балчик, ул. „Г. Б.“
№ *, вх. Д, ет. 3, ап. 3, ЕИК ** с искане за постановяване на решение за
откриване на производството по несъстоятелност.
В обстоятелствата част на молбата
са инвокирани доводи за неплатежоспособността на търговеца с оглед
невъзможността му да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата
и общините, свързани с търговската му дейност.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доводите на страната и доказателствата по делото, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Видно от доказателствата по
делото, публичноправните задължения на длъжника към 20.05.2020 г. възлизат на
сумата от 9 800.13 лв.
Съдебно-счетоводната експертиза е
установила положителни стойности ( 30 единици
) на коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидности, както и
коефициентът финансова автономност през проверявания
период от 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.
Коефициентите за обща (
съотношение на краткотрайните активи към краткосрочните задължения ) и бърза
ликвидност ( съотношение на краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции
и паричните средства към краткосрочните задължения ) са обективен и сигурен
критерий за икономическото състояние на длъжника. Когато те са под 0.5, състоянието
на неплатежоспособност е факт. Методиката за изчисляване на коефициентите за
ликвидност е била регламентирана в отменения Национален счетоводен стандарт 13
„Отчитане при несъстоятелност и ликвидация”, поради което не може да се
използва при установяване състоянието на неплатежоспособност на търговеца.
Един от най – популярните модели
в световната практика е за анализ на вероятността от корпоративни фалити е т.
н. „Z – резултат на Алтман” създаден през 1968 г. от Едуард Алтман – професор
по финанси от New York University, Stern School of Business. Моделът е базиран
на статистическия анализ ( мултивариантен дискриминантен анализ ), който се
свежда до единичен коефициент ( Z – резултат ), изчислен на база претеглените
стойности на 5 коефициента за финансов анализ. Моделът първоначално е
разработен за публични производствени компании с активи над 1 млн. американски
долари, като по – късно е доразвит за анализ на непублични дружества,
непроизводствени компании и компании от възникващи пазари.
Меродавен за финансовият анализ
на длъжника е коефициентът за непублични производствени компании, изчисляван по
следната формула: Z = 0.717 Х1 + 0.847Х2 + 3.107Х3 + 0.420Х4 + 0.998Х5, където
Х1 = ( текущи активи – текущи пасиви )/общо активи; Х2 = неразпределена печалба/общо
активи; Х3 = печалба преди лихви и данъци за периода/общо активи; Х4 = собствен
капитал/общо пасиви; Х5 = приходи от продажби/общо активи.
Получените резултати се групират
в следните три зони: Z >2.90 = „спокойна зона”; 1.23 < Z < 2.90 = „сива зона”; Z <
1.23 = „стрес зона”.
Друг модел и индикатор за
несъстоятелност е т.н. „модел на Бийвър”, създаден през 1966 г. от Уилям Бийвър
– професор по счетоводство в Станфордския университет. Моделът на Бийвър се
базира на съотношението между оперативния паричен поток и общия размер на
дълга. Коефициентът на Бийвър следва да
бъде 1, за да се квалифицира състоянието на търговското предприятие като
стабилно.
Вещото лице е установило следните
стойности на коефициента на Алтман са в диапазон 11.70 – 14.47 и на коефициента
на Бийвър – 39.00 – 31.00.
В процесния казус финансовите
индикатори „Алтман” и „Бийвър“ не сочат на състояние на неплатежоспособност на
длъжника.
Вещото лице е констатирало
наличие на финансови затруднения на търговеца след 01.01.2020 г. с оглед влизане в сила на ревизионен акт № Р –
03000819007119-091-001/11.03.2020 г. тъй като не разполагал с имущество.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предпоставките за откриване
производството по несъстоятелност се обособяват в следните две групи:
материалноправни и процесуалноправни.
Материалноправните предпоставки
са: 1. търговско качество на длъжника и 2. неплатежоспособност или
свръхзадълженост ( при капиталовите търговски дружества ). Процесуалната (
формална ) предпоставка е обявителното съдебно решение.
За да се открие производството по
несъстоятелност, Съдът следва да констатира наличието на двете материални
предпоставки на чл. 607а, ал. 2 ТЗ –
длъжник, който има качеството „търговец” и неплатежоспособност.
По делото е безспорно качеството “търговец” на длъжника
с оглед разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, ал. 2 и чл. 64,
ал. 1, т. 3 ТЗ.
Обща предпоставка за откриване
производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл. 607а ТЗ е
неплатежоспособността.
Понятието за неплатежоспособност
е дефинирано от законодателя като невъзможност да се изпълни изискуемо вземане
– съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 ТЗ, длъжникът е неплатежоспособен,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване или разваляне, или
последиците й от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане или задължение
за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците
и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Задължението на длъжника трябва
да е действително, изискуемо, ликвидно, парично, с точно определен произход –
то трябва да произтича от търговска сделка ( търговска е сделката, сключена от
търговеца в това му качество при или по повод извършване на занятието му, а
също и изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, независимо от качеството на
страните – чл. 286, ал. 2 ТЗ ) или да има публичноправен произход - публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност – чл. 162 ДОПК.
Неплатежоспособността е
фактическо състояние на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения. Неплатежоспособността не е факт, а правна
квалификация на факти, която се извършва от Съда. Предполага се, че търговецът
не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако
преди подаване на молбата за откриване
на производство по несъстоятелност не е заявил
за обявяване в търговския регистър
годишните си финансови отчети за последните три години – чл. 608, ал. 2 ТЗ.
Общият режим на Търговския закон
презумира неплатежоспособността при спиране на плащанията – чл. 608, ал. 3 ТЗ.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или
отчасти вземания на определени кредитори
– чл. 608, ал. 3, изр. 2 ТЗ. Спирането на плащанията създава оборима
презумпция за неплатежоспособността.
Терминът „спиране на плащанията” не е определен легално. В литературата се
приема, че спирането на плащанията е трайно, продължително състояние, при което
длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изплаща задълженията си към
кредиторите.
В процесния казус се установи, че
в периода 2017 г. – 2019 г. молителят е отчитал положителен финансов резултат. Установените
от вещото лице коефициенти за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност и коефициентите на Алтман и Бийвър за периода са положителни величини.
В периода 2017 г. – 2019 г.
търговецът е осъществявал търговска дейност и е отчитал печалба без да
притежава имущество. Съдът не възприема становището на длъжника за обективната
невъзможност да изпълнява публичноправните си задължения поради липса на
имущество, тъй като тази липса не е била препятствие да осъществява успешна
търговска дейност за изследвания период 2017 г.
– 2019 г. Съдът счита, че в случая са налице затруднения от временен
характер и ако търговецът продължи да осъществява дейността си, би бил в
състояние не само да обслужва публичноправните си задължения, но и да реализира
печалба.
Горепосочените доказателства не
сочат на обективна невъзможност за плащане на публичноправните задължения –
основа на състоянието на неплатежоспособност.
С оглед изложените съображения,
Съдът счита, че затрудненията на търговеца имат временен характер.
С оглед изложените съображения,
подадената от търговеца молба за откриване производство по несъстоятелност
следва да се отхвърли.
С оглед изложените съображения и
на основание чл. 631 ТЗ, ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата
на „и.“ ООД гр. Балчик, ул. „Г. Б.“ № *, вх. Д, ет. 3, ап. 3, ЕИК ** с искане
за постановяване на решение за откриване на производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „и.“
ООД гр. Балчик, ул. „Г. Б.“ № *, вх. Д, ет. 3, ап. 3, ЕИК ** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 250.00
лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ В 7 – ДНЕВЕН СРОК ОТ ДАТАТА НА
СЪОБЩАВАНЕТО МУ НА МОЛИТЕЛЯ.
.
СЪДИЯ: